Р Е Ш Е Н И Е

№ 89 29.10.2018 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети и шести септември две хиляди и осемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар М. Коматарова

прокурор Д. Дойчев

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 157 по описа на ЯОС за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Я.Т.В., против Присъда № **/**.**.**** г., постановена по НОХД № ** по описа Районен съд – Я. за 2018 г., с която той е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. Я. се е заканил с убийство спрямо Н.Г.Н., в качеството му на длъжностно лице – * * в група OOP, сектор „Охранителна полиция“ към РУП – Я. при изпълнение на службата му, като казал „Познавам много хора, на които ще платя 5 000 лева, за да те ликвидират“, като това заканване би могло да възбуди у Н. основателен страх от осъществяването му. На основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, бук. Б от НК ЯРС осъдил въззивникът на Пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. С атакуваната присъда подсъдимия Я.В. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Н.Н. сума в размер на 1200 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до 3000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. ЯРС е осъдил въззивникът да заплати на гражданския ищец Н.Н. сума и сумата от 2400 лева за направени от него разноски по делото, както и да заплати сумата от 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, ЯРС е определил на подс. В. общо наказание по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯРС и по НОХД № **/2018 г. по описа ЯРС, в размер на най-тежкото от двете, а именно една година лишаване от свобода, което на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.

Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие със събрания доказателствен материал, което я прави необоснована, както и е явно несправедлива и в осъдителна и в гражданска й част. Излагат се доводи, че ЯРП е внесла обвинение за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 от НК няколко години след инцидента на **.**.**** г., предмет на друго наказателно производство (НОХД № ***/**** г. на ЯРС), по което е постановена оправдателна присъда, като е изяснено, че присъствието на полицейски органи в кооперацията на подсъдимия е било неоправдано и подс. В. не е извършил хулигански действия. Защитникът адв. С. *** твърди се, че липсват категорични доказателства подс. В. да е отправил закана за убийство на свид. Н. – подсъдимият заявявал, че в резултат на бруталното отношение на свид. Н. към него, ще ангажира подходящите хора и ще търси правата си по съдебен ред, което ще му струва не повече от 5 000 лева. Развиват се доводи, че съобразно задължителната практика на съдилищата не всяка закана с убийство, независимо от обективирането й чрез думи или действия, би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й и ЯРС не е анализират в съвкупност всички обстоятелства, касаещи поведението на пострадалия, както и обстоятелството, че същият е действащ полицай и подобни инциденти са част от ежедневието му, а стълкновенията особено при арест крият всички рискове на професията на полицая, за което същият е възмезден от държавата. Сочи се, че за да приеме съставомерност по чл. 144, ал. 3 от НК, решаващият състав се е позовал преди всичко на твърденията на пострадалия и неговата съпруга, без каквито и да е било категорични доказателства относно възникване или проява на страх у свид. Н.. Твърди се, че неправилно ЯРС е прие значение на думата „ликвидация” като физическо унищожаване, без да се даде сметка за десетките значения на израза „ликвидирам”. По тези съображения защитата счита обвинението за недоказано и пледира за постановяване на нова оправдателна присъда. Също така защитата атакува присъдата и в частта относно определяне на общото наказание на подсъдимия като твърди, че в тази му част първоинстанционния акт е незаконосъобразен, тъй като определеното наказание лишаване от свобода по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯРС е изтърпяно изцяло от подсъдимия и е настъпила реабилитация по право. Сочи се, че като е определил общото наказание и не е приспаднал в противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяното, ЯРС на практика е постановил наказанието лишаване от свобода да се търпи повторно определяйки нов изпитателен срок, като го удължил във вреда на подсъдимия в размер на 6 години. Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника и добавя, че не е извършил престъплението, за което е обвинен.

Въззиваемата страна, чрез повереника адв. Т. ***, счита въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на постановената присъда – и в наказателната и гражданската й част. Прави се искане за присъждане на разноските направени пред настоящата съдебна инстанция.

Прокурорът намира въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че фактическа обстановка е правилно възприета от решаващия съд и в хода на разглеждане на делото и при постановяване на съдебния акт, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактология по делото, основното в която е следното:

На **.**.**** г. за времето от 15.00 часа до 23.00 ч. частният обвинител Н.Г.Н., ** в ООР в РУП – Я., бил назначен в наряд като авто-патрул заедно със свид. Г.И.. Около 15.00 часа двамата полицаи били изпратени за реакция, по сигнал за между съседски скандал в жилищна кооперация ул. ** № ** в гр. *. Там на третия етаж живеел подс. Я.Т.В., на втория етаж – Е.П. с която подсъдимият от няколко години бил в лоши отношения, а на първия етаж на кооперацията – родителите на П.. Полицаите Н.Н. и Г. И. пристигнали на адреса и установили пред входа подс. В., който отворил входната врата и тримата влезли в сградата. Полицаите Н. и И. спрели на първия етаж да разговорят с родителите на П., които съобщили, че по входната врата на втория етаж – тази на Е.П., имало следи от удари. Полицаите тръгнали натам и на площадката между първия и втория етаж свид. И. срещнал Е.П. и започнал да разговаря с нея. Там дошъл и подс. В., насочил към П., хванал я с ръка за врата и й казал „ще те убия“. Свид. И. издърпал подсъдимия, но той ударил полицая, който в реакция му поставил белезници на ръцете. По това време полицай Н. разговарял с родителите на П.и с брата на подсъдимия. Във връзка с развитието на инцидента свид. Н. поискал съдействие по радиостанцията и там пристигнали полицаите свид. Г. и М. В..

След това подс. В. бил изведен и качен в полицейския автомобил – на задната седалка в дясно, а до него седнал свид. Г.. Полицейския автомобил бил управляван от свид. И. и свид. Н. бил на предната дясна седалка. По време на движение към сградата на Полицията в гр. Я., подс. В. опитал да ритне с крак свид. И., но свид. Н. предотвратил това. Тогава подс. В. заявил на постр. Н., че познава началниците му и ще направи всичко възможно да бъде уволнен. Подсъдимият казал също на постр. Н., че ще заплати 5000 лв. на необходимите хора да го ликвидират. Тези му думи били възприети освен от пострадалия, така също и от свид. Г. и свид. И.. След като бил закаран в сградата на Полицията, подсъдимият продължил да отправя същите закани към свид. Н..

Към момента на деянието подс. В. е бил неосъждан. След това той бил осъден по НОХД № ***/**** г. на ЯРС с ВСП на **.**.**** г. на наказание една година лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години, затова че причинил лека телесна повреда на Г. И. и се е заканил с убийство на Е.П.– престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 и по чл. 144, ал. 3 от НК, извършени на **.**.**** г. (непосредствено преди процесното деяние).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След като прецени доказателствената съвкупност, настоящият състав счита, че ЯРС правилно е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на показанията на свид. Н.Н., свид. И.Г., свид. Г.И. и свид. Я.Н., частично от обясненията на обвиняемия и показанията на свид. Т. (правилно прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК) както и от приобщени по делото писмени доказателства.

Аргументирано ЯРС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелствата, че не е отправял закани за убийство към свид. Н., а е имал предвид, че ще похарчи сумата от 5000 лв. за правна консултация с адвокати професионалисти, които да го посъветват какви дела да води срещу полицейските служители. Безспорно в тази им част обясненията му стоят изолирани от останалия доказателствен материал, отчетливо съставляващи защитна теза и основно – противоречат на кредитираните свидетелски показания.

За да кредитира посочените свидетелски показания, ЯРС е изложил убедителни аргументи защо – същите са логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви. Правилно ЯРС е посочил, че тези показания, макар и с известни несъществени разминавания, са напълно хармонични по отношение на главния факт, а именно действията на подсъдимия в полицейския автомобил. Резонно ЯРС е посочил и наличието на влязлата в сила присъда постановена на НОХД № ***/**** г. с която подс. В. е бил осъден за престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 и по чл. 144, ал. 3 от НК, затова че на **.**.**** г. причинил лека телесна повреда на свид. Г.И. и се е заканил с убийство на Е.П.– дейния извършени непосредствено преди процесното престъпление.

Правилно решаващият състав не е дал кредит на доверие на показанията на свид. Т., като е изложил доводи които въззивният съд споделя изцяло и намира за ненужно да ги преповтаря.

Всички доказателствата, кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват обстоятелствата по главния факт – относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на процесното деяние.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Я.Т.В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. в гр. Я. се е заканил с убийство спрямо Н.Г.Н., в качеството му на длъжностно лице – ** в група OOP, сектор „Охранителна полиция“ към РУП – Я. при изпълнение на службата му, като казал „Познавам много хора, на които ще платя 5 000 лева, за да те ликвидират“, като това заканване би могло да възбуди у Н. основателен страх от осъществяването му.

ЯОС споделя изводите на решаващия съд, че авторството на деянието и начина му на извършване са безспорно доказани от всички кредитирани безпротиворечиви доказателства по делото.

Теоретично за да бъде осъществен съставът на чл. 144, ал. 3 от НК се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот на пострадалия, с цел промяна на поведението и действията на заплашения, противно на неговата волята, в исканата от дееца насока. От обективна страна е необходимо тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена и тя да е в състояние да възбуди основателен страх у него, за нейното осъществяване. От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на заканата и това, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Верен е извода на ЯРС, че заканата на подсъдимия е била възприета от пострадалия Н. и е била годна да възбуди основателен страх у него за изпълнението й, предвид обстоятелствата при развитието на инцидента и осъществяването на деянието. Тук ЯОС ще посочи, че първата инстанция е съобразила решението си с относимото ТР № **/**.**.**** г. по НД № **/**** г. на ОСНК, където е изложено, че за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й – ерго, не е необходимо лицето действително пострадалото лице да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на деянието, а не след минаването на определен период от време. За преценката дали заканата с престъпление е могла да възбуди основателен страх у пострадалия, следва да бъде взета предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място, присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия. Въззивната инстанция намира, че решаващият съд правилно е приел, че е изпълнен първия елемент от обективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, като при деянието са изречени изрази, съдържащи закана с убийство. Правилно е отчетено наличието и на втория кумулативно изискуем и екзистентен елемент, а именно заканата за убийство е била в състояние да възбуди у пострадалия, основателен страх за осъществяването й. За деянието извършено спрямо подс. В., по делото се установи категорично, че то е осъществено след като той е демонстрирал агресивното поведение срещу пострадалия, че преди това бил в конфликт и агресивен и към други лица без да съобрази присъствието на местопрестъплението на полицейски служители, нарочно изпратени в там да реагират по инцидента. Подсъдимият е демонстрирал агресия спрямо полицаите и дори след неутрализирането му с помощни средства и вкарването му в служебния автомобил, а преди деянието, пострадалият е присъствал на остър конфликт на подсъдимия и с други лица в кооперацията. Всички тези фактори са допринесли за засилване сериозността на заканата и възприемането й като опасност за живота на пострадалия – такава, че в конкретния случай е била годна да възбуди у него основателен страх за осъществяването й. ЯОС се присъединява към посоченото от решаващия състав, че използваната от подсъдимия дума „ликвидирам“, в българския език има две значения – „Прекратявам някаква дейност” и „Унищожавам, убивам” и безспорно в конкретиката на казуса, тя е употребена във второто й значение.

Налице е и квалифициращото обстоятелство по ал. 2 на чл. 144 от НК, тъй като деянието е осъществено срещу пострадалия Н., който е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, бук. „а“ от НК – на длъжност „** в група ООР, сектор „Охранителна полиция“ към РУП – Я. и по време на инцидента е изпълнявал полицейската си служба.

Правилно ЯРС е преценил, че от субективна страна престъплението е извършеното от подс. В. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подс. В. е човек с достатъчен житейски опит, той логично е бил напълно наясно, че извършва едно противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи от конкретния престъпен състава и е целял настъпването на вредоносните последици от деянието. Той е съзнавал, предвид цялостното си поведение, че заканителните изрази ще бъдат възприети от пострадалия и в конкретната обстановка това би могло да възбуди основателен страх от осъществяване на заканата и е целял именно това.

Ето защо на ЯОС счита, че правилно решаващият състав е признал подс. Я.Т.В. за виновен по предявеното му обвинение – за осъществено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Правилно ЯРС е определил наказанието при приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, като е съобразил установената в тази насока съдебна практика (посочил за пример Решение № ***/**.**.**** г. на ВКС по НД № ***/**** г., I НО и Решение № ***/**.**.**** г. по НД № **/**** г., ІІ НО на ВКС). Освен изминалия дълъг период от извършване на престъплението, резонно първата инстанция е отчела като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства ниската му степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало (към този момент) и добрите му характеристични данни (образованост, трудовата ангажираност). Така ЯРС обосновано е определил наказанието на подс. В. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, бук. „б“ от НК и като е отчел, че санкцията на чл. 144, ал. 3 от НК не предвижда минимум на наказанието лишаване от свобода, е наложил наказание Пробация с първите две задължителни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Определеното наказание – като вид и с конкретните пробационни мерки в техния размер, въззивния съд намира за справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. В. е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху него, така и върху останалите членове на обществото.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

По изложените при коментара на доказателствата съвкупност съображения, въззивния съд намира за неоснователни възраженията на защитата, поставящи под съмнение фактологията по делото. ЯОС ще добави, че решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен доказателствения анализ. Ето защо ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. ЯРС точно е очертал двете версии за случилото и двете групи доказателства, като правилно е възприел тази фактология очертана от логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви показания на свидетелите Н., И. и Г., внимателно съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал, предвид евентуална предубеденост на свидетелите – полицаи от изхода на делото. ЯОС споделя и изложеното от ЯРС досежно известните разминавания в показванията на тези свидетели, но счита че те не са съществени и не засягат предмета на доказване – отправената закана за убийство към свид. Н..

Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие на две групи доказателства, които не хармонизират помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на очевидци, които да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на свидетелските показания на очевидците И.Г. и Г.И., надграждайки с показанията на свидетелите Н.Н. и Я.Н. и другите релевантни доказателства, използвайки метода на дедуктивен анализ, правилно е установил главния факт в процеса. Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на процесното престъпление. Съображенията изложени от първата инстанция в мотивите на атакувана присъда относно доказаността и средствата за установяване, дават възможност на страните и на ЯОС да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. В този смисъл настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за недоказаност на обвинението, като събитията развили се преди осъществяване на процесното деяние не могат да се отразят на установяването на главния факт в процеса до такава степен, че да оборят извода за осъществяване на деянието от подс. Я.В..

Неоснователно е и възражението на защитата, че деянието осъществено спрямо полицейския служител, не изпълва състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, тъй като пострадалия по никакъв начин не е променил своето поведение след процесната дата и по същество е продължил да води обичайния си начин на живот. В тази насока съдебната практика е единна – престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е на формално извършване, поради което обстоятелствата свързани с промяна в поведението на пострадалите лица в последващ период, са без значение за съставомерността на деянието (в този смисъл ТР № **/**** г. по НД № **/** г. на ОСНК, както и Решение № ***/**.**.**** г. НД № ****/**** г. I НО на ВКС, Решение № ***/**.**.**** г. по НД № ***/**** г. III НО на ВКС и др.).

Неоснователно е и възражението на защитата, че пострадалия е спрямо полицейския служител, за когото „подобни инциденти са част от ежедневието му, а стълкновенията особено при арест крият всички рискове на професията на полицая, за което същият е възмезден от държавата”, т.е. едва ли не той следва да е „свикнал” на такова държание спрямо него. Тъкмо напротив – подсъдимият е следвало да съобрази поведението си именно с длъжностното качество на пострадалото лице, осъществявайки полицейски правомощия в момента на деянието.

Неоснователни и са доводите на защитата, че подс. В. не е имал намерение да осъществи заканата си. Както се изясни по-горе, не е необходимо отправящият заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение, защото тогава деянието ще бъде съставомерно по друг престъпен състав (приготовление към убийство). Не е необходимо и да се доказва, че пострадалият се е уплашил, а е необходимо да се докаже, че заканата обективно би могла да бъде осъществена (в този смисъл Решение № ***/**.**.**** г. по наказателно дело № ****/**** г. III НО на ВКС).

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНОТО ОБЩО НАКАЗАНИЕ

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, ЯРС е определил на подсъдимия общо наказание от тези по настоящото дело и по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯРС, а именно – една година лишаване от свобода, което на основание чл. 25, ал. 4 от НК е отложил от изтърпяване за срок от три години. ЯОС намира присъдата, в тази й част, за незаконосъобразна. Вярно е че двете деяния са извършени в условията на реална съвкупност, но подс. В. е реабилитиран за деянието по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, а реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. За прецизност следва да се отбележи, че е налице противоречие в практиката и теорията относно това, дали е допустимо извършване на кумулация при включване в съвкупността на престъпление, за осъждането по което деецът е реабилитиран по право. Настоящият състав стои на мнение, че със заличаването на осъждането отпада основанието за определяне на общо наказание (в този смисъл Решение № ***/**.**.**** г. по НД № ***/****г. I НО на ВКС), тъй като реабилитацията по право заличава осъждането и лицето, което е реабилитирано се третира по-нататък като „неосъждано”. В подобен смисъл, дори за институт без такива правни последици е и Тълкувателно решение № **/**.**.**** г. по НД № **/** г. ОСНК, където в т. 2 е посочено – „Недопустимо е прилагането на правилата за съвкупността относно наказание, което подлежи на изпълнение, с наказание, което въобще не е търпяно или което е изцяло помилвано”. В обратна насока е Решение № ***/**.**.**** г. по КД № **/**** г. I НО на ВКС) където се приема, че реабилитацията не съставлява пречка за извършване на кумулация и се сочи, че съвкупността по смисъла на НК е съвкупност от престъпленията, а не от осъжданията и преценката следва да се прави с оглед момента на извършване на деянията. ЯОС обаче счита, че със заличаване на посоченото осъждане поради реабилитация, отпада и основанието за определяне на едно общо наказание измежду наложените му, тъй като не са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23 от НК – реално към момента, подсъдимият се явява с наложено спрямо него от ЯРС само едно наказание – това по настоящото производство. Ето защо ЯОС намира възражението на защитата в този насока за основателно и счита, че присъдата в тази й част, като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред пострадалия Н.Н. е бил конституиран като граждански ищец по делото и първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявения против подс. Я.В. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени от престъплението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане в адхезионния процес, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В случая, предвид изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е приел, че несъмнено е доказано наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав и предявения иск е доказан по своето основание несъмнено и категорично. Причинената неимуществена вреда следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската отговорност като адекватен на понесените увреждания. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. По делото ЯРС е установил всички обстоятелства, които се отнасят до този граждански иск. Така, като е взел предвид начина на извършване на деянието, претърпените от пострадалия за продължителен период от време негативни последици – изпитване на страх и безпокойство и като се е съобразил съдебната практика, правилно решаващият съд е уважи частично претенцията на гражданския ищец за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 1200 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Също така законосъобразно ЯРС е отхвърлил като неоснователен гражданския иск в останалата му част – до претендирания размер от 3000 лв. с аксесорна законна лихва.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС е определил размера на разноските за възнаграждение на повереник и ги присъдил в тежест на подс. Я.Т.В., осъждайки го да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сума общо в размер на 2400 лева. Законосъобразно ЯРС е осъдил подсъдимия да заплати и 50 лв. ДТ върху уважения размер на гражданския иск, които той следва да внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

В производството пред въззивната инстанция гражданският ищец и частен обвинител Н.Н., видно от Договор за правна защита и съдействие сер. Я № **********, е направил разноски в размер на 800 лв. за възнаграждение на повереник. Предвид искането на въззиваемия и изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подс. Я.Т.В. следва да се присъдят и тези разноски.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № **/**.**.**** г., постановена по НОХД № ** по описа Районен съд – Я. за 2018 г., като я ОТМЕНЯ в частта с която на подс. Я.Т.В., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯРС и по НОХД № **/**** г. по описа ЯРС е опредено общо наказание, в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА Я.Т.В. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител Н.Г.Н. с ЕГН **********, направените пред ЯОС разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________

ЧЛЕНОВЕ: ______________________

______________________