гр.Ямбол........2.03........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................шести...февруари……….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от „КРИСАНИ“ ЕООД гр.Ямбол чрез пълномощника му адв.М.Х.,*** против решение № 670/27.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 849/2017 г. по описа на РС Ямбол. Иска се отмяната на този акт в частта, с която са уважени предявените искове като неправилен и незаконосъобразен като бъдат присъдени направените разноски и пред двете инстанции. С атакуваното решение съдът е осъдил жалбоподателя на основание чл.200 от КТ да заплати на ищеца по делото М.Т.М. сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 31.03.2014 г. ведно със законната лихва, както и сумата 417,70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на същата трудова злополука.
Постановеното решение се счита за неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Спорът касае трудова злополука, изразяваща се в ПТП, в което е участвал ищецът М. като работник в ответното дружество, управляващ товарен автомобил. В тази връзка се счита за неправилно и необосновано позоваването на районния съд на механизма на ПТП, описан в заключението на повторната експертиза, която е оспорена от жалбоподателя. Поискано е назначаване на тройна експертиза, но съдът е отказал без да изложи мотиви за това. Според жалбоподателя следва да се приеме, че работникът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, допускайки груба небрежност. Ако не се приеме наличието на груба небрежност следва да се приеме за установено съпричиняване от страна на пострадалия така, както е изложил вещото лице по първоначалната експертиза. Ищецът М. е управлявал МПС със скорост несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и наличие на мъгла, т.е. ПТП е настъпило по вина на ищеца и грубото му нарушаване на правилата за движение и безопасност.
Искането за назначаване на повторна автотехническа експертиза е отхвърлено от окръжния съд.
В законоустановения срок ищецът по делото е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и необоснована, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за
това, че е надлежно доказано от събраните по делото пред първата инстанция
доказателства обстоятелството, че пострадалият не е действал в условията на
груба небрежност, участвайки в процесното ПТП. Съдът правилно е обсъдил
събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и
своя акт.
В съдебно заседание страните са
редовно призовани, а техните пълномощници поддържат становищата изложени във въззивната
жалба и отговора по нея.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните са били в трудово
правоотношение, като М.М. е изпълнявал в „КРИСАНИ“ ЕООД
гр.Ямбол длъжността „шофьор пласьор“
и което е било прекратено със заповед № 5/6.03.2017 г. на основание чл.328 ал.1
т.3 от КТ поради намаляне обема на работа. По време на изпълнение на трудовите
си задължения М. е претърпял трудова злополука, което се установява от представеното
разпореждане № 30/3.10.2014 г., издадено от НОИ, ТП Ямбол. В разпореждането се
сочи, че на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука от осигурителя
„КРИСАНИ“ ЕООД гр.Ямбол станала с М. на 31.03.2014 г. се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1
от КСО.
Районна прокуратура Пловдив е
уведомила ЯРС, че е заведено сл.д.№ 103/2014 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 вр.чл.342 от НК на
настъпило на 31.03.2014 г. ПТП с участници общо 11 автомобила на автомагистрала
Тракия 134 км на северното платно – верижна катастрова с настъпили девет ПТП,
подробно изброени. Осмото ПТП се сочи, че е между товарен автомобил МАН и
товарен автомобил Ивеко 35С17 с ДК № У7320АМ с водач М.Т.М. с щети по
автомобила 11 550 лв., а на водача М. е била причинена средна телесна
повреда.
Пред районния съд са били назначени
и изслушани две авто-технически експертизи като по първата от тях вещото лице е
посетило гр.Пловдив и се е запознало с материалите по образуваното ДП –
свидетелски показания, експертизи и снимков материал, които е приложел към
експертизата си, а по повторната експертиза вещото лице не е правило такова
посещение, а е ползвало материалите от ДП, приложени от първото вещо лице.
По първоначалната
експертиза вещото лице сочи, че скоростта на движение на ТА „Ивеко“ преди да настъпи удара в
задната част на композиция МАН и в момента на удара е била една и съща, а
именно около 40 км/ч. ТА „Ивеко“ е бил на около
14 м преди мястото на удара с товарната композиция, когато М. е забелязал и
възприел спрелите автомобили като опасност за движението си. При скорост на
движение от около 40 км/ч, опасната зона за водача на автомобила Ивеко при конкретните пътни и атмосферни условия е
била около 34 м и водачът М. технически не би могъл да предотврати ПТП между
автомобила и полуремаркето. Вещото лице приема, че при видимост от около 14 м,
изчислената скорост на движение от около 40 км/ч е била технически несъобразена
с пътните и атмосферни условия. Причините за настъпване
на ПТП, посочени от вещото лице са спирането за престой на композицията „МАН“ в дясната активна лента
за движение на магистралата в условия
на намалена видимост, като по този начин водачът създавал
опасност за движението, а водачът М. също има дял, т.к. се движел с технически
несъобразена скорост с
метеорологичните условия.
След оспорване на
първоначалната експертиза от ищеца, по делото е назначена повторна
авто-техническа експертиза. Вещото лице по тази експертиза посочва, че скоростта на движение на ТА „Ивеко“ преди ПТП и към момента на
удара е била около 39-40 км/ч. Опасната зона на спиране около 35 м. Преди сблъсъка с ТА „МАН“, М. е избегнал удар с
автомобил „ВАЗ“ като разстоянието, от което е имал
възможност да възприеме автомобил „ВАЗ“ като опасност е било 24 м и при наличната си скорост е било
технически невъзможно да спре. Спрелият в дясната лента автомобил „МАН“, М. е възприел едва след като е предприел спасителна
маневра за избягване на удара във „ВАЗ“. Според вещото лице скоростта на
движение била технически съобразена с конкретните условия, т.к. ако не била,
това щяло да доведе до сблъсък още с автомобил „ВАЗ“. Безопасната скорост, при
която водачът на „Ивеко“ е имал техническата възможност да спре безпрепятствено
пред автомобил „ВАЗ“ е около и под 28 км/ч, а пред автомобил „МАН“ около и под
14-16 км/ч. Разстоянието между избегнатия удар с автомобил „ВАЗ“ и последвалия
удар в „МАН“ било около 10-12 м. Скоростта на движение на „Ивеко“ в случая
нямала отношение към настъпилото произшествие, т.к. нямало как да се предвиди,
че водачът на автомобила „МАН“ ще спре при дадените метеорологични условия в
активната дясна лента за движение, което спиране предвид дадените условия било
технически неправилно. В случай на спиране на „МАН“ в аварийната лента,
независимо от скоростта на „Ивеко“ удар нямало да последва. В процесния случай
аварийната лента била свободна, като основната техническа причина за настъпване
на ПТП било спирането на „МАН“ в дясната активна лента за движение в условията
на значително намалена видимост. Не бил поставен и светлоотразителен триъгълник,
което увеличавало опасната зона, в конкретния случай на около 100 м.
По приложената от първото вещо лице
по делото тройна авто-техническа експертиза, изготвена по ДП, вещите лица са
определили, че в случая технически съобразената скорост с атмосферните условия
и конкретните условия на видимост – движение през нощта на къси светлини и
наличие на мъгла е била 36 км/ч.
Във връзка с претърпените имуществени и неимуществени вреди ищецът е представил издадената му при престоя от 31.03.-15.04.2014 г. в УМБАЛ „Св.Г.“ Пловдив епикриза, според която е претърпял операция със заключваща остеосинтеза по повод трифрагментарна фрактура на диафизата на десен крак с последвало раздвижване и приучване да ходи с помощни средства. Последвали са болнични листи, единия от които е потвърден с решение на ТЕЛК № 3809/17.11.2014 г. след оспорване от директора на ТП на НОИ Ямбол. М. е представил и пет фактури с фискални бонове, издадени му в периода 8.04.-16.04.2014 г. за плащане на болничен престой и закупени медицински консумативи.
За установяване на получените от
ищеца травматични увреждания по делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска
експертиза. Вещото
лице посочва, че при възникнало на 31.03.2014 г. ПТП, М. е получил автомобилна
травма и при
постъпването му в болницата било установено счупване на дясната бедрена кост на
две места и охлузване на китките на горните крайници. На 03.04.2014 г.
пострадалият е бил опериран като разместените фрагменти са били фиксирани с
метални фиксиращи тела - интрамедуални пирони, с метални винтове. На 15.04.2014 г.
пациентът бил изписан без усложнения в хода на лечението. Счупването на дясната бедрена кост довело до
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник като при нормално
протичане на оздравителните процеси затруднението в движението продължавало
около 10-12 месеца. Охлузванията в областта на китките при правилно протичане на
оздравителните процеси заздравявали за около две седмици. Не се
установили данни за получени други травматични увреждания при пострадалия по
време на ПТП – то. След счупването пострадалият е изпитвал значителни болни,
намалели след операцията, като след 10-12 месеца същите са били незначителни и
не са нарушавали съществено функциите на крайника. Болките от охлузването на
китките са били значително по-слаби и след 2-3 седмици са напълно отзвучали. По делото
нямало данни използваните импланти да са извадени. Не се очаквало 100 %
възстановяване на костите и тъканните структури на дясното бедро, които са били
засегнати по време на катастрофата. Пострадалият щял да има оперативен белег като при
определени условия е възможно да изпитва болки, изтръпвания, които обаче няма
да затруднят съществено движението на крайника и са с тенденция към пълно
отзвучаване.
Относно претърпените болки и
страдания от ищеца вследствие на травмите по делото е разпитана в качеството на
свидетел неговата майка С. Т.. Свидетелката била придружител на сина си в
болницата в Пловдив, където го оперирали и престоял 18 дни. Кракът му бил
опериран от горе до долу, сложили му пирони, които платил неговия шеф. Докато
бил в болницата купували различни консумативи. Цяла
година бил с патерици. Бил изнервен, боляло го и сега също го боляло, като го
натовари или времето му влияело.
Променил се като човек, бил стресиран, не бил същия веселяк, който бил. В Ямбол
20 дни ходил на рехабилитация след операцията. Една година синът на свидетелката бил
в болнични. Започнал работа чак през април 2015 г. Сега работел само като
шофьор, без да разтоварва.
Другият свидетел С. е шофьор при ответника, работил с ищеца около 8 години. Знаел за инцидента, ходил
и в болницата и в дома му. В началото не бил добре, после започнал да се
възстановява. Около година бил в болничен. Раздвижвал се, идвал с
колело до работа. След като се върнал от болничен работел пак като шофьор. Не бил казвал
на свидетеля, че го боли крака и иска да напуска работа. Често се
виждали докато работели заедно. Били говорили за катастрофата. Не знаел точно
как е настъпило ПТП – то. В началото като отидел на работа ищецът накуцвал, но впоследствие това отминало. Свидетелят не
бил запознат с точните увреждания на ищеца.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл.200 от КТ и с него се претендира от ищеца заплащане от работодателя му на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие трудова
злополука, изразяваща се в претърпяно ПТП на 31.03.2014 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност или смърт, работодателя отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването й. В случая между страните не се спори относно
наличието на трудова злополука, осъществяването й поради претърпяно от ищеца
ПТП, както и получените от него травми. Основното възражение на ответника
работодател, както пред районния съд, така и пред въззивния е за това, че е
налице хипотезата на груба небрежност съгласно чл.201 от КТ, а ако съдът не
приеме наличието й се счита, че е налице съпричиняване и претендираното
обезщетение следва да бъде намалено.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, тъй като
категорично в случая не може да се приеме, че е налице груба небрежност по
смисъла на КТ. Съгласно чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да
се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал
груба небрежност. Според правната доктрина не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда обосновава приложението на чл.201 ал.2 от КТ, а следва да
е налице подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване
на грубата небрежност. Като терминология в теорията се прави аналог между
грубата небрежност по КТ със самонадеяността по наказателното право. Прието е,
че с груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи
или че ще успее да предотврати неговото настъпване.
При установения по делото механизъм на настъпване на ПТП-то от 31.03.2014
г. и по двете експертизи не може да се направи извод, че М. има вина за
настъпването му още по-малко, че е действал в условия на груба небрежност или
самонадеяност попадайки във верижна катастрофа, каквото в действителност е
процесното ПТП. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че районният
съд е възприел неправилно заключението на повторната експертиза, тъй като
заключенията на вещите лица относно механизма на ПТП съвпадат. В двете
заключения се сочи, че М. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП
между автомобила и полуремаркето. В първото заключение вещото лице обсъжда наличието
на лек автомобил ВАЗ, който се е намирал между товарния автомобил на М. и
композицията с влекач МАН, в която той се блъска, но го определя като
съществено. При повторната експертиза вещото лице отчитайки наличието и на такъв
автомобил във веригата посочва, че скоростта на движение на процесния автомобил
е била технически съобразена с конкретните пътни условия, тъй като ако не е
било така би последвал удар още във ВАЗ, който М. избегнал, предприемайки
спасителна маневра. Според повторното заключение разстоянието между избегнатия
удар във ВАЗ и последвалия удар в МАН е било твърде малко 10-12 м, за да може М.
да реагира адекватно на създалата се конкретна пътна ситуация, поради което и
скоростта му в случая няма отношение към настъпилото произшествие.
При така описаната фактическа обстановка на настъпване на процесното ПТП,
явяващо се трудова злополука, по никакъв начин не се установяват елементите на
груба небрежност. Липсват самонадеяни действия от страна на М., с които виновно
да е допринесъл за крайния резултат от сблъсъка с с композицията с влекач МАН.
Действително изчислената от вещите лица скорост на автомобила Ивеко, управляван
от М. – 40 км/ч е различна от изчислената технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните
условия на видимост – движение през нощта на къси светлини и наличие на мъгла
36 км/ч. Разликата обаче от 4 км/ч съдът счита, че не води до изводи за
лекомислено поведение у ищеца довело до настъпване на нежелан резултат, за да е
приложим института на груба небрежност. Предвид това поведение на М. въззивният
съд поделя изводите на районния съд, че в случая не са налице тежки нарушения на правилата за движение по
пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е увреден/починал работникът или служителят и те да съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ, в който
смисъл е постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр.д. 434/2011 г., III г.о. на
ВКС.
При установената липсата
на груба небрежност от страна на работника ищеца М., е изключено изследването
на съпричиняване по чл.51 от ЗЗД като самостоятелно основание за намаляне на
обезщетението и позоваването на съпричиняване в гражданскоправен смисъл е недопустимо.
Разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ е предназначена да дерогира независещото от
вината на пострадалия намаляване на дължимото от деликвента обезщетение.
Възложеният от законодателя професионален риск за работодателя се намалява само
при виновно поведение на пострадалия работник и то при не по-лека форма на
вината от грубата небрежност по смисъла на КТ. В този смисъл въззивният съд
намира за неоснователно становището на жалбоподателя, че при неустановяване на
груба небрежност следва да се изследва въпроса за съпричиняване от страна на
работника.
Настоящият съдебен състав счита, че
размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди правилно е
определен от първоинстанционния съд, който се е съобразил с показанията на
свидетелите, съдебно-медицинската експертиза и представените доказателства за
закупени медицински консумативи и болничен престой. Предвид всичко изложено до
тук въззивният съд приема, че атакуваното решение не страда от сочените в
жалбата пороци, като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното
производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 800 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 670/27.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 849/2017 г. по описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА „КРИСАНИ“ ЕООД гр.Ямбол да заплати на М.Т.М. направените пред настоящата инстанция разноски в
размер 800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.