Решение по Гражданско дело 202/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.10.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 11.09.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 202 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от К.С.К. ***, чрез назначения му адв.И.Д. ***, срещу решение №44/18.01.2018г. по гр.д.№3153/2017г. на ЯРС, с което ЯРС РАЗВАЛЯ сключения между К.С.К., ЕГН ********** и „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175308436, договор за покупко-продажба на поземлен имот № 120078 по плана за земеразделяне на с. Атолово, с площ 6.001 дка и поземлен имот № 060012 по плана за земеразделяне на с. Атолово, с площ 6,499 дка, с нотариален акт № 197, том 1, рег. № 2852, дело № 152 от 15.05.2015 г. на нотариус П. К., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД; ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** да заплати на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175308436, обезщетение на вредите от евикция по чл.189, ал.1, изр.2, пр.1, вр. чл.192 ЗЗД в размер на 9149,65 лева, ведно със законните лихви от 24.08.2017 г. до изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175308436, против К.С.К., ЕГН **********, иск за обезщетение на вредите от евикция по чл.189, ал.1, изр.2, пр.2 ЗЗД за сумата от общо 392,19 лв.; ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К.С.К., ЕГН **********, да заплати на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175308436, сумата от 1377,63 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски.

Решението се обжалва в частта, с която е развален договора за покупко-продажба на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и е осъден ответника К.С.К. да заплати на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД обезщетение на вредите от евикция по чл.189, ал.1, изр.2, пр.1, вр. чл.192 ЗЗД в размер на 9149,65 лева, ведно със законните лихви от 24.08.2017г. до изплащане на сумата, и е осъден да заплати 1377.63лв. разноски. В жалбата, депозирана от назначения служебен адвокат И.Д., се твърди, че решението на ЯРС е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно, че при постановяването му съдът не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на всички събрани доказателства като се излагат съображения. Възразява се, че купувачът по сделката - ищец, не е добросъвестен, тъй като е можел с полагане на дължимата грижа да узнае, че имотите са собственост на друго лице. Иска се отмяна на атакуваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени исковете.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, ЕИК 175308436, представлявано от прокуриста Г. С. Г., чрез адв.В.К. ***, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. В отговора на въззивната жалба се излага, че по делото е безспорно установено, че ответникът е продал на ищеца чужд имот, че ответникът е действал недобросъвестно, че е получил посочената в нотариалния акт продажна цена, която следва да възстанови в пълен размер. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция и се прилага договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №197/15.05.2015г., представен по делото, въззивникът К., чрез пълномощника си А. Я. М., е продал на въззиваемото дружество - ищец, действащо чрез пълномощника А. Я. М., следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Атолово – ливада от 6.001 дка, представляваща имот №120078 по плана за земеразделяне, и нива от 6.499 дка, представляваща имот №060012, за сумата 9149.65 лв., която сума продавачът чрез пълномощника си е получил напълно от пълномощника на купувача при подписването на НА по банков път.

Представен е от ищеца договор за доброволна делба от 11.10.2000г., видно от който при извършена делба между наследниците на К. Д.Г., процесните имоти, находящи се в землището на с.Атолово, община Стралджа - ливада от 6.001 дка, представляваща имот №120078 по плана за земеразделяне, и нива от 6.499 дка, представляваща имот №060012 по плана за земеразделяне, са поставени в дял на ответника-въззивник К.С.К..

От постановление за възлагане на недвижими имоти от 12.06.2008 г. на ЧСИ И. Х., издадено по изп.д.№375/2007г. по описа на ЧСИ И. Х.., влязло в сила на 07.07.2008г., на обявения купувач при публична продан П. Т. Ж. е възложена собствеността върху процесните имоти, находящи се в землището на с.Атолово, община Стралджа - ливада от 6.001 дка, представляваща имот №120078 по плана за земеразделяне, за сумата 570.72лв., и нива от 6.499 дка, представляваща имот №060012 по плана за земеразделяне, за сумата 724.72лв.. От справка от Службата по вписванията – Ямбол се установява, че постановление на ЧСИ по изп.д.№375/2007г. по описа на ЧСИ И. Х. за възлагане и на двата имота са били вписани на 02.09.2008г..

Видно от пълна история на имот №120078 към 23.08.2017г. и пълна история на имот №060012 към 23.08.2017г., като последен собственик на имотите е вписан П. Т. Ж., на основание постановление на съдебен изпълнител, вписано в службата по вписванията на 02.09.2008г.. Видно от платежно нареждане от 15.05.2015г., „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД - купувачът по нот.акт №197/15.05.2015г., е платило по сметка на А. М. - пълномощника на продавача, сумата 9149.65лв. за плащане на земеделски земи в с.Атолово.

По искане на ищеца-въззиваем по делото е приложена цялата преписка по издаване на нотариалния акт за покупко-продажба на имотите – НД №152/15.05.2015г., както и ИД №375/2007г. по описа на ЧСИ И. Х.. В НД се съдържа пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание, по силата на което К.К. е упълномощил лицата А. Я.М. и Н. И. И., заедно и поотделно, с правата да го представляват при извършването на всякакви правни и фактически действия по повод процесните два недвижими имота, включително да продава на когото намери за добре, при условия и начини за плащане - каквито прецени, на цена, каквато договори, да получава цялата продажна цена в брой или по банков път по негова сметка или посочена от упълномощения сметка.

От показанията на свид.М. се установява, че през 2015г. е бил пълномощник на ищеца и работел в офиса в гр.Ямбол. Познавал ответника, който през 2015г. им предложил земя за продажба. Свидетелят отрича К. тогава да му е казал, че за част от земите има проблем, че са продадени на публична продан. Свидетелят заявява, че платил на ответника в брой срещу пълномощно от името на фирмата. След една година, при опит за регистриране на земите от страна на ищеца разбрали, че земите са регистрирани на някой си Ж. и тогава разбрали, че земите са били продадени на публична продажба, за което не били уведомени. В нотариалния акт била посочена реалната цена по сделката. Свидетелят не се сещал дали той или някой друг от страна на ищеца е проверявал в имотния регистър дали земите са продадени.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявенияте искове са: иск с правно основание чл.189, ал.1, изр.1 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД - за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба, и иск по чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД - за връщане на купувача на платената цена и за разноските по договора.

Съгласно чл.189, ал.1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

По делото се установява, че с договор за доброволна делба от 11.10.2000г. при извършена делба между наследниците на К. Д. Г., процесните имоти, находящи се в землището на с.Атолово, община Стралджа - ливада от 6.001 дка, представляваща имот №120078 по плана за земеразделяне, и нива от 6.499 дка, представляваща имот №060012 по плана за земеразделяне, са поставени в дял на въззивника К.С.К.. Установено е, че по образувано срещу него изп.д.№375/2007г. по описа на ЧСИ И. Х. е извършена публична продан на посочените земеделски земи, собственост на длъжника К., и с постановление за възлагане на недвижими имоти от 12.06.2008г., издадено по изп.д.№375/2007г., влязло в сила на 07.07.2008г., вписано в СВ на 02.09.2008г., на обявения за купувач при публичната продан П. Т. Ж. е възложена собствеността върху посочените земеделски имоти, находящи се в землището на с.Атолово, община Стралджа - ливада от 6.001 дка, представляваща имот №120078, и нива от 6.499 дка, представляваща имот №060012 по плана за земеразделяне. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота (чл.496, ал.2 ГПК). Безспорно, към момента на сключване на нотариалния акт за покупко – продажба на недвижими имоти №197/15.05.2015г. въззивникът не е бил собственик на продадените от него земеделски имоти. Те принадлежат изцяло на трето лице и купувачът по нот.акт може да развали продажбата по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, съгласно който развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. По делото няма данни имотите да са отнети от ищеца, но съществува реална заплаха от това. Въззивният състав намира, че е налице евентуална евикция. В случая е налице пълно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост, при налични права на трето лице, противопоставими на купувача. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Ето защо ЯОС намира за основателен и доказан предявеният иск с правно основание чл.189, ал.1, изр.1 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД - за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба.

По отношение иска по чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД, ЯОС намира следното: При извършването на нот.акт №197/15.05.2015г., обективиращ продажбата на земеделските имоти, продавачът К.К. е бил представляван от пълномощника му А.М. въз основа на нотариално заверено пълномощно, с което К. е упълномощил лицата А.Я. М. и Н. И. И., заедно и поотделно, с правата да го представляват при извършването на всякакви правни и фактически действия по повод процесните два недвижими имота, включително да продава на когото намери за добре, при условия и начини за плащане - каквито прецени, на цена, каквато договори, да получава цялата продажна цена в брой или по банков път по негова сметка или посочена от упълномощения сметка. ЯОС намира, че купувачът е платил цената по договора, отразена в нотариалния акт в размер на 9149.65лв., видно от посоченото в нотариалния акт, че продавачът, чрез пълномощника си, е получил напълно от пълномощника на купувача преди подписването на нотариалния акт сумата по банков път. Продажната цена е била платена по банкова сметка ***в, в съответствие с дадените му правомощия от продавача да я получи. Възраженията на въззивника-продавач, че пълномощникът му М.не му е предал сума в размер на 9149.65лв., въззивният състав намира неотносими към отговорността му като продавач да върне платената от купувача цена по разваления договор за покупко-продажба. Обстоятелството дали пълномощникът се е отчел на продавача по упълномощителната сделка не рефлектира върху основателността на претенцията на купувача за връщане на цената и не е предмет на настоящото дело. Продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена 9149.65лв., съгласно чл.189, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД. Дали купувачът е бил добросъвестен, т.е. дали при продажбата купувачът е знаел за правата на третото лице П.Ж., има правно значение за отговорността за разноските по договора, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

ЯОС намира, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е развален сключения между К.С.К., ЕГН ********** и „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175308436, договор за покупко-продажба на поземлен имот № 120078 по плана за земеразделяне на с. Атолово, с площ 6.001 дка, и поземлен имот № 060012 по плана за земеразделяне на с. Атолово, с площ 6.499 дка, с нотариален акт № 197, том 1, рег. № 2852, дело № 152 от 15.05.2015г. на нотариус П. К., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, и ответникът К.С.К., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175308436, платената цена 9149.65 лева, ведно със законните лихви от 24.08.2017г. до изплащане на сумата. Възраженията на въззивника, че при постановяването на решението първоинстанционният съд не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на всички събрани доказателства, са неоснователни - съдът е обсъдил всички доказателства и е достигнал до правилни изводи.

При този изход на делото, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция в размер на 800лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.06.2018г.. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.второ ГПК.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №44/18.01.2018г. по гр.д.№3153/2017г. на ЯРС в обжалваната част.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

Осъжда К.С.К., ЕГН ********** да заплати на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 175308436, сумата от 800 лв., представляваща разноски, направени във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.