Р Е Ш Е Н И Е
№
17.09.2018 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански
състав
На 17 септември 2018
година
В закрито заседание в следния състав:
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
възз.гр.дело №243 по описа на
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.463, вр. чл.462 ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на С.Г.Ч. ***,
в качеството й на присъединен взискател по изп.дело №20148780400569 по описа на
ЧСИ И. Х., с рег. №878 в КЧСИ, с район на действие - ЯОС, против
изготвеното на 17.07.2018 г. и насрочено за предявяване на страните на
01.08.2018 г. разпределение на постъпили суми по изп. дело. Жалбоподателката изразява
недоволство от начина, по който е извършено разпределението, като счита същото
за неправилно поради нарушение на материалния закон, както и за необосновано.
Намира, че неправилно ЧСИ Х. е приела, че жалбоподателката е хирографарен
кредитор, а не привилегирован, за какъвто тя се счита предвид вписана ипотека за
обезпечение на нейните вземания. Според Ч., въпросната ипотека, правата по
която е придобила, не е заличена и независимо от липсата на нейното
подновяване, правните последици от вписването не отпадат автоматично и
вписването на ипотеката не се заличава служебно, а е необходимо изрично искане
от заинтересовано лице, следователно докато ипотеката не бъде заличена, същата
запазва своето оповестително действие и противопоставимост на трети лица и на
ипотекарният кредитор, какъвто е тя и на което основание е присъединен
взискател, тъй като изпълнението е насочено върху ипотекирания имот, с
последиците на чл.459, ал.1 от ГПК. При изложените в жалбата съображения,
жалбоподателката претендира да бъде отменено изготвеното на 17.07.2018 г. и
насрочено за предявяване на страните на 01.08.2018 г. разпределение на суми по
изп.д.№569/2014 г. и вместо него да се извърши друго, с което от получената от
продажбите на недвижимите имоти на длъжника сума в общ размер на 72 358 лв., след
удовлетворяване на взискателя по делото „Евролийз Ауто" ЕАД за вземания за
такси по ТТРЗЧСИ и разноски и след погасяване на публичните вземания на Община
Болярово за продадените имоти и таксата за събирането му по т.26 от ТТРЗЧСИ,
останалата сума да бъде запазена по сметката на ЧСИ И. Х. на основание чл.459, ал.1 от ГПК,
която сума да бъде предадена на жалбоподателката, след като представи
изпълнителен лист.
В депозираното становище
по жалбата присъединения взискател по изп.дело „Юробанк България” АД с ЕИК
000694749, чрез пълномощника си адв.Х. И. от САК, заявява становище за недопустимост
на жалбата, като просрочена. Алтернативно е заявено становище за неоснователност
на жалбата. Сочи се, че правилно ЧСИ Х. е приела, че жалбоподателката е
хирографарен кредитор, а не привилегирован, предвид обстоятелството, че
10-годишния срок на вписаната в нейна полза ипотека е изтекъл на 07.03.2017 г.
и ипотеката не е подновена. Иска се атакуваното разпределение на суми да не
бъде отменяно.
Длъжника по
изп.дело Я.А.М. и кредитора "Евролийз ауто" ЕАД не са се възползвали
от процесуалното си право на възражение по жалбата.
В мотивите си,
приложени по делото на осн. чл.436, ал.3, предл. последно от ГПК, ЧСИ заявява
че счита жалбата на взискателя С.Ч. за допустима, но по същество - за
неоснователна. Сочи, че при изготвяне на разпределението изцяло се е съобразила
със задължителните указания на ЯОС, дадени при отмяната на предходно извършено
разпределение с решението по гр.д.№134/2018 г. по описа на ЯОС.
Съдът, след
преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
при съблюдаване на закона, прие следното:
Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния
тридневен срок по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирана страна при наличието на
правен интерес. Процесното разпределение е изготвено на 17.07.2018 г. и е
насрочено за предявяване на 01.08.2018 г., за което жалбоподателката Ч. е
надлежно уведомена със съобщение, получено от нея лично на 24.07.2018 г.
Тридневния срок по чл.462, ал.2 ГПК започва да тече от 01.08.2018 г. и изтича
на 06.08.2018 г., т.к. 04.08.2018 г. е неприсъствен ден - събота./вж. чл.60,
ал.5, вр. ал.6 ГПК/. Жалбата на С.Ч. е подадена на 06.08.2018 г. по пощата
/видно от запазения плик на л.925 от изп.дело/. При изложените факти и с оглед
разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК настоящия съд прие жалбата на Ч. за подадена в
преклузивния срок за обжалване, а възражението на кредитора „Юробанк България”
АД за недопустимост на жалбата, като просрочена, се прие за неоснователно.
Преценена по
същество жалбата се намери за неоснователна.
Съображенията са следните:
И.д.№20148780400569
е образувано пред ЧСИ И.Х. след като е било изпратено от ЧСИ С. Я. по реда на чл.472 от ГПК по молба
на взискателя „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД гр.София срещу длъжник Я.А.М. за продължаване
на действия по опис и продан на възбранени имоти на длъжника. Впоследствие
отново от друг съдебен изпълнител е изпратено друго изпълнително дело с взискател
„Юробанк България“ ЕАД против същия длъжник и започнало изпълнение върху същите
имоти. След поисканото от банката присъединяване, двете изпълнителни дела са
обединени и действията по тях продължават под номера на и.д.№ 20148780400569.
По молба на първоначалния
взискател „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД и въз осн. на писмо на
ЧСИ до СВп. при АВп.-гр.Елхово, е била вписана възбрана върху недвижими имоти
собственост на длъжника, находящи се в с.В., Община Б.о,
обл.Я., в м."До село": ПИ №142001, ведно с
построената в мястото сграда-краварник; ПИ №142002, ведно с построената в
мястото сграда-краварник; ПИ №142003, ведно с построената в мястото сграда-сеновал;
ПИ №142006, ведно с построената в мястото сграда-краварник; ПИ №142008, ведно с
построената в мястото сграда-краварник; ПИ №142009, ведно с построената в
мястото сграда-стол; ПИ №142010, ведно с построената в мястото
сграда-селскостопански навес до зърноплощадката; ПИ №142011, ведно с
построената в мястото сграда-ремонтна работилница; ПИ №142013, ведно с
построената в мястото сграда-хамбар и метален навес.
По
делото взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към гореописаните
недвижими имоти, собственост на длъжника.
Не
е спорно по делото, че преди вписване на възбраната, върху имотите е била учредена
договорна ипотека в полза на "ОББ" АД-София, надлежно вписана на 07.03.2007
г. в СВп.-Елхово. В последствие процесното вземане е било прехвърлено от "ОББ"
АД, с Договор за прехвърляне на вземане от 13.03.2014 г. на "ЕВРОТРАНСПОРТ
И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД и до същото на осн. чл.501 ГПК, в
качеството му на ипотекарен кредитор е било изпратено уведомление за насоченото
върху ипотекираните имоти принудително изпълнение.
В
хода на изп. производство "ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД
е прехвърлил вземането си към Я.М. на жалбоподателката С.Г.Ч. чрез Договор за
цесия от 07.02.2017 г., надлежно вписан и с молба, вх.№4309/21.02.2017 г. е
уведомил ЧСИ за цесията и новия ипотекарен кредитор на длъжника.
Описаните имоти са
били изнесени на публична продан и част от тях, са продадени на трети лица.
За получената от
публичната продан сума в общ размер на
59008 лв. ЧСИ Х.
изготвила разпределение от 26.02.2018 г., с което приела, че разпределението следва да се извърши между „Евролийз
Ауто"ЕАД- хирографарен кредитор, „Юробанк България"АД- хирографарен
кредитор, Община Болярово и НАП-публични вземания, С.Г.Ч. не следва да
участва в разпределението, предвид липсата на изпълнителен титул, който да я легитимира
като взискател и липса на основание да бъде считана за такъв по право, тъй като
ипотеката, правата по която е придобила, не е подновена в срок и не е вписано
обезпечение на вземанията й.
Описаното разпределение е било
обжалвано от С.Ч. и отменено с влязло в законна сила на 14.07.2018 г. Решение
№167/22.05.2018 г. по в.гр.д.№134/2018 г. по описа на ЯОС, като съда е дал
указания за извършване на ново разпределение. В мотивите на решението е приет
за неправилен извода на ЧСИ, че жалбоподателката С.Ч. не следвало да участва в
разпределението. Посочено е, че тъй като ипотеката не е заличена, същата запазва своето
оповестително действие и противопоставимост на трети лица и ипотекарният
кредитор С.Ч. следва да се смята за присъединен по право взискател
с последиците на чл.459, ал.1 ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху ипотекираните
имоти. Тя обаче, доколкото е пропуснала срока по чл.172, ал.1
ЗЗД, не може да противопостави
своите права и привилегии, следващи от ипотеката, спрямо другите кредитори на
ипотекарния длъжник, предявявили претенции за удовлетворение от ипотекираните
имоти. Затова тя, като ипотекарен кредитор, който няма противопоставима
специална привилегия се удовлетворява след кредиторите със специална
привилегия, но и след кредиторите с обща привилегия, т.е. в реда на
хирографарните кредитори.
С атакуваното в
настоящото производство разпределение, изготвеното на 17.07.2018 г. и насрочено
за предявяване на страните на 01.08.2018 г., изготвено в изпълнение на
указанията на ЯОС и във връзка със събрана сума от за разпределяне - 59008 лв.
/ст-ст на продадени недвижими имоти на длъжника Я.А.М. от предходното, отменено
от ЯОС разпределение/ и 13350 лв. /от последваща продан на имоти/ ЧСИ е приел,
че разпределението следва да се извърши между „Евролийз Ауто"ЕАД -
хирографарен кредитор, по чието дело са проведени изпълнителните действия,
„Юробанк България"АД - хирографарен кредитор, С.Г.Ч. *** и НАП - публични
вземания. Изготвеното разпределение е насрочено за предявяване на страните на
01.08.2018 г., за което същите са надлежно уведомени.
При така изложените
факти, съдът в настоящия състав намира, че при извършване на разпределението
ЧСИ е спазил както разпоредбите на закона, така и указанията на ЯОС. По
аргумент на чл.456, ал.3 от ГПК, преди да пристъпи към разпределение, СИ е
установил размера на задължението, както на първоначалния взискател, така и
присъединените такива, което е отразено в разпределението и не е спорно. На
следващо място и в съответствие с чл.462, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител е
насрочил дата за предявяване на разпределението на длъжника и на всички
взискатели, които са надлежно призовани за това в определен от съдебния
изпълнител ден.
Наведените в
жалбата доводи от присъединения взискател С.Ч., че обжалваното разпределение е
незаконосъобразно, тъй като при извършването му ЧСИ неправилно е приела, че
жалбоподателката е хирографарен кредитор, а не привилегирован, за какъвто тя се
счита предвид обезпеченията, които са наложени за нейните вземания /вписана
ипотека/, се прецениха за неоснователни.
Същите, абсолютно
идентични доводи са били заявени и обсъдени в производството по
в.гр.д.№134/2018 г. по описа на ЯОС, като както вече се посочи, с постановеното
решение съдът е отменил предходно разпределение, като е приел, че Ч. следва да участва в разпределението, но
доколкото е пропуснала срока по чл.172 ал.1 ЗЗД да поднови ипотеката, не може да противопостави своите права и
привилегии, следващи от ипотеката и като ипотекарен кредитор, който няма противопоставима специална привилегия се
удовлетворява след кредиторите със специална привилегия, но и след кредиторите
с обща привилегия, т.е. в реда на хирографарните кредитори.
В съдебната
практика, обаче е прието, че съдебните решения, постановени в производство по
жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не
покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Правомощията на окръжния съд
са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за
законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по
законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по
естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай
предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното
материално право. /в т.см. Определение №291/19.09.2017 г. по д.№4203/2016 г. на
ВКС, VI ГО/. Ето защо и настоящия съд следва отново да обсъди оплакванията на
жалбоподателката, независимо, че същите са идентични с вече заявените такива по
в.гр.д.№134/2018 г. на ЯОС и се основават на същите доказателства.
Както
вече се посочи, по делото не е спорно, че С.Г.Ч. е участвала в
изпълнителното производство в качеството си на лице по см. на чл.501, вр. с чл.459 ал.2 ГПК - присъединен по право
взискател, тъй като изпълнението е насочено върху имоти, предмет на учредена в нейна
полза ипотека. Не е спорно също така, че след
07.03.2017 г., респ. към датата на публичната продан на имотите и
извършеното от ЧСИ разпределение, е изтекъл законоустановения 10 годишен срок,
в който трае действието на вписването на ипотеката върху процесните недвижими
имоти, учредена първоначално за удовлетворяване вземане по договор за кредит,
което вземане в последствие е придобито от Ч. по силата на договор за цесия.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗЗД действието на вписването трае 10 години от деня, в
който е извършено и то може да бъде продължено, ако вписването се поднови,
преди този срок да е изтекъл. Ал.2 пък предвижда, че ако срокът изтече, без да
се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя
има ред от новото вписване.
В случая от представените по делото доказателства
се установява, а и не е спорно, че нито кредиторът Ч. е предприела действия да поднови ипотеката
по см. на чл.172, ал.1 ЗЗД или да я впише наново по см. на чл.172 ал.2 ЗЗД,
нито някое заинтересовано лице е подало заявление
по чл.22 от ПВ за заличаването й.
В Определение
№95/02.02.2018 по дело №3006/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., при разглеждане на
въпроса за наличието на правен интерес на хирографарният кредитор, по
чиято молба съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение върху
ипотекиран недвижим имот да иска заличаване на вписването на ипотеката в
хипотезата на чл.22 ПВ, за да обоснове наличието на такъв интерес, ВКС е приел,
че докато ипотеката не бъде заличена, същата запазва своето оповестително
действие и противопоставимост на трети лица и ипотекарният кредитор се смята за
присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот,
с последиците на чл.459,
ал.1 ГПК. По отношение на
правата на ипотекарния кредитор, подновявяне на вписването на ипотеката не може
да бъде извършено след изтичане на десетгодишния срок от първоначалното
вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване. В този случай може
да се извърши ново вписване на ипотеката, но ипотекарният кредитор ще се ползва
от правните последици на новото вписване, считано от датата на подаване на
молбата и отразяването й във входящия регистър по чл.34 ПВ, а не от вписаната
преди това ипотека. В периода между
изтичането на 10-годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД и настъпването на
едно от двете събития: извършване на ново вписване на ипотеката или заличаване
на ипотеката, ипотеката продължава да съществува, но без (действащо) вписване:
кредиторът запазва своето ипотечно право, без то да е защитено от действието на
вписване в имотния регистър. Ипотеката продължава да съществува, но като
непротивопоставимо на трети лица субективно право на ипотекарния кредитор,
което може да възстанови своя характер на публична тежест върху имота, ако
ипотеката бъде вписана наново. В посочения промеждутък от време ипотеката ще
продължава да обвързва учредилия я ипотекарен длъжник (по силата на сключения
между тях договор), като ипотекарният кредитор ще може да изпълнява вземането
си спрямо ипотекирания имот. Той обаче няма да може да противопостави своите
права и привилегии, следващи от ипотеката, нито по отношение на трети лица,
придобили и вписали собствеността или ограничени вещни права върху имота, нито
спрямо другите кредитори на ипотекарния длъжник, предявяващи претенции за
удовлетворение от същия имот. Това състояние на ипотеката, продължава докато не
бъде извършено ново вписване на ипотеката (чл.172, ал.2 ЗЗД) или докато
ипотеката не бъде заличена (по реда на чл.22 ПВ).
С оглед установените по делото факти и при посочената съдебна
практика тъй като ипотеката в полза на
жалбоподателката не е заличена, същата запазва своето оповестително действие и
противопоставимост на трети лица и Ч., като ипотекарен кредитор следва да се смята за присъединен взискател с последиците на чл.459, ал.1 ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху ипотекираните
имоти. Тя обаче, доколкото е пропуснала срока по чл.172, ал.1 ЗЗД, не може да противопостави своите права и привилегии,
следващи от ипотеката, спрямо другите кредитори на ипотекарния длъжник,
предявявили претенции за удовлетворение от ипотекираните имоти. Затова
тя, като ипотекарен кредитор,
който няма противопоставима специална привилегия се удовлетворява след
кредиторите със специална привилегия, но и след кредиторите с обща привилегия,
т.е. в реда на хирографарните кредитори.
По изложените
съображения, съдът в настоящия състав, прецени, че обжалваното разпределението
от 17.07.2018 г. по изп. д.№569/2014 год. на ЧСИ И.Х., рег.№478 с район на действие ЯОС
не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, ЯОС
РЕ Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпределението изготвеното на 17.07.2018 г. и насрочено за предявяване на
страните на 01.08.2018 г. по изп.дело №20148780400569 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 в КЧСИ, с район
на действие - ЯОС.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от съобщението
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.