О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
30.10.2018г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение, първи състав
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Прокурор
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т.Ж.Т. ***, подадена от пълномощника му адв.В.К., срещу Определение №2569/26.09.2018г. на Ямболски районен съд по гр.д. №4435/2017г. в частта, с която съдът е върнал исковата молба на жалбоподателя против Р.П.Т. по исковете с правно основание чл. 34 ЗС и чл.537,ал.2 ГПК и е прекратил производството по делото.
Частният жалбоподател оспорва обжалваното определение като незаконосъобразно и моли за отмяната му. Счита, че с молба от 31.07.2018г. е изпълнил указанията на районния съд и е конкретизирал основанието за придобиване на собствеността върху делбения имот, както и момента на придобиването на собствеността, при което не е налице хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.
Ответницата по частната жалба Р.Т. не е подала отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на жалбата.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Т.Ж.Т. ***, с която против Р. П.Т. *** е предявен иск по чл.34 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот, придобит в режим на СИО- жилище-апартамент №**** в гр.Я., на ул. "Д.Б." бл.**, вх.*, ет.* (подробно индивидуализиран по КК на гр.Я.). Ищецът е поискал имотът да бъде допуснат до делба при равни квоти - по 1/2 ид.ч. на всеки съделител, като на основание чл.537, ал. 2 ГПК бъде отменен издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт, с който същата е призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. от имота. По отношение собствеността на имота ищецът е поддържал, че жилището е придобито по време на брака в режим на СИО чрез кредит от ДСК, съгласно нот.акт №140, том 2, нот.дело №618/1979г.
Ответницата е оспорила иска за делба относно квотите в съсобствеността и е предявила насрещен иск по чл. 23, ал.2 СК за лична трансформация. Посочила е, че само 2/3 ид.ч. от имота са придобити в режим на СИО чрез ползване на ипотечен кредит за сумата 6000 лв., а другата част от цената на имота - в размер на сумата 2903 лв. представлява приравнена сума срещу отчужден недвижим имот от баща й П.Т., леля й А.И. и баба й Р.Т. С оглед на това е поискала делбата да бъде допусната при квоти 2/3 ид.ч. за нея и 1/3 ид.ч. за ищеца.
Съдът е приел за разглеждане предявените искове, насрочил е о.с.з. и е обявил делото за решаване. В срока за произнасяне на съдебното решение, с определение от 06.07.2018г. ЯРС е констатирал, че процесният недвижим имот е отстъпен като обезщетение по чл.103, ал.1 от ЗТСУ (отм.), съгласно приложения нотариален акт от 08.05.1979г., който е конститутивен, като собствеността е придобита по силата на заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.) на органа по чл.95 от ЗТСУ (отм.) и цената на имота е определена в тази заповед. С оглед на това съдът е посочил, че дали имуществото е СИО или лична собственост, се преценява към момента на придобиването му, поради което е възобновил производството по делото и е дал указания на страните да конкретизират на какво основание е възникнала собствеността по отношение на делбения имот и към кой момент. Тези указания са връчени на ищеца на 24.07.2018г., който в срок, на 31.07.2018г. е депозирал молба, в която е посочил, че нотариалният акт за собственост на процесния имот е издаден на основание чл.103 от ЗТСУ (отм.), като липсва заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.), което означава, че страните са придобили собствеността на 08.05.1979г., когато е издаден нотариалният акт, към който момент са били в брак и придобиването е в режим на СИО. В случай, че съдът не приеме нотариалния акт като документ за собственост, ищецът е посочил, че от датата на издаване на нотариалния акт - 08.05.1979г. страните са установили владение върху имота и са го придобили по давност.
С обжалваното определение съдът е приел, че с молбата от 31.07.2018г. ищецът не е изпълнил указанията му за отстраняване на нередовностите на исковата молба и за първи път е посочено ново основание на претенцията - придобивна давност, което е недопустимо изменение на основанието на иска след първото по делото съдебно заседание. Поради това е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото.
Определението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени.
Ищецът е подал редовна искова молба за делба на съсобствен имот, която искова молба отговаря на изискванията на чл.127 ГПК - в нея са посочени страните-съделители, квотите им и имота, който е предмет на делбата, като имотът е индивидуализиран съобразно актуалния му регулационен статут. За собствеността върху имота ищецът е посочил, че същата е придобита по време на брака в режим на СИО, на основание нот.акт № 140/1979г. Съгласно чл.344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Посочените с определението на ЯРС от 06.07.2018г. въпроси касаят спора по същество и не представляват нередовности на исковата молба. Действително нот.акт №140/1979г. е издаден на основание чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.) и няма вещноправно действие, а само удостоверителен характер, но ответницата не е възразила, че заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.), с която е определен имотът, предоставен в обезщетение срещу отчужден имот, е издадена преди сключването на брака, т.е. че на това основание имотът е нейна лична собственост. При тези очертани рамки на спора, същият е могъл да бъде разрешен в светлината на Решение №314/21.12.2012г. на ВКС по гр.д. №394/2012г. на II г.о., според което, ако заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.) не е представена по делото и няма данни за нейното съдържание, меродавно за принадлежността на правото на собственост е обстоятелството в чия полза е издаден нотариалният акт.
С молбата от 31.07.2018г. ищецът е изпълнил точно указанията на районния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба, като ясно е посочил, че липсва заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.) и придобиването на собствеността следва да се преценява към момента на издаването на нот.акт №140/08.05.1979г. Отделно от това се е позовал на придобивна давност, текла след 08.05.1979г.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. В нарушение на тази норма районният съд е приел, че с молбата от 31.07.2018г. ищецът е предприел изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, тъй като такова процесуално действие не е налице.
В обобщение, пред ЯРС е подадена редовна искова молба за делба, ищецът е изпълнил дадените му от съда указания за уточняване на исковата молба и по същата първоинстанционният съд следва да продължи съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното, ЯОС
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №2569/26.09.2018г. на Ямболски районен съд по гр.д. №4435/2017г. в частта, с която на основание чл.129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на Т.Ж.Т. против Р. П.Т. по исковете с правно основание чл. 34 ЗС и чл. 537, ал.2 ГПК и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.