М О Т И В И по Присъда № 20 от 20.02.2018 г., постановена по НОХД № 407/2017 г. по писа на ОС-Ямбол

Ямболска окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия А.А.Й. *** за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.”Б”, пр.1, вр.ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че около 16.45 часа на 28.11.2016 г. по път I-7, 301-ви км. в участъка разклон за гр.Тополовград в посока гр.Елхово, при управление на МПС лек автомобил „Форд Фокус” с рег.№ ***, собственост на Е.А.Ю. от гр.Сливен, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДв.П; чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, вр.чл.47, ал.3 „В-26” от ППЗДв.П, като е управлявал лекия автомобил с превишена скорост - 114 км./ч., в резултат на което е причинил пътнотранспортно произшествие - блъснал се в насрещно движеща се товарна композиция - влекач „Рено Премиум” с рег.№ ***и прикачено полуремарке „Шмитц” с рег.№ ***с водач В.П.П.от гр.Стара Загора и собственост на „***” ООД-гр.Стара Загора, при което причинил по непредпазливост смъртта на две лица - А. М. Й. - на 59 години и С.М.А.- на 19 години, двамата от гр. Сливен.

Г.А.С.- майка и законна наследница на пострадалата С М. А, се конституира на осн.чл.76 и сл. от НПК в качеството на частен обвинител в наказателното производство и встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че направеното от подс.Й. самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които от своя страна безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Относно наказанието, представителят на ОП-Ямбол изразява становище, че на подс.Й. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК и в минималния предвиден в закона размер от три години, което след като бъде редуцирано с 1/3 да бъде отложено за изтърпяване на осн.чл.66, ал.1 от НК за максимално предвидения в закона изпитателен срок. Пледира за налагане спрямо подс.Й. и на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС.

Частният обвинител Г.А.С.-редовно и своевременно призована не се явява в съдебно заседание, но участва в производството чрез упълномощен по надлежния ред повереник - адв.Ж от АК-Бургас. Чрез последния поддържа обвинението, предявено от ОП-Ямбол срещу подс.Й. и споделя изцяло изложеното в пледоарията на представителя на Окръжна прокуратура-Ямбол по отношение на доказаността на обвинението. Касателно наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, повереникът настоява определеното наказание лишаване от свобода да не се отлага от изтърпяване, а да се търпи ефективно предвид обстоятелството, че се касае за причиняване на смъртта на млад човек /на 19 г./ и то в резултат на превишена скорост, което е една от най-честите причини за причиняване на ПТП в страната и причина за смъртта на много млади хора. Относно наказанието по чл.343г от НК повереникът настоява за определянето му в значителен размер, който значително да надвишава срока на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник - адвокат от АК-Сливен. По реда на чл.371, т.2 от НПК подс.Й. заяви пред настоящия състав на съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Становището на подс.Й. се подкрепя и от защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното и критично отношение към последното. Защитникът пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като моли съда при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.54 от НК и наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер, което да редуцира с 1/3 и с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК да го отложи от изтърпяване за определен от съда изпитателен срок. По отношение срока на наказанието по чл.343г от НК, защитникът предоставя неговото определяне на съдебния състав. Счита, че условното наказание лишаване от свобода би допринесло за постигане целите на наказанието, включително и превъзпитаването на подсъдимия и възразява срещу становището на повереника на частния обвинител Сюлейманова за ефективно изтърпяване на наказанието.

В личната си защита и при дадената от съда на подс.Й. последна дума, същият искрено заявява, че съжалява за всичко станало и ако има възможност да върне времето назад би го направил. Моли за приложение на института на условното осъждане, т.к. има две малки деца - на 13 години и на 8 години.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.А.Й. е правоспособен водач на МПС, категория „В” от 22.08.2005 г. и притежава валидно СУМПС, подновено на 02.11.2015 г. Като водач на МПС, същият е бил на два пъти санкциониран по административен ред чрез издадени наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДв.П и ППЗДв.П, последното от които влязло в сила на 27.12.2012 г.

Пострадалият А. М. Й. - роден на *** г. и съпругата му С.О.Й. живеели в гр.Сливен, на ул.”****” № 8. От брака си имали 3 деца - Е.А.Ю., З.А.А. и М.А.М.. Е.Ю.от около 6 години живеела в Република Турция със съпруга си А.Ю.. М.А.М. имал дъщеря - пострадалата С. М. А., родена на *** г., за която грижи полагали баба ѝ С.Й.и дядо ѝ - пострадалия А. М. Й..

СвидетЕЛЯТ Е.А.Ю. притежавала в собственост лек автомобил „Форд Фокус” с peг.№ *** и тъй като не притежавала правоспособност като водач на МПС, обикновено същият се управлявал от съпруга ѝ А.Ю.. Като регистриран в Република България автомобилът можел да пребивава в Република Турция без прекъсване само в рамките до 6 месеца. По този повод Е.Ю.и съпругът ѝ решили последният да влезе с автомобила на територията на Република България, с цел да го продаде или да се опита отново да го вкара на територията на Република Турция. А.Ю. не успял да продаде автомобила в Република България и затова решил да опита да премине с него границата през ГКПП-с.Лесово, обл.Ямбол в посока Република Турция. На 28.11.2016 г. с лекия автомобил „Форд Фокус” с peг.№ *** от гр.Сливен за ГКПП-с.Лесово, обл.Ямбол, предприели пътуване подс.А.А.Й. - като водач, а А.Ю. и пострадалите А. М. Й. и С. М.а А. - като пътници. СвидетЕ.та Ю. и съпругът ѝ, подс.Й. и друг път бил превозвал до ГКПП-с.Лесово, обл.Ямбол или до гр.Одрин, Р.Турция, откъдето двамата впоследствие се предвижвали до вътрешността на Република Турция.

Пристигайки на ГКПП-с.Лесово, обл.Ямбол, А.Ю. се обадил на свидетЕ.та Е. Ю., за да ѝ каже, че няма да има възможност да влезе в Република Турция с автомобила. На границата срещнал случайно негови познати. Уговорил се с тях да пътува с техния автомобил до гр.Одрин, Р.Турция и оттам да продължи с автобус. Лекият автомобил „Форд Фокус”, подс.А.Й. трябвало да върне обратно в гр.Сливен. Около 16,00 часа на 28.11.2016 г. с л.а. „Форд Фокус” от ГКПП-с.Лесово, обл.Ямбол за гр.Сливен потеглили подс.Й. - като водач, пострадалият А. М. Й. - като пътник на предна дясна седалка и пострадалата С. М. А. - като пътник на задна седалка.

Около 16,45 часа на 28.11.2016 г. подсъдимият Й. се движил по път 1-7, 301-ви км. в участъка разклон за гр.Тополовград в посока гр.Елхово, обл.Ямбол, при мокра асфалтова настилка и валеж от дъжд. В посоката на движение на подс.Й. участъкът бил сигнализиран с поставени пътни знаци, както следва: В-26 -„Забранено е движение със скорост по-висока от означената” - в случая 70 км./ч.; пътен знак А-2 - „Опасен завой наляво” и под него пътен знак В-24 - „Забранено е изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди” и последно с пътен знак В-26 - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” - в случая 50 км./ч. При посочените пътни и климатични условия, подсъдимият е следвало да преодолее попътен за него ляв завой, като се движил със скорост от около 114 км./ч. при критична такава за преодоляване на завоя при конкретните пътни и метеорологични условия от 110 км./ч. В определен момент в зоната на завоя, предвид скоростта си на движение и кривата на завоя, под действието на центробежните сили, лекият автомобил изпаднал в аварийна ситуация, насочвайки се към периферията на завоя. По същото време и място, в отсечката между гр.Елхово и разклона за гр.Тополовград се движила товарна композиция, съставена от влекач „Рено Премиум 400” с рег.№ ***с прикачено към него полуремарке „Шмитц” с peг.№ ****с водач свидетелят В.П.П.и собственост на „***” ООД-гр.Стара Загора. Товарната композиция реализирала движение в посока от гр.Елхово към разклона за гр.Тополовград в дясната за нея пътна лента и преодолявала десен попътен завой със скорост около 53 км./ч. Виждайки насрещно движещия се товарен автомобил влекач с полуремарке, подс.Й. възприел ситуацията като опасност и чрез механизмите за управление насочил автомобила косо наляво. Извършването на тази маневра с високата постъпателна скорост и рязката промяна на траекторията на движение, довело до завъртане на автомобила около вертикалната му ос и последваща транслация с водеща предна дясна част. При рязкото завиване на волана на автомобила наляво, движението на автомобила описал крива с радиус, при който скоростта му на движение се явила надкритична за безаварийното преминаване през конкретната пътна траектория. В процеса на последвалото аварийно движение, автомобилът се насочил косо наляво спрямо посоката си на движение, навлязъл в насрещната пътна лента, където последвал сблъсък с челните състави на влекача от товарната композиция. Ударът между двете моторни превозни средства настъпил в лентата за движение на товарната композиция и в зоната на завоя, след забранителния знак В-26, указващ пределна скорост на движение до 50 км./ч. В резултат на инициалния сблъсък, влекачът изтласкал лекия автомобил напред и наляво, предвид наличната си скорост и маса. След удара товарната композиция навлязла с десните състави в десния банкет на пътя, а по-късно под въздействието на реакцията на водача, се върнала отново в дясната пътна лента. След удара лекият автомобил „Форд Фокус” изпаднал в безконтролно аварийно движение назад, задните му десни състави осъществили контакт с лявата мантинела на пътя до окончателното му спиране.

След подаден сигнал по телефон за възникналия инцидент, мястото на пътнотранспортното произшествие било посетено от свидетелите П.Ж.К. - ***в РУ на ***и Р.Р.Б.- служител в ***. Свидетелите К и Б констатирали, че лекият автомобил „Форд Фокус” е със силно деформирано купе, като на предна лява седалка бил водачът на автомобила - подс.А.А.Й., на предна дясна седалка бил пострадалият А. М. Й., а пред задна дясна гума на автомобила и извън него се намирало тялото на пострадалата С. М. А.. Свидетелят К. уведомил ОДЧ при РУ на МВР-Елхово да бъде изпратен екип на Спешна помощ, както и такъв от РСПБЗН-Елхово, предвид силните деформации на автомобила и невъзможността подсъдимият А.А.Й. и пострадалият А. М. Й. да бъдат извадени от него. Подсъдимият бил контактен, но в разговор със свидетеля К. заявил, че не знае къде се намира и че е сам в автомобила. След пристигането на екип от РСПБЗН-Елхово била отстранена предната дясна врата на автомобила, срязан бил обезопасителния колан и така от автомобила бил изведен пострадалият А. М. Й.. Изпод автомобила било извадено тялото на пострадалата С. М.а А.. Пристигналият екип на Спешна медицинска помощ от болницата в гр.Елхово, на място констатирал смъртта на двамата - на А. М. Й. и на С. М.а А..

След като подсъдимият бил изведен от автомобила, му била оказана медицинска помощ и впоследствие бил откаран и оставен за лечение в болницата в гр.Ямбол.

На мястото на пътнотранспортното произшествие свидетелят Ростислав Банковски изпробвал В.П.П.като водач на товарната композиция с техническо средство „Дрегер 7410”, инв.№ 0135, като резултата от пробата не показал наличие на алкохол.

От заключението по назначената по делото химическа експертиза за алкохол на проба кръв Протокол № 552/30.11.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР-гр.Ямбол, се установява, че във взетата от подс.Й. и предоставената за изследване кръвна проба, не се доказва съдържание на етилов алкохол.

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 296/2016 г., при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на пострадалата С. М. А. - на 19 години, са установени: автомобилна травма - травма вътре в лекия автомобил като пътник на задната седалка при неговото блъскане по време на движение с голяма скорост с тежкотоварен автомобил и изпадане от автомобила, при което пострадалата е получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, като травмата на главата се изразява в наличието на масивни охлузвания, кръвонасядания и контузни и разкъсно-контузни рани в областта на главата и лицето, в областта на ушите и носа и горната челюст, счупване на носните кости и останалите лицеви кости, включително и долната и горната челюст, множествени многофрагментни линеарни счупвания на черепните кости с образуване на множество костни фрагменти с деформация на главата, лицето и областта на носа и челюстите, множествени субарахноидални кръвоизливи в областта на изпъкналите повърхности на двете мозъчни хемисфери и в областта на базалните им участъци, множествени контузионни огнища на двете големи мозъчни хемисфери предимно около местата на счупванията на черепните кости. Установен е тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.

Вещото лице посочва, че гръдната травма се изразява в кръвонасяданията на гръдния кош отпред и в областта на двете странични повърхности на гръдния кош, с кръвоизливи в областта на меките тъкани на гръдния кош, множествени счупвания на всичките ребра в ляво и в дясно отпред и по страничните им части, с множествени контузионни изменения на белите дробове. По срезните им повърхности са намерени множество кръвоизливи. Същите са намерени и с тежък оток. В гръдната кухина е установено наличието на около 1,5 л. кръв и кръвни съсиреци. Установени са и контузионни кръвоизливи в областта на предните повърхности на сърцето и множество точковидни кръвоизливи под плевралните листове и под обвивките на сърцето. Установено е и разкъсване на диафрагмата в областта на десния диафрагмален купол.

Относно коремната травма експертът сочи, че същата се изразява в наличието на разкъсване на слезката и черния дроб в областта на долнозадната му повърхност, с наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина.

От заключението се установява, че травмата на крайниците се изразява в наличието на счупване на лявото бедро в областта на неговата долна третина, с кръвонасядания около мястото на счупването и извънмерна подвижност на това място. Кожата, лигавиците и вътрешните органи са намерени с изразена бледост. Трупната картина отговаря на смърт в първото денонощие, като смъртта добре отговаря да е настъпила в посоченото в предварителните сведения време.

Експертът е категоричен, че причината за настъпването на смъртта на пострадалата С.А.е тежката съчетана травма с обхващане на главата и главния мозък, тежката гръдна травма с множествените контузии на белите дробове и коремната травма с разкъсването на слезката и черния дроб, като изброените и посочените по-горе травми са довели до бързо изпадане на пострадалата в състояние на хеморагичен и травматичен шок. Установените тежки увреждания в областта на главата и мозъчното вещество са довели до изпадането на пострадалата и в тежко коматозно състояние. Вследствие установените множествени травматични увреждания и външни и вътрешни кръвоизливи пострадалата бързо е изпаднала в състояние на травматичен и хеморагичен шок, вследствие травматичните увреждания в областта на главния мозък, пострадалата бързо е изпаднала в състояние на дълбока мозъчна кома. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалата в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок и тежката мозъчна кома.

Според вещото лице, описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на травмираните области на тялото с такива предмети или притискане на тези области на тялото между такива предмети. Същите добре отговарят да са получени при силното блъскане на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, в товарния автомобил при възникналото ПТП и удряне на травмираните области на тялото на пострадалата по вътрешното обзавеждане на катастрофиралия лек автомобил и изпадане от него. Всички установени травми са били получени при възникналото ПТП. Експертът заключава, че настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица от получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП. Не са установени данни за прегазване на тялото на пострадалата.

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 295/2016 г., при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на пострадалия А. М. Й. - на 59 години, са установени: автомобилна травма - травма вътре в автомобила като пътник при неговото блъскане по време на движение с голяма скорост с тежкотоварен автомобил, като пострадалият е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък, гръдния кош, корема и крайниците. При външния оглед и аутопсията на трупа са установени множество охлузвания и разкъсно-контузни и разкъсни рани в областта на цялото лице с обилни зацапвания с кръв, наличие на такива увреждания в областта на шията, предимно по предната и дясната предностранична повърхност на шията и обширни охлузвания в областта на страничната повърхност на горния край на дясната мишница, което обхваща цялата делтовидна област на мишницата. Установени са и тежки увреждания на вътрешните органи и счупвания на костите на горните и долните крайници.

Вещото лице конкретизира, че травмата на главата се изразява в наличието на масивни охлузвания, разкъсно-контузни и разкъсни рани с натъртвания на меките тъкани в областта на лицето, кръвонасядания под меките черепни покривки в дясната тилнослепоочна област на главата, с умерено изразени огнищни субарахноидални кръвоизливи в тилнослепоочните области на дясната голямомозъчна хемисфера. Установени са тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор с наличие на бразда по малкомозъчните тонзили от вклиняването им, точковидни кръвоизливи по срезните повърхности на мозъка и наличие на кървениста ликворна течност в мозъчните стомахчета.

Относно гръбначномозъчната травма вещото лице посочва, че същата се изразява в счупването на гръбначния стълб в областта на началната част на гръдния му сегмент, непосредствено в областта на II-III гръдни прешлени с разместване на образувалите се костни фрагменти с контузионни изменения на гръбначния мозък и кръвоизливи в областта на меките тъкани, които се намират пред телата на гръбначните прешлени по хода на гръбначния стълб.

Гръдната травма се изразява в наличието на масивни двустранни многофрагментни счупвания на всички ребра по предните и страничните части на десните ребра и по страничните части на левите с множество кръвонасядания и кръвоизливи около местата на счупванията, тежки контузионни изменения на белите дробове предимно на десния бял дроб, наличие на около 1 л. кръв в гръдната кухина и разкъсване на диафрагмата в областта на десния диафрагмален купол. Установени са ограничени огнищни сраствания на плевралните листове и точковидни кръвоизливи под плевралните листове. Такива кръвоизливи са установени и под външната и вътрешната обвивка на сърцето.

От заключението се установява, че коремната травма се изразява в разкъсването и размачкването на слезката на мястото на разкъсването ѝ и разкъсването на черния дроб по неговата предногорна повърхност и наличие на контузионни кръвоизливи в областта на тънкочревния и дебелочревния държач. Тук са установени и натъртванията и контузионните кръвоизливи на бъбреците и на тъканите в паранефриума /около бъбреците/, по-добре изразени в областта на десния бъбрек.

Травмата на крайниците се изразява в наличието на счупване в областта на долния край на лявата предмишница с разместване на костните фрагменти и извънмерна подвижност на мястото на счупването с деформация на предмишницата; счупване на дясната подбедрица под коляното и на дясното бедро над коляното с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на бедрото на мястото на счупването и счупване на лявото бедро по средата с кръвонасядане и оток на тъканите на мястото на счупването с извънмерна подвижност на крайника в областта на счупването.

Кожата, лигавиците и вътрешните органи са намерени бледи, вследствие острата следкръвоизливна анемия. Трупната картина отговаря на смърт в първото денонощие. Смъртта добре отговаря да е настъпила около посоченото в предварителните сведения време.

Експертът е категоричен, че причината за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, вследствие множествените несъвместими с живота разкъсно-контузни наранявания в областта на меките тъкани на главата, гръдния кош, белите дробове, корема, горните и долните крайници, както и вследствие изпадането му в състояние на дълбока кома, поради множествените ръзкъсно-контузни рани в областта на лицевия череп и тилнослепоочните области на главата с контузионните изменения на дясната голямомозъчна хемисфера. За настъпването на смъртта най-голямо значение е имала тежката гръдна травма с натрошаващи счупвания на всичките ребра с натъртванията на белите дробове, както и тежката коремна травма с разкъсванията и размачкванията на слезката и черния дроб и тежката гръбначномозъчна травма. Смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Тя не е била мигновена, но е настъпила за кратко време. Вещото лице отбелязва изрично, че уврежданията в областта на гръдния кош, корема и гръбначния стълб с крайниците, сами по себе си поотделно са били смъртоносни.

От заключението се установява, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на главата, лицето, гърдите, гръбнака, корема и крайниците по такива предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.

Експертът в заключението си изрично отбелязва, че локализацията на уврежданията сочи, че ударът по тялото на пострадалия е бил предимно откъм дясната предностранична повърхност на главата и тялото, като всички травми са получени при възникналото ПТП.

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 10/2017 г. на вещото лице д-р Станислав Стоянов, подс.Й. в резултат на настъпилото на 28.11.2016 г. пътнотранспортно произшествие е получил тежки травматични увреждания - травматичен шок, контузия на главата с мозъчно сътресение /комоцио церебри/ и с фрактура на дясна темпорална кост с оторагия от дясно ухо, контузия на гръден кош с фрактура на X ребро в дясно отзад, фрактура на лява лопатка, фрактура на дясна раменна кост и дясно бедро и подбедрица.

От заключението по назначената по делото оценъчна-автотехническа експертиза се установява, че в резултат на ПТП са били причинени материални щети по процесните две моторни превозни средства както следва: в размер на 3 188,80 лв. по влекач „Рено Премиум” с peг.№ *****, собственост на „***” ООД-гр.Стара Загора и в размер на 2 660 лв. по лек автомобил „Форд Фокус” с peг.№ ***, собственост на Е.А.Ю.. Това е и стойността на причинените от деянието имуществени вреди, които не са значителни по смисъла на закона както поотделно, така и в общия си размер.

При управление на л.а.„Форд Фокус” с peг.№ ***, подс.А.А.Й. е нарушил: чл.6, т.1 от ЗДв.П, щото като участник в движението не е съобразил поведението си на водач на МПС с наличните пътни знаци в участъка; чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДв.П, вр.чл.47, ал.3 от ППЗДв.П, като е управлявал лекия автомобил със скорост от 114 км./ч. /превишена с 64 км./ч./ при забрана двукратно сигнализирана да се движи със скорост до 70 км./ч. и до 50 км./ч. при наличие на пътни знаци „В-26”, при което предизвикал ПТП и тези му допуснати нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилите неблагоприятни последици.

Посочените по-горе скорости на движение на двете ППС – на товарната композиция и на лекия автомобил преди и към момента на удара са установени по категоричен начин от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Д Б и С С, съответно 53 км./ч. за товарната композиция и 114 км./ч. за л.а. „Форд Фокус” с peг.№ ***, при критична скорост за преодоляване на завоя от лекия автомобил при конкретните пътно и метеорологични условия от 110 км./ч. От заключението се установява, че мерки за недопускане на ПТП е следвало да бъдат взети единствено от подс.Й. като водач на лекия автомобил, като управлява автомобила с нормативно разрешената за движение за конкретния пътен участък скорост до 50 км./ч.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост рег.№ 284/05.05.2017 г. на БС при РС-Елхово, подс.А.А.Й. е с чисто съдебно минало.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават направените от него самопризнания. По-конкретно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство по делото свидетели П.Ж.К., Р Р Б, В П П, Б И Б, И Г Б, Е Х Х, Д.П.Д., З.А.А., Ю.А.А., М.Й.А., Г.А.С., М.А.М., Е.А.Ю., С.О.Й.; заключенията по назначените по делото съдебномедицински, химическа, автотехническа и оценъчна автотехническа експертизи; приложените по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 28.11.2016 г. с фотоалбум към него; тахографски лист на товарен автомобил рег.№ ***/т.1, л.24/; протокол за оглед на труп от 29.11.2016 г. /т.1, л.71-л.72/; протокол за оглед на труп от 29.11.2016 г. /т.1, л.73-л.74/; препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 133/29.11.2016 г. /т.1, л.78/; препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 132/29.11.2016 г. /т.1, л.79/; справка рег.№ 261р-18242 от 14.12.2016 г. от ОД на МВР-Ямбол /т.1, л.80/; писмо от Районен център 112-Бургас от 06.12.2016 г. с диск в плик /т., л.81-л.82/, писмо до РУ на МВР-Елхово /т.1, л.83/; писмо изх.№ 2853/30.11.2016 г. от МБАЛ„Св.Пантелеймон” АД-Ямбол /т.1, л.84/; писмо изх.№ 296/08.12.2016 г. на Директор на ЦСМП-Ямбол /том 1, л.86/; писмо УРИ:261р-17272/01.12.2016 г. на Началника на РУ на МВР-Елхово с приложения към него /т.1, л.87-л.90/; 2 броя справки за нарушител/водач /том 1, л.91-л.95/; протокол за медицинско изследване /т.1, л.104/; удостоверение за наследници изх.№6600-370 от 12.12.2016 г., издадено от Община Сливен; удостоверение за наследници изх.№ 6600-370-1/12.12.2016 г., издадено от Община Сливен; разписка от 29.11.2016 г. /т.1, л.158/; приемо-предавателен протокол от 30.11.2016 г. /т.1, л.159/; фактури /т.1, л.165-л.172/; писмо изх.№ 2904/08.12.2016 г. от МБАЛ„Св.Пантелеймон” АД-Ямбол с приложения /т.2, л.1-л.41/; писмо от Университетска МБАЛ-гр.Стара Загора с приложения /т.2, л.46-л.87/; копие от Свидетелство за регистрация на МПС-л.а.Форд Фокус рег.№ *** и копие застраховки /т.2, л.88-л.92/; писмо изх.№ 24-00-152/20.12.2016 г. на Областно пътно управление - Ямбол /т.2, л.93/; справка от Търговски регистър за „****-гр.Ст.Загора /т.2, л.123/; копие от медицински документи /т.2, л.150-л.153/, както и веществените доказателства по делото.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.Ж.К., Р Р Б, В П П, Б И Б, И Г Б, Е Х Х, Д.П.Д., З.А.А., Ю.А.А., М.Й.А., Г.А.С., М.А.М., Е.А.Ю., С.О.Й., т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Освен това свидетелите П.Ж.К., Р.Р.Б., Б.И.Б., И.Г.Б., Е.Х.Х., Д.П.Д. са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото. Съдът прие като достоверни показанията и на водача на товарната композиция - св.В П П, т.к. същите кореспондират изцяло както с обективните находки, установени при огледа на местопроизшествието, така и със заключението по назначената по делото автотехническа експертиза. Съдът кредитира и показанията на близките родственици на пострадалите С.А.и А.Й. - свидетелите Ю.А.А. и М.Й.А., както и показанията на наследниците на пострадалия А. М. Й. – З.А.А., С.О.Й., Е.А.Ю. и М.А.М., а и показанията на наследниците на пострадалата С. М. А. - Г.А.С.и М.А.М., т.к. техните показания не стоят изолирано от останалия събран по делото доказателствен материал, а напротив - допълват обстоятелствата, за които свидетелстват останалите свидетели и спомагат за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът кредитира заключенията по назначените по делото 2 броя съдебномедицински експертизи на труп, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, химическа експертиза, автотехническа експертиза и оценъчна автотехническа експертиза като пълни, обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.

Съдът кредитира и горепосочените по-горе писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.

Съдът констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и направеното от него изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият А.А.Й. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.3, б.”Б”, пр.1, вр.ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК, т.к. около 16.45 часа на 28.11.2016 г. по път I-7, 301-ви км. в участъка разклон за гр.Тополовград в посока гр.Елхово, при управление на МПС лек автомобил „Форд Фокус” с рег.№ ***, собственост на Е.А.Ю. от гр.Сливен, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДв.П; чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДв.П, вр.чл.47, ал.3 „В-26” от ППЗДв.П, като е управлявал лекия автомобил с превишена скорост - 114 км./ч., в резултат на което е причинил пътно-транспортно произшествие - блъснал се в насрещно движеща се товарна композиция - влекач „Рено Премиум” с рег. № ***и прикачено полуремарке „Шмитц” с рег. № ***с водач В.П.П.от гр.Стара Загора и собственост на „***” ООД-гр.Стара Загора, при което причинил по непредпазливост смъртта на две лица - А. М. Й. - на 59 години и С. М.а А. - на 19 години - и двамата от гр.Сливен.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на Република България. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно от обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните по делото свидетели – П.Ж.К., Р.Р.Б., В П П, Б.И.Б., И.Г.Б., Е.Х.Х., Д.П.Д., З.А.А., Ю.А.А., М.Й.А., Г.А.С., М.А.М., Е.А.Ю., С.О.Й., също дадени в хода на досъдебното производство, както и от обективните находки при извършеният на 28.11.2016 г. оглед на местопроизшествие, всички преценени в тяхната цялост и взаимовръзка. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели, като последователни и безпротиворечиви, както сами за себе си, така и помежду си, както и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът намира, че по време на управляване на МПС – л.а. „Форд Фокус” с рег.№ ***, подсъдимият е нарушил виновно горепосочените правила за движение по пътищата. Същият, в качеството си на водач на пътно превозно средство по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДв.П и участник в движението по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДв.П, е бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобрази с това, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в закона за населено и извън населено място, това се сигнализира с пътен знак, както и да съобрази своето поведение с пътните знаци, регулиращи процесния пътен участък и по-конкретно с поставеният там двукратно пътен знак за въвеждане на забрана от група В, а именно - с пътен знак В-26, поставен преди левия завой и указващ „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” - 70 км./ч. и втори път и преди всичко със същия пътен знак, поставен непосредствено преди левия завой и указващ „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” - 50 км./ч.

Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява, че подс.Й. е водач на ППС и по време на управление на същото на 28.11.2016 г. около 16.45 часа не е изпълнил посочените по-горе задължения, визирани в чл.6, т.1 от ЗДв.П и чл.21, ал.2, във вр.ал.1 от ЗДв.П, вр.чл.47, ал.3 /за знак „В-26”/ от ППЗДв.П. Към релевантния по делото момент подсъдимият е управлявал ППС със скорост от 114 км./ч., която превишава с 64 км./ч. сигнализираната с последно действащия в района на ПТП пътен знак В-26, установяващ забрана да се движи със скорост по-висока от 50 км./ч., като така с поведението си е поставил в опасност живота на пострадалите. В резултат на неизпълнение на законово предвидените в посочените по-горе нормативни разпоредби задължения в качеството си на водач и участник в движението, подсъдимият е причинил ПТП /по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДв.П/ с товарна композиция - влекач “Рено Премиум” с рег. № ***и прикачено полуремарке “Шмитц” с рег. №****.

С това свое поведение подсъдимият е поставил в опасност живота на пострадалите С. М. А. и А. М. Й., причинявайки смъртта им. Съдът в настоящия си състав намери, че е налице квалифициращият признак от състава по чл.343, ал.3, пр.3, б”Б” от НК, като за наличието му съгласно трайната практика на ВКС е релевантна хипотезата на причинена смърт на повече от едно лице /вж.Решение № 221/15.11.2016 г. по н.д. № 907/2016 г., II н.о. на ВКС на РБ/. Последвалата смърт на С.А.и А. М. е в пряка причинна връзка от неправомерното поведение на подсъдимия, което се доказва от заключенията по назначените по делото две съдебномедицински експертизи на труп.

С поведението си, подс.Й. е причинил и имуществени вреди на „***” ООД-гр. Стара Загора в размер на 3 188,80 лв. и на Е.А.Ю. в размер на 2 660 лв. /арг. заключението по назначената автотехническа оценителна експертиза/.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия Й. при условията на несъзнавана непредпазливост /престъпна небрежност/ като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен, тъй като затова го задължават посочените по-горе правила за движение по пътищата, установени в съответния нормативен акт и регламентиращи безопасното управление на пътно превозно средство. В конкретиката на процесния случай подсъдимият е и могъл да ги предвиди, тъй като не се е намирал в особено психическо състояние или пък в сложна пътна обстановка и при едно мобилизиране от негова страна на своите психически възможности би могъл да ги предвиди, съобразявайки се с посочените по-горе обстоятелства.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.3, б.”Б”, пр.1, вр.ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което същият следва да носи наказателна отговорност по този текст от Особената част на НК на РБ.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Касае се за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност, обуславяща се от динамиката на този вид деяния понастоящем в страната и необходимостта същите да бъдат санкционирани по-строго, както и от обстоятелството, че с деянието са причинени имуществени вреди на две лица /физическо и юридическо/ – собствениците на товарния и лекия автомобил. Следва да се отчете и обстоятелството, че вина за ПТП има само подсъдимия, както и факта, че същият до този момент е имал две наложени наказания с наказателни постановления за нарушение на правилата за движение по пътищата. От друга страна, съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното му отношение към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към това, че е лишил от живот двама души, които са и негови много близки родственици, поведението на подсъдимия в хода на досъдебното производство, невъзпрепятстващо органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото и не на последно място – инцидентния характер на деянието. От изложеното съдът счита, че личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно такова от 3 /три/ години лишаване от свобода. С оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, съдът редуцира съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание лишаване от свобода с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години.

Предвид установената ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия съдът намери, че за постигане в пълна степен на целите на наказанието по отношение на този подсъдим не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Налице са и формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият Й. не е осъждан и наложеното му наказание лишаване от свобода е такова в размер на две години. При формиране на вътрешното си убеждение по чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК съдът отчете обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу подсъдимия само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимия и превъзпитанието му към спазването на законите не изискват отделянето му от настоящата социална среда и изолирането му от обществото. Поради това съдът не сподели доводите на повереника на частния обвинител Г С, по същество сочещи, че с приложение на условното осъждане не могат да се постигнат целите както на специалната така и на генералната превенция и постанови отлагане изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок в размер на 5 /пет/ години. Съгласно указанията в Тълкувателно решение №2/2016г., ОСНК на ВКС, при преценка на въпроса за изтърпяване на наказанието приоритет има поправянето на осъдения. Тази цел, според законодателя и ВКС, надделява над останалите индивидуални и общи цели на наказанието. За да бъде отговорено на въпроса дали е наложително осъденият да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, съдът трябва да отчете степента на обществена опасност на деянието и преди всичко тази на дееца, без да подлага отново на преценка смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, която дейност вече е извършена от съда при определяне на наказанието по реда на Глава V от НК. Общата превенция е значим фактор, но съгласно цитираното Тълкувателно решение не следва да се надценява, тъй като законодателят не й е придал водеща роля. Макар и общопревантивният ефект на наказанието да следва винаги да бъде преценяван, законодателят е отдал приоритет на възможността осъденият да се поправи без изтърпяване на наложеното наказание. За да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага. Ето защо и съобразно изложеното в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС относно релевантните фактори за приложение на чл.66 от НК, съдът намира, че индивидуалните особености и характеристика на подсъдимия в конкретния случай в своята съвкупност, предпоставят възможност за поправянето и превъзпитанието му без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналната му характеристика убедително сочи на възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода. Още повече, като се отчете продължителния му опит като водач на МПС, случаят с процесното ПТП сочи за инцидентна небрежност. Поради това съдът прие, че постигането на целите на чл.36 от НК са обезпечени с отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за максималнодопустимия от закона срок – пет години. Съгласно Решение №178/2015г. по н.д. №****., I н.о. на ВКС, именно определянето на максимален изпитателен срок в такива случаи ще постави на проверка волята на подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон, както и да се въздържа от престъпна дейност изобщо, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на правилата за движение са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание.

Съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дееца.

В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, който срок счита за достатъчен и необходим за реализиране на целите на наказанието. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 1 864,39 лева за експертизи, която сума следва да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР-Ямбол.

По отношение на вещественото доказателство по делото - лек автомобил „Форд Фокус” с рег.№ ***, намиращ се на съхранение в РУ на МВР-Елхово, съдът постанови същият да се върне на собственика му Е.А.Ю..

По отношение на вещественото доказателство - тахошайба на товарна композиция - влекач „Рено Премиум” с рег.№ ***и прикачено полуремарке „Шмитц” с рег. № **** приложена в том 1 на л.24 от ДП, съдът постанови да се върне на собственика „***” ООД-гр.Стара Загора.

Причините за осъществяване на деянието са неспазване на основни правила за движение по пътищата от подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: