МОТИВИ на Присъда № 116/28.09.2018 г.,
постановена по НОХД № 114/2018 г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е
образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение, против подсъдимия В.П.П.,
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В производството
пред настоящата инстанция, подсъдимият В.П. се възползва от
диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.
В открито съдебно
заседание, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от
обективна и субективна страна. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен
и при условията на чл. 58а от НК, да му се определи редуцирано наказание лишаване
от свобода в размер на две години и да се приложени разпоредбата на чл. 66 от
НК. Счита, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от три години.
Повереникът на
частните обвинители В.К.П. и Е.С.П. – адв. Б. от ***, поддържа становището на
прокурора и пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс.
В.П..
Подсъдимият В.П.П., при
съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, като
моли за минимално наказание. Защитникът адв. А. ***, изтъква чистото съдебно
минало на подсъдимия и изразеното съжаление за случилото се предвид това, че е
бил в близки отношения с пострадалия, като пледира за минимален изпитателен
срок на наказание лишаване от свобода.
Съдът
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2
от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както
следва:
Подсъдимият В.П. ***
е водач на МПС от кат. „В”, „М” и „АМ”, съгласно протокол № ***/**.**.**** год.
на ОД на МВР – Г.. Притежава последно свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № ********* и контролен талон с № **********, двете
издадени на **.**.**** год. и валидни до **.**.**** год. Води се на отчет като
водач на МПС в сектор „Пътна полиция” на СД на МВР – гр. С.. Като водач на МПС
са му наложени административни наказания за извършени от него административни
нарушения на правилата, установени за движение по пътищата, както следва: с НП
№ ****/****/**.**.**** год. на сектор ПП при ОД на МВР – Г., на осн. чл. 185 от
ЗДвП - глоба в размер на 5 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на осн. чл.
185 от ЗДвП - глоба в размер на 5 лв. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и
на осн. чл. 183, ал. 2, т. 9 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл. 102, ал. 1 от ЗДвП; с НП № ***/****/**.**.**** год. на РУ на МВР - Д. при
ОД на МВР - Г., на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; с НП № ***/****/**.**.**** год.
на РУ на МВР-С. при ОД на МВР-Г., на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба
в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; с НП №
***/****/**.**.**** год. на РУ на МВР - С. при ОД на МВР-С., на осн. чл. 185 от
ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП и на осн.
чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП; с НП №***/****/**.**.**** год. на РУ на МВР - Н. при ОД на
МВР - Б., на осн. чл. 183, ал. З, т. б от ЗДвП - глоба в размер на 30 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; с НП № **-****-******/**.**.**** год. на РУ
на МВР - С. при ОД на МВР - Г., на осн. чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.З от ЗДвП; с НП №
**-****-******/**.**.**** год. на сектор „ПП" при ОД на МВР-В.Т., на осн. чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 - во от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; с фиш сер.№ */*******/**.**.**** г. на отдел ПП при СД
на МВР-С. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лв.; с фиш сер. № */*******/**.**.**** г. на отдел ПП при
ОД на МВР-Л. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.2,
т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лв.; с фиш сер.№ */******/**.**.**** г. на
отдел „ПП" при ОД на МВР-Л. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лв.; с фиш сер. №
*/*****/**.**.**** г. на отдел ПП при СД на МВР - С. за нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. б от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер
на 20 лв.; с фиш сер. № */*****/**.**.**** г. на 07 РУ на МВР при СД на МВР - С.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в
размер на 20 лв.; с фиш сер. № */*******/**.**.**** г. на сектор ПП при ОД на
МВР-Г. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.; с фиш сер.№ */*******/**.**.**** г. на сектор
ПП при ОД на МВР - Г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т.З от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв.; с фиш сер.№ */******/**.**.****
г. на отдел ПП при СД на МВР-С. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 4, т. б от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв.; с фиш сер. № */******/**.**.****
г. на сектор ПП при ОД на МВР-В.Т. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв.; с фиш
сер. № */*******/**.**.**** г. на сектор ПП при ОД на МВР - В.Т. за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. З от ЗДвП - глоба в
размер на 100 лв.; с фиш сер. № */*******/**.**.**** г. на сектор ПП при ОД на
МВР-П. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. З
от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв.; с фиш сер.№ */*******/**.**.**** г. на
сектор ПП при ОД на МВР - Г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и с фиш сер. №
*/*******/**.**.**** г. на сектор ПП при ОД на МВР - Т. за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50
лева. Към **.**.****
г., подсъдимият П. разполагал с 33 от първоначално получените като водач на МПС
39 контролни точки. За извършените от него нарушения на правилата за движение
по пътищата общо отнети му били 10 контролни точки, 4 от които му били
възстановени служебно.
На **.**.**** год.,
сутринта, подсъдимият В.П. предприел управление на автомобил марка и модел „М. ***
**” с ДК№ ** **** **, собственост на С.К.И. от гр. Б.Д. (МПС, кат. В).
Осъществил движение с посока от гр. Б. към гр. С. по автомагистрала „Т.”. В
автомобила заедно с подсъдимия П. пътувал Б.Е.П. от гр. Б.Д. Около **,**ч.,
същия ден, управляваният от подсъдимия автомобил се движел по праволинеен, без
вертикални криви пътен участък от магистралния път, преминаващ през територията
на общ. Т., обл. Я., между пътен възел при с. Х.Д. и пътен възел при с. З.,
двете села в общ.Т., обл. Я., в дясната активна (средна) лента за движение на
северното платно на магистралния път, с посока на движение от гр. Б. към гр. С..
Подсъдимият П. управлявал автомобила в условията на ясно, слънчево време, при
дневна светлина и неограничена (отлична) видимост, по суха запазена асфалтова
настилка на пътното платно. На това място, около км. 281, пътното платно в
посока на движението на подсъдимия П. и спътника му Б.П. било разделено с ясно
различима хоризонтална маркировка на три ленти - две за движение, отделени една
от друга с единична прекъсната линия МЗ по чл. 63, ал. 2, т. З от ППЗДвП -
дясна (активна лента за движение) и лява, всяка от които с широчина от по 4 м.
и една лента за принудително спиране (аварийна) с широчина от 3,10 м., отделена
от дясната лента за движение с единична непрекъсната линия Ml по чл. 63, ал. 2,
т. 1 от ППЗДвП. Пътното платно било ограничено отдясно от банкет с широчина от
1,30 м. с трошено каменна настилка, затревен, окосен, проходим, който
преминавал в скат с денивелация 2 м. и широчина 3 м. След ската изграден бил
бетонен отводнителен окоп с широчина в горната си част от 1,30 м. и ширина на
дъното 0,80 м. В дясно от отводнителния окоп следвали затревени крайпътни
площи, представлявали скат на изкачване с височина 1 м. и широчина 2 м. и
ограда на магистралния път с бетонен пояс с височина до 1 м. в долната й част.
На 273,30 м., след км. 282, или на км. 281+727, в десния край на отводнителния
окоп изградена била бетонна шахта на „В и К”" с размери 3,30 м. по
дължината на отводнителния окоп и към км.281, с височина от 1,20 м. и широчина
от 2,50 м.
В този участък от
магистралния път, преди и около км. 281 от него, подсъдимият В.П. управлявал
автомобила със скорост на движение от 156 км./ч., при нормативно установена
пределна скорост на движение за вида на управляваното от него МПС (кат. В), по
магистрален път от 140 км./ч. При тези условия на движение, на това място от
магистралния път - около км. 281 и в този момент - около **,** ч. на **.**.****
г., вследствие и на избраната от него завишена скорост на движение, подсъдимият
В.П. внезапно загубил контрол върху управлявания от него автомобил. Автомобилът
се отклонил в дясно от лентата, предназначена за неговото движение и по която
се движел до този момент, навлязъл в лентата за принудително спиране, насочен
косо надясно. След преминаване през аварийната лента, автомобилът напуснал
пътното платно и изпаднал в авариен режим на движение, изразил се в странично
плъзгане на автомобила надясно по посоката му на движение. Без контрол от
страна на подсъдимия, автомобилът пресякъл косо десния банкет на пътя,
преодолял прилежащия му десен скат, попаднал в десния отводнителен окоп, като
осъществил „заораващо” движение в десния край на отводнителния окоп, движейки
се десните си състави напред по неговата дължина. С тази насоченост на движение
и при погасена скорост на движение от 133 км./ч., десните странични състави на
автомобила се блъснали в югоизточния край на изградената бетонна „В и К” шахта.
След удара, автомобилът се прохлузил по южната стена на шахтата, след което
преминал в процес на преобръщане в крайпътните площи. При преобръщането на
автомобила, от неговото купе изпаднал пътувалия в него като пътник Б. Е. П..
Тялото на пострадалия П. преустановило движението си в десния отводнителен окоп
на разстояние от около 18,40 м. след бетонната шахта. Автомобилът преустановил
движението си на място, отстояло на разстояние от около 28,40 м. след бетонната
шахта и на около 5,50 м. вдясно от десния край на платното за движение, след
като изминал общо разстояние от около 136 м. в процес на безконтролно аварийно
движение и преобръщане. Окончателно автомобилът преустановил движението си,
обърнат „по таван”, насочен обратно на първоначалното си движение, разположен
успоредно на надлъжната ос на пътя.
В резултат на
състоялото се ПТП, Б. Е. П. получил тежки несъвместими с живота травматични
увреждания, вследствие на които починал на място. Материални щети били нанесени
на управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Сигнал за състоялото
се пътно-транспортно произшествие, минути по-късно, чрез позвъняване на телефон
за спешни случаи 112, без да е негов пряк свидетел, подал св. Ф. С. С. от гр. В.,
който по същото време с автомобил пътувал по автомагистрала „Т.”, също в посока
гр.С. и минал пръв край мястото на произшествието.
На място, след
получения сигнал за състоялото се ПТП и за запазване на местопроизшествието
пристигнали св. Р. Х. К. и Е. Х. П., двамата полицейски служители в РУ на МВР
„Т.” - Я.. Двамата извършили проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+” с инв. № **** ****. При извършената
проверка не било отчетено съдържание на алкохол в издишания от подсъдимия
въздух. Извършили и проверка на подсъдимия за употреба на наркотични и упойващи
вещества, резултатът от която също бил отрицателен.
Видно от
заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза, при външния
оглед, аутопсията и изследването на трупа на Б. Е. П., при възникналото ПТП
пострадалият е получил автомобилна травма - травма вътре в автомобила, в който
е пътувал като пътник, вследствие неговото блъскане по време на движение в
крайпътно съоръжение и преобръщането му извън пътното платно. В резултат
пострадалият е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане
на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Посочено е, че травмата на
главата се изразява в наличието на масивни кръвонасядания и кръвоизливи в
областта на меките черепни покривки в слепоочните области на главата и то
предимно в областта на дясното слепоочие, теменните и тилните области на
главата; депресионно счупване на главата в областта на дясното слепоочие под
мястото на нараняването на меките черепни покривки, с начало на фрактурни ивици
нагоре, назад и наляво по черепния покрив и по основата на черепа с образуване
на множество костни отломки; наличие на масивни субарахноидални кръвоизливи и
повърхностни контузионни огнища на коровия слой на двете големи мозъчни
хемисфери, локализирани предимно около местата на счупванията на черепните
кости в областта на дясната половина на главата и основата на черепната кухина;
точковидни кръвоизливи на мозъка; наличие на кръв в ликворните пътища и тежък
оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили
и мозъчния ствол в големия тилен отвор. Посочено е, че гръдната травма се
изразява в установени множествени счупвания на десните ребра по предните и по
предно-страничните им части и единични счупвания на левите ребра. Установени са
масивни кръвонасядания около местата на счупванията на ребрата. Установено е,
че острите краища на счупените ребра в дясно са хлътнали към гръдната кухина и
са причинили разкъсвания на белия дроб, с наличие на около 1 л. кръв и кръвни
тъкани в областта на предното средостение. Посочено е, че коремната травма се
изразява в установено масивно разкъсване на паренхима и капсулата на черния
дроб с наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина и
ретроперитониалните хематоми предимно в дясно с контузия на десния бъбрек. Посочено
е, че травмата на крайниците се изразява в установено счупване на дясната
раменна кост с оток на тъканите на мястото на счупването и извънмерна
подвижност на това място. Посочено е, че при външния оглед на трупа са
установени масивна разкъсно-контузна рана в областта на дясното ухо и дясното
слепоочие с разкъсвания и размачквания на ушната мида с дефицит на тъкани;
кръвонасядания в областта на дясната половина на лицето; значителни
разкъсно-контузни наранявания и в областта на лявото слепоочие и тилната област
на главата с изтичане на кръв от тях и зацапване на лицето и главата, както и
шията, гърдите и корема с кръв. Кожата, лигавиците и вътрешните органи са
намерени бледи, вследствие острата следкръвоизливна анемия. Заключено е, че
причина за настъпването на смъртта е установената у пострадалия съчетана травма
с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствената
причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на
пълно безсъзнание до степен на кома, вследствие на тежка черепно-мозъчна травма
и на тежък травматичен и хеморагичен шок, поради множествените травми в
областта на главата, гърдите, корема и крайниците. Посочено е, че настъпването
на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът на пострадалия
е бил неспасяем. Дадено е заключение, че установените и описани увреждания са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по
механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, корема и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на
тялото между такива предмети. Обобщено е, че смъртта на пострадалия се дължи на
получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно
произшествие и настъпилите усложнения. Заключено е, че установените и описани
травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътно-транспортно произшествие. Посочено, че локализацията на уврежданията
сочи, че най-силен е бил натиска в слепоочните области на главата и то предимно
в областта на дясното слепоочие, като тези травми добре отговарят да са били
получени вследствие удряне на главата при преобръщането на автомобила по
вътрешното му обзавеждане и по повърхността на терена на местопроизшествието.
Травмите в областта на гръдния кош и корема добре отговарят да са били получени
вследствие притискане на гръдния кош от деформиралите се части на автомобила.
Установените увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области
на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на
гръдния кош и корема от деформиралите се части на лекия автомобил. В заключение
трупната картина е намерена за отговаряща на смърт в първото денонощие, като
заключено е, че настъпването на смъртта на пострадалия добре отговаря на
посоченото в предварителните сведения време.
Видно от
заключението по назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, от
практическа гледна точка, мерки за недопускане на произшествието е следвало да
се приложат само от страна на подсъдимия, като същият е следвало да контролира
непрекъснато управлявания от него лек автомобил, така че да запази траекторията
му на движение върху пътното платно, без да го напуска и навлиза в крайпътните
площи, където е настъпило преобръщането му. Заключено е, че подсъдимият е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, ако е действал адекватно с
органите за управление на автомобила, като по този начин запази контрол над
него. Следвало е да съобрази скоростта на движение на автомобила с конкретната
пътна обстановка и да не допусне същият да изпадне в режим на странично
плъзгане.
Видно от
заключението по назначената по делото съдебна оценителна автотехническа
експертиза, в резултат на състоялото се ПТП на лек автомобил марка и модел „М. ***
**” с ДК№ ** **** **, собственост на С.К.И. от гр. Б.Д. е причинена тотална
щета, равна на неговата пазарна стойност от 1 800 лв. към момента на извършване
на деянието, предвид икономическата нецелесъобразност от неговото
възстановяване - средствата за това биха надхвърлили цената на употребяван
автомобил от вида с подобен период на експлоатация.
Подсъдимия В.П.П. е
роден на *** ***, б., б. г., с п. и н. а. ***, със с.-с. о., б., н., с ЕГН **********.
Същият е н..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие се проведе по
правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия П. по чл.
371, т. 2 от НПК, се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите С.К.И. (л.35-л.37); Ф. С. С. (л.48);
Р. Х. К. (л.29); В.К.П. (л.28) и Е.С.П. (л.27); писмените материали: протокол
за оглед на местопроизшествие от **.**.**** г. (л.6-л.9; препис л.10-л.11) и
фотоалбум към него (л.11а-л.23); справка за съдимост рег. № ***/**.**.**** год.
на БС при PC-Я. (л.268); писмено заключение по назначената по делото
автотехническа експертиза (л.61-л.71, последен - мащабна скица на местопроизшествието,
в плик под № на л.71); фиш за спешна медицинска помощ амб. № *****/**.**.****
г. (л.87); фиш за спешна медицинска помощ амб. № *****/**.**.**** г. (л.88);
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ *****-****/**.**.**** г.
(л.93); удостоверение за наследници изх.№ ***/**.**.**** г. на общ.Я. (л.94);
препис-извлечение от акт за смърт № ***/**.**.**** г. на общ.Я. (л.95); справка
за нарушител/водач (л.9б-л.97); справка от Централна база-КАТ от **.**.**** г.
за МПС с ДК№ ** **** ** (л.98); справка от НБД Население ****** **.**.**** г.
(л.107); справка от НБД Население ****** **.**.**** г. (л.108); писмо рег.№ ******-***/**.**.****
г. на Дирекция „Национална система 112”-Б. (л.116); писмените заключения по
назначената по делото оценителна автотехническа експертиза (л.75-л.79) и по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № ***/**** г.
(л.83-л.86); и веществените материали: тампон (обтривка, иззета от волан на лек
автомобил „М. *** **” с ДК№ ** **** **); тампон (обтривка, иззета от скоростен
лост на лек автомобил „М. *** **” с ДК№ ** **** **) и тампон (обтривка, иззета
от таван на лек автомобил „М. *** **” с ДК № ** **** **, от вътрешната страна,
от червеникаво-кафяво петно по него), трите в плик, приложен в материалите по
делото, под поредни №№ на л. 99-л.101); оптичен носител CD-R Kodak, с надпис „******-***/**.**.****
г. съдържащ запис на разговор с тел. 112, проведен на **.**.**** г., в **,** ч.
със св. Ф.С. и запис на разговор на тел. 112, проведен на **.**.**** г., в **,**
ч. с Г.К. (в плик, приложен в материалите по делото, под пореден № на л.115).
Всички тези доказателства са
безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин обстоятелства по делото досежно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият В.П.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на **.**.**** год., около **,**
ч., на автомагистрала „Т.”, около км. 281, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка и модел „М. *** **” с ДК № ** **** **, с посока
на движение от гр. Б. към гр. С. и със скорост на движение от 156 км./ч.,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Е. П.
от гр. Б.Д. с ЕГН **********.
Фактът, че подсъдимият е управлявал
МПС и е предизвикал процесното ПТП – следователно е автор на деянието, съдът
намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.
От обективна
страна
Обект на това престъпление, са обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот. От обективна страна, извършеното
от подсъдимия деяние, е съставомерно по чл.
343, ал. 1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Безспорно подс. П., при управлението на процесния лек автомобил, е нарушил
правила за движение по пътищата, а именно: по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП – не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство,
категория „В” е забранено да превишава скорост от 140 км/ч. при движение по
автомагистрала. Така подсъдимият, като не
упражнил непрекъснат контрол при фактическите
действия които е извършвал при манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
на л. а. „М. *** **” с ДК № ** **** **, и е избрал превишена скорост от 156 км/ч,
е изгубил контрол
над управлението на това МПС, вследствие на което допуснал излизане на
автомобила извън предназначеното за движението му пътно платно, попадането му в
режим на странично дясно плъзгане и безконтролно аварийно движение в
крайпътните площи с удар на автомобила
в изградено на
мястото на аварийното
му движение крайпътно съоръжение. Избраната скорост на движение е
надвишавала разрешената за движение в този участък на АМ „Т.”, и това не му е
дало възможност да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил, така
че бъде в състояние да предотврати настъпилото ПТП. Именно тези нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на
подсъдимия, са в пряка причинно-следствена връзка с последвалото ПТП.
С нарушаването им той
сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал
причина за настъпването му, при което на пострадалия Б. Е. П., са
били причинени редица травматични увреждания, обусловили смъртта
му. Следователно подсъдимият е въздействал с управляваното
от него МПС пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот – в
резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Б. Е. П.. Безспорно
по делото се установи, че между ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия е налице причинно следствена връзка - подсъдимият П., чрез своите действия, противоправно е лишил от живот
пострадалия Б.
Е. П. и смъртта му е в пряка
каузална връзка с нарушенията на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. В резултат на настъпилото ПТП, вследствие на виновно нарушените от подсъдимия
П. конкретно посочените правила за движение по пътищата, по непредпазливост,
били причинени и несъставомерни, тотални по своя обхват, имуществени вреди в
общ размер на 1 800 лв. на управлявания от него автомобил марка и модел „М. ***
**” с ДК № ** **** **, собственост на С.К.И. от гр. Б.Д..
От субективна страна
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подс. П. е пълнолетно вменяемо
лице и по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност – подс. П.
не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в
конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият
е управлявал автомобила с превишена скорост и сам се е поставил в невъзможност
да го контролира непрекъснато и с поведението си е допуснал ПТП. Безспорно,
подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и ако бе съобразил поведението си с правилата по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, не би допуснал настъпването на ПТП.
Ето защо съдът счита, че
наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажира за нарушения по
чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, които
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и респективно – с
вредоносния резултат – така както е повдигнато обвинението.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия П..
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия П.
престъпление, Законодателят е предвидил наказание лишаване свобода
от две до шест години. Съдът, като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от
НПК, определи на подсъдимия П., на основание чл. 343а, ал. 1,
буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 54 НК, наказание
от две години лишаване от свобода.
ЯОС като счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не
са многобройни, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че и най-лекото, предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежка в случая, наложи наказанието при
условията на чл. 54 от НК. При определяне конкретния размер на наказанието,
съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства: добри данните за личността на му – човек в активна възраст, със с.-с. о., н., оказал
съдействие от при
разследването, относително невисокото превишение на
разрешената скорост – с около 16 км/ч, изразеното искрено съжаление и разкаяние – обуславящи невисока степен на
обществена опасност на дееца, всичко това допълнено с факта, че смъртта на Б. Е. П.,
освен че представлява една семейна трагедия, е и лична такава за дееца, тъй
като той е бил във фактическо съжителство негова близка роднина. При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази също и: принципно високата степен на обществената опасност на деянието –
транспортно престъпление; динамиката на такива престъпления в страната; факта че
преди деянието подсъдимият е извършил и многобройни други нарушения по ЗДвП, за
които спрямо него неуспешно са прилагани административни санкции; това
че при процесното деяние е причинил несъставомерна щета на автомобила „М. *** **” с ДК№ ** ****
**, собственост на С.К.И. от гр. Б. Д. на стойност, на стойност на 1 800 лева. Самопризнанието на подсъдимия не се взе предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като то се отчита от закона на друго основание – при приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от
НПК. Съдът взе предвид и подбудите за извършване на престъплението – безотговорност
по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на
МПС чрез спазването на нормите на ЗДвП. Така, съдът счита за справедливо и
съответно на извършеното, да се наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в условията на чл. 54 НК – лишаване от свобода в
размер под средния предвиден от закона, а именно – три години лишаване от
свобода. Предвид законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на
подсъдимия да се определи финално наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ДВЕ ГОДИНИ.
По отношение на
така определеното наказание „лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното
му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от
свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му
предвид неговата критичност и осъзнаване на вината, факта че е човек в активна
трудоспособна възраст. Поради това съдът, прие че налагането на
ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било
ненужно тежка репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от
свобода” и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на
дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок – ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
В съответствие с императивната норма по чл. 343 г от НК
във връзка с чл. 37, т. 7 от НК съдът определи на подсъдимия и наказание
лишаване от правото да управлява МПС за срок по-висок от размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, а именно – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът
счита, че по-високия размер на това наказание следва да се отмери и с
оглед факта, че преди процесното деяние, подсъдимият като водач на МПС многократно
е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП. Това наказание в конкретния размер, наложено
кумулативно с лишаването от свобода, ще го мотивира, да осъзнае обществената
опасност на извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към
постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в Р.Б. правов ред и
специално този, регламентиращ правилата за движение по пътищата. Поради липсата на данни за предварителното му лишаване от това право по
административен ред, съдът не приложи чл. 59, ал. 3 от НК.
Наложените на подсъдния П. наказания – като комплекс за въздействие, в
конкретните им параметри, съдът счита за справедливи и съответстващи на
тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната
укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят на подсъдимия
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат
предупредително и да го възпрат да върши други престъпления. Наказанията са необходими и
достатъчни и за
постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. В.П.П., да заплати
направените по делото разноски за експертизи, в размер на 978.65 лв. в приход
на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Я..
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ЯОС постанови след
влизане на присъдата в сила, на
основание чл. 111 ал. 1 от НПК да бъдат унищожени веществените доказателства по
делото: тампон (обтривка, иззета от волан на лек автомобил „М. *** **" с ДК№
** **** **); тампон (обтривка, иззета от скоростен лост на лек автомобил „М. ***
**" с ДК№ ** **** **) и тампон (обтривка, иззета от таван на лек автомобил
„М.*** **" с ДК№ ** **** **) и оптичен носител CD-R Kodak, с надпис ******-***/**.**.****
г. – като вещи без стойност.
По изложените
съображения съдът постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: