О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На 13  септември  2018 година

В закрито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                           ТОНКА МАРХОЛЕВА

                                                         

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №233  по описа за 2018 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от П.С.М. ***, чрез пълномощник адв. Ст. К. *** срещу Определение №2042/11.07.2018г., постановено по гр.д. №2226/2018г. по описа на ЯРС, с което на основание чл. 118, ал. 2 вр. вр. с чл.105 от ГПК по възражение на ответника е прекратено производството, образувано по искова молба на П.С.М. срещу Е.Й.М. с правно основание чл. 49 от СК, и делото е изпратено на местно компетентния да разгледа спора съд – Районен съд Бургас.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението по аргумент, че ако делото бъде изпратено за разглеждане в гр.Бургас, това ще означава, че ищцата и родителите и ще трябва да пътуват до гр. Бургас за всяко заседание, което от своя страна е свързано със значителни разходи, които ищцата не може да си позволи, поради факта, че същата не работи в момента, защото отглежда детето си. Посочено е също, че детето Д., което е само на единадесет месеца не може да пътува дълги часове с автобус или влак или да остава без майка си за дълги периоди от време, което ще се налага за всяко заседание. Посочено е също, че ищцата се страхува да пътува до гр. Бургас поради упражненото срещу нея домашно насилие от съпруга й и неговите роднини. Претендира се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждане от ЯРС.

Отговор на жалбата по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт –  определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ЯРС е образувано по повод предявени от П.С.М. *** срещу Е.Й.М. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване брачни искове с правно основание чл.49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак, и небрачни искове за определяне на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца С,........ и Д............. за определяне режим на лични отношения с бащата; за издръжката на децата; и за фамилното име след развода.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК ответникът  е депозирал възражение за местна неподсъдност на делото пред ЯРС, доколкото постоянният му адрес е в гр.Бургас. Към възражението е представено копие от трудов договор №006/14.05.2018 год. сключен на 14.05.2018 год. в гр.Бургас между „Томов фрукт" ЕООД, гр.Бургас и Е. И М., от който е видно, че по документ за самоличност – лична карта №.......0 издадена  на .............. от МВР-Бургас, постоянния адрес на ответника е в гр.Б....., ул."Х........" №....... /адреса, на които са били изпращани и получавани съд. книжа от ответника/. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката.

След констатация за допустимост на възражението и преценка на доказателствата по делото, ЯРС приел в обжалваното определение, че компетентен с оглед разпоредбата на чл.105 ГПК да разгледа спора по делото е Бургаски районен съд, поради което е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на компетентния да го разгледа съд в гр.Бургас.

Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника - обща местна подсъдност по чл.105 ГПК. От общата разпоредбата на чл.105 ГПК следва, че искът за развод е местно подсъден на съда, в района на който ответникът има постоянен адрес. Ако ищецът е избрал да предяви иска пред съда по своя адрес в страната, от това не следва извод в полза на избраната и поддържаната от ищцата местна подсъдност, щом в срока за отговор ответникът е направил възражение и същевременно е удостоверил постоянния си адрес в страната в друг съдебен район, като основание на своето възражение. Значението на постоянния адрес на ответника, изтъкнато от същия при отвода по чл.119, ал.3 от ГПК, не може да бъде игнорирано в интерес на ищцата. Местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение и негово основание, така както е изтъкнато от ответника /в т. см. е Определение № 179 от 12.03.2012г. по ч.гр.д. № 569/2011г. на ВКС, III г.о./.  Нормата на чл. 322 от ГПК на следващо място, допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод, съдът е длъжен да се произнесе по тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. /В т. см.: Определение № 468 от 23.07.2013г. по ч.гр.д. № 3206/2013г. на ВКС, III г.о./. Ето защо не могат да се съобразят и оплакванията в жалбата, че разглеждането на делото от местно компетентния съд би утежнило положението на майката и детето Д.......

Следователно, ЯРС правилно е приел, че съгласно чл. 105 от ГПК исковете са местно подсъдни на съда, в района на който е постоянния адрес на ответника и изпратил делото по подсъдност на Районен съд, гр.Бургас.

Предвид на изложеното обжалваното определение на ЯРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2042/11.07.2018г., постановено по гр.д. №2226/2018г. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.