РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 08.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 282/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от С.С.К., З.С.К., В.Д.С., П.Т.П., И.Т.Й., Я.Я.П., М.Т.Т., А. Т.П., Р.П.С., М.Г.В.. М.С.С. и С.В.П. срещу решение № 308/02.06.2017 г. по гр.д. № 3321/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е признато, на осн. чл.194 ал.З ГПК, оспорването на истинността на споразумение от 14.03.2009 г. за недоказано; отхвърлени са като неоснователни инцидентните установителни искове против ответницата П.К.Ж. с правно основание чл.26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.26 ал.2 пр. 1,2 и 4 от ЗЗД за обявяване на споразумение от 14.03.2009 г. за нищожно, поради противоречието му с добрите нрави, невъзможен предмет, сключването му при липса на съгласие към определена дата и липса на основание; ответниците са осъдени, на осн. чл.79 ал.2 ЗЗД, да заплатят на П.К.Ж. суми от по 1 079,44 евро всеки от И.К.П., М.Г.В., М.С.С., К. К. П., С.В.П. и Р.С.К. общо, и суми по 359,81 евро всеки от В.Д.С., П.Т.П. и И.Т.Й. и от Я.Я.П., А. Т.П. и М.Т.Т., ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски. Като считат решението за незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, при непълно и неточно установена фактическа обстановка, жалбоподателите искат неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищцата главни претенции, като се приеме, че е доказано оспорването на споразумението от 14.03.2009 г. и бъдат уважени при условията на евентуалност инцидентните установителни искове, като се обяви за установено по отношение на ищцата, че оспореното споразумението от 14.03.2009 г. е недействително -нищожно, тъй като накърнява добрите нрави, има невъзможен предмет, липсва съгласие към определена дата и основание. Твърди се, че при излагане на приетата фактическа обстановка съдът е допуснал съществени грешки и пропуски, подробно изложени в обстоятелствената част на жалбата. Изложените от съда изводи за неоснователно обогатяване на ответниците са изцяло необосновани, неподкрепени от доказателствата по делото. Излагайки несъществуващи факти съдът е достигнал чрез тях до необосновани изводи. Съдът не е обсъдил и наведените от ответниците възражения срещу предявените искове. Така, съдът не е отчел, че т.нар "споразумение" е без дата и не носи подписа на ищцата. Същото не представлява договор, тъй като липсват каквито и да е било съществени условия на договор, като цена на имота - предмет на договора, ред, начин и срок на плащане, насрещни престации на договарящите относно осъществяване и реализиране на суперфициарното право, както и всички необходими и задължителни уговорки относно сделка по покупко продажба на недвижим имот. Представеното към исковата молба споразумение носи дата 14.03.2009г., но на тази дата ответниците не са договаряли с ищцата. Към тази дата липсва основание, на което ответниците да са придобили право на собственост върху недвижим имот, който в същия момент се задължават да прехвърлят. Налице са договорни отношения между ищцата и други, различни от ответниците лица, които са отношения са неотносими и необвързват ответниците като трети за тези отношения лица. Представеното от ищцата споразумение, датирано и подписано впоследствие от нея за целите на настоящото производство, представлява частен документ, удостоверяващ единствено изгодни за ищцата факти, поради което същият не притежава материална доказателствена сила. С оглед установените факти по делото същото е неистински документ по отношение на авторството на обективираното в него волеизявление, изходящо от ответниците, по отношение на датата на сключването му и по отношение на насрещни съвпадащи волеизявления, предвид липсата на подпис на ищцата. Споразумението е документ с невярно съдържание, тъй като не отразява действителната воля на страните, не отговаря на действителните фактически отношения между тях и ищцата, не носи дата и подпис на ищцата като страна по него. Ако се приеме, че т.нар. "споразумение" е договор, то същото е нищожно. На първо място противоречи на добрите нрави в частта му за заплащане на сумата от 9 715 евро, представляващо основание за нищожност по чл.26 ал.1 пр. 3 ЗЗД. Предвид пълната липса на съразмерност и еквивалентност на уговорените престации, споразумението противоречи на добрите нрави и се явява нищожно. На второ място т.нар. "споразумение е нищожно поради невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание, представляващи основания за нищожност по чл.26 ал.2 п.1,2 и 4 ЗЗД. Липсват съществени условия по предмета на договора, като цена на имота-предмет на договора, ред, начин и срок на плащане, насрещни престации на договарящите относно осъществяване и реализиране на суперфициарното право, както и всички необходими и задължителни уговорки относно сделка по покупко продажба на недвижим имот. На следващо място опитът на ищцата да придаде на споразумението вид на договор с определен предмет и изразена воля за сключването му от страна на ответниците е направено единствено с цел да обслужи интересите на ищцата от гледна точна на предявената искова претенция. Липсата на действително постигнато съгласие за сключването му прави споразумението нищожно. На следващо място липсва основание/невписана сделка/, на което ответниците да са придобили право на собственост върху недвижим имот, който в същия момент се задължават да прехвърлят, още повече, че споразумението е без дата и подпис на ищцата като страна по него към посочената дата-14.03.2009 г.. Сделката не е извършена с цел да се обогатят ответниците, поради което липсва основание да се ангажира отговорността им

Постъпила е въззивна жалба срещу решението и от К. К. П. и И.К. П.. Като считат решението за неправилно, постановено при нарушения на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано, жалбоподателите искат неговата отмяна. Съдът е формулирал немотивирани изводи, след като е обсъдил превратно представените по делото доказателства. Фактическата обстановка е неточна и недостатъчно изяснена, което е довело съда до неправилни констатации. В претенциите си ищцата П.К.Ж. се позовава на формалната доказателствена сила само на един документ. Същият представлява частен свидетелстващ документ. Като удостоверяващ само изгодни за страната, която го представя факти, той не се ползва с доказателствена сила. Щом претенциите на ищцата се основават на цитирания документ, то тя трябва да докаже кога и е обещано записаното и кога е подписано споразумението, което не е сторено. Липсва интерес у ответниците да сключат подобно споразумение. Споразумението е ирелвантно за правото, тъй като накърнява утвърдените в обществото представи за правилно и неправилно и е несправедливо.

Въззиваемата П.Ж., чрез пълномощника си адв. Д.Д., оспорва основателността на въззивните жалби и иска потвърждаване решението на районния съд като законосъобразно, обосновано и съобразено с доказателствата по делото. Никой от ответниците не оспорва авторството на документа, поради което не може да се оспорва съдържанието му, съгл.разпоредбата на чл.180 ГПК. Правилно районния съд е приел, че е налице действително споразумение между страните сключено на 14.03.2009 г. при съобразяване на добрите нрави, при наличие на основание, възможен предмет и нужното съгласие. Правилно съдът е отхвърлил всички предявени инцидентни установителни искове, целящи нищожност на споразумението.

За да се произнесе Окръжният съд прие за устанвено следното:

Третите лица Н. В. и А. Р. придобили дворно място в гр. Ямбол с намерение да изградят четириетажна жилищна сграда с търговски обекти и гаражи. За финасиране на строителството получили паричен заем от Банка " Алианц България" АД, който обезпечили с ипотека върху дворното място и правото на строеж върху бъдещата жилищна сграда. Едновременно с това сключили предварителни договора с потенциални купувачи, между които и страните по делото, респ. техните наследодатели, на които продали " на зелено" обекти в сградата със задължение да сключат окончателен договор за продажба най късно до края на месец декември 2008 г.. Такъв предварителен договор сключили и с ищцата по отношението на ап. № 5 в сградата, като при подписването на договора ищцата заплатила сумата 9 714,54 евро, като остатъка от цената следвало да заплати чрез банков кредит след изграждане на сградата в груб строеж. Третите лица Н. В. и А. Р. не изпълнили задължението си да построят жилищната сграда в срока, определен с предварителните договори, поради което след поредица от прехвърлителни сделки, повечето от купувачите по тези предварителни договори придобили правото на строеж за съответните обекти от сградата с нотариални актове от 14.03.2009 г.. Така последните встъпили в правата на третите лица Н. В. и А.Р., като поели финансирането на стротелството на жилищната сграда и погасяването на ипотечния кредит със свои средства. Някои от купувачите по предварителните договори, които не се включили във финансирането на стротелството, между които и ищцата П.Ж., не закупили правото на строеж върху съответните, определени с предварителния договор обекти от сградата, поради което се наложило останалите да придобият в съсобственост правото на строеж и върху тези обекти. Отношенията между последните и лицата незакупили правото на строеж за съответните обекти по предварителния договор били уредени с отделни споразумения. Така със споразумение от 14.03.2009 г., сключено между П. Ж. и лицата /в случая ответниците, респ. техните наследодатели/ придобили правото на строеж върху ап. № 5 от бъдещата сграда, П.Ж. се задължила да внесе в " Банка "Алианц България" АД по общата сметка на последните сумата 29 085 евро в срок, който страните уговорили,че ще определят допълнително, като в случай, че П.Ж. не заплати посочената сума тя ще има право да получи безлихвено сумата 9 715 евро, заплатена авансово от нея, като част от цената на бъдещото жилище, след като имотът бъде продаден на пазарна цена на трето лице. Тъй като ищцата не внесла сумата по споразумението с нот. акт № 26/2010 г. на нотариус Е. Щ. ответниците/ респ. техните наследодатели/ продали имота- ап. № 5 на третото лице К. Л. за сумата 30 523 лв, като по този начин за тях възникнало задължението да възстановят на ищцата П.Ж. сумата 9 715 евро, заплатена авансово от нея като част от цената на бъдещото жилище, съгласно клаузите на постигнатото между страните споразумение

Тези обстоятелства въззивният съд намира за безспорно установени от събраните по делото доказателства.

Правната квалификация на първоначално предявения иск е с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД. Иска се осъждането на ответниците да заплатят на ищцата платената от нея сума от 9 715 евро, като първа вноска по предварителния договор за строителството на ап. № 5, която ответниците,респ. техните наследодатели се задължили да и възстановят по споразумението от 14.03.2009 г. при продажба на апартамента на пазарна цена. Приемайки за безспорно доказано,че ответниците са поели, но не са изпълнили задължението си да възстановят сумата от 9 715 евро след продажбата на апартамента, районният съд е постановил решение, с което осъдил ответниците да заплатят тази сума,съобразно квотите им в притежаваното право на строеж върху апартамента. Решението в тази му част е правилно.

Неоснователно е твърдението, изложено във въззивната жалба, че предварителният договор не създава никакви правоотношения между П.Ж. и купувачите на правото на строеж върху ап. № 5 от сградата, тъй като последните не са страна по него. Правилно районният съд е счел, че след като със споразумението от 14.03.2009 г. страните са приели, че платената от страна на ищцата П.Ж. вноска от 9714,54 евро по предварителния договор е заплатена като част от цената при сключване на договора за придобиване на правото на строеж, купувачите са се обогатили за сметка на ищцата с тази сума, поради което след продажбата на апартамента на трето лице по пазарни цени дължат възстановяването и на ищцата по силата на споразумението. Приемайки, че подписаното между страните споразумение от 14.03.2009 г. е валидно и е породило целените с него правни последици и, че същото не е сключено при липса на основание, при невъзможен предмет, липса на съгласие и накърняващо добрите нрави, съдът е отхвърлил предявените от ответниците инцидентни установителни искове с правно основание чл.26 ал. 1 и 2 ЗЗД ,за прогласяване нищожността на споразумението,.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви

Неоснователно е твърдението наведено с въззивната жалба, че споразумението от 14.03.2009 г. е нищожно поради липса на основание. В този смисъл, както правилно е приел и районния съд, поетите от страните със споразумението от 14.03.2009 г. права и задължения съответстват на преследваната със същото обща цел, а именно -реализиране на строежа на сградата и придобиването на право на собственост на отделните обекти от нея от купувачите по предварителните договори, като на тези от тях, които са заплатили суми, като част от цената на обектите, за които са сключили тези договори, но не успеят да заплатят отстатъка в срока посочен в споразумението от 14.03.2009 г., респективно не придобият собствеността върху обекта, внесените суми следва да им бъдат възставени с оглед избягване на неоснователното обогатяване. Следователно споразумението в частта му, с която се установява задължение за ответниците, като купувачи на правото на строеж върху обекта, да възстановят сумата 9 715 евро след продажбата на обекта на трето лице, за придобиването на който обект ищцата е сключила предварителен договор и е заплатила първоначална вноска в размер на 9 714, 54 евро, не е лишено от основание т.е. споразумението не е нищожно поради липса на основание - чл.26 ал.1 ЗЗД.

Неоснователно е и твърдението наведено с въззивните жалби,че споразумението от 14.03.2009 г., е нищожно поради невъзможен предмет- чл.26 ал. 2 ЗЗД.

Невъзможният предмет представлява невъзможен резултат към който страните са насочили усилията си. Понякога до нищожност на предмета се стига и поради липса на обекта. За да е налице това състояние на нищожност на сделката (поради невъзможен предмет), трябва липсата на предмет да предхожда или да съвпада със сключването на сделката. В случая, както правилно е приел районният съд поетите от ответниците задължения по споразумението относно продажбата на правото на строеж върху ап.№ 5 или за заплащане на определена парична сума, не касае предмет, който не съществува в правния мир или е извън гражданския оборот към момента на поемане на задължението, като единствено изпълнението е поставено под условие. Следователно споразумението няма невъзможен предмет -основание за нищожността на сделката в хипотезата на чл.26 ал.2 ЗЗД

Неоснователно е и твърдението наведено с въззивната жалба, че споразумението от 14.03.2009 г., е нищожно поради липса на съгласие за сключването му - чл. 26 ал.2 ЗЗД.

Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя ,от страните за сключването им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса на съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез сключването на договора, следва да се приеме на посоченото законово основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му. Липсата на съгласие на която и да е от страните елиминира консенсуалността на договора, а оттам и действителността на същия. В случая споразумението от 14.03.2009 г. носи подписите на ответниците. Същите не оспорват тяхната автентичност. Не оспорват и верността на съдържанието на споразумението. Следователно не може да се приеме, че не е налице съгласие от тяхна страна за сключване на сделката, респ. за постигане визираната цел по разместване на престациите. Споразумението не е документ с невярно съдържание. Същото отразява действителната воля на страните и отговаря на действителните фактически отношения между тях. Носи подписите на ответниците като страна по него. Що се касае до твърдението за антидатиране на споразумението, въззивният съд споделя мотивите, изложени към решението на районният съд, обосноваващи извода за недоказаност на това твърдение. Налице са достатъчно факти, установяващи датата на съставяне на споразумнието, като напр. възпроизвеждането на съдържанието на споразумението в друг документ с доставерна дата /нот.акт № 93/2009 г./, и съвпадение на датите на изготвяне на споразумението с датат на придобиване на правото на строеж от страна на ответниците върху същия обект, предмет и на споразумението. Както правилно е преценил и районния съд, чрез тези две отделни, но взаимно свързващи се правни действия, са били уредени взаимоотношенията между страните, породени от общата цел- построяването на сградата и придобиването на съответните обкти от нея. Съгласно правилото на чл.180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, представляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При оспорване истинността на документа тежестта на доказване пада върху оспораващата го страна, в случая върху ответниците. Същите не доказват твърдението си за неистинност на документа, в частност недостоверността на отразената в него дата на съставяне -14.03.2009г.. Следователно споразумението от 14.09.2009 г. не е нищожно поради липса на съгласие за сключването му, поради което искът по чл.26 ал.2 ЗЗД правилно е бил отхвърлен от районния съд .

Според жалбоподателите поради пълната липса на съразмерност и еквивалентност на уговорените престации, споразумението противоречи на добрите нрави и се явява нищожно в хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. В практиката си Върховният касационен съд е извел ясни критерии, които да служат като основа за съда при преценката му налице ли е нищожност поради противоречие с добрите нрави. Според Върховният касационен съд нееквивалентността на насрещните престации, е основание за нищожност на сделката, защото противоречи на „добрите нрави" предвид неравностойността ла насрещната престация. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния случай липсва такова отклонение, което налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на "добрите нрави" и да води до нищожност на споразумението в хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД. В решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., I г. о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес".

Или в съдебната практика се налага извода, че липсата на еквивалентност не е достатъчна за прогласяването на нищожност на сделката, а е необходимо да е налице нееквивалентност на престациите, която е „явна", „значителна". В съдебните актове тази неравностойност придобива конкретни цифрови изражения. Те обаче не могат да бъдат единствения критерий за правоприложителя. Ето защо, в практиката се утвърждава разбирането, че като критерий следва да се преценява действителната воля на страните - преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. В настоящият случай, както правилно е приел и районния съд, сключеното между страните споразумение не накърнява добрите нрави, тъй като не е налице неравновесие на поетите от страните насрещни престации. Същите са адекватни и съответстващи си взаимно, разгледани в аспекта на взаимоотношенията на страните, възникнали по повод построяване на жилищната сграда и придобиване на обектите в нея, в частност ап. № 5, породил правоотношенията, предмет на спора по настоящото дело.

Поради изложените до тук съображения въззивният съд счита въззивните жалби за неоснователни, и като такава, същите следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено .

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 308/02.06.2017 г. по гр.д. № 3321/2017 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда К.К.П. ***, ЕГН ********** и И.К.П. ***, ЕГН ********** да заплатят П.К.Ж. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.

Осъжда С.С.К. ***, ЕГН **********, З.С.К. ***, ЕГН **********, В.Д.С. ***, ЕГН **********, П.Т.П. ***, ЕГН **********, И. *** ЕГН **********, Я.Я.П. ***, ЕГН **********, М.Т.Т. ***, ЕГН **********, А. Т.П. ***, ЕГН **********, Р.П.С. ***, ЕГН **********, М.Г.В. ***, ЕГН ********** , М.С. ***, ЕГН ********** и С.В.П. ***, ЕГН ********** да заплатят П.К.Ж. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.