В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 октомври 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №251 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Делото е образувано по въззивна жалба подадена от ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр.София, с ЕИК-000694286, чрез пълномощника си адвокат М.Д. ***, против Решение №482/16.07.2018г., постановено по гр. дело №666/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр.София срещу Г.Т.Г.,***, иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата 2179,01 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 13.02.2018г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на главницата, и е осъдил дружеството да заплати на ответника разноски в размер на 550лв.

Твърди се, че неоснователно, ЯРС е приел, че ответникът не е бил в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата, както и да ръководи постъпките, и като неспособен да разбира или ръководи постъпките си не носи отговорност за причинените от него вреди. Сочи се, че представените с исковата молба писмени доказателства, по делото е установено, че е налице валидно застрахователно правоотношение и застрахователят съответно е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в пълния му размер. С влязло в сила НП от 03.08.2017 г. била доказаната вината на ищеца за настъпилото пътно транспортно произшествие. Към момента на ПТП същия е притежавал валидно СУМПС, като здравословното му състояние не му е пречило да управлява автомобил и съответно да избяга от местопроизшествието. Твърди се, че документите представени от ответника, касаещи здравословното му състояние, както и изготвената съдебно-прихиатрична експертиза не следва да бъдат кредитирани от съда, като изготвени доста след случилото се и не можещи да установят точното умствено и психично състояние на ответника по време на инцидента, още повече, че с него е имало и возещ се пътник, което говорило, че шофьорът е бил адекватен при управлението на МПС. Претендира се отмяна на решението, уважаване на иска, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Оспорени са твърденията за наличие на влязло в сила НП, послужило като основание за претендираното обезщетение. Сочи се, че за процесния инцидент имало издадени две НП, които съответно са били предмет на оспорване в АНД 303/2018 год. по описа на ЯРС и АНД 304/2018 год. по описа на ЯРС, като по АНД 303/2018 год. административно-наказателната преписка е прекратена, поради състоянието на невменяемост на ответника към момента на извършване на нарушението, а с решението си по АНД 304/2018 год. е отменено обжалваното НП на същото основание. Оспорени са и твърденията в жалбата за неотносимост на писмените доказателства и СПЕ, касаещи здравословното състояние на ответника. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът не изпраща представител, в писмена молба, чрез своя пълномощник е направил изявление, че поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а видно и от Застрахователна полица “Гражданска отговорност на автомобилистите” №BG/03/117000217752 от 10.01.2017г., между въззивника и Г.Т.Г. е бил сключен описаният в исковата молба застрахователен договор със срок на действие 10.01.2017г.- 09.01.2018г., отнасящ се за лек автомобил „Опел”, модел „Инсигния”, собственост на Г..

Установено е по делото, от представения пред ЯРС писмени доказателства и изслушана АТЕ, че на 07.07.2017г. в условията на дневна светлина, по път I-7 в посока гр.Ямбол, се движил лек автомобил БМВ, с рег.номер У 1367 АР с водач Т. Т. В процеса на движение, в близост до км.272, автомобила е застигнат от лек автомобил Опел Инсигния, рег.номер У 8959 АС с водач Г.Т.Г.. Водача Г. не оценя адекватно пътната обстановка, скъсява попътната дистанция и управлявания от него автомобил контактува със задните състави на лекия автомобил БМВ, като в момента когато завършва маневра изпреварване, навлиза в дясната пътна лента, непосредствено пред лекия автомобил БМВ, намалявайки рязко скоростта си на движение, което довело до сблъсък на челните състави на БМВ със задните на лекия автомобил Опел. Последиците от настъпилото ПТП са материални щети по двете превозни средства, като водача на л.а. Опел напуснал местопроизшествието. Общият размер на вредите по лекия автомобил БМВ с рег.номер У 1376 АР, последица от настъпилото ПТП били в размер на 2272,90 лв., който е по висок от приетия от застрахователя размер общо 2179,01 лв. Според вещото лице фактите, отразени в документите на застрахователя, са реално осъществени. Цените, които е ползвал, са средни пазарни и са реални.

Пред ЯРС е било представено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Гражданска отговорност” от водача на лекия автомобил БМВ и образуваната по него преписка по щета № 471017171704895 на застрахователя, съдържаща Опис на претенцията №52-05060-00049/17/ от 12.07.2017 г., Опис-заключение по претенцията от 12.07.2017 г. относно размера на щетите – 2179,01 лв. и Доклад по щетата от 25.07.2017 г., предложение за изплащане на сумата на застрахованото лице, както и преводно нареждане от 27.07.2017г. на „Сибанк” АД.

По искане на ответника, пред ЯРС е била изслушана СПЕ, от заключението на която се установява, че Г. през 2015 год. прекарал първи депресивен период, като е било проведено лечение с психотропни средства, като депресивно-хипохондричната симтоматика при започналото лечение отзвучала след три месеца. След спиране на лекарствата отново се появили депресивни оплаквания, проведено било отново лечение с антидепресанти и бензодизепини, като лечението продължило около година. По анамнестични данни депресивното състояние алтернирало в манийно. Първия маниен епизод се отключил през май 2017г.., с манийна симптоматика. В края на месец юни 2017г. манийната симптоматика станала значима. През юли и август 2017 год. продължил да бъде приповдигнат, поведението му станало неконтролируемо, последвали конфликти и агресивни действия, инциденти. Предвид това му болестно състояние с високорисково поведение наложило да се проведе задължително лечение по Закона за здравето за срок от 3 месеца, като състоянието му било констатирано на 07.07.2017г., когато извършил ПТП. На база анамнезните данни и медицинската документация този период се определял като част от болестния епизод- маниен епизод в рамките на Биполярно ефективно разстройство. Освидетелстваното лице се намирало в болестно състояние, същия имал нарушение на базисните психични функции, като това състояние можело да бъде определено като продължително разстройство на съзнанието. С оглед на това вещото лице е дало заключение, че Г.Т.Г. боледува от психично състояние-БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО. Същия прекарал маниен епизод, който се отключил през месец май 2017 год., продължил няколко месеца и в резултат на проведеното задължително лечение по Закона за здравето болестната сиптоматика се дезактуализирала, поведението на освидетелствания се подредило и към днешна дата състоянието му било добро-терапевтична ремисия. Според ВЛ-це, към дата 07.07.2017г. Г.Т.Г. се намирал в болестно състояние, което можело да бъде определено като продължително разстройство на съзнанието и той не бил в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата, както и да ръководи постъпките си.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

Правилно искът е бил квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с пр. осн. чл.500, ал.1, т.3 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД, Съгл. разп. на чл.500 ал.1 т.3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Правилно в мотивите си първоинстанционния съд е посочил, че по делото са налице доказателства, които установяват, че на 07.07.2017г. по път I-7, в посока гр.Ямбол, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Инсигния” с рег.номер У 8959 АС, управляван от Г.Т.Г., който не оценя адекватно пътната обстановка, скъсява попътната дистанция и управлявания от него автомобил контактува със задните състави на лекия автомобил БМВ, като в момента когато извършва маневра „изпреварване“, навлиза в дясната пътна лента, непосредствено пред посочения лек автомобил, намалява рязко скоростта си на движение, което довежда да сблъсък на челните състави на лекия автомобил БМВ управляван от водача Теньо Тенев със задните части на лекия автомобил Опел. Установено е също, че след настъпването на ПТП Г. е напуснал местопроизшествието.

Описаният в протокола за Протокола за ПТП механизъм, идентичен с установения механизъм на ПТП от вещото лице по назначената в хода на съдебното производство САТЕ, сочат на това, че има нарушение на действащите у нас правила за движение по пътищата, вследствие на което са настъпили вреди, причинени от Г.. Следва да се приеме, че е установена и причинната връзка между вредите и поведението на ответника.

По отношение на субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината: при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45 ал.2 от ЗЗД /. Деецът следва да обори презумпцията за вина, за да се освободи от отговорност, като докаже, или че деянието му е случайно, или че е бил невменяем по време на извършване на деянието, или че е действал при условията на неизбежна отбрана, крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му. В случая, както правилно е посочил първоинстанционния съд, от заключението на СПЕ, се установява, че към дата 07.07.2017г.. -датата на настъпилото ПТП Г.Т.Г. е боледувал от психично заболяване- БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО, като се е намирал в това болестно състояние, което можело да бъде определено като продължително разстройство на съзнанието и той не е бил в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата, както и да ръководи постъпките си. /В последствие с Решение №266/14.09.2017г. по ч.н.дело №421/2017г. по описа на ЕРС е настанен на задължително лечение в психиатрична болница гр.Раднево при стационарна форма на лечение за срок от три месеца/. Съгласно разпоредбата на чл.47 ЗЗД неспособния да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. В случая е било налице болестно състояние, свързано с продължително разстройство на съзнанието, като не би могло да се приеме, че това състояние е виновно причинено от самия деликвент. Състоянието на последния по време на деликта, не му е дало възможност нормално да преценява своите постъпки и да ги ръководи. С оглед на това първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице хипотезата на чл.47 ал.1 ЗЗД и е отхвърлил по предявения иск от застрахователя, за заплащане на обезщетение.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 322лв.- възнаграждение за адвокат.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №482/16.07.2018г., постановено по гр. дело №666/2018г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр.София, с ЕИК-000694286 да заплати на Г.Т.Г., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, кант...., чрез адв. М.А., сумата 322лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.