гр.Ямбол........12.10........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................дванадесети...октомври…....................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството по делото е по чл.435
от ГПК след като с определение № 301/13.09.2018 г., постановено по ч.гр.д.№
258/2018 г. Бургаски апелативен съд е отменил определение № 251/18.07.2018 г.
на ЯОС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на А.С.Д. ***
против разноските, посочени в покана за доброволно изпълнение по и.д.№ 624/2016
г. по описа на ЧСИ И. Х. и делото е върнато за разглеждане на жалбата в тази
част.
Производството пред ЯОС е образувано по жалба с вх.№
1532/15.01.2018 г. на А.С.Д. ***, длъжник по и.д.№ 20168780400624 по описа на
ЧСИ И.Х. След изправяне
нередовностите по жалбата, Д. е поискал да бъде осъден
ЧСИ Х. да му
заплати незаконосъобразно събраните от него разноски по изпълнителното дело в
размер на 554,90 лв. чрез наложения запор на пенсията му, както и направените
от него разноски 65 лв.
Взискателят по изпълнителното дело И.С.Ц., редовно уведомен за жалбата е взел становище при първоначалното й депозиране. Излагат се съображения за неоснователност на жалбата, тъй като съдебният изпълнител не е нарушил каквато и да е разпоредба на закона. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените разноски в размер 300 лв.
От ЧСИ Х. са изложени подробни мотиви за неоснователност на жалбата,
включително, ако същата бъде възприета от съда като неуважено искане за
прекратяване на изпълнителното производство предвид незаплатените, приети като
разноски адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
И.д.№ 20168780400624 по описа на ЧСИ И.Х. гр.Я. е образувано въз основа
на издаден от РС Габрово изпълнителен лист № 167/4.02.2016 г., издаден от
Габровски РС по гр.д.№ 47/2015 г., по който А.С.Д. *** е осъден да заплати на И.С.Ц.
*** разноски в размер 335 лв. и в размер 200 лв. Взискателят Ц. желае ЧСИ Х. да събере вземането му
от разноски в размер 200 лв. в образуваното изпълнително производство. На
3.01.2018 г. ЧСИ е изпратил до ТП на НОИ гр.София запорно съобщение, с което
налага запор върху пенсията на длъжника Д. до размера на вземането му, което
общо възлиза на 690,75 лв. На 9.01.2018 г. длъжникът Д. лично е получил
съобщението от ЧСИ за образуваното против него изпълнително дело и задължението
му, което е посочено, че е в размер 200 лв. неолихвяема сума; 0,80 лв. присъдени
разноски и 73,85 лв. разноски по и.д.; такса по чл.26 т ТТР по ЗЧСИ с ДДС в
размер 66,10 лв., както и други суми дължими до този момент общо в размер 350
лв. /в т.ч. адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./. Други
изпълнителни действия освен посочените ЧСИ не е извършвал по изпълнителното
дело.
В частта на оспорване на разноските
БАС е приел, че жалбата на А.Д. е допустима, тъй като съгласно
т.2 на ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС използвания в чл. 435, ал. 2
ГПК израз „постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния
смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай, както се посочи
в поканата за доброволно изпълнение до длъжника Джамбазки, ЧСИ е определил, че
същият дължи разноски: „0,80 лв. присъдени разноски и
73,85 лв. разноски по и.д.; такса по чл.26 т ТТР по ЗЧСИ с ДДС в размер 66,10
лв., както и други суми дължими до този момент общо в размер 350 лв. /в т.ч.
адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./“. ЯОС счита, че жалбата по отношение на
определените разноски е частично неоснователна, а същите са дължими, тъй като
длъжникът е заплатил сумата по изпълнителния лист от 200 лв., за която е
образувано изпълнителото дело на 9.01.2018 г. - след завеждане на изпълнителното
производство. Поради това ЧСИ
правилно е изчислил и посочил в ПДИ размера на дължимите от длъжника разноски
за образуване и водене на изпълнителното дело.
Неправилно са определени от ЧСИ като
дължими от длъжника „други суми дължими до този момент
общо в размер 350 лв. /в т.ч. адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за
пазач и пр./“. Независимо, че зад
скобите са отразени стандартните обстоятелства, за които в едно изпълнително
производство биха се дължали разноски, съдът приема в случая, че ЧСИ е посочил
сумата 350 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, но не и
за вещо лице, пазач и пр., каквито не са били назначени в изпълнението. До този
извод съдът стигна предвид наличните в изпълнителното дело писмени
доказателства, а именно пълномощно с договор за правна помощ с платено
адвокатско възнаграждение в размер 200 лв., представени от взискателя при
депозиране на молбата за образуване на делото, както и списък с разноски,
представен от взискателя с молба от 28.12.2017 г., в който са отразени 150 лв.
– разноски за изпълнителни действия.
ЯОС намира оплакванията на длъжника Д.
по отношение на разноските в размер 350 лв. за частично основателна. Както се
прие този размер разноски представлява адвокатско възнаграждение, което обаче е
удостоверено като реално направено от взискателя единствено за сумата 200 лв.
За тази сума изрично е отразено в договора за правна защита и съдействие, че е
платена в брой от взискателя Ц. на пълномощника му адв.Н. Такъв е и минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.10 т.1 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело – 200 лв. В останалата част относно разноски в
размер 150 лв. за адвокатско възнаграждение съдът приема, че ЧСИ неправилно е
включил в същите в задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Данни
за направени разноски от взискателя в размер 150 лв. се съдържат в представения
от него списък на разноските, но липсват доказателства удостоверяващи, че тези
разноски са платени от взискателя на пълномощника му. Поради това обстоятелство
разноските в размер 150 лв. не могат да бъдат претендирани от взискателя, респ.
определяни за плащане от ЧСИ. В тази част жалбата на А.Д. против разноските е
основателна и следва да бъде уважена.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за
разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 3.01.2018 г. по
и.д.№ 20168780400624 по описа на ЧСИ И.Х. гр.Я. до длъжника А.С.Д. *** в частта, в която ЧСИ е определил задължението за разноски
относно адвокатско възнаграждение за размера над 200 лв. до размера от 350 лв., а в останалата част ПОТВЪРЖДАВА постановлението за
разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 3.01.2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.