РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 11.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 139/2018г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Д.Р.Д. и П.И.Д., чрез процесуалния си представител адв. Г.М., срещу решение № 129/02.03.2018 г. по гр.д. № 3423/2017 по описа на Ямболския районен съд, с което предявеният от тях искове по чл.109 ЗС за осъждането на ответника да премахне сградите, изградени по северозападната външна носеща стена на собствената на ищците сграда в гр. Ямбол, подробно описани в диспозитива на решението, е отхвърлен. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат на което е нарушено правото им на защита, тъй като не са събрани всички относими към спора доказателства, не е приложен правилно материалния и процесуални закони, поради което постановеният съдебен акт се явява неправилен. Неправино съдът е приел, че процесиите сгради са търпими строежи и не подлежат на премахване. Още с исковата молба ищците са оспорили официалната удостоверителна сила на издаденото удостоверение за търпимост. Липсата на търпимост се установява по безспорен начин. Касае се за незаконни строежи, построени в отклонение на строителните норми, подлежащи на събаряне, Незаконното строителство смушава правото на собственост на ищците, тъй като е причина за появата на течеве в сградата на ищците. Шумът и вибрациите от машината, работеща в незаконните сгради на ответника нарушават един от компонентите от правото на собственост, а имено правото на ползване на сградата по предназначение, в случая като жилище, тъй като вибрациите от работа на машината са причина за появата на пукнатини и течове в имота на ищците. Строителството на процесиите сгради е извършено в пълно противоречие с нормите на ЗТСУ, забраняващ строителство на границата между имотите при свободно застрояване. Погрешен е извода на съда, че ищците са нарушили строителните правила и норми при построяване на сградите в техния си имот и поради това не могат да черпят права от собственото си виновно поведение. Съдът не се е съобразил при постановяване на решението си и с показанията на св. Т. Н. и К. К., според които вибрациите от машината в сградата на ответника са причина за пукнатините и влагата появили се в сградата на ищците. Неправилен е и извода на съда , че процесиите сгради не смущават правото на собственост на ищците, тъй като пукнатините и влагата не са следствие на строителството на процесиите постройки и съществуването им не създава за ищците пречки за ползването на имота им по големи от обичайните, тъй като постройките дори не са конструктивно свързани с имота на ищците. Този извод противоречи на заключението на вещото лице, че не може да се определи дали описаните пукнатини и влага са резултат от калканното припокриване на двете сгради. Съдът не се е съобразил с ршененито на Административен съд Ямбол по адм.д. № 89/2017 г., с което е прието,че процесиите сгради са незаконно строени и това се пречи на ищците да ползват своя имот по предназначение. Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяването на друго, с което искът бъда уважен.

Постъпил е отговор по жалбата от Г.Д.М., според който жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Не са налице отменителните основание по ГПК. При постановяване на решението съдът възприел правилна фактическа обстановка на базата на събраните по делото доказателства, въз основа на която е изградил и правите си изводи. Ответникът е собственик на изградените на калкан с имота ищците постройки, за две от които притежава удостоврение за търпимост. Същите не подлежат на премахване и няма забрана за ползването им. Твърдението на ищците, че съдът не се е произнесъл по възражението им за търпимост е безпочвено и неточно, тъй като съдът с решението си подробно и обосновано е изложил своето становище в тази насока. Съдът обстойно е развил и извода си относно това дали строежа смущава правото на собственост на ищците, като при решението си се е съобразил със заключението на вещото лице в тази насока. Независимо дали процесиите строежи са законни или не, в тежест на ищците е било да докажат, че тези строежи пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, респ. смушават собствеността им, нещо което те не са сторили, тъй като не са представили доказателства в тази насока. Иска се потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе съдът установи следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.109 ЗС за осъждането на ответника да премахне сградите, изградени по северозападната външна носеща стена на собствената на ищците сграда в гр. Ямбол

Безспорно е,че ищците притежават в режим на СИО жилищна сграда с инд. № 873774.531.162.1 по КК на гр. Ямбол, а ответникът е осбственик на построените на северозападната граница на имота на ищеца сгради с инд.№ 873774.531.162.5 по КК на гр. Ямбол, с инд.№ 873774.531.162.6 и с инд.№ 873774.531.162.7, като'за първите две има издадено удостоверение за търпимост.

Както правилно е приел районният съд за увмажаване на иска по чл.109 ЗС са необходимо сумулативно наличиенто на две еловия: неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В тежест на ищеца е да докаже наличието на тези две условия.

По делото е назначена техническа експертиза и изслушано заключение на вещо лице, според което сгради с инд. № 873774.531.162.5 по КК на гр. Ямбол и с инд.№ 873774.531.162.6 са с обща плоча, която е разположена под плочата на сградата на ищците, поради което не може да бъде причина за появилите се в последната течове. Според заключението на вещото лице не може да се определи, че пукнатините и влагата в ищцовия имот са резултат от калканото припокриване на стените на двете сгради с инд.№ 873774.531.162.6 и с инд.№ 873774.531.162.7 стази на ищците. И трите процесии сгради не са конструктивно свързани с жилищната сграда на ищците. И трите сгради са изградени при спазване на изискванията на на чл.42 ал.2 ЗУТ и съгласно разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ са търпими.

Както правилно е приел и райнния съд от доказателствата по делото не се установява тези сгради да пречат и смущават правото на сочственост на ищците, респ. да създават пречки за ползването на имота от страна на ищците по големи от обичайните.

От доказателствата по делото не се установява сграда с инд.№ 873774.531.162.7 да е изградена като промишлена. Както правилно е приел и районният съд, ако в тази сграда се осъществяват дейности, свързани с шум и вибрации, които създават пречки на ищците за ползване на имота им по големи от обичайните, то с иска по чл.109 ЗС може да се иска преустановяване на тези действия, но не и премахване на сградата.

След като ищците не са установили по категоричен начин наличието на кумулативно изискуемите условия за уважаване на иска по чл.109 ЗС: неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем, районният съд правилно е отхвърлил предявиня иск.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 272 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/02.03.2018 г. по гр.д. № 3423/2017 по описа на Ямболския районен съд

Осъжда Д.Р.Д. ЕГН ********** и П.И.Д. ЕГН **********,*** да заплатят на Г.Д.М. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните