О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 28 септември 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ТОНКА МАРХОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №254 по описа за 2018 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д.П.Н. ***, чрез пълномощник адв. К.С. от АК-Ямбол, адрес за призоваване: гр.Т. ул."*******" №* срещу Определение №187/25.05.2018г, постановено по гр.д. №56/2018г по описа на ТРС, с което е прекратено производството по същото дело, поради недопустимост на предявените искове.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Счита се че съдът се е произнесъл без да са налице всички доказателства, които въззивникът претендирал да бъдат събрани, а именно: съдът служебно да изиска и приложи нот.дело №77/2015г том I по описа на ТРС, в което дело се намирали безспорни доказателства за наличието на правен интерес от водене на спора, а именно: ответниците по спора при издаването на акта, за собственост върху процесиите имоти били приложили като доказателства: Решение №СВ2 от 23.04.1998г за възстановяване правото на собственост на наследници на Х. Г.М. б.ж. на с.С., Решение №ОРД578/27.09.1999г за възстановяване правото на собственост на наследници на Х.Г.М.б.ж. на с.С., удостоверение за наследници на Д. Е. М. изх.№025/28.07.2014 г к-во с.С., копие от акт за смърт на Х.Г. М. т.е. по обстоятелствената проверка също е приложено удостоверение за наследници на Д. Е.М.. Сочи се, че и ищеца и ответниците по различно време твърдят, че са наследници на Х.Г. М., като всички прилагат удостоверение за наследници на Д. Е.М., които също е техен наследодател. Според въззивника, следвало при прекратяване на производството поради липса на правен интерес, съдът да се съобрази със всички доказателства, но той не се е произнесъл дали допуска или не допуска тези писмени доказателства, приложени по нотариално дело №77/2015г по описа на ТРС. Претендира отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмен отговор на И. Д.Х., жалбата се оспорва, като неоснователна. В писмен отговор на Д.Х.Д. се претендира потвърждаване на атакуваното определение и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Производството по гр.д. №56/2018г по описа на ТРС е образувано по предявен от жалбоподателя срещу И.Д.Х. и Д.Х.Д. отрицателен установителен иск, като се претендира да се признае за установено, че ответниците не са собственици на имотите, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. Заявена е и претенция на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени издадения в полза на ответниците констативен нот.акт № 124, том I,рег.№ 193 по нот.дело № 77/2015 г. на съдията по вписванията при ТРС.

В ИМ са направени твърдения, че с Решение №СВ 2/23.04.1998г., за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х.Г. М. – б.ж. на с.С., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.С., са били възстановени седем имота подробно описани в исковата молба и с Решение № ОРД 578/27.09.1999 г., за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. Г.М., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Орлов дол е била възстановена една нива. С нот.акт № 124 по нот.дело № 77/2015 г., съдията по вписванията при РС – Тополовград, признал ответниците за собственици на процесните ниви, по наследство и давностно владение. Ищецът езаявил, че тези имоти никога не са били владяни и ползвани от ответниците, за да могат те да ги придобият по давност, както и че той ползва три от имотите повече от седем години, тъй като е регистриран като земеделски производител и обработва тези имоти, а останалите имоти се ползват от други земеделски производители с които посочва че имали, сключени договори за наем и съответно рентата се плащала на всички наследници.

С обжалваното в настоящото производство определение, ТРС е приел, че искът е недопустим пора ди лиса на правен интерес, и е прекратил производството.

Така постановеното определение е правилно. В случая се касае до липса на предпоставка за предявяването на иска от категорията на абсолютните. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да изложи твърдения в ИМ, с които да обоснове правния си интерес. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. Съгласно Реш. №8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК, въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването. Ищецът по отрицателния установителен иск за собственост следва да обоснове правния си интерес от иска, а този интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които се изразява спора, от твърденията за засегнатата правна сфера на спорещите. Когато ищецът отрича правата на ответниците, без да обосновава как съдебно отреченото право би рефлектирало върху личната му правна сфера, отрицателният установителен иск е недопустим.

Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, които са го мотивирали да прекрати производството по делото. В случая ищецът не заявява собственически права върху процесните земеделски имоти, а твърдението му е, че ползва 3 от имотите седем години, и ги обработва като земеделски производител и никой от ответниците не му е оспорвал правото да ги ползва. Ищецът само отрича правата на ответниците, без обаче да обосновава как съдебно отреченото право би рефлектирало върху правна му сфера. В исковата молба няма посочени факти, които да обосновават правен интерес от предявяване на исковете. Ищеца по никакъв начин не сочи свои засегнати от собствеността на ответниците права, по отношение на процесните имоти не са заявени и самостоятелни вещни права, фактическо състояние или възможност такива да бъдат придобити при отричане правото на собственост на ответниците.

Предвид на изложеното обжалваното определение на ТРС следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемия Д.Х.Д., следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 240лв.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА Определение №187/25.05.2018г, постановено по гр.д.№56/2018г по описа на ТРС.

ОСЪЖДА Д.П.Н. с ЕГН-********** *** да заплати на Д.Х.Д., с ЕГН-********** *** сумата 240лв- разноски пред настоящата инстанция.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.