№ 28. 12. 2009 година гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд, Гражданско
отделение
На 08 декември 2009 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар Д.
С.
Като разгледа докладваното от съдия А. ДИМИТРОВА
гр.д. № 140 по
описа за 2009 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 125 и сл./ ГПК.
Образувано
е по искова молба подадена от „Ребшуле Ч.
ГмбХ” ООД със седалище и адрес на
управление Република Австрия, Апелтон,
Кротцен № 1, А – 7143, представлявано от А.Ч. и действащо чрез
пълномощника си адв. Е.Т. от САК, с която са предявени в обективно и субективно
съединяване против ответниците К.Т.Ф. и Р.Г.Д.,***, два иска за заплащане на
сумите: 48 726. 25 евро ( 95298.80 лв.) причинена имуществена вреда,
формирана на основание цената на доставени 57325 бр. лозови пръчки за
вкореняване по международна товарителница № 925011/ 02.11.2006 год. и сумата
16099.16 евро (31486.74 лв.) мораторна лихва върху главницата за периода
01.01.2007 год. – 30.03.2009 год. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски, като се иска солидарното
осъждане на ответниците за всички суми.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права на ищеца са следните: през периода
м.юни 2006г.- м.август 2006г. между фирмата – ищец като доставчик и ТД ”Съндайл
Уанъри” гр.Ямбол като купувач се провели
преговори за доставка на различни количества и сортове лозови насаждения, в
резултат на които се подписал договор на 15.08.2006г., който е изпълнен от
ищеца съобразно постигнатите договорености. Първата доставка е извършена с
международна товарителница от 02.11.2006 г. и е на обща стойност 48 725.25
евро, която сума формира цената по
главницата и която не е платена
съобразно поетото задължение в договора. Като представител на ищцовата фирма при преговорите е действал
свид. М.Ч., а ТД „Съндайл
Уанъри” се представлявало от ответниците
при воденето на преговорите, при подписването на договора и
анекса за промяна срока на плащане на осъществените две доставки. Тъй
като плащане не постъпило, ищеца се усъмнил в редовността на търговските
отношения и след като се обърнал към адвокат установил че: ответниците не са
представлявали и не са били ген.изпълнителни директори, нито собственици на
фирма „Съндайл Уайнъри” към м.юни 2006 г., когато са подписали договора; че с
решение от 19.07 2007 г. по т.д.№ 7/ 2007 г. ЯОС е обявил неплатежоспособността на това дружество,
което е вписано в търговския регистър и че задължението на дружеството към
ищцовата фирма е отразено в счетоводството на несъстоятелния търговец; че в
производството по несъстоятелността на 11.01.2008 г. са уредени отношенията на
длъжника с кредиторите, като гарант и обезпечител на задълженията е фирмата
„Шато Руко” ООД, представлявана от двамата ответници, след което производството
по делото е прекратено. Ищецът твърди,
че е бил измамен от ответниците чрез създаване и поддържане у тях на
невярното убеждение, че те представляват
купувача по
сделката, и поради това
напълно законно преговарят и сключват договор в полза на „Съндайл Уайнъри”; че използвайки това обстоятелство след
започване на производство по поставяне на фирмата в несъстоятелност, когато за
ищеца текат преклузивните срокове по чл.685 /ТЗ
за предявяване на вземането по делото, започват да го успокояват, да обещават от името на „Съндайл
Уайнъри”, че ще платят задълженията по договора и са сключили анекс за отлагане на плащанията по
него. Твърди се, че тези действия са извършени от двамата ответници съзнателно,
с цел да възбудят и поддържат у ищеца
заблуждение относно тяхната роля във фирма
„Съндайл Уайнъри”, относно факта на откриване на производство по
несъстоятелност, за да не се използват правните възможности, произтичащи от
това за събиране на вземането на ищеца от фирмата - длъжник, като по този начин
са му причинили вреда в особено големи размери, с оглед вземането на ищеца към
фирма ”Съндайл Уайнъри”, в чиято полза те действали.
Ответниците са оспорили иска по основание и
размер. Твърдят, че към момента на водене на преговорите и сключване на
процесния договор между двете търговски дружества, те са представлявали
„Съндайл Уайнъри” по силата на търговско пълномощие. С пълномощни от 29.03.2006 г. и договори за търговски пълномощници от
30.03.2006 г. са уговорени правата и задълженията им, с възможност за
използване на работните помещения на дружеството, на факс, компютър, телефон и др. за сметка ***, а в
кореспонденцията за представителност те са длъжни да се подписват под името си като „директор”. Твърдят, че при сключване на процесния договор са имали правомощията да задължават „Съндайл Уайнъри”, да
договарят от името и за сметка ***тни
към ищеца, като са уведомили представителя му М.Ч., че действат като търговски
пълномощници. Твърдят още, че с обнародването на решението по несъстоятелността в ДВ същото става публично достояние, и ако
ищцовото дружество бе положило необходимата грижа, за да защити интересите си,
би научило за това производство. Твърдят, че не са били длъжни да уведомят
ищеца за финансовото състояние на представляваното от тях дружество, защото
последното е обявило проверения и приет годишен финансов отчет за съответната
година в търговския регистър, който също е публичен, както и че не са налице
техни измамнически действия. В обобщение се сочи, че претърпените от ищцовата
фирма вреди са резултат от поведението на самия ищец, изразяващо се в
незаинтересованост и непознаване на българското законодателство, довели до
неизвършване на дължими от закона действия, в резултат на което вземането на
ищеца е погасено по реда на чл.739 ал.1
/ ТЗ. Претердират отхвърляне на
исковете, както и направените по делото разноски. От доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
По фактите
През
2006 г. ищцовото дружество установило търговски контакт за доставка на лозови
насаждения с фирма „Съндайл Уайнъри” от България, гр. Ямбол чрез служителя си М.Ч.,
който осъществил връзка с ответниците по делото. След многократни разговори,
срещи контакти по факс и по имейл се
стигнало до уточняване на сортове, количества, цени и срокове за доставка на
лозичките, след което на 15.08.2006г. е подписан договор между двете дружества.
Страните се договорили за доставка на 117
000 бр. растения за засаждане по 0.85 евро на брой, със срок на доставка от 15.10.2006 г. до
30.10 2006 г. и при условия на
плащане: 50 % до 31.12.2006 г. и 50% до
01.06.2007 г., като при спазване на графика на плащане продавача ще направи 5 % отстъпка. Ищецът
изпълнил задълженията си по договора като доставил на купувача договорените
количества както следва: на 23.11.2006
г. - 57 325 бр. на стойност 48 726 евро и на 17.01.2007 г. - 59 675 бр. лозички
на стойност 50 724 евро. Дружеството-купувач осчетоводило в счетоводството
си като задължения към ищеца по сметка ***/2 сумите 48 726.25 евро за
първата доставка и 50 723.75 евро за втората доставка, но плащане на тези
задължения не е извършено както в договорените срокове, така и към момента на
предявяване на настоящата искова молба. През м.02.2007 г. по молба на „Дуран Доган
Басъм Ве Амбалаж Санайи Аноним Ширщети- Дуран Доган” АД, със седалище Р Турция,
е започнала процедура по откриване на производство по несъстоятелност на „Съндайл
Уайнъри” ЕООД и с решение от 19.07.2007 г. ЯОС
е обявил неплатежоспособността му, открил е производство по
несъстоятелност и е назначил временен синдик. Това решение е обнародвано в ДВ
на 07.08.2007 г., влязло е в сила на 15.08.2007 г. и от тази дата е започнал да тече 3 - месечния
срок по чл. 685, ал.1 и чл.688, ал.1 /ТЗ
за предявяване на вземанията на кредитори пред съда. Ищецът по делото не
е предявил вземането си пред съда в законовия срок, поради което и същото е
погасено по силата на чл.739/ ТЗ. Впоследствие производството по
несъстоятелността на това дружество е приключило със сключено извънсъдебно
споразумение между вписаните кредитори, които са предявили вземането си в
законовия срок, и обявеното в несъстоятелност дружество.
По
делото не е спорно, че по повод търговските взаимоотношения, които са
възникнали между ищеца и дружество „Съндайл Уайнъри” ЕООД, последното се представлявало от ответниците К.Ф.
и Ст. Д., които са действали в качеството на търговски пълномощници, съгласно сключени
договори между тях и управителя на фирмата Н.Х.. С 2 бр. нот. заверени договори
за търговски пълномощници и пълномощни, Х. ги е упълномощила от името и за
сметка ***а и да поемат всякакви задължения, както и да извършват всички
действия свързани с обичайната дейност на упълномощителя. По делото не се
спори, че по време на търговските преговори представителя на ищцовото дружество
и разпитан в качеството на свидетел М.Ч. е посетил на място офиса на фирмата,
разгледал е производствените мощности, площите за които се договорят процесните
лозови насаждения и т.н., при които
посещения той останал с впечатлението,
че ответниците са собственици и управители на дружеството. След като не
постъпило плащане на процесните суми в договорените срокове, чрез този свидетел
и свид. Л.Ч., ищецът започнал да търси
отговори от ответниците по какви причини не се извършва плащането и кога ще
бъде осъществено. При тези контакти двамата му отговаряли, че финансовите
затруднения на дружеството са временни и че плащането ще бъде извършено, в резултат на което се стигнало до подписване
на анекс по договора на 17.07.2007 г., с договорени нови срокове на плащане.
След като плащане не е постъпило и в новите срокове, ищецът извършил проверка в
търговския регистър и установил, че е развита процедурата по търговска
несъстоятелност, която е приключила със споразумение между предявилите
вземанията си кредитори и търговското
дружество, а той като кредитор не е предявил вземането си, поради поведението на двамата ответници,
които през целия период на преговорите са поддържали у него измамното
заблуждение, че те са собственици на фирмата, че финансовите затруднения са
временни, че плащането в крайна сметка ***. Горните обстоятелства се
установяват по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели
М. Ч., Л. Ч. и Н. Х., и назначената по делото счетоводна експертиза.
При горната
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за главницата е с
правно осн. чл.45 / ЗЗД, т.к. се претендират имуществени вреди в особено големи
размери, които ищцовата фирма е претърпяла в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответниците Ф. и Д., които са създали и
поддържали у него, чрез въвеждане в
заблуждение на представителя му М.Ч., че именно те са управители и собственици
на фирма „Съндайл Уайнари” и като такива договарят от нейно име доставката на
процесните лозички. Това обстоятелство - въвеждането в заблуждение според ищеца
има значение, с оглед последващото сключване на анекса към договора и
значението на този анекс за поддържане на измамна заблуда у него, че са
сключили договора със собствениците на
фирмата, които гарантират за платежоспособността й и че тя няма финансови
проблеми, както и че не в производство по несъстоятелност. Твърди се още, че ответниците са действали в
полза на трето лице - фирма ”Съндайл Уайнъри” ЕООД в лицето на нейната собственичка Х., както и
че единствената причина, поради която ищеца е изпаднал в положението да не
направи проверка за състоянието и платежоспособността на фирмата и да не
узнае за обстоятелствата относими към
събиране на вземането му, е измамното
поведение на ответниците и най-вече нереалната информация за състоянието на
фирмата и преди сключването на процесния
анекс.
Ответниците
считат, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли, т.к. поведението им, в качеството им на пълномощници на ”Съндайл
Уайнъри” не може да бъде квалифицирано по чл. 45/ЗЗД, защото същите не са
извършили никакви действия, с които да въведат в заблуждение или измама дружеството на ищеца. Считат, че ако ищцовото дружество
бе направило необходимото, което обичайно следва да се направи при сключването
на договори с чуждестранни контрагенти- да упълномощи преводач, оторизиран да
превежда от български език, както и
адвокат, познаващ българското законодателство, който да направи необходимите
справки за сключването на договора, то ищеца би бил наясно кой е собственика и
управителя на фирма ”Съндайл Уайнъри”. Твърдят, че не са налице съзнателни
неправомерни действия и при сключването на анекса от 16.07.2007 г., а факта, че фирмата на ищеца е австрийка и се
затруднява да следи търговския регистър,
не може да им се вмени във вина, които при сключването на сделката са действали
коректно, в рамките на правомощията си.
Искът се
преценява като неоснователен.
Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45/ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните
елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, и вина. ЯОС в настоящия си състав намира, че в конкретния случай не са
налице елементите на този фактически състав, предвид следните съображения:
Според българското гражданско
право непозволено е това деяние, което причинява другиму вреда. Общата запрета
– да не вреди другиму, води до отговорността на този, който я нарушава и последната
е уредена в чл. 45 / ЗЗД, при наличието на деликт. Гражданският деликт се различава от онова противоправно деяние,
което е извършено виновно и е обявено от
закона за наказуемо, т.е. съставлява престъпление. Когато деянието, от
което се претендират вредите, е престъпление по българското законодателство, то
не може да бъде установено инцидентно в производството по реда на чл. 45/ ЗЗД,
по който ред могат да се разгледат само имуществените последици от това деяние.
В конкретния случай ищецът твърди, че
с поведението си двамата ответници са
осъществили състава на деянието измама по чл. 209/ НК ( вж. стр.6 от
писмените бележки), което се изразява във възбуждането, или поддържането у него
на заблуждение и невярна представа за собственика на фирмата и за финансовото й
състояние, което довело до погасяване на
вземането му по договора за доставка на процесните лозички, с цел те да набавят
за себе си или за другиму имотна облага.
От това поведение за ищеца е настъпила имотна вреда в големи размери, която по
настоящото дело се претендира частично като
стойност на само първата доставка на лозичките, осъществена на 02.11.2006 год. С
твърдяните от ищеца факти относно
действието, причинило вредите, фактически се твърди изпълнителното деяние на престъплението измама – умисъл и користна цел
при формиране на невярната представа у свид. М.Ч., който като представител на
ищеца е извършил действията по сключването на договора и анекса, и не е
извършил нужните проверки по
представителната власт и финансовото състояние на фирмата, които в крайна
сметка ***а по този договор.Установяването на фактическия състав на измамливите
действия обаче, е от компетенциите на наказателния съд и както се посочи, е
недопустимо да се извърши инцидентно от
гражданския съд в настоящето производство, когато вредите се претендират от
престъпление. По реда на чл.45 /ЗЗД гражданският съд е овластен да разгледа само
последиците от това престъпление на основание чл. 300/ ГПК, съгласно който
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено същото,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото не се представиха доказателства,
които да установят, че по отношение на ответниците е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд, с която да бъдат признати за виновни, че чрез действията им
по договарянето и сключването на договора и анекса за доставката на процесните
лозички те са осъществили състава на деянието измама по отношение на ищеца,
като са го въвели в заблуждение относно факта, че фирмата, която са представлявали
е неплатежоспособна, че е в производство по несъстоятелност, че в момента текат сроковете за заявяване по делото по
несъстоятелност на вземането на кредиторите, както и че го успокояват, за да не
предяви правата си и да пропуснат 3-месечния срок, в резултат на което
вземането им се е погасило. Доколкото
твърденията на ищеца и установените по делото факти са елементи от състава на
престъплението по чл.209/НК и липсва присъда за двамата ответници, че са
извършили това престъпление, предявеният иск по чл.45 / ЗЗД за гражданските
последици него, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Тъй като
искът за главницата е неоснователен, такъв се явява и иска за мораторна лихва
по чл.86/ЗЗД, която се претендира от момента на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
При този
изход на делото и на осн. чл.78 ал.3/ ГПК ищецът следва да заплати на
ответниците направените от тях разноски по
делото в размер на 2342.20 лв.
Водим от
горните съображения, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от „Ребшуле Ч. ГмбХ”
ООД, ФН 122327в, с адрес: Кротцен № 1 А-7143 Апетлон, Австрия, представлявано
от А.Ч., действащо чрез адв. Е.Т. ***, кантора № 11, срещу К. Т.Ф., с ЕГН **********
*** и Р.Г.Д., с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 64 825.41 евро
(126 785.54 лв.), от които главница – 48 726.25 евро ( 95 298.80
лв.) вреда, равняваща се на цената на доставени 57 325 бр. лозови пръчки
за вкореняване по международна товарителница № 925011/ 02.11.2006 г. и лихва в
размер на 16 099.16 евро (31 486.74
лв.).
ОСЪЖДА
”Ребшуле Ч. ГмбХ” ООД, ФН 122327в, с адрес: Кротцен № 1, А-7143 Апетлон,
Австрия, представлявано от А.Ч. да заплати на К.Т.Ф.,
с ЕГН ********** *** и Р.Г.Д., с ЕГН ********** *** сумата 2342.20
лв.( две хиляди триста четиридест и два лева и 20 ст.) направени по делото разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд
гр.Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: