Р Е Ш Е Н И Е

№ 91 01.10.2018 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 26 септември 2018 година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

Секретар: Ив.Златева

Прокурор: Д.Дойчев

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 199 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на служебно назначения защитник - адвокат от АК-* на подс.С.К.Г., ЕГН **********, против Присъда № 80/08.05.2018 г., постановено по НОХД № 79/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подс.Г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 07,45 часа в гр. * на ул. „*“, до кръстовището с ул. „*“, е управлявал МПС - лек автомобил „О.“ с номер на рама *****************, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл.345, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода.

С присъдата, подс.Г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 07,45 часа в гр.* на ул. „*“, до кръстовището с ул.„*“, е управлявал МПС - лек автомобил „О.“ с номер на рама *****************, без съответното свидетелство за управление на МПС и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното СУМПС – с НП № **-****-******/ **.**.****г. и НП № **-****-******/**.**.**** г., издадени от Началника на РУ - Н. при ОД на МВР гр.Б., поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр.чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева.

С присъдата, на осн.чл.23, ал.1 от НК на подс.Г. е определено едно общо наказание, а именно - две години лишаване от свобода, за което на осн.чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС е определен при първоначален строг режим на изтърпяване. На осн.чл.23, ал.3 от НК наказанието глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева е присъединено изцяло към определеното общо най-тежко наказание.

Жалбата е бланкетна. С нея се твърди явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание и се претендира неговото намаляване по размер.

Участващият в съдебно заседание представител на ОП-Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди присъдата на Районен съд-гр.Ямбол като правилна и справедлива.

В съдебно заседание въззивникът – подсъдим участва лично и със служебно назначения му защитник - адвокат от АК-*. Поддържат жалбата и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. Защитникът счита, че наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи, т.к. били определени над средния и към максималния предвиден в закона размер, а по делото са налице доказателства за превес на смекчаващите вината на С.Г. обстоятелства, които налагат определяне на наказанията към средния или минималния размер, предвиден в закона. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства се сочат: ниската степен на обществена опасност на извършеното и на извършителя, т.к. в резултат на деянията не е бил създаден риск за пътната обстановка и останалите участници в движението, това че подс.Г. се признава за виновен и съдейства максимално за разкриване на обективната истина. Претендира се за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наложените наказания около средния и към минималния предвиден в закона размер за всяко едно от престъпните деяния- предмет на обвиненията.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:

Подсъдимият С.Г. е неправоспособен водач на МПС и не притежава Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. С влезли в сила Наказателни постановления е наказван повече от десет пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, включително и за управление на МПС без да притежава съответното СУМПС и след употреба на алкохол.

Видно от приложените по делото в оригинал НП № **-****-******/**.**.****г. и № **-****-******/**.**.****г., издадени от Началника на РУ – Н.р при ОД на МВР - Б., връчени лично на подсъдимия на **.**.**** г. и влезли в сила на **.**.**** г., на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, на С.Г. са наложени административни наказания глоба за административни нарушения по чл.150 от ЗДвП, изразяващи се в управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

На неустановена по делото дата през месец август 2017 г. подс.Г. закупил моторно превозно средство - лек автомобил „О.”, с номер на рама *****************, без регистрационни табели и без да е регистриран по надлежния ред. С посоченият автомобил, макар същия да не бил регистриран по надлежния ред и да нямал регистрационни табели, както и независимо, че не притежавал СУМПС, на **.**.**** г. подс.Г. управлявайки го се придвижил до гр.*, за да го продаде на пункт за изкупуване на вторични суровини. Около 07,45 часа при движението си в гр. * на кръстовището на ул. „*” и ул. „*”, подс. Г. бил спрян за проверка от екип на РУ на МВР – Ямбол. При проверката било установено, че подсъдимият управлява моторно превозно средство, което е без регистрационни табели. За проверка на обстоятелството дали автомобила е регистриран по надлежният ред било поискано съдействие от екип на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Ямбол. На място пристигнал св. М. М., който, след като установил, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС и управлява нерегистриран по съответния ред лек автомобил, му съставил АУАН № ****** от **.**.**** г. и АУАН № ****** от **.**.**** г.

Видно от писмо рег.№ ****** - *****/**.**.**** г. на ВПД Началник сектор „ПП” при ОДМВР-Ямбол, както и от приложената към него Справка за нарушител/водач, по АУАН № ****** от **.**.**** г. и АУАН № ****** от **.**.**** г. не са били издадени Наказателни постановления спрямо подс.С.Г..

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№****/**.**.**** г. на БС при РС-Ямбол, се установява, че към момента на извършване на деянията - предмет на обвинението, подсъдимият е осъждан дванадесет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер - по НОХД №***/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № **/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № ***/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № ***/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № **/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № ***/**** г. на РС – Средец, по НОХД № ***/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № ***/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № ***/**** г. на РС – Поморие, по НОХД № ***/**** г. на РС – Айтос, по НОХД № ***/**** г. на РС – Поморие и НОХД №***/**** г. на РС - Несебър, шест от които са за престъпления по транспорта – по чл.345, ал.2 от НК, по чл.343б, ал.1 от НК, по чл.343б, ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК.

С присъдата по НОХД № ***/**** г. на РС – Несебър, влязла в сила на **.**.**** г., Г. е осъден ефективно на шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, което е изтърпял на **.**.**** г./арг. Справка за съдимост рег.№****/**.**.**** г. на БС при РС-Ямбол/.

След извършване на престъпните деяния по настоящото дело, на **.**.**** г., по отношение на подсъдимия е влязла в сила още една осъдителна присъда – по НОХД № ***/****г. на РС – Айтос, с която е осъден ефективно на седем месеца лишаване от свобода, отново за престъпление по транспорта - по чл.343б, ал.2 от НК.

Установеното от въззивния съд от фактическа страна кореспондира с фактическата обстановка, приета от районния съд. Последният е направил пълен и подробен анализ на доказателствената съвкупност и подробно и коректно в мотивите си е изложил аргументи кои доказателства кредитира, както и защо. Правилно, като обективни, последователни, логични, достоверни и непротиворечиви са кредитирани обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.М. и А.Н., както и писмените доказателства по делото.

След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал еднозначно и непротиворечиво води до извод, затова че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, както и на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, т.к. на **.**.**** г. около 07,45 часа в гр. * на ул. „*“, до кръстовището с ул. „*“, е управлявал МПС - лек автомобил „О.“ с номер на рама *****************, което не е регистрирано по надлежния ред, като по същото време и на същото място, е управлявал МПС - лек автомобил „О.“ с номер на рама *****************, без съответното свидетелство за управление на МПС и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното СУМПС – с НП № **-****-******/ **.**.****г. и НП № **-****-******/**.**.**** г., издадени от Началника на РУ - Н. при ОД на МВР гр.Б., връчени лично на подсъдимия и влезли в сила на **.**.**** г. Въззивният съд споделя напълно изложените в мотивите към присъдата аргументи на районният съд относно наличието на всички признаци от обективна и субективна страна на всеки от престъпните състави - предмет на настоящото обвинение, поради което и намира за ненужно да ги преповтаря.

Правилно и обосновано районният съд е определил вида и размера на наказанията, наложени на подс.Г. при условията на чл.54 от НК и в средния предвиден в закона размер при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Наличните смекчаващи вината на С.Г. обстоятелства - доброто му процесуално поведение, критичното отношение към извършеното, дадените обяснения и липсата на настъпили в резултат на деянията вредни последици, не са нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод за това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Преценката на смекчаващите вината на Г. обстоятелства наред с отегчаващите вината му такива, които са - високата степен на обществена опасност на деянията, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, както и изключително високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от обстоятелствата, че към момента на извършване на деянието същият е наказван над десет пъти по административен ред за нарушения на основни правила за движение по пътищата /без наказването му, водещо до съставомерност на извършеното по чл.343в, ал.2 от НК/, в т.ч. и за управление на МПС без СУМПС и след употреба на алкохол; че към момента на извършване на деянието е осъждан дванадесет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, шест от които са престъпления по транспорта – по чл.345, ал.2 от НК, по чл.343б, ал.1 от НК, по чл.343б, ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, за които са му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода; че деянията, предмет на настоящото производство, са извършени месец след влизане в сила на НП № **-****-******/**.**.****г. и НП № **-****-******/**.**.****г. на Началника на РУ – Н. при ОД на МВР – Б., с които е наказан за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, както и че три дни след извършване на тези деяния, подсъдимият отново е осъден за престъпление по транспорта, налага извод за неоснователност на искането на защитата за определяне на размера на наказанията за всяко от престъпленията към минималния предвиден в закона размер и при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Въззивният съд намира, че така определените от РС-Ямбол по вид и размер наказания ще осъществят визираните в чл.36 от НК цели. Наказанията лишаване от свобода, определени както следва: лишаване от свобода за срок от осем месеца за престъплението по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК и лишаване от свобода за срок от две години за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, както и глоба в размер на 800лв., са коректно отмерени и съобразени с наличните и установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства /посочени подробно по-горе/. С оглед това, съдът намира довода на въззивника и неговият защитник за явна несправедливост на присъдата, както и искането за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наложените му наказания към минималния предвиден такъв в закона, за неоснователни. Намаляване на посочените размери на наказанията би било проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия и не биха били достатъчни за осъществяване на целите на наказанията към коригиране на поведението на С.Г..

Правилно и обосновано районният съд е приложил разпоредбата на чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК, като на подс.Г. е определил и наложил най-тежкото от така определените му наказания лишаване от свобода, а именно – две години лишаване от свобода, като към него е присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв.

Правилен е изводът на съда, че предвид предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № ***/****г. на РС - Несебър на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, е налице законова пречка за приложение на института на условното осъждане. Предвид обстоятелството, че от изтърпяване на ефективното наказание лишаване от свобода, наложено на Г. с присъдата по НОХД № ***/**** г. на РС - Несебър, не са изтекли повече от пет години, обосновано, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС РС-Ямбол е определил наложеното най-тежко наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно от Г. при първоначален строг режим.

С оглед гореизложеното, обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.

Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 80/08.05.2018 г., постановено по НОХД № 79/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.