Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 29.10.2018 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Е. Гоцев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 194 по описа на съда за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. К.Л.М. срещу Присъда № **/**.**.****
г., постановена по НОХД № ****/**** г. по описа на Ямболския районен съд с
която той е признат за виновен в това, че на **.**.****
г., около 15,35 ч. в гр. Я., на ул. „**”, на пешеходна пътека до кръстовището с
ул. „*”, при управление на моторно превозно средство - т.а. „М. 6” с peг. № * **** **, при движение назад е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, в чл. 116
от ЗДвП и в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е
причинил на К.Я.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
шийката на бедрената кост на левия крак, довело до трайно затруднение
движенията на левия му долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл.
342, ал. 1 от НК, поради
което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК ЯРС е отложил
от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила и на основание чл.
343г от НК е наложил на подс. М. наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 189, ал. З от НПК ЯРС е осъдил
подсъдимия да заплати на частния обвинител К.А. направените в това му качество
разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 1800 лв., както и
направените по делото разноски общо в размер на 1825.36 лв., от които 1675.36
лв. вносими в приход на републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР Я. и
150 лв. вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
Постановил е след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство по
делото – 1 бр. диск (СД) да бъде унищожено по реда на ПАС.
В
жалбата и допълнението към нея се развиват доводи, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна
и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Защитата твърди, че неправилно ЯРС е приел, че между процесния автомобил и
пешеходеца е бил осъществен контакт и то в зоната на пешеходна пътека, като се
е позовал на показанията на пострадалия К.Я.А., както и на неговата дъщеря – свид.
Г. К. А., които са заинтересовани от изхода на делото. Излагат се доводи, че
ЯРС е възприел фактическа обстановка като не е взел предвид, че: свид. Ч. не е
очевидец на случилото и свид. С. не е възприел наличие на контакт между
автомобила и пешеходеца; ВЛ по СМЕ не е дал заключение дали пострадалия е паднал
сам или в резултат от удар от автомобила; налице е разминаване между записите
от охранителните видеокамери на офис-сграда „Търговски център”, респ. между
изготвената върху тези записи видеотехническа експертиза и тройната
автотехническа експертиза, като в нито един от записите на трите охранителни
камери не се вижда осъществяването на контакт между процесния автомобил и
пешеходеца; че тройната ATE изцяло е изготвена върху предположения, догадки и
вероятности; че след връщане на ПТП подсъдимият е позиционирал автомобила на същото
място и видно от огледния протокол и снимките приложени към него процесното МПС
не е на пешеходната пътека. Сочи се, че решаващият съд не е кредитирал частично
обясненията на подсъдимия и показанията
на свид. М. в частта им относно обстоятелствата, че пострадалият е паднал върху
пътната настилка на пешеходната пътека преди навлизането на автомобила върху
пешеходната пътека, без осъществено съприкосновение, като не е съобразил че в
тези части гласните доказателства изцяло се подкрепят както от показанията на
свид. С. и свид. Ч., така и от приложените по делото видеозаписи, изготвената
видеотехническа експертиза и огледния протокол. Според защита, при следствения
експеримент ЯРС не е съобразил, че той е проведен повече от два месеца след
инцидента и е възможно през този период, в съответната система на автомобила да
е настъпила някаква техническа повреда. Поддържа се, че в противоречие с
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК решаващият съд не е взел решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, а е проявил едностранчивост и избирателност,
което е довело до неправилно установена фактическа обстановка, а оттам и до
незаконосъобразни правни изводи. Твърди се също, че първоинстанционният съд не
е положил достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, не е извършил
всестранен и пълен анализ на доказателствата, проявил е избирателност и
тенденциозност при интерпретацията на същите, което е довело до неизпълнение на
императивните разпоредби на чл. 13, чл. 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 от НПК и по
този начин е допуснал съществено процесуално нарушение ограничило защитата на
подсъдимия и накърнило правото му на справедлив процес, съгласно ЕКПЧ. Финално
защитата настоява ЯОС да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която
подс. К.Л.М. да бъде оправдан. Алтернативно се иска делото и да върне на
първата инстанция за разглеждане от друг съдебен състав, или с оглед на
доказателства по делото ЯОС да приеме, че произшествието не е настъпило на
пешеходна пътека и деянието да се квалифицира по чл. 343а, ал. 1 от НК, като се
приложи разпоредбата на 78а от НК. В съдебно заседание жалбата и допълнението
към нея са поддържат от подсъдимия и неговите двама пълномощни защитници, като се
прави и искане за оправдаване на подс. М. за това да е извършил процесното
деяние при нарушение на правилото за движение по пътищата визирано в чл. 116 от
ЗДвП, намаляване до законовия минимум на наложеното наказание лишаване от
свобода, както и на лишаването от право да управлява МПС, последното с мотив,
че трудовата ангажираност на подс. М. е свързана с управление на служебен
автомобил.
Въззиваемият К.Я.А. и неговият
повереник, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание и не изразяват
становище по въззивната жалба.
Представителят на държавното
обвинение намира въззивната жалба за неоснователна и пледира първоинстанционна
присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва. Разгледана
по същество е частично основателна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав счита,
че първоинстанционният съд правилно е приел за установена изложената
фактология, основното в която е следното:
На **.**.**** г. подс. К.Л.М., паркирал
управлявания от него т.а. „М. 6” с peг. № * **** *, непосредствено вляво срещу входа
на заведение „В.” находящо, в центъра на гр. Я. – на осмо паркомясто с
предницата към заведението. Около 15:35 ч., при условията на дневна светлина,
слънчево, горещо време и ясна видимост, по суха и запазена асфалтова настилка,
подсъдимият предприел управление на автомобила, който бил оборудван за
наблюдаване на задна зона с два броя външни огледала за обратно виждане, с
вътрешно огледало за обратно виждане, с камера за наблюдение на зоната зад
автомобила, с визуализиране на дисплей, позициониран на бордното табло и с
парктроник за движение при заден ход със звукова сигнализация. Потегляйки от
спряла позиция на заден ход, реализирал 90-градусов завой по посока на
движението си и насочил задната част на автомобила към пешеходната пътека тип
„зебра” на ул. „**” до кръстовището с ул. „*”. Там по същото време в посока
сградата на Община Я. вървял пострадалият К.Я.А. (на 85 години). Въпреки наличието
на възможност да възприеме пешеходеца върху пешеходната пътека, подсъдимият
продължил движението си назад.
Така със задните състави на автомобила, застигал на пешеходеца в гръб на пешеходната
пътека. Там бил осъществен контакт между автомобила и постр. К.Я.А., за
пешеходеца – задно-страничен отдясно, а за автомобила – отзад и вдясно, на около 50-55 см от десния
габарит. Вследствие на този контакт пострадалият А. паднал настрани и наляво
върху пътната настилка, при което си счупил шийката на бедрената кост на левия
крак, което затруднило движенията на левия му долен крайник за срок, не
по-малък от 6-7 месеца при нормален ход на развитие на оздравителните процеси.
Непосредствено след това подсъдимият, сестра му – свид. М. (и неустановен по
делото мъж) оказали помощ на пострадалия като го откарали с автомобила в ЦСМП –
Я..
Случилото се било видяно от свид. С., който
по това време се намирал на първия етаж в сградата на Община Я., с изглед към
местопроизшествието. Той подал сигнал на „Телефон 112”. Екип на ОД на МВР – Я.,
посетил последователно ПТП-то и ЦСМП – Я., и свид. полицай Ч., разпоредил по
подс. М. да се върне на мястото на инцидента. Там подсъдимият позиционирал
автомобила така както той считал, че се е намирал при инцидента. След това бил извършен
оглед на местопроизшествието.
Непосредствено след инцидента постр. А. бил
контактен и ориентиран за време, място и самоличност. В МБАЛ „С.П.” АД – гр. Я.,
той бил подложен на оперативно лечение при което частично била сменена тазобедрената
му става. На **.**.**** г. пострадалият бил изписан с окончателна диагноза:
счупване на бедрената шийка, и придружаващи заболявания ХБ II степен, ХИБС, АМ,
ПМ, ХЗСН, НИЗЗД, състояние след ИМИ в басейна на ДСМА с остатъчна левостранна
хемипареза.
Подс. К.Л.М. е
правоспособен водач на МПС от 19** г. и притежава СУМПС № *********/**.**.**** г.
за категории „В”, „М”, „С”, „АМ" и „ТКТ”. Същият бил наказван по
административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – три пъти
с влезли в сила НП за управление на МПС в населено място със скорост над
максимално разрешената такава и четири пъти с налагане на глоба с фиш (от които
две за последните пет години до извършване на процесното деяние). Към момента на извършване
на деянието подс. М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда чл. 78а НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че
законосъобразно РС – Я. е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на: частично от
обясненията на подсъдимия, частично от показанията на свид. М., от
показанията на свид. А., дадени на ДП (правилно приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК), от показанията на
свидетелите А., Ч. и С., дадени по време на съдебното следствие, както и от
показанията на свид. С. от ДП (правилно приобщени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК), от заключенията и показанията на вещите
лица, изготвили назначените СМЕ, тройна автотехническа и видео-техническа
експертиза, от обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения
към него фотоалбум, както и от писмените доказателства по делото. Правилно
решаващият съд е отбелязал, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, подробно
посочените доказателства са последователни, логични, безпротиворечиви.
Обосновано ЯРС не е дал вяра на обясненията
на подсъдимия и на показанията на свид. М. в частта сочеща, че пострадалият сам
е паднал върху пътната настилка на пешеходната пътека преди навлизането на
автомобила върху пешеходната пътека и без осъществено съприкосновение с
управлявания от подсъдимия автомобил, както и в частта им относно техническите
възможности на автомобила да предотвратява сблъсък при движение назад, чрез
спиране без човешка намеса. ЯОС, без да преповтаря детайлно тези аргументи ще
отбележи, че напълно ги споделя – в тази им част обясненията на подсъдимия и
показанията на свид. М. се опровергават от правилно кредитираните показани на постаралия
А. и очевидеца свид. С., допълнени както от показанията на свидетелите А. и Ч.,
така и от заключенията вещите лица, изготвили СМЕ, тройна ATE и видеотехническа експертиза – всички те
съвкупно подкрепящи възприетия механизъм на ПТП и причиняването на конкретните телесни
повреди.
В заключение въззивната инстанция ще
посочи, че всички доказателства, кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по
същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен
начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно
възприета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че и от обективна и от субективна страна с деянието си
подсъдимият М. е осъществил състава на чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. ал. 1, б. „б”
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. около 15,35 ч. в гр. Я., на ул.
„**”, на пешеходна пътека до кръстовището с ул. „*”, при управление на моторно
превозно средство – т.а. „М. 6” с peг. № * **** **, при движение назад, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП в резултат на което по непредпазливост е
причинил на К.Я.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
шийката на бедрената кост на левия крак, довело до трайно затруднение
движенията на левия му долен крайник.
По делото не съществува
съмнение, че подсъдимият е
автор на деянието, факт безспорно установен от всички кредитирани от инстанциите доказателства.
ЯОС споделя извода на първата инстанция, че подсъдимият е извършил съставомерно деяние по
чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Правилно решаващият съд е посочил,
че от обективна страна подс. М. е осъществил деянието, като е нарушил чл.
40, ал. 2 от ЗДвП – „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности”. Същият, като водач на МПС не се е
съобразил с това си задължение и по време на движението си назад не
е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, в резултат на което
бутнал пострадалия на К.Я.А. задно и дясно-странично с управлявания от него
автомобил, като вследствие на контакта, пострадалият паднал настрани и наляво
върху пътната настилка и получил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК – счупване на шийката на бедрената кост на левия крак, довело до
трайно затрудняване движенията на левия му долен крайник за срок, не по-малък
от 6-7 месеца при нормален ход на развитие на оздравителните процеси. Безспорно,
като е нарушил правилата за движение посочени в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, подс. М.
сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал
причина за настъпването му. Правилно ЯРС е стигнал до извода, че деянието (с
посоченото нарушение по ЗДвП), настъпването на ПТП и телесната
повреда на пострадалия са в каузалитет помежду си.
ЯОС подкрепя решаващият съд в извода, че ПТП
е настъпило на пешеходна пътека (тип „Зебра”), ерго – налице е квалифициращия
признак по чл. 343, ал. З, предл. последно от НК. Правилно първата инстанция е
посочила, че позицията на МПС на местопроизшествието е било установена впоследствие,
тъй като подсъдимият е преместил автомобила за да откара с него пострадалия в
ЦСМП. Точното разположение на участниците в ПТП към момента на настъпването му,
е прието при съобразяване на приобщени записите от охранителни камери находящи
се в района, от показанията на очевидеца свид. С., както и допълнително – от
позиционирането на автомобила, осъществено от подс. М. след завръщането му на
мястото на инцидента, извършена на база на неговото субективно възприятие за
тази позиция.
Настоящият състав обаче не споделя
становището на решаващия съд, че деянието е извършено и чрез нарушаване на нормите
на чл. 116 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора”, както и на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре”. Неправилно ЯРС е приел, че са нарушени и тези две норми от закона, които
визират задължения на водача според особените
качества на пешеходеца и с оглед мястото му на движение, по следните
съображения:
В наказателния закон – чл. 343, ал. З, предл.
последно от НК е въведено
място на извършване на престъплението „на пешеходна пътека” като самостоятелно
квалифициращо обстоятелство предвид повишената опасност, която то създава за
движението и особеното внимание, което изисква от водачите
на ППС. Този квалифициращ
признак е
самостоятелно приложим,
без изискване за настъпването му да е съществувала конкретна пътна обстановка,
очертана в ЗДвП или ППЗДвП. За да приеме, че е осъществен квалифициращият
признак по чл. 343, ал. 3 предл. последно от НК е достатъчно обстоятелството,
че изпълнителното деяние е
осъществено на пешеходна пътека (в нарушение на императивното
задължение по чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП), като
именно там е настъпил и съставомерният резултат – причиненото телесно увреждане на пострадалия
К.Я.А.. С
оглед на това настоящият състав не споделя изводът на ЯРС, че с
действията си подс. К.Л.М., при управление на т.а. „М. 6” с
peг. № * **** ** е нарушил и разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП. Също
така настоящият състав не споделя и извода на ЯРС, че относимо към настъпилото
произшествие е и инкриминираното в ОА нарушение по чл. 116 от ЗДвП. Тази норма
от специалния закон регламентира общи и широки задължения на водачите на ППС,
без да им предписва конкретно поведение (действие или бездействие), поради
което то няма отношение към конкретно създалата се пътна обстановка –
пострадалият е бил вече на пешеходната пътека, като в случая е без значение
дали той отговаря на критерия „престарели хора”. В този смисъл ЯОС не
констатира причинна връзка между нарушение на този норма и настъпилия
съставомерен резултат, поради което счита, че то също следва да отпадне от
обвинението срещу подсъдимия.
Субект на това престъпление е всяко наказателно отговорно лице, а
подс. М. е пълнолетно вменяемо лице, което по време на извършване на деянието е
било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Правилно ЯРС е посочил, че от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като той не е целял и не е
предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация, предвид нормата по чл. 40, ал. 2
от ЗДвП, е бил длъжен да ги предвиди. Логично
подсъдимият, като човек с достатъчен житейски опит и стаж като водач на МПС, е
бил в състояние и е могъл да предвиди настъпването им и ако бе спазил горепосочено
правило за движение, не би допуснал процесното ПТП.
Предвид изложеното до тук,
настоящият състав приема крайният извод на ЯРС по съществото на делото за
законосъобразен поради което намира, че следва да бъде споделен. ЯОС намира
обаче, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажирана само
за нарушение на правилата за движение, посочени в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и вредоносния резултат. При
това положение подсъдимият, на основание чл. 304 от НПК, следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение
в частта касаеща нарушаване на разпоредбите
на чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Като причина за извършване на
престъплението, настоящият състав приема несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата, от страна на подс. М..
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Основното в комплекса
от възражения на защитата е, че между процесния автомобил и
пешеходеца не е бил осъществен контакт и инцидента не се е развил в
зоната на пешеходна пътека. Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни.
Аналогични доводи се били наведени и пред първата инстанция и решаващият съд надлежно,
точно, прецизно, задълбочено и обстойно е отговорил на всички тези възражения. В
тази връзка правилно ЯРС е изтъкнал показанията от ДП на свид. А. относно
причината за повалянето му върху пътната настилка, така и относно
местоположението му върху пешеходната пътека към момент на съприкосновението
между него и управлявания от подсъдимия автомобил. Въззивният състав ще
акцентира върху това, че категоричните показания на пострадалия А. в насока, че
е имало контакт между него и управлявания от подс. М. автомобил и положението
му на пешеходната пътека, са в пълен синхрон с показанията на свид. С. –
очевидец на настъпване на ПТП и незаинтересован от изхода на делото. Правилно
ЯРС е установил, че в тази насока са и показанията на свид. А., на която
непосредствено след настъпване на ПТП пострадалият е съобщил идентични причини
и място на инцидента. Резонно решаващият състав е посочил, че показанията на
пострадалия А. досежно обстоятелствата
по главния факт се подкрепят и от заключението на видеотехническата експертиза
на кадрите свалени от видео камерите монтирани на сградата на „Т.Ц.” и насочени
към мястото на инцидента – ф.к. № 6 и 7. Правилно ЯРС е посочи, че показанията
на пострадалия А. са в унисон и със заключенията и показанията на вещите лица,
изготвили назначените СМЕ и тройна ATE водещи до извод за получен тласък на тялото
му отстрани и отдясно, съответстващ на положението на процесното МПС.
Ето защо ЯОС счита, че при така
събраната доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за
установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка.
Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината
на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се
отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната
истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена
легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно
формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко
едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 –
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие на две
групи доказателства, които не хармонизират помежду си и не могат самостоятелно
да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните
фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху
неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи
лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с
онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В
случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на заключенията на ВЛ
относно телесните увреждания, техния характер и вероятния механизъм на
причиняването им, на свидетелските
показания на очевидеца свид. С. и на кадрите от охранителните камери
на сградата на „Т.Ц.”, надграждайки с другите релевантни
доказателства и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика,
правилно е установил главния факт в процеса. Всички доказателствата в тази
насока, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението – причиняване на конкретните телесни увреждания на пострадалия
постр. К.Я.А. от подс.
К.Л.М., който при управление на т.а. „М. 6” с peг. № * **** **, при движение назад е нарушил
правила за движение по пътищата. Съображенията изложени
от ЯРС в мотивите на атакувана присъда относно доказаността
и средствата за установяване, дават възможност на страните и на горната
инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по
фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. При формиране на фактическите констатации, въз
основа на които са изградени правните изводи, решаващия съд резонно е ползвал и
проведените по делото експертизи: съдебно-медицинската, тройна ATE и видеотехническа експертиза. Експертните заключения
съответстват на изискванията на разпоредбата на чл. 152 от НПК, след като са
изготвени от компетентни лица, разполагащи с необходимите специални знания,
съдържат изчерпателни отговори на поставените от разследващия орган въпроси,
ясни и обосновани са. В този смисъл настоящата инстанция намира за правилно
решението на районния съд, да кредитира експертните заключения, което му е позволило въз основа на
същите да изгради правните си изводи.
С оглед всичко изложено до тук,
при проверката на атакуваната присъда ЯОС констатира, че в пределите на
установените и доказани фактически положения, залегнали в обстоятелствената
част на обвинителния акт, решаващият съд е приложил правилно материалния закон
и законосъобразно е приел, че поведението
на подсъдимия от обективна и субективна страна се субсумира под състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от
НК. Изложените в тази насока съображения от решаващия съд почиват
на вярно разбиране на закона и като цяло се споделят от
настоящия въззивен състав.
В заключение относно
възраженията, ЯОС ще посочи, че решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно
обсъждане на доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните
доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен
доказателствения анализ. Съгласие с ЯРС въззивната съдебна
инстанция не изразява единствено досежно осъждането на подсъдимия за извършени
нарушения на правилата за движение по чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (по
изложените по-горе съображения) и намира възражението на защита в тази насока за основателно.
Основателно е и възражението на защита, че следствения експеримент (том ДП, л.
31 – л. 52 с фотоалбум и л. 169 – л. 172 препис) е проведен повече от два
месеца след инцидента и е възможно през този период, в съответната система за
автоматично спиране на автомобила „М. 6” с peг. № * **** *, да е настъпила промяна, но това по никакъв начин не
променя установения по делото главен факт – че подс. М. е извършил процесното
деяние.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Както
правилно е посочил ЯРС, за извършеното от подс. М. престъпление, законът предвижда наказание от
една до шест години лишаване от свобода. Именно в тези законови рамки, ЯРС е определил
наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
правилно е отчел наличието на многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства – сравнително младата възраст и чисто съдебно минало на подс. М., трудовата му ангажираност, пълното съдействие,
значителният принос и добросъвестността на подсъдимия при разкриване
обективната истина по делото, факта на оказвана помощ на пострадалия след ПТП, искрено
съжаление за случилото се. Правилно ЯРС е отчел от друга страна високата
обществена опасност на деянието и като е преценил че престъплението по транспорта
е извършено на пешеходна пътека, правилно ЯРС не е приложил привилегирования
състав на чл. 343а, от НК, респективно – чл. 78а от НК.
Въззивната инстанция намира, че законосъобразно
решаващият състав, на основание
чл. 343г от НК, е наложил на подс. М.
и наказанието лишаване от право да управлява МПС. Настоящият
състав не сподели доводите на защитата, че наказанието лишаване от право да
управлява МПС следва да не се налага или да се намали на минимума затова, че работата
на подсъдимия е свързана с управление на служебен автомобил. Именно поради това
е необходимо едно относително
по-продължително въздействие (над минимума за това наказание) върху подс. М., с
оглед мотивирането му занапред, при управление на МПС да не нарушава правилата
за движение по пътищата.
С оглед обаче на позицията на
въззивния състав, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се
ангажирана само за нарушение на правилата за движение, посочени в чл. 40, ал. 2
от ЗДвП – при отпадане от наказателната конструкция на нарушенията на разпоредбите
на чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, ЯОС намира че размера и на
двете наложени на подс. М. наказания, отчитайки всички относими фактори и
най-вече абсолютно адекватните му действия по оказване на помощ
на пострадалия, следва да се намали – на лишаването от свобода от шест месеца на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, а на това
по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, от една година на ДЕВЕТ МЕСЕЦА. По отношение
на наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да се съобрази и факта,
че на дееца са налагани административни
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, които
са осъществени през значителен период от време, а за последните пет години до
извършване на процесното
деяние, дееца е санкциониран с фиш, само за две такива. В тази
връзка възраженията на защитата, за намаляне на размера и на двете наложени на
подс. М. наказания лишаването е основателно.
Законосъобразно, на основание чл. 66, ал. 1
от НК решаващият съд е отложи от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание
за минималния изпитателен срок от три години, като е съобразил размера му,
чистото съдебно минало и смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, както и липсата на необходимост то да се търпи ефективно.
Настоящият
състав счита, че за постигане на целите визирани в чл. 36 от НК, определените
от ЯОС наказания са законосъобразни и справедливи, и те като комплекс са необходими
и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие, както на подсъдимия, така и спрямо останалите членове на
обществото.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Правилно, на основание чл. 111, ал. 3 от НПК,
ЯРС е постановил след влизане на присъдата в сила, приложения като веществено
доказателство по делото – 1 бр. CD (вещ без практическа стойност), да бъде унищожено по реда на ПАС.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно,
на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подс. М. да заплати на частния обвинител А.
направените от него разноски за упълномощаване на повереник в размер на 1800
лв., както и направените по делото разноски общо в размер на 1825.36 лева, от
които 1675.36 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД
на МВР – Я., както и 150 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт
по сметката на ЯРС.
Водим
от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 3 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Присъда № **/**.**.**** г., постановена по НОХД № ****/**** г. по описа на Районен
съд – Я., както следва:
ОТМЕНЯ присъдата в частта с която подс. К.Л.М.
е признат за виновен в това да е извършил престъплението
по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК
в резултат на нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл. 116 и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по предявеното
му обвинение в тази му част.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. К.Л.М.
наказание лишаване от свобода от
шест месеца на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и срока на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС от една година на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
________________________
ЧЛЕНОВЕ:
________________________
________________________