В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 11.09.2018 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №214 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Е.И. ***, и дружеството "Лалковците" ЕООД с.Лалково, обл.Ямбол, срещу Решение №38/20.04.2018г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. № 829/2017г., с което на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е прогласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави Договор за аренда на земеделска земя от 06.12.2016г., вписан в Служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег. №4147/07.12.2016г., акт № 288, т.4.

Жалбите на двамата въззивници са с идентично съдържание, като оплакването им е за неправилност на обжалваното решение на ЕРС, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивниците излагат, че процесният договор за аренда е действителен, тъй като е сключен при спазване на нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, която предвижда, че отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно от отделен съсобственик и без съгласие на останалите съсобственици, чиито права и интереси са гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и в случай на увреждане могат да бъдат защитени по общия исков ред. В случая по делото липсвали данни за увреждане интересите на ищцата, а нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ изключвала приложението на чл.32, ал.1 от ЗС, но районният съд не изложил мотиви по тези правни въпроси. Съдът не обсъдил всички релевантни за спора доказателства, както и възраженията и доводите на страните във връзка с тях. Според въззивниците, по делото не били събрани доказателства относно продължителността, още по-малко средната продължителност на арендните договори, при което непочиващи на правни аргументи били изводите на съда за средна продължителност от десет години. Наред с това съдът оставил без обсъждане и предложението на ответника за покупка на собствените на ищцата земи във връзка с оплакването й за невъзможност да извърши продажба на същите.

По тези съображения въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което искът по чл.26, ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата страна С.К.Б. - Т., чрез процесуалния си представител Я.П., е депозирала писмен отговор на жалбите, оспорвайки ги с доводи по същество, според които оплакванията на въззивниците са неоснователни, а обжалваното решение на ЕРС - правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивниците не се явяват и не се представляват.

Въззиваемата страна С.Б.-Т., чрез пълномощника си адв.П., пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

ЯОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, предявен от С.К.Б. - Т. ***, против "Лалковците" ЕООД с.Лалково и Е.И. *** - за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави на сключения между ответниците Договор за аренда от 06.12.2016г., вписан в Службата по вписванията - гр. Елхово с вх. рег. № 4147/07.12.2016г., акт № 288, том 4. Ищцата е обосновала нищожността на арендния договор с обстоятелствата, че същият е сключен от единия от съсобствениците като арендодател - Е.И. по време на висящ процес за делба на арендуваните имоти и при наличие на знание за прогласена нищожност на предходен аренден договор от 2014г. В условията на евентуалност ищцата е предявила и иск по чл.229, ал.3, вр. с ал.2 ЗЗД и чл.4, ал.1 от ЗАЗ - за признаване за установено, че сключеният между ответниците аренден договор има сила за пет стопански години.

Ответниците са подали писмени отговори на исковата молба, с които са оспорили исковете като неоснователни, с основните възражения, че арендният договор е сключен при условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, че същият не уврежда интересите на ищцата и отношенията й с останалите съсобственици се уреждат съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и от приложените гр.д. №12/2016г. и гр.д. №13/2016г., двете по описа на ЕРС, и правилно е разкрита от първоинстанционния съд:

Установено е, че ищцата С.Б. - Т., ответницата Е.И. и още три неучастващи по делото лица - С. Б., К. А. и И. П. са наследници по закон на общия им наследодател С. Д. П., б.ж. на с.Л., поч. на***. С Решение № 55/15.11.1994г. по преписка №4839/992г. на ПК Елхово на наследниците на С. Д. П. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне върху четири земеделски имота в землището на с.Лалково, а именно: нива от 14,998 дка в м. "Вълчарника" - имот № 016023 по плана за земеразделяне; нива от 17,396 дка в м. "Коруба" - имот № 021016 по плана за земеразделяне; нива от 10,556 дка в м. "Криволеца" - имот № 024010 по плана за земеразделяне и нива от 15,600 дка в м. "Бялата пръст" - имот № 029025 по плана за земеразделяне.

Тези наследствени имоти единият от наследниците - съсобственик К. Д. А., действаща чрез пълномощника си адв. И.Д.И., е отдала под аренда за срок от пет години на дружеството "Лалковците" ЕООД, сключвайки Договор за аренда от 28.03.2013г. С Договор за аренда от 03.07.2014г., същият съсобственик - К. А., чрез адв. И.И., е отдала под аренда наследствените имоти на дружеството "Лалковците" ЕООД за срок от 26 стопански години, от 01.10.2014г. до 01.10.2040г.

Ищцата С.Б. - Т. е предявила иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за аренда от 03.07.2014г., поради противоречието му със закона, по който иск е било образувано гр.д. №13/2016г. по описа на ЕРС. Същевременно ищцата С.Б. - Т. е предявила и иск за делба на останалите в наследство от С. Д. П. земеделски имоти, който иск е образуван в гр.д. №12/2016г. по описа на ЕРС.

Производството по гр.д. №13/2016г. по описа на ЕРС е приключило с влязло в сила на 23.11.2016г. решение на районния съд, с което е прогласен за нищожен поради противоречието му със закона договорът за аренда на земеделска земя от 03.07.2014г. Към този момент е било влязло в сила и Решение № 50/22.07.2016г. на ЕРС по гр.д. № 12/2016г., с което земеделските земи, останали в наследство от С. Д. П., са допуснати до делба при квоти: 2/6 ид.ч. за Е.И. и по 1/6 ид.ч. за останалите съсобственици, включително за ищцата С.Б. - Т.. Към момента делбеното производство е приключило с влязло в сила решение, с което наследствените имоти реално са поделени между наследниците.

След влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 13/2016г. по описа на ЕРС, с което е прогласена нищожността на Договора за аренда от 03.07.2014г. и на съдебното решение по допускане на делбата на земеделските имоти, ответницата Е.И.И., действаща чрез пълномощника си адв. И.Д.И., е сключила процесния Договор за аренда на земеделска земя от 06.12.2016г., с който е отдала за ползване под аренда на дружеството "Лалковците" ЕООД три от съсобствените наследствени земеделски имоти - нивата от 14,998 дка в местността "Вълчарника", нивата от 17,396 дка в местността "Коруба" и нивата от 15,600 дка в местността "Бялата пръст". Срокът на арендния договор е за 29 стопански години, до 01.10.2045 година, при договорено арендно плащане в размер на 15 лева за декар арендована земя.

Не е спорно, че пълномощникът на арендодателите по арендните договори адв. И.И. е съпруг на управителя на дружеството - арендатор "Лалковците"ЕООД - Б.И..

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЕРС е уважил предявения иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и е прогласил за нищожен договора за аренда от 06.12.2016г. като накърняващ добрите нрави, като не е разгледал предявения евентуален иск.

Решението на ЕРС е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди.

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договора за аренда на земеделска земя от 06.12.2016г., поради това, че накърнява добрите нрави.

Налице е формирана съдебна практика на ВКС - Решение №4/25.02.2009г. по т.д. №395/2008г. на I Т.О., Решение №88/22.06.2010г. по т.д. №911/2009г. на I Т.О., Определение № 794/15.12.2011г. по т.д. №224/2011г. на II Т.О., Решение № 153/24.06.2015г. по гр.д. №3014/2014г. на III Г.О. и др., с която е разяснен смисъла на понятието "добрите нрави", вложен в разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Прието е, че накърняването на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Досежно волята на законодателя е прието, че последният е придал правна значимост на значението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект.

Изхождайки от посочената съдебна практика на ВКС, правилно районният съд е приел, че добрите нрави са морални норми, които по силата на закона - чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД придобиват правно значение и нарушението им се приравнява на последиците от нарушение на закона, като въпросът дали поведението на конкретен правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.

В разглеждания случай въззивният съд намира, че сам по себе си срокът от 29 стопански години на процесния договор за аренда от 06.12.2016г. не е определящ нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави, предвид обстоятелството, че Законът за арендата в земеделието урежда минимален срок на арендните договори - 5 години, но не и максимален такъв. Правилен е обаче е изводът на районния съд, че в случая е установена фактическа обстановка, определяща поведението на ответниците, сключили договора за аренда от 06.12.2016г. като накърняващо добрите нрави. Договорът за аренда е облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движими вещи за земеделско производство, съгласно легалното определение на чл.2, ал.1 от ЗАЗ, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определеното с договора арендно плащане. На основание действалата към 06.12.2016г. редакция на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, арендният договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо съгласие на останалите съсобственици, т.е. при липсата на противопоставяне на останалите съсобственици. Такова противопоставяне от страна на ищцата е било налице, знание за което са имали и двамата ответници. Безспорно установено е, че процесният договор за аренда е сключен при наличието на две съдебни производства с предмет същите земеделски земи. Първото съдебно производство е гр.д. №13/2016г. по описа на ЕРС, по което с влязло в сила на 23.11.2016г. решение на ЕРС е уважен предявения от ищцата иск по чл.26, ал.1 ЗЗД и е прогласена нищожността на предходен аренден договор от 03.07.2014г. на същите земеделски земи за 26 стопански години. Дружеството "Лалковците" ЕООД е участвало като страна по посоченото гр.д. №13/2016г. на ЕРС, а знание за резултата от същото следва да се приеме, че е имала и ответницата Е.И., тъй като нейният пълномощник адв. И.И. също е бил страна по това дело. Сключването на процесния договор за аренда от 06.12.2016г. непосредствено след обявяване на нищожността на предходния аренден договор, е с още по-обременяващи клаузи съсобствениците, с оглед продължителността на срока на договора от 29 стопански години. Този договор е сключен и при наличието на второ съдебно производство - това по гр.д. № 12/2016г. по описа на ЕРС, по което с влязло в сила решение на съда е била допусната делба на арендуваните имоти. В делбеното производство дружеството "Лалковците" ЕООД не е страна, но съделителката Е.И. е представлявана от адв. И.И., който е съпруг на управителя на дружеството, при което знание за това производство е налице и у самото дружество, и у ответницата Е.И.. При наличието на тези две производства и знанието за тях у ответниците, сега въззивници, сключеният от тях процесен договор за аренда от 06.12.2016г. със срок от 29 стопански години е действие, накърняващо принципа на добросъвестността и съставляващо основание за прогласяване нищожността на договора, като накърняващ добрите нрави. ЯОС споделя становището на районния съд, че сключването на договора от 06.12.2016г. по време на висящ делбен процес, се явява и несправедлив за ищцата, тъй като 29-годишният срок на договора се превръща на практика в "пожизнен" за ищцата, предвид възрастта й към момента - на 67 години, както и че след извършването на делбата ищцата ще бъде лишена от възможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем и на практика ще притежава единствено "голата собственост" върху имотите си - ще бъде лишена от възможността да обработва имотите си и да се разпорежда с тях.

Също правилен е изводът на районния съд, че при наличие на висящ делбен процес, по който арендуваните имоти са допуснати до делба и предстои реалното им разделяне, сключването на процесния договор за аренда от 06.12.2016г. с продължителност на срока му от 29 години, разкрива намерението и целта на ответницата Е.И., които не са да се ползва от правата на този договор, а да бъде облагодетелствано дружеството "Лалковците" ЕООД за сметка на останалите съсобственици, което също е в нарушение на основен правен принцип и съставлява основание за уважаване на предявения иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Предвид всички изложени съображения, обжалваното решение на ЕРС, с което е прогласена нищожността на процесния аренден договор, като накърняващ добрите нрави, и е оставен без разглеждане предявения евентуален иск, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е оплакването на въззивниците за липса на изложени от районния съд мотиви относно действителността на арендния договор, като сключен при спазване изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ. Процесният договор е сключен от един от съсобствениците при наличие на предпоставките на действалата към 06.12.2016г. редакция на посочената норма, поради което е обвързал останалите съсобственици и нарушение на закона не е порок на договора, който да е въведен в основанието на предявения иск, поради което същият е извън предмета на делото и правилно не е обсъждан от първата инстанция.

Също неправилно въззивниците сочат, че районният съд е формирал изводи за средна продължителност на арендните договори от 10 години. Подобни мотиви съдът не е изложил в съдебния си акт и сам по себе си срокът на арендния договор не е счетен от ЕРС като накърняващ добрите нрави - основание за уважаване на предявения иск.

Голословно е и твърдението на въззивниците за отправено към ищцата предложение за покупка на нейната част от арендуваните земи, което предложение не било обсъдено от районния съд. Видно е от данните по делото, че нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а и пред настоящата инстанция, ответниците не са представили доказателства за предложение към ищцата за покупка на нейната част от земеделските земи.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата С.Б. - Т, на която следва да се присъдят такива в размер на 600лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №38/20.04.218г. по гр.д.№829/2017г. по описа на Елховски районен съд.

ОСЪЖДА Е.И. ***, с посочени по делото данни и "Лалковците"ЕООД с.Лалково, с посочени по делото данни, да заплатят на С.К.Б.- Т. ***, с посочени по делото данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв.(шестотин лева).

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.