Р Е Ш Е Н И Е

№ 83 10.10.2018г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 19 септември 2018 година

В публично съдебно заседание в ,следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван И.

Секретар М.Коматарова

Прокурор М.Божидаров

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 209 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С.В.И. депозирана, чрез защитниците му адв.С.Г. и адв.М.Г. против присъда № 101/ 21.06.2018г.постановена по нохд № 703/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С посочената присъда въззивника- подсъдим И. е признат за виновен за това, че в периода от 14.10.2015 г. до 19.10.2016 г., в с.Завой, обл.Ямбол, на ул.“Панайот Хитов“№21, сам е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, чрез демонтиране на водомера и монтирането му на обратно, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената вода, собственост на „ВиК“ ЕООД - клон Ямбол, с управител С.Й.Р.от гр .Ямбол, поради което и на основание чл.234в ал.1, вр.с чл.54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 600лв.

В жалбата на въззивника- подсъдим се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на първоинстанционната присъда. В депозираното допълнение към жалбата се наведените доводи подробно се мотивират. Сочи се, че по същество първоинстанционният съд не е изготвил мотивите си съгласно правилата на НПК, тъй като е извършен превратен анализ на събраните доказателства и не са изложени подробни съображения защо не се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Р.Т.и Е.Й. Като съществено процесуално нарушение се сочи несъставянето на констативен протокол от страна на служителите на ВиК, с което са нарушени правата на потребителите на тази услуга. Изразява се несъгласие с приетото от решаващия съд, че след като има образувано ДП не следва да се образува и води административно- наказателна процедура. Като съществено процесуално нарушение се навежда и неприлагането по делото като веществено доказателство процесния водоизмервателен уред. В жалбата се прави подробен анализ на събраните гласни доказателства и се сочи, че от същите следва да бъде направен извод за липсата на виновно поведение от страна на подсъдимия, а не обратното до какъвто извод е стигнал решаващия съд. Алтернативно се пледира и за прилагане на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, случай че проверяващата съдебна инстанция приеме, че подсъдимия е извършил инкриминираното му престъпление. На това основание се прави искане да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подс.И. да бъде оправдан.

Участващият по делото прокурор прави искане за изменение на присъдата като се преквалифицира инкриминираното деяние по второто предложение на чл.234в ал.1 от НК, вместо по първото както е приел решаващия съд, а в останалата й част присъдата да се потвърди, тъй като не са налице основания за изменение или отмяна.

Въззивникът- подсъдим И. участва в съдебно заседание лично и с двама защитници адвокатите Г. и Г., чрез които поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея. Пледира се за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан, тъй като не са събрани доказателства да е извършил инкриминираното му престъпление.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата и заключенията на защитниците на въззивника и на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

Въззивният съд изцяло споделя приетата от районния съд фактическа обстановка, тъй като същата се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства.

Правилно и обосновано е прието, че подс.С. И. е абонат на „ВиК“ЕООД – клон Ямбол, по партидата на ул.“Панайот Хитов“№ 21 в с.Завой, обл.Ямбол. На този адрес той живеел заедно със семейството си – св.М. П. и четирите им деца, с разрешение на кмета на селото св.Р. Т., без да е собственик или наемател имота. На 14.10.2015 г., служители на „ВиК“ЕООД – клон Ямбол сменили водомера, тъй като при направени проверки предишния водомер има непостоянни показатели. Тъй Подс.И. решил той и семейството му да ползват питейна вода без да заплащат за това, тъй като имал финансови проблеми. За това на 14.10.2015 г. демонтирал надлежно поставения водомер на ул.“Панайот Хитов“№ 21 в с.Завой и го монтирал на обратно, като за целта скъсал и пломбата. Така той и семейството му започнали да потребяват вода, собственост на дружеството, създавайки условия за непълното и неточното й отчитане. Това потребяване на вода продължило до 19.10.2016 г., когато служителката на „ВиК“ЕООД - гр.Ямбол - св.О. посетила дома на подсъдимия и при направената внезапна проверка констатирала, че водомерът е монтиран в обратно положение на това, в което е бил поставен от служителите на дружеството. Веднага били предприети мерки за спиране на водоподаването към абоната, като за деянието било образувано и ДП.

Подсъдимият е осъждан, като районният съд подробно е описал всички влезли в сила присъди и определения за одобряване на споразумения.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд напълно обосновано е кредитирал показанията на свидетелите О., С, Т, Н, Т, Й и В от с.з. и ДП, като същите са логични, последователни и безпротиворечиви. Посочените показания на свидетелите кореспондират, както помежду си, така и с приетите от съда по делото писмени доказателства и с кредитираните частични обяснения на подсъдимия, поради което правилно са приети за достоверни. Посочените гласни доказателства се подкрепят и от събраните писмени доказателства, подробно изброени и анализирани от решаващия съд. Споделя се становището на първата инстанция за изключване от доказателствения материал на протокол за оглед на местопроизшествие от 19.10.2016 г. с изготвен към него фотоалбум, тъй като същите не са изготвени по реда на НПК.

В тази насока не се споделят доводите във въззивната жалба за липса на анализ на събраните доказателства, тъй като решаващия съд е анализирал подробно всички събрани по делото доказателрства, като е обсъдил всяко едно от доказателствата както поотделно така и съпоставяйки ги в съвкупност и отнасяйки ги към предмета на доказване.

При прочитане показанията на свидетелите О., С и Т.дадени на досъдебното производство, без съгласие на подсъдимия не е допуснато процесуално нарушение, тъй като същите са прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК и такова съгласие не е необходимо. Не се споделя довода за допуснато съществено процесуално нарушение с несъставянето на констативен протокол от длъжностни лица на ВиК клон Ямбол на 19.10.2016г., когато е разкрито извършеното от подсъдимия престъпление. Съставянето на констативен протокол е част от административно- наказателната процедура, а в случая е било образувано ДП и правилно разследването е осъществено по правилата на НПК, а не на ЗАНН. Като съществено процесуално нарушение се квалифицира обстоятелството, че водоизмервателния уред не е приобщен като веществено доказателство, което не се споделя от проверяващата съдебна инстанция, тъй като против подсъдимия е предявено обвинение затова, че е обърнал и монтирал измервателния уред обратно, а не, че го е манипулирал, което би следвало да установи посредством техническа експертиза.

Напълно обосновано районният съд не е кредитирал обясненията на подс.И. дадени на съдебното следствие, в които се сочи, че не е демонтирал и монтирал на обратно процесния водомер, че св.Т му заявил, че водомерът не е бил обърнат на обратно, че отчитането на водомера не е ставало в негово присъствие. В тази част обясненията му се оборват от показанията на свидетелите О., С, Н и Т. Посочените свидетели, макар да са служители на ВиК- гр.Ямбол, добросъвестно разказват какво са възприели лично при отчитането на процесния водомер, за причините за подмяната на водомера на абоната, както и какво са установили при извършената внезапна проверка на 19.10.2016 г. в дома, обитаван от подсъдимия и неговото семейство. От показанията на тези свидетели се установи, че рядко при отчитането на водата на визирания адрес не е имало хора от семейството на подсъдимия или отчитането на водата най-често е ставало в присъствието на член от семейството на подсъдимия или в негово присъствие, че след като подсъдимият и неговото семейство се преместили да живеят на процесния адрес са започнали и проблемите с отчитането на водата, че не само на процесния на ден – 19.10.2016 г., а и преди това св.Н е констатирала неточно отчитане на водомера на абоната, съобразно показанията, които е отчитала за потребена вода, че на 19.10.2016 г. св. М.О. е видяла, че водомерът е бил обърнат на обратно, за да не отчита правилно използваната вода, че не е имало разговор между подсъдимия и св. Р.Т.

Напълно се споделя изводът на решаващият съд за доказаност авторството на инкриминираното деяние, тъй като от събраните доказателства е установено по безспорен начин, че подсъдимия е манипулирал водоизмервателния уред, обръщайки го на обратно, с което е постигнал неотчитане на потребената от него и семейството му вода. В тази насока напълно се споделят доводите на решаващия съд, тъй като събраните по делото косвени доказателства относно авторството на деянието анализирани поотделно и в съвкупност водят до единствено възможния извод, че подсъдимият лично е демонтирал водомера, а след това го е монтирал наобратно за да не се отчита използваната от него и семейството му вода. Времето на извършване на деянието се установява от приложената по делото справка от ВиК- Ямбол за потребена вода и дължими суми за плащане /прил.на л.18 и 19 ДП/ от които е видно, че през инкриминирания период подсъдимият не само не дължи заплащане на потребена вода, а показанията на водомера са намалявали.

Твърдението на подсъдимия, че не той а някое друго лице е извършило тази манипулация с водомера е нелогично и необосновано, тъй като водоизмервателния уред се намира в дома ползван от подсъдимия и семейството му, партидата във ВиК се води на негово име, от което следва, че единствено подсъдимият има интерес от тази манипулация, с която не се отчита потребената вода и съответно не възниква парично задължение единствено за подсъдимия. Още повече че водомера се намира в дома му, което изключва друго лице да посети дома му да демонтира и монтира на обратно водомера, за да спести плащания на подсъдимия за потребена вода.

При правилно установена фактическа обстановка районният е направил обаче неправилни правни изводи, приемайки че с деянието си подсъдимият е извършил първото по вид престъпление уредено в разпоредбата на чл.234в, ал.1 от НК, изразяващо се в неправомерно присъединяване към водоснабдителната система. За да е осъществено това престъпление е необходимо от обективна страна дееца противозаконно да осъществи връзка между водоснабдителната мрежа и уредите за консумация на вода в дома който обитава. Това не е налице, тъй като по делото е безспорно установено, че подсъдимият е свързан със системата на ВиК напълно законно, като му е монтиран водоизмервателен уред и била създадена съответната партида в дружеството.

Правилната правна квалификация на деянието е по второто предложение на разпоредбата, а именно с деянието си подсъдимият неправомерно е въздействал върху уреда за търговско отчитане на потребената вода, тъй като чрез демонтирането на водомера и монтирането му наобратно е създал условия за непълно отчитане на потребената вода, собственост на „ВиК“ЕООД - клон Ямбол. Тъй като тези факти са предявени на подсъдимия и се касае за различно предложение на едно и също престъпление по чл.234в ал.1 от НК е в правомощията на въззивната инстанция да извърши преквалифициране на престъплението. На това основаниеу присъдата следва да бъде изменена в таза й част.

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като на първо място е налице годен предмет - пряко въздействие върху уред за търговско измерване на потребена вода, т.е. уред за определяне цената на потреблението. Изпълнителното деяние се осъществява чрез действие изразяващо се в демонтиране на водомера и монтирането му на обратно, като това въздействие върху уреда е от естество да промени показанията на потреблението. Безспорно това въздействие е в нарушение на установените правила, тъй като единствено оправомощените служители на дружеството имат право да монтират и демонтират процесните водомери. Деянието е резултатно, тъй като с тези действия се създават условия за непълно отчитане на потребената вода,

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като е предвиждал възможността за непълното отчитане на потребената вода и пряко е целял именно това.

Райнният съд правилно е приел, че извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние не е маловажен случай, имайки предвид начина на осъществяване на деянието и инкриминирания период, през който е извършено това продължено престъпление. На това основание искането във въззивната жалба за прилагане разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неосснователно.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне размера на наказанието следва да се отчетат всички обстоятелства обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия. Степента на обществената опасност на деянието е относително висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани със стопанството. От друга страна следва да се отчетат като смегчаващи вината обстоятелства частичното съдействие от страна на подсъдимия за изясняване на обективната истина по делото, недоброто му социално и финансово състояние, семейното му положение, тъй като същия е създал семейство, има четири малолетни деца и той е единствения член на семейството който работи. По тези съображения и с оглед конкретиката на казуса съдът счита, че наложените наказания на подсъдимия са явно несправедливи. Наказанията шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 600лв.са твърде завишени, тъй като не са отчетени наличните смегчаващи вината обстоятелства , които в настоящия случай са многобройни и поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК, тъй като дори и налагането на наказание лишаване от свобода в минималния размер би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретната степен на обществена опасност на деянието. Съдът счита, че в случая е налице по- ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичната такава за този вид престъпления. По тези съображения въззивната инстанция счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено не при условията на чл.54 от НК, а по чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК, тъй като за престъплението по чл.234в ал.1 от НК не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода. Ето защо присъдата следва да се измени и в тази част като наказанието лишаване от свобода се замени с наказание пробация и на основание ал.3 на чл.55 НК да не се наложи наказание глоба. Именно чрез определяне на това наказание ще се постигнат целите на специалната превенция и преди всичко - поправително и превъзпитателно въздействие на наказателната репресия. Въззивният съд счита, че на подсъдимия следва да бъдат определени следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, с периодичност по два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, в частта относно квалификацията на деянието като вместо признаването за виновен в това, че е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, следва да се измени и се признае за виновен в това, че неправомерно е въздействал върху уред за търговско измерване на вода, в частта относно основанието за налагане на наказанията и относно вида и техния размер, като на подсъдимия се определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК, вместо по чл.54 от НК, и наказанията 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 600лв. се заменят с пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, с периодичност по два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице условия за нейната отмяна или изменение.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1, т.1 и т.2 и чл. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №101/21.06.2018г.постановена по нохд № 703/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол както следва:

преквалифицира деянието като подсъдимия С.И. се признава за виновен в това, че неправомерно е въздействал върху уред за търговско измерване на вода, вместо в това да е осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система;

заменя наложените на подсъдимия С.И. наказания наказанията 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 600лв.,при условията на чл.54 НК, с наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, с периодичност по два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, наложени при условията на чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1. 2.