В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 18 септември 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №198 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Окръжен съд - Бургас против Решение №266/16.02.2018г., постановено по гр.д. №169/2017г. на Районен съд Бургас, в частта му с която е осъден Окръжен съд - Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска" №101, солидарно с Върховен касационен съд на Република България, с адрес: град София 1000, бул. „Витоша" №2, да заплати на А.Д.К. - Д., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 3800 лв., предявена като частичен иск от иск в общ размер 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя й Д. С. К., починал на ........., изразяващи се в изживени от наследодателя й нервно -психическо напрежение, стрес и нервност, разочарование и огорченост от правосъдната система, поради нарушение право на разглеждане и решаване в разумен срок на производствата по гражданско дело №226 по описа на Окръжен съд - Бургас за 2010 година и по търговско дело № 691 по описа на ВКС за 2008 година, II т.о., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 12.01.2017г. до окончателното й плащане, както и сумата 577,93 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.07.2015г. до датата на подаване на исковата молба -11.01.2017г., както и сумата 596,29 лв., представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете.

В жалбата се сочи, че постановения от БРС акт, в обжалваната си част е неправилен и необоснован, постановен при неправилна преценка на релевантните за случая факти и обстоятелства. Сочи се, че първоинстанционният съд, е дал пълна и безкритична вяра на гласните доказателства на единственaта свидетелката- К., която е била страна в производството, повод, за което е настоящото производство, и е бивша съпруга на починалия ищец и майка на настоящата ищца - А.К.. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви, защо счита показанията на свидетелката за достоверни и защо ги кредитира изцяло. Твърди се също, че продължителността на производството по гр. д. №226/2010г. по описа на Окръжен съд Бургас, е било в пряка зависимост от процесуалното поведение на страните и най - вече на самия ищец, който възползвайки се от процесуалните възможности на приложимия към него момент процесуален закон, многократно е бил причина за отлагане на делото във връзка с отправяне до съда на доказателствени искания, но този факт е бил премълчан от свидетелката. Според жалбоподателя, обезщетение не се дължи, тъй като срокът, в който се е развило производството по гр. д. №226/2010г. по описа на Окръжен съд Бургас, за който е присъдено обезщетение в обжалваното решение, не може да се приеме за неразумен такъв. Било е необходимо и задължително да бъдат извършени поредица от действия, с цел точното спазване и правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Сочи се, че съдът е съобразил спазването на всички принципи на правото, правата на страните и е изпълнил задълженията си като адекватно, своевременно и срочно е обезпечил развитието на процеса в тази му фаза, поради което се счита че е неправилен извода, че поведението на органа - Окръжен съд Бургас има отношение към забавянето на процеса във времето, с което е допринесъл за нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. На следващо място се сочи, че, дори условно да се приеме, че е налице забавяне и решението по гр. д. № 226/2010 г. не е постановено в разумен срок, то определеното от първоинстанционния съд обезщетение е неправилно и е завишено неправомерно по размер. Предвид посоченото и по подробни съображения изложени в жалбата се претендира отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенцията за неимуществени вреди бъде изцяло отхвърлена или обезщетението бъде определено в по-малък размер, от размера присъден от БРС, като с оглед на това да бъдат съобразени и дължимите на ищцовата страна разноски.

В срока за обжалване на горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба от Върховен касационен съд на Република България. Решението е обжалвано в същата му част, която е предмет на жалбата и на БОС.

В жалбата на ВКС се сочи, че решението, в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че фактически необоснован е правният извод на първоинстанционния съд досежно наличието на забава при постановяване на съдебен акт по търговско дело №691/2008г. по описа на ВКС. Необоснована се явявала й констатацията на Инспектората към ВСС в доклада му за забава на ВКС в хода на процеса, тъй като едномесечният срок по чл.235, ал.5 ГПК бил инструктивен, като за разумен съгласно практиката на Висшия съдебен съвет по планови проверки и дисциплинарни производства, се приемало тримесечния срок, което обстоятелство било ноторно известно на всеки съдебен орган, в това число и на решаващия състав. Сочи се също, че обжалваното решение не е съобразено и с друг критерий на ЕСПЧ, а именно: какъв е бил залогът на делото за лицата, които твърдят да са претърпели вреди от забавянето му. Твърди се, че БРС не е отчел и свръхнатовареността на ВКС, която води именно до забавяне разглеждането на делата и експедитивното произнасяне по исканията на страните. Сочи се също, че неправилно и без опора в събрания по делото доказателствен материал решаващият съд е приел за установено, че ищецът К. е претърпял описаните в исковата молба вреди по причина на поведението на ответника ВКС. Твърди се, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза, не се установява причинно-следствена връзка между заболяването на ищеца и воденето на делата, образувА.по повод исковата му молба. Сочи се, че съдът не е изложил никакви мотиви защо искът е основателен до посочения размер, като размерът на присъденото парично обезщетение е изключително завишен и не съответства на икономическия стандарт в страната, както и на съдебната практика по сходни казуси. Предвид посоченото и по подробни съображения изложени в жалбата се претендира отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенцията за неимуществени вреди бъде изцяло отхвърлена, като се присъдят разноски по делото.

В писмените отговори по жалбата на БОС и жалбата на ВКС, въззиваемата страна претендира въззивните жалби да се оставят без уважение и да бъде потвърдено атакуваното решение, като се присъдят на ищцата направените по делото разноски. Сочи се, че представените по делото констативен протокол по чл. 60г, ал.2 от ЗСВ от 26.02.2016 г. на Инспектората към ВСС и писмо № 94-00-42 на МП, безспорно установяват, че съдебните оргА.са допуснали нарушения на правото на разглеждане на спора в разумен срок, като тези нарушения били признати безусловно от органите на съдебната власт, какъвто е Инспектората към ВСС и не следва да бъдат оспорвА.и променяни в хода на настоящия спор. Твърди се, че правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е изследвал и взел предвид доказателствения материал поотделно и в неговата съвкупност. Съдът проследил детайлно движението на делата, действията на страните и на съдилищата и направил обоснован извод, че делото е решено извън разумния срок. Твърди се, че е налице т. нар. забавено правосъдие и в подкрепа на този извод е и фактът, че МП е предложило на ищеца изплащане на обезщетение за забавеното решаване на спора. Сочи се, че по отношение на неимуществените вреди са събрА.ясни доказателства, от които е видно, че в хода на съдебния спор първоначалният ищец - баща на ищцата, е заболял от тежко онкологично заболяване - карценом на сигмовидното черво, претърпял е операции и химиотерапия и съпътстващо лечение, но на 01.06.2017г. е починал. Твърди се че БРС правилно е обсъдил и ценил свидетелските показания на разпитаната свидетелка, която макар и бивша съпруга на Д. К., действително се е грижила за болния си бивш съпруг, което било обществено известно в правните среди в града. Била е непосредствен свидетел на неговите притеснения и страдания, свързА.с забавеното решаване на спора в светлината и на съзнанието за неговото заболяване. Твърди се, че определения от БРС размер на обезщетението не е прекомерен, и в тази връзка твърденията на въззивниците били неоснователни.

В с.з. въззивниците не изпращат представител, и не вземат становище по жалбите.

Въззиваемата не се явява в с.з. и не изпращат представител. В писмено становище оспорва жалбите и претендира тяхното отхвърляне.

В с.з. прокурорът от ЯОП изразява становище за основателност на жалбите.

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените пред БРС писмени доказателства се установява, че първоначалния ищец по делото Д. С. К. поч. на....... /наследодател на въззиваемата А. К. -Д./ е подал заявление до Инспектората на ИВСС, с което е поискал да му бъде определено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, заради бавно правосъдие по посоченото в исковата молба гр.д.№551/2006г. на РС-Несебър.

С Констативен протокол по чл.60г, ал.2 от ЗСВ от 26.02.2016г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е изложил фактически констатации и изводи относно наличие на забавяне на хода на процеса, както следва: Забава на производството пред Районен съд - Несебър за 3 месеца и 5 дни поради неправилно изпращане на делото на Бургаски окръжен съд по подсъдност и решението е постановено 2 месеца и 16 дни след последното съдебно заседание. Забава по търг. дело №691/2008г. по описа на ВКС, II т.о., тъй като определението, с което е допуснато касационно обжалване е постановено 4 месеца и 18 дни след образуване на делото. Първото заседание по делото било проведено 5 месеца и 29 дни след допускане на касационно обжалване. Забава от 1 месец и 7 дни е констатирана, с оглед неправилното образуване на делото пред ВКС, като гражданско и след това изпращането му на търговска колегия. Забава по гр. дело №226/2010г. на Окръжен съд - Бургас- делото продължило 3 години, 5 месеца и 28 дни и забавата се дължи на големия брой проведени заседание -16 брой. Посочено е, че от тях пет заседания са отложени за изготвяне на съдебна експертиза, едно заседание поради нередовно призоваване на ищеца и 2 съдебни заседания поради заболяване на пълномощника по делото. В производството по това дело е констатиран период от 1 година и 27 дни, през който исковата молба на ищците е оставена без движение за отстраняване на нередовности в нея. Инспектората е посочил, че делото е с фактическа и правна сложност. Протоколът е изпратен на Министерство на правосъдието.

С писмо Рег.№94-00-42/31.05.2016г. на Заместник - министъра на правосъдието, на К. било предложено споразумение и обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок в размер на 1750 лв., но споразумението не е било прието от заинтересованото лице.

По отношение на продължителността на разглеждане на делото общо от 9 години, един месец и шест дни, пред различните инстанции, считано от депозиране на ИМ в съда- 09.06.2006г. до постановяване на крайния съдебен акт по делото- определение от 15.07.2015г. ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Бургас, първоинстанционния съд, ЯОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Пред БРС е била изслушана съдебно - медицинска експертиза, видно от която Д. С.К. се водил на отчет в КОЦ- Бургас от 19.08.2015г. с диагноза карцином на сигмовидното черво, бил е опериран два пъти, насочен за химиотерапия в КОЦ- Бургас, която била проведена. Състоянието му не се подобрило, въпреки проведената химиотерапия и на 01.07.2017г.,съще починал. Вещото лице е посочило, че в областта на онкологията няма видно доказателства за причинноследствената връзка между емоционалния стрес и раковите заболявания. На въпроса: има ли причинно-следствена връзка между емоционалния стрес и раковите заболявания, ВЛ-це е отговорило,че не може да даде едностранен отговор.

С оглед установяване на претърпените от К. неимуществени вреди, пред БРС е била разпитана свидетелката Р. К., майка на ищцата. Същата е заявила, че с Д. К. били в близки отношения, въпреки че били разведени. Виждали се почти всеки ден, имала преки наблюдения защото се грижила за него, особено когато бил болен, била непрекъснато до него. Според свидетелката делото, което се проточило близа 10г. се отразило много зле на К. тъй като той като адвокат и човек от семейство на юристи имал безпрекословна вяра в правосъдието, а проточването на делото го изваждало от равновесие. При разговори за хода на делото К.изпадал в стрес и депресия. Неприятно му било да се говори за това. Изгубил вяра в правосъдната система и не вярвал, че делото ще приключи, като това го държало в непрекъснат стрес. Когато разговаряли за делото бил нервен и изпадал в кризи. Свидетелката му казвала, че ако продължава така делото ще приключи, а той ще се разболее.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбите следва да бъдат разгледана по същество.

Жалбите се преценят като частично основателни, по следните съображения:

Претенцията на ищеца пред БРС се обосновава с отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В случая с оглед събраните по делото доказателства, е налице предпоставката по чл.8 ал.2 ЗОДОВ, обуславяща допустимостта на претенцията.

Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 § 1 от ЕКПЧ. Съгласно втората алинея на същия чл.8 - абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

С Решение №76/11.04.2016 г. по гр. д. №5721/2015г., III г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса: "Има ли характер на признание от страна на ответната страна в процеса по иск по ЗОДОВ - държавата, независимо че действа чрез различни процесуални субституенти, определения в предложение за извънсъдебна спогодба размер на обезщетение, съответно може ли съдът да занижава същия?". Прието е, че фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл.2б от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две – държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната – от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Т.е., след като производството е единно и отговорността се носи от държавата /без значение, кой орган я представлява/, се приема, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната, а в производството по чл.2б ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.

В случая е установено безспорно, че с писмо Рег.№94-00-42/31.05.2016г. на Заместник - министъра на правосъдието, на К.е било предложено споразумение и обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок в размер на 1750 лв., т.е. предвид горепосоченото разрешение по въпроса дадено от ВКС, е налице признание за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Продължителността на делото в настоящия случай, както правилно е приел БРС, от предявяване на иска до постановяване на окончателния акт на съда, за исково производство, с предмет претенция чл.19 ал.3 ЗЗД, не може да се определи като разумен.

При преценката си, първоинстанционния съд правилно е съобразил установените в практиката на ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи, достигайки до извода, че в конкретния случай прекомерната продължителност на производството е в резултат на поведението на компетентните съдебни органи /БОС и ВКС/, които не са положили необходимите усилия за ускоряването му, а напротив – с препращането между съдилищата, забавянето на насрочването /от ВКС/ и продължителния период на разглеждане на делото от /БОС/, са станали са причина за неговото забавяне. Направените констатациите на ИВСС за забавяне на делото пред БОС и ВКС, води до извод, че исковете срещу тях са основателни. Правилно от общата продължителност на делото 9 години, един месец и шест дни, са били извадени от първоинстонционния съд периодите, в които исковата молба е била оставена без движение, /за срок от 1 година и 27 дни, съгласно констатациите на ИВСС/, отлаганията на делото по негово искане поради заболяване или поради това, че процесуалният му представител е бил ангажиран, отлагане по искане на насрещната страна, спирането на производството по общо съгласие на страните в съдебно заседание на 06.10.2011г. до 12.04.2012г. /за срок от почти шест месеца/. БРС е взел предвид и констатираната от Инспектората към ИВСС фактическа и правна сложност на делото и натовареността на съдията - докладчик, разгледал делото като първа инстанция пред БОС. Настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че следва да бъде взета предвид общата продължителност на производството, като дори и в случай, че отделни забавяния пред различните съдебни състави, макар и сами по себе си да не представляват проблем, те взети заедно са довели до превишаване на разумния срок за разглеждане на делото. Процесуалните действия на отделните съдебни инстанции не могат да се разглеждат изолирано, защото се осъществяват от един орган на власт – съд, и тъй като са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр.с чл.53 ЗЗД, е ангажира солидарната отговорност на БОС и ВКС.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. К., се установява, че наследодателят на ищцата, е бил разочарован от бавното разглеждане на делото, станал нервен, и бил огорчен от правосъдната система, тъй като делото продължило дълго време. Продължителното неудовлетворение на очакванията К. за приключване на делото, го изваждало от равновесие и го държало в непрекъснат стрес и се е отразило изцяло негативно на неговата психика, както и на взаимоотношенията със семейство, и в общуването му с хората. Показанията правилно са били приети като доказателство за претърпените от първоначалния ищец болки и страдания. Разпитаната свидетелка, макар и бивша съпруга на К./и майка на ищцата/ е човек от най-близкото обкръжение на последния и има най-точни и ясни възприятия за неговото емоционално състояние и психически преживявания през процесния период, през който делото е било висящо пред съдилищата. По делото липсват доказателства, които да опровергават тези показания, и същите не могат да не бъдат взети предвид от съда, единството с оглед наличието на родствени връзки със страна по делото.

По делото не е установено по безспорен начин наличието на причинно следствена връзка между заболяването на К. и действия на въззивниците. Такава не се установява и от заключението на СМЕ. Това обстоятелство е взето предвид, при формиране на изводите на съда относно размера на обезщетението.

Като неоснователно се преценя възражението на ВКС, с което обосновава защитата си, а именно високата натовареност на съдиите от този съд. Общоизвестен факт е, че този съд е с много висока натовареност. Този факт обаче не освобождава ВКС от отговорност при забавяне на делата – липсва предвидена законова възможност за това. Същия е орган на съдебната власт, а оттам на Държавата. Държавата е тази, която следва предприеме нужните мерки за коригиране на натовареността на съдилищата. След като това не е сторено, то Държавата следва да понесе отговорността си за забавено правосъдие.

ЯОС счита за основателни възраженията в жалбите на ВКС и на БОС, че размера на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.

При определянето му следва да бъде отчетено в по-голяма степен, че производството по гр. д. №226/2010г. на БОС се е характеризирало с висока фактическа и правна сложност, както и времето през което делото е било висящо пред тези две инстанции /оглед констатациите на Инспекторатът към Висшия съдебен съвет/. Извършените в хода на делото пред БОС процесуални действия не са били обичайни - исковата молба е била оставена без движение, като е било поискано от ищеца необичайно дълъг срок за отстраняване на нередовността й, в последствие е било искано спиране на делото по съгласие на страните /като инициативата за това е дошла от ищеца/, правени са искания за отлагане на делото поради отсъствие на процесуалните представители на страните, искани са били съдебни удостоверение за снабдяване с доказателства, поискани са били различни по вид експертизи. Изброените действия са довели до провеждането на множество съдебни заседания, които ако не бяха извършени биха били нарушени други гарантирани от закона права на страните, което би засегнало в много - по голяма степен техните интереси. Т.е след отчитане на периодите на забавяне на делото при двамата ответници, предвид продължителността на закъснението, естеството на съдебното производство, извършените процесуални действия от тези инстанции, както и претърпените от ищеца негативни преживявания по очакването на окончателен съдебен акт, ЯОС приема, че присъденият от БРС размер на паричното обезщетение от 3800 лв. при претендирани 5000 лв. /като частичен иск/ против двамата ответници, се явява твърде завишен. Поради което ЯОС счита, че справедливия размер справедливото обезщетение за причинените на К. неимуществени вреди е сумата 2400 лв., като напълно обоснована и справедлива. Поради което следва да се уважат частично жалбите, да се отмени частично атакуваното първоинстанционно решение относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 2400 лв. до присъдените от БРС общо 3800 лв., и да се отхвърли иска над посочения размер, ведно със законните последици от това, решението следва да бъде отменено и в частта му на присъденото обезщетение за забава, начислено за периода от 15.07.2015г. до датата на подаване на исковата молба -11.01.2017г., в разликата над 365,40 лв. /изчислено върху сумата от 2400 лв./ до присъдените от БРС 577,93 лв., и да се отхвърли претенцията над посочения размер. В останалата му обжалвана част атакуваното Решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, със законните от това последици.

Доколкото по делото липсват доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция от въззиваемата страна, съдът не присъжда такива, въпреки направеното от искане в тази насока.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №266/16.02.2018г., постановено по гр.д. №169/2017г. на Районен съд Бургас, в частта му, с която са осъдени Окръжен съд - Бургас и Върховен касационен съд на Република България да заплатят солидарно на А. Д.К. - Д., с ЕГН-**********,***, парично обезщетение в разликата над 2400 лв. до присъдените й 3800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя й Д. С. К. починал на......, изразяващи се в изживени от наследодателя й нервно - психическо напрежение, стрес и нервност, разочарование и огорченост от правосъдната система поради нарушение право на разглеждане и решаване в разумен срок на производствата по гражданско дело №226 по описа на Окръжен съд - Бургас за 2010 година и по търговско дело № 691 по описа на ВКС за 2008 година, II т.о., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 12.01.2017г. до окончателното й плащане; в частта му, с която са осъдени Окръжен съд - Бургас и Върховен касационен съд на Република България да заплатят солидарно на А. Д.К. - Д. лихва за забава, начислена за периода от 15.07.2015г. до датата на подаване на исковата молба -11.01.2017г. в разликата над 365,40лв. до размера 577,93 лв., както и в частта му за разноски по делото присъдени в полза на ищцата в разликата над 359,95лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Д.К. - Д., да бъдат осъдени Окръжен съд - Бургас и Върховен касационен съд на Република България да й заплатят солидарно, обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя й Д. С. К. починал на ........г., изразяващи се в изживени от наследодателя й нервно - психическо напрежение, стрес и нервност, разочарование и огорченост от правосъдната система поради нарушение право на разглеждане и решаване в разумен срок на производствата по гражданско дело №226 по описа на Окръжен съд - Бургас за 2010 година и по търговско дело № 691 по описа на ВКС за 2008 година, II т.о., в разликата над 2400лв. до размера 3800лв., както и претенцията за лихва за забава, начислена за периода от 15.07.2015г. до датата на подаване на исковата молба -11.01.2017г. в разликата над 365,40лв. до размера 577,93 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №266/16.02.2018г., постановено по гр.д. №169/2017г. на Районен съд Бургас, в частта му, с която са осъдени Окръжен съд - Бургас и Върховен касационен съд на Република България да заплатят солидарно на А Д.К. - Д., с ЕГН-**********,***, сумата от 2400 лв., предявена като частичен иск от иск в общ размер 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя й Д. С.К. починал на ........, изразяващи се в изживени от наследодателя й нервно - психическо напрежение, стрес и нервност, разочарование и огорченост от правосъдната система поради нарушение право на разглеждане и решаване в разумен срок на производствата по гражданско дело №226 по описа на Окръжен съд - Бургас за 2010 година и по търговско дело № 691 по описа на ВКС за 2008 година, II т.о., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 12.01.2017г. до окончателното й плащане, както и сумата 365,40 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.07.2015г. до датата на подаване на исковата молба -11.01.2017г.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.