Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 12.06.2017г. гр.Ямбол
На 15 май 2017
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.Узунова
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
гр.
дело №195 по описа на 2012 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба „Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, ФН-122327 от Република Австрия, с
която против ответниците К.Т.Ф. *** и Р. ***, са предявени искове общо за
сумата 79801,18 евро /156077,54 лв./, от която както следва: иск за главница- 49725
евро /97253,65 лв./ и иск за лихва 30076,18 евро /58823,89 лв./ за периода от
02.06.2007 г. до 02.05.2012 г. Иска за главницата от 49725 евро е предявен като
частичен и съставлява половината от претърпените имуществени вреди от
действията на двамата ответници, общият размер, на които вреди възлизал на
сумата от 99450 евро. Заявена е и претенция за разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права на ищеца са следните: през периода м.юни 2006г.- м.август
2006г. между фирмата – ищец, като доставчик и ТД ”Съндайл Уайнъри” гр.Ямбол,
като купувач се провели преговори за доставка на различни количества и сортове
лозови насаждения, в резултат на които се подписал договор на 15.08.2006г. Ответниците
действали като представители на ТД „Съндайл Уайнъри” при воденето на проговорите, при подписването
на договора и анекса за промяна срока на плащане на
осъществените две доставки. Съгласно този договор ищецът се задължил да
достави на фирма „Съндайл Уайнъри" през есента на 2006г. общо 117000 броя
различни сортове лозови пръчки за вкореняване с цена на един брой от 0,85
евроцента, което се равнявало общо на 99450 евро, като фирмата получател се
задължила да плати тази сума на две вноски, по 50 % от общата сума, първата -
до 31.12.2006г. и втората - до 01.06.2007г. Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора, като доставил договорените количества пръчки за
вкореняване на два пъти - първата доставка от 57325 броя на стойност 48726,25
евро доставил с международна товарителница №925011 от 02.11.2006г., и втора
доставка от 59675 броя лозови пръчки за вкореняване на стойност 50723,75 евро с
международна товарителница №100066 от 17.11.2006г. Двете доставки били
осчетоводени като задължение на фирма „Съндайл Уайнъри", а задължението по
договора било разделено на две фактури съобразно цената на всяка една от двете
доставки.
Сочи се, че цената на първата доставка
на стойност 48726,25. евро, ведно с дължимата лихва, считано от 01.01.2007г., е
била предмет на предявен иск срещу горепосочените ответници, по т.д. №140/09г.
по описа на ЯОС и спорът е висящ пред БАС по т.д. №53/2010 г., като делото е
спряно до приключване на започнатото наказателно производство срещу К.Ф. и Р.Д.
по чл.210 от НК пред ЯРС по нохд № 343/2012г. за извършената измама от тях към ищеца по
изложените в настоящата ИМ факти за сумата от 99450 евро.
Твърди се, че цената на
настоящият частичен иск за главница е формирана въз основа на претърпените от ищеца имуществени
вреди от измамническите действия на двамата ответници, касаещи заплащане на
втората половина от договорената цена, дължима по договора, в размер на 50 % от общата му стойност от 99450 евро или сумата от 49725
евро, която сума ищецът е следвало да получи най-късно на 01.06.2007г., ведно с
дължимата лихва за периода от 02.06.2007г./денят следващ уговорения в договора палеж на плащане/ до
02.05.2012 г, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Сочи се, че тъй като плащане
не постъпило, ищеца се усъмнил в редовността на търговските отношения и след
като се обърнал към адвокат установил че: ответниците не са представлявали и не
са били ген.изпълнителни директори, нито собственици на фирма „Съндайл Уайнъри”
към м.юни 2006г., когато са подписали договора; че с решение от 19.07.2007г. по
т.д.№ 7/2007г. ЯОС е обявил неплатежоспособността на това дружество, което е
вписано в търговския регистър, и че задължението на дружеството към ищцовата
фирма е отразено в счетоводството на несъстоятелния търговец; че в
производството по несъстоятелността на 11.01.2008г. са уредени отношенията на
длъжника с кредиторите, като гарант и обезпечител на задълженията е фирмата
„Шато Руко” ООД, представлявана от двамата ответници, след което производството
по делото е прекратено. Ищецът твърди, че е бил
измамен от ответниците чрез
създаване и поддържане от тях на невярното убеждение, че те представляват и
поради това напълно законно преговарят и сключват договор в полза на „Съндайл
Уайнъри”, и използвайки това обстоятелство след започване на производство по
поставяне на фирмата в несъстоятелност, когато за ищеца текат преклузивните
срокове по чл.685/ТЗ за предявяване на вземането по делото, започват да ги
успокояват, да обещават от името на „Съндайл Уайнъри”, че ще платят
задълженията по договора и са сключили анекс за отлагане на плащанията по него.
Твърди се, че тези действия са извършени от двамата ответници съзнателно, с цел
да възбудят и поддържат у ищеца
заблуждение относно тяхната роля във фирма „Съндайл Уайнъри”, относно факта на
откриване на производство по несъстоятелност, за да не се използват правните
възможности, произтичащи от това за събиране на вземането на ищеца от фирмата -
длъжник, като по този начин са му причинили вреда в особено големи размери, с
оглед вземането на ищеца към фирма ”Съндайл Уайнъри”, в чиято полза те
действали. Претендира се солидарната отговорност на ответниците.
В законоустановения срок, по
делото не са постъпили отговори на ИМ от ответниците.
В с.з. исковата претенция се поддържа. Ищецът
е направил, а съдът е приел уточнение на предявения иск, като изразите
"измама" и "измамнически действия", се заменени с
посоченото от ищеца: "поведение, което е противно на добрите нрави,
недобросъвестно поведение", във връзка с всички обстоятелства, изложени в
исковата молба, вследствие на което е извършен деликт с последиците, описани в
исковата молба. По искане на ищеца, съдът е допълнил доклада по делото, а
именно, че съгласно първоначалната искова молба, на стр. 4, абзац предпоследен,
е записано, "че целта на двамата ответници вероятно е да набавят лично за
себе си имотна облага като скрити собственици на фирмата „Съндайл Уайнъри“, но дори и да са
действали в полза на трето лице - собственикът на капитала на дружеството, това
е без значение за характера на извършените от тях измамнически действия и
причинените от тях имуществени вреди". С молба от 10.03.2017 г., ищецът по
делото е допуснал, че имотната облага би могла да бъде не само за двамата
ответници, но и за дружеството „Съндайл Уайнъри“, излагайки твърдения в тази
насока и доуточнявайки посоченото от него в
първоначалната исковата молба, тъй като ответниците по-късно са станали
собственици на капитала на това дружество. Доклада е допълнен и с
обстоятелството, че понастоящем е налице влязла в сила присъда по НОХД №
1349/2015 г. по описа на ЯРС, с която съдът е постановил оправдателна присъда
по отношение на ответника К.Ф., а наказателното производството, по отношение на
ответника Р.Д. е било прекратено.
Ответниците, чрез своите пълномощници,
оспорват исковата претенция и претендират отхвърлянето й, както и присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
От представеното по делото писмени доказателства,
разпитаните свидетели М.Ч., Л.Ч., заключението на изслушаната по делото ССЕ, се
установява, че: през 2006г. ищецът „Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, чрез служителя си М.Ч.
е договорило доставка на лозови насаждения с дружеството „Съндайл Уайнъри”ООД гр.Ямбол,
след осъществена връзка с ответниците по делото. Страните не спорят, че след
разговори, срещи, контакти по факс и чрез ел. поща, се стигнало до уточняване
на сортовете, количествата, цените и сроковете за доставка на лозовите пръчки,
след което на 15.08.2006г. е подписан договор между двете дружества. В договора
двете дружества са постигнали съгласие за доставка на 117000 бр. растения за присаждане
с единична цена от 0,85 евро за брой. Съгласно договора, срокът за доставка е
бил определен от 15.10.2006г. до 30.10 2006г., а условия за плащане, както
следва: 50 % от цената до 31.12.2006г.,
а останалите 50% до 01.06.2007г., като при спазване на графика на плащане е
договорена отстъпка от 5 %. Установено е по делото, че дружеството ищец е
изпълнило задълженията си по договора, като е доставило на купувача по
договора- „Съндайл Уайнъри”ООД договорените количества лозови насаждения, както следва: 57325 броя на
стойност 48726,25 евро са били доставени с международна товарителница
№925011/02.11.2006г., и втора доставка от 59675 броя на стойност 50723,75 евро
са били доктавени с международна товарителница №100066/17.11.2006г.
Съгл. заключението на изслушаната по делото
ССЕ, видно от приложените по търговско дело №7/2007г. на ЯОС
извлечения на Дневника на сметка 401/2 „Доставчици във валута" -
контрагент 358 „Ребшуле Ч. ГмбХ" ООД за 2006г., в счетоводството на „Съндайл
Уайнъри” фигурират отразени фактури №1000424708
от 23.11.2006г. на стойност 48726,26 евро (95300,26лв.) и №1000Н4426 от
17.01.2007г. на стойност 50723,75 евро (99207,03лв.). Счетоводните записвания
отговарят на доставката по отношение на вида, количеството и стойността на
стоките описани във двете фактури. Разминаване имало единствено в номерата и
датите на двете фактури, които са приложени по делото. Описаната в счетоводството
на ответника фактура №1000424708 от 23.11.2006г. реално била с номер 3451/2006
от 02.11.2006г. (ПРИЛОЖЕНИЕ 1), а
фактура №1000Н4426 от 17.01.2007г. била с номер 4004/2006 от 16.11.2006г.(ПРИЛОЖЕНИЕ
2). Видно
от заключението, от счетоводството на ищеца са били предоставени на
експертизата копия на двете фактури и те отговарят напълно на вече приложените
по делата фактури. Вещото лице е посочило, че не може да определи защо е налице
разминаване, но е заявило, че като цяло това не влияе на същността на
счетоводните записвания по отношение на процесиите доставки, като задължението
на "Съндайл Уайнъри" е било отразено точно и вярно като стойност и
вид. ВЛ-це е посочило, че приложените по
делото първични счетоводни документи са били отразени в счетоводните регистри
на "Съндайл Уайнъри", като за всяка
доставка е съставена счетоводна статия, и отразените доставките отговарят на
първичните счетоводни документи и отразяват вярно и точно стопанската операция,
произтичаща от договорните задължения межди страните. По доставките, които към
момента на тяхното осъществяване представляват внос, е бил начислен данък ДДС и
е отразен по дебита на сметка 453/1 Начислен данък за покупки, като с 2 бр.
платежни нареждания към бюджета, дължимият данък добавена стойност е бил платен
от "Съндайл Уайнъри"по сметка на НАП
-Бургас. ВЛ-це е посочило, че, след извършена проверка
не е открило документи, които да доказват плащаният по фактури № 3451/2006 от
02.11.2006г. и № 4004/2006 от 16.11.2006г. от страна на „Съндайл
Уайнъри" към „Ребшуле Ч.
ГмбХ".
Според ВЛ-це, размерът на законната лихва за забава върху сумата от 49725 евро е както следва: за периода 02.06.2007г. -02.05.20012г. - 30100,65 евро, респ. за периода 16.02.2008г. - 02.05.2012г. - 24989,75
От приложеното
т.д. №7/2007г. по описа на ЯОС, се установява, че по молба на „Дуран Доган Басъм Ве Амбалаж
Санайи Аноним Ширщети- Дуран Доган” АД, със седалище Р Турция на 22.02.2007г.,
е започнала процедура по откриване на производство по несъстоятелност на
„Съндайл Уайнъри” ЕООД, като с Решение от 19.07.2007г. ЯОС е обявил
неплатежоспособността на дружеството, открил е производство по несъстоятелност
и е назначил временен синдик. Това решение е било обнародвано в ДВ на
07.08.2007г., влязло е в сила на 15.08.2007г. и от тази дата е започнал да тече
3 - месечния срок по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ за предявяване на
вземанията на кредитори пред съда в производството по несъстоятелност. От
делото е видно, че „Ребшуле Ч. ГмбХ" не е
предявило вземането си по горепосочената търговска сделка, пред съда, в
законоустановения срок, поради което същото е било погасено съгл. чл.739 ТЗ. Производството
по несъстоятелността на „Съндайл Уайнъри” е приключило със сключено
извънсъдебно споразумение между вписаните кредитори- предявили вземането си в
законовия срок и обявеното в несъстоятелност дружество.
По делото установено от гласните
доказателства и страните не спорят, че по време на търговските преговори във
връзка със сключване на договора за доставка на лозови пръчки, представителя на
ищцовото дружество и разпитан като свидетел М.Ч. е посетил на място офиса на „Съндайл
Уайнъри”, разгледал е производствените мощности, площите за които се договорят
процесните лозови насаждения и т.н., при
които посещения той останал с
впечатление, че ответниците са собственици и управители на дружеството. След
като не постъпило плащане на процесните суми в договорените срокове, чрез този свидетел
и чрез св.Л.Ч., ищецът потърсил отговор от ответниците, какви са причините да
не се извършва плащането по сделката и кога плащанията ще бъдат осъществени.
При осъществените контакти, отговорът на двамата ответници бил, че финансовите
затруднения на дружеството са временни, и че плащането ще бъде извършено, в резултат на което се стигнало до подписване
на Анекс към договора на 17.07.2007г., с който договорили нови срокове за
плащане, но плащането не е било извършено и в новите срокове. Св. Л.Ч. е посочила, че по време на разговорите
с ответниците, никой от тях не й бил казал, че дружеството „Съндайл Уайнъри” е
в производство по несъстоятелност, и че имало назначен синдик. Според
свидетелите двамата ответници, през целия период на преговорите заявявали, че финансовите
затруднения са временни, и че плащането
ще бъде осъществено.
Производството по
настоящото гр. дело е било спряно на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на
нохд №343/2012г. на ЯРС, по което ответниците Ф. и Д. за извършените от тях
действия спрямо ищеца. Установено е по делото, че с Постановление от
14.04.2015г. на ЯРП, ДП№120/2010г. по описа на ОД на МВР-Ямбол /пр. пр.
вх.№689/2010г. на ЯРП/, образувано на 02.08.2010г. и водено срещу неизвестен
извършител, по което в хода на
разследването от 23.02.2011г., лицата Ф. и Д. са били привлечени като обвиняеми
за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК, е било
прекратено частично по отношение на Р.Г.Д., на осн. чл.243 ал.1 т.2 НПК. Видно
от приложеното нохд №1349/2015г. на ЯРС /преобразувано от нохд №343/2012г./, с
Присъда №68/20.06.2016г., потвърдена с Решение №98/29.12.2016г. по внохд
№564/2016г. на ОС-Сливен, К.Т.Ф. е бил
признат за невиновен в това, че в края на месец юни 2006г. до 15.02.2008г. в
гр.Ямбол, чрез посредственото извършителство на австрийския гражданин М. Ч., с цел да набави имотна облага за „Съндайл Уайнъри”ЕООД,
равняваща се на стойността на
117 000 бр. лозов посадъчен материал, е възбудил и поддържал заблуждение у А.
Ч. -представител на "Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, като формирал у последния
неверни представи, в резултат на което е причинил имотна вреда на "Ребшуле
Ч. ГмбХ” ООД в големи размери- в размер на 194507,29лв и е оправдан по
повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК. В мотивите
си наказателния съд е приел, че от приетата за установена фактическа обстановка
не може да се направи извод, че подсъдимият
Ф. с поведението си е
възбудил заблуждение у А. Ч. -представител на "Ребшуле Ч. ГмбХ”,
представяйки се пред свид.М.Ч. като
собственик на дружеството „Съндайл Уайнъри”ЕООД, и че от събраните по делото
доказателства е установено тъкмо обратното: подсъдимият се е представил само по
име и като лице, което представлява дружеството „Съндайл Уайнъри”ЕООД, а
не като собственик на
дружеството при контактите му със свид. М.Ч..
Прието е също, че подсъдимият е разполагал с представителна власт да сключи
договора с австрийското дружество, тъй като е бил упълномощен с правата на
търговски пълномощник да извършва всички правни и фактически действия свързани
с обичайната дейност на търговеца,
включително и да
упражнява всички права и да
поема всякакви задължения, да представлява упълномощителя пред трети лица.
Във връзка с установеното
от наказателния съд, качество на ответника Ф., по отношение на „Съндайл
Уайнъри”ЕООД, по делото са представени от Ф., с писмено становище
вх.№870/10.02.2017г.: Пълномощно за търговски пълномощник, нот. заверка на
подписа от 29.03.2006г. на Нотариус №170 с РД-ЯРС и Договор за търговски пълномощник
от 30.03.2006г., сключен между „Съндайл Уайнъри”ЕООД и К.Ф.. Тези доказателства
са били оспорени от ищеца в писмено становище вх.№1704/17.03.2017г., с
твърдения, че същите не са били представени пред ищеца. По отношение на
договора за търговски пълномощник е заявено, че същия е бил съставен след
вписаната в него дата с цел да обслужи интересите на ответника Ф. по водените
съдебни производства.
От страна на ищеца по делото е представено с молба
вх.№1553/10.03.2017г. Споразумение от 27.04.2015г., сключено между
"Ребшуле Ч. ГмбХ” и ответника Р.Г.Д., видно от което последния се е
задължил да заплати на ищеца сумата
49725 евро, съставляваща половината от причинената на дружеството вреда предмет
на разследване по ДП №120/2010г. по
описа на ОД на МВР-Ямбол, от които 5000 евро до 28.04.2015г. , а остатъкът в
срок до 3 мес. от подписване на споразумението. Видно от споразумението, срещу
задължението на Д. за плащане, ищецът е декларирал че се отказва от правото си
да подаде в срок до 28.04.2015г. жалба против Постановление за частично
прекратяване на наказ. производство по ДП №120/2010г. по описа на ОД на
МВР-Ямбол. Представен е и Анекс към споразумението от 01.09.2015г., според
който остатъкът от сумата 44725 евро следва да се заплати до 15.10.2015г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен като
частичен за сумата 49725 евро и с правно основание чл.86 от ЗЗД
С предявения иск за главницата се
претендират имуществени вреди- частичен иск, чиято цена е формирана въз основа на
твърдените имуществени вреди от действия на двамата ответници, касаещи
заплащане на втората половина от договорената цена, дължима по договор за
доставка на лозови насаждения, в размер на 50 % от общата му стойност от 99450
евро или сумата от 49725 евро, които ищцовото дружество е претърпяло в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответниците К. Ф. и Р. Д., които с „измама" и „измамнически действия" /съгл. твърденията в ИМ/,
респ. с „поведение, което е противно на добрите нрави, недобросъвестно
поведение" /съгласно доп. направено уточнение от ищеца/ изразяващо се в
твърдения, че двамата ответници са изпълнителни директори и собственици на „Съндайл
уайнъри" ЕООД, са създали и поддържали у ищеца, чрез
въвеждане в заблуждение на представителя му М.Ч., че именно двамата ответници са изпълнителни директори и собственици на „Съндайл
уайнъри" ЕООД, въвеждане в заблуждение, че са представляващи „Съндайл
уайнъри" ЕООД и единствени имат пълните права да ангажират с подписа си
дружеството, както при сключване на договора, така и при последващите преговори
относно забавеното плащане и подписване на анекса, непредставяне на съгласие на
синдика за сключването на анекса, въпреки, че такова се е изисквало по закон
към онзи момент, недобросъвестно поведение, изразяващо се във въвеждане в
заблуждение, че неплащането по договора е породено от временно затруднение,
което ще бъде отстранено от тях в близко време и затаяване на факта за
започналото производство по несъстоятелност, а в последствие и на обявената
неплатежоспособност, откриване на прозводството и назначаването на синдик,
въвеждане в заблуждение относно готовността за-изпълнение на договора и отделно
на анекса. Това обстоятелство - въвеждането в заблуждение, според
ищеца има значение, с оглед последващото сключване на анекса към договора и
значението на този анекс за поддържане на заблуда у него, че са сключили договора със собствениците на фирмата, които
гарантират за платежоспособността й и че тя няма финансови проблеми, както и че
не в производство по несъстоятелност.
Разгледан по същество искът за главница се преценя
от съда като неоснователен.
Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните елементи:
деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, и вина. ЯОС счита, че в случая не са установени елементите на този
фактически състав.
Според българското гражданско право
непозволено е това деяние, което причинява другиму вреда. Общата запрета – да
не вреди другиму, води до отговорността на този, който я нарушава и последната
е уредена в чл.45 ЗЗД, при наличието на деликт. Гражданският деликт се различава от онова противоправно деяние,
което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, т.е. съставлява
престъпление. Когато деянието, от което се претендират вредите, е престъпление
по българското законодателство, то не може да бъде установено инцидентно в производството
по реда на чл.45 ЗЗД, по който ред могат да се разгледат само имуществените
последици от това деяние.
В конкретния случай от твърденията в ИМ
е видно, че с поведението си двамата ответници
са осъществили състава на
деянието измама по чл.209 НК, което се изразява в действия, за възбуждането,
или поддържането у представителя на ищеца на заблуждение и невярна представа за
собственика на фирмата „Съндайл уайнъри" и за
финансовото й състояние, което довело до
погасяване на вземането му по договора за доставка на процесните лозови
насаждения, с цел те да набавят за себе си или за другиму имотна облага. От това поведение за ищеца е
настъпила имотна вреда в големи размери, която по настоящото дело се претендира
частично като стойност на вредата,
стойността на втората доставка на лозичките, респ. на втората
половина от договорената цена, дължима по договор за доставка на лозови
насаждения, в размер на 50 % от общата му стойност. С твърдяните
от ищеца факти относно действието,
причинило вредите, фактически се твърди изпълнителното деяние на престъплението измама – умисъл и користна цел
при формиране на невярната представа у св. М.Ч., който като представител на
ищеца е извършил действията по сключването на договора и анекса, и не е
извършил нужните проверки по представителната власт и финансовото състояние на
фирмата, които в крайна сметка са довели до погасяване вземането на ищеца по
този договор. Без значение е как ищеца описва тези действия на ответниците:
като „измама" и „измамнически действия" /съгл. твърденията в ИМ/
или като „поведение, което е противно на добрите нрави, недобросъвестно
поведение" /съгласно доп. направено уточнение/. Установяването
на фактическия състав на измамата обаче, е от компетенциите на наказателния съд
и както се посочи, е недопустимо да се извърши
от гражданския съд в настоящето производство, когато вредите се
претендират от престъпление. По реда на чл.45 ЗЗД гражданският съд е овластен
да разгледа само последиците от това престъпление на
основание чл.300 ГПК, съгласно който влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено същото, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Безспорно
е установено по делото обаче, че образуваното срещу двамата ответници
наказателно производство, във връзка с действията им описани по-горе в
мотивите, по повод сключването на сделката за доставка на лозови насаждения и
последващото им поведения във връзка с тази сделка е приключило. С Постановление от 14.04.2015г. на ЯРП,
ДП№120/2010г. по описа на ОД на МВР-Ямбол /пр. пр. вх.№689/2010г. на ЯРП/, по
което в хода на разследването от
23.02.2011г., лицата Ф. и Д. са били привлечени като обвиняеми за извършено
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК, е било прекратено
частично по отношение на Р.Г.Д., на осн. чл.243 ал.1 т.2 НПК /поради
недоказаност на обвинението/, а с Присъда №68/20.06.2016г. по нохд №1349/2015г.
на ЯРС /преобразувано от нохд №343/2012г./, потвърдена с Решение
№98/29.12.2016г. по внохд №564/2016г. на ОС-Сливен, К.Т.Ф. е бил признат за невиновен в това, че
в края на месец юни 2006г. до 15.02.2008г. в гр.Ямбол, чрез посредственото
извършителство на австрийския гражданин М. Ч., с цел да набави имотна облага за
„Съндайл Уайнъри”ЕООД, равняваща се на стойността на 117 000 бр. лозов посадъчен
материал, е възбудил и
поддържал заблуждение у А. Ч. -представител на "Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, като
формирал у последния неверни представи, в резултат на което е причинил имотна
вреда на "Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД в големи размери- в размер на 194507,29лв и
е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК.
От изложеното следва, че по
отношение на ответниците не е налице влязла в сила присъда на наказателния съд,
с която да бъдат признати за виновни, че чрез действията си по договарянето и
сключването на договора и анекса за доставката на процесните лозови насаждения,
те са осъществили състава на деянието измама по отношение на ищеца, като са го
въвели в заблуждение относно факта, че фирмата, която са представлявали е
неплатежоспособна, че е в производство по несъстоятелност, че в текат срокове
за заявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредиторите, в
резултат на което вземането им се е погасило.
Доколкото твърденията на ищеца и установените по делото факти са
елементи от състава на престъплението по чл.209 НК и липсва присъда за двамата
ответници, че са извършили това престъпление, предявеният иск по чл.45 ЗЗД за
гражданските последици него, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По делото не се представиха
доказателства установяващи недобросъвестно поведение на двамата ответници, по
повод действията им описани по-горе в мотивите, по повод сключването на
сделката за доставка на лозови насаждения и последващото им поведения във
връзка с тази сделка. Видно от мотивите на наказателния съд, ответникът Ф. е
разполагал с представителна власт да сключи договора с австрийското дружество,
тъй като е бил упълномощен с правата на търговски пълномощник да извършва
всички правни и фактически действия свързани с обичайната дейност на търговеца,
включително и да
упражнява всички права и да поема всякакви задължения, да
представлява упълномощителя
пред трети лица /в тази връзка, с писмено становище вх.№870/10.02.2017г. по
настоящото дело са представени: Пълномощно за търговски пълномощник, нот.
заверка на подписа от 29.03.2006г. на Нотариус №170 с РД-ЯРС и Договор за
търговски пълномощник от 30.03.2006г., сключен между „Съндайл Уайнъри”ЕООД и К.Ф.. Дори и да се
приеме, че ответниците не са разполагали с представителна власт по отношение на
„Съндайл Уайнъри”ЕООД, с оглед направеното от ищеца оспорване на горепосочените
доказателства, това е ирелевантно за настоящия спор, с оглед разпоредбата на
чл.301 ТЗ. Съгласно посочената разпоредба, ако едно лице действа без
представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В настоящия
случай не само не е налице противопоставяне от страна на „Съндайл Уайнъри”ЕООД
на сключения Договор, а напротив налице е приемане на сделката. Не е спорно, че сделката е породила права и задължения,
както за „Ребшуле Ч. ГмбХ"ООД, така и за "Съндайл уайнъри"ЕООД.
Тя е била отразена в счетоводството на "Съндайл уайнъри"ЕООД, по нея са
били платени дължимите митнически сборове и данъчни задължения. Дружеството
купувач е включило в с/ка 401/2 "доставчици във валута"- контрахент
№358 „Ребшуле Ч. ГмбХ" ООД, с отразени задължения във валута, равняващи се
на стойността на получените лозови насаждения. Видно от приложеното т.д.№7/2007г.
по описа на ЯОС, назначеният временен синдик е включил ищцовото дружество в
списъка на кредиторите по чл.668 т.1 ТЗ. По делото липсват данни ищцовото
дружество да е предявило своите претенции в производството по несъстоятелността,
съгласно разпоредбите на ТЗ. Т.е. в случая вземането на ищеца е погасено по реда на чл.739 ал.1 ТЗ, и не би могло да се приеме, че това е в следствие на поведението
на двамата ответници.
С оглед гореизложеното и
доколкото предмет на спора по делото е деликтна отговорност на двамата ответници,
а не неизпълнение на договорно задължение, съдът не обсъжда, като неотносими
към спора по делото представените от ищеца писмени доказателства: Споразумение
от 27.04.2015г., сключено между "Ребшуле Ч. ГмбХ” и ответника Р.Г.Д. и
Анекс към същото от 01.09.2015г., с което Д. се е задължил да заплати на "Ребшуле Ч. ГмбХ” парична сума, срещу
насрещно задължение на ищеца, че се отказва от правото си да подаде в срок до
28.04.2015г. жалба против Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство по ДП №120/2010г. по описа на ОД на МВР-Ямбол.
При отхвърляне на иска за главница по
посочените съображения, неоснователен се явява и акцесорно предявения иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за сумата 30076,18 евро /58823,89 лв./- лихва за забава за периода от
02.06.2007г. до 02.05.2012г. върху претендираната главница, поради което и този
иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
При
този изход на делото в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените по
делото разноски от ответната страна. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника К.Т.Ф. сумата 1500лв. /разноски за адвокатско възнаграждение/. По
отношение на ответника Р.Г.Д. по делото не се
представиха доказателства за направени разноски, в т.ч. за договорено и
изплатено възнаграждение за адвокат, поради което в полза на този ответник
разноски не се присъждат.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, ФН 122327в,
с адрес: Кротцен № 1 А-7143 Апетлон, Австрия, представлявано от А. Ч.,
действащо чрез адв. Е. Т. от САК, съдебен адрес:***, срещу К.Т.Ф., с ЕГН **********
*** и Р.Г.Д., с ЕГН ********** ***, съд. адрес:*** адв.ГА от БАК, иск с пр.
осн. чл.45 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 49725 евро /97253,65 лв./
-вреда, равняваща се на част от цената на доставени 59675 бр. лозови
пръчки за вкореняване по международна товарителница №100066/07.11.2006г., респ. на втората половина от договорената цена, дължима по договор за
доставка на лозови насаждения, в размер на 50 % от общата му стойност.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от
„Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, ФН 122327в, с адрес: Кротцен № 1 А-7143 Апетлон,
Австрия, представлявано от А. Ч., срещу К.Т.Ф. и Р.Г.Д., иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за сумата 30076,18 евро /58823,89 лв./- лихва за забава за периода от
02.06.2007г. до 02.05.2012г., върху горепосочената главница.
ОСЪЖДА
”Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, ФН 122327в, с адрес: Кротцен № 1, А-7143 Апетлон,
Австрия, представлявано от А. Ч. да
заплати на К.Т.Ф. сумата 1500лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: