О П Р Е Д E Л E Н И Е

№ 23.03.2018г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , I-ви Граждански състав

На 23 март 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

гр. дело № 93 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по ИМ на К.И.Б. *** против Апелативен съд гр.София, с която се претендира ответникът да бъде осъден да му заплати имуществени вреди в размер на 1000000лв. и неимуществени вреди в размер на 5000000лв. В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразност на действия на съдии, от състава на Апелативен съд гр.София по гр.д. №2666/2017г. на САС, изразяващи се в постановяване на съдебен акт - Определение №3324/13.10.2017г., вследствие на които ищецът претърпял сочените вреди, чието репариране претендира.

ЯОС, след като се запозна с исковата молба и приложенията към нея, и след проверка по чл.130 ГПК, констатира, че предявените искове против ответника Апелативен съд гр.София са недопустими. Съображенията на съда за това са следните:

При наличие на вреди, настъпили при неправомерна дейност на магистрати, гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но само при предвидените в него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца. В този нормативен акт са предвидени различни хипотези, при които може да се стигне до ангажиране на имуществената отговорност на Държавата. В случая не се твърдят такива действия, попадащи в хипотезите на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. Твърденията са само за неправилни актове на състав на САС по конкретно дело.

Според разпоредбата на  чл.132 ал.1 от Конституцията на РБ, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда.  След като съдиите не носят гражданска отговорност за постановените актове, не може да бъде ангажирана и отговорността на съда, в който работят, в случая Апелативен съд гр.София. Същия не е ненадлежна страна, която да отговоря по предявената срещу него искова претенция. Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. /В т. см. Опр. №2178/18.11.2014г. по в.гр.д.№1281/2014г. на ПАС, недоп. до касационно обжалване с Опр. №175/24.03.2015г. по ч.гр.д. №1234/2015г. на ВКС, III г.о./.

По изложените съображения, ЯОС приема, че на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на исковата претенция, а производството по гр.д.№93/2018г. по описа на ЯОС следва да се прекрати. 

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

  ВРЪЩА, на осн. чл.130 от ГПК, искова молба вх.№1643/22.03.2018г. на К.И.Б., с ЕГН-**********,*** против Апелативен съд гр.София, поради недопустимост на предявените искове и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№93/2018г.  по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: