О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                            26.10.2018 г.               гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   І-ви въззивен граждански състав

на       26     октомври     2018  година

в закрито заседание в следния състав:

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                   2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №278  по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл., вр. чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "КРИСАНИ" ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК 128558880 против Разпореждане №1024/09.03.2018 г., постановено по гр.д.№849/2017 г. по описа на ЯРС, с което е разпоредено в полза на М.Т.М. да се издаде изпълнителен лист относно присъдените в негова полза с решенията на ЯРС и ЯОС суми, вкл. и разноски.

В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че следва да бъде издаден изпълнителен лист за разноските по делото, предвид обстоятелството, че въззивното решение в частта за разноските има характер на определение и поради това, съобразно разпоредбата на чл.404, ал.1 ГПК не подлежи на принудително изпълнение преди да е влязло в сила. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за разноски.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима. По същество съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК в първите две хипотези на законовия текст, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища.

В разглеждания казус молбата на М.Т.М. за издаване на изпълнителен лист е подадена на 06.03.2018 г. - в срока за касационно обжалване, след постановяване на въззивно Решение №14/02.03.2018 г. по в.гр.д.№405/2017 г. на ЯОС, с което е потвърдено Решение №670/27.10.2017 г. по гр.д.№849/2017 г. на ЯРС. И с двете описани решения, освен присъденото обезщетение по чл.200 КТ, в полза на М.М. са присъдени и направени от него съдебно-деловодни разноски. Следователно, касае се за поискано принудително изпълнение преди влизане на съдебния акт в сила, т.е. във втората хипотеза на чл.404, т.1 ГПК - при наличие на осъдително решение на въззивния съд. В този случай законодателят изрично е изключил от обхвата на изпълнителните основания невлезлите в сила определения на въззивните съдилища. А в частта за разноските съдебното решение има характер на определение. Макар и съдът формално да се произнася по отговорността за разноски с решение, постановеното относно поисканите разноски е подчинено на режим, различен от този, меродавен за решението. Това е така, тъй като по искане на страните в частта за разноските постановеното от съда не се ползва със сила на присъдено нещо и може да се преразгледа по реда на чл.248 ГПК. В ал.3 на посочения текст произнасянето на съда по възлагането на разноските изрично е формулирано като „определение за разноските”. Ето защо, произнасянето по въпроса за разноските в съдебното решение има силата на определение и преди същото да е влязло в сила е изключено от изпълнителните основания по чл.404, т.1 ГПК. В тази насока е налице практика на ВКС - опр. №123/26.02.2009 г. по ч.т.д.№104/2009г., ІІ т.о.

При изложените съображения, доводите на първоинстанционния съд за основателност на искането за издаване на изпълнителен лист за разноските, към момента на произнасяне на обжалваното разпореждане са неправилни, като несъобразени със закона.

Към настоящия момент обаче, са настъпили нови обстоятелства, които по аргумент на чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъдат съобразени в настоящото производство. Въззивното решение е обжалвано пред касационната инстанция, като с определение №751/01.10.2018 г. по гр.д.№2325/2018 г. на ВКС, IV г.о. касационно обжалване не е допуснато, поради което и е влязло в сила на 01.10.2018 г. Поради това следва да се счете, че са налице предпоставките на чл.404, т.1, пр.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист за съответните суми за разноски, присъдени от първоинстанционния и въззивния съд.

При горните съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, както без уважение следва да се остави и искането за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство.

Водим от изложеното Ямболският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1024/09.03.2018 г., постановено по гр.д.№849/2017 г. по описа на ЯРС, с което е разпоредено в полза на М.Т.М. да се издаде изпълнителен лист относно присъдените в негова полза с решенията на ЯРС и ЯОС суми, вкл. и разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.