Мотиви на въззивна присъда № 23/7.03.2018г.по внохд № 228/2017г.по описа на ОС- Ямбол:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура-Ямбол против присъда № 61/*****.2017г.поС.овена по нохд № 265/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С протестираната присъда подсъдимите Д.П.Н., С.Д.И. и В.А.Н. са признати за невиновни, в това за времето от около 02.00 часа до около 03:00 часа на *****., в с. П., общ. С., обл. Ямбол, в жилищен имот /къща/, находящ се на ул. Г. Д.№ *, действайки в съучастие, като съизвършители да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 15 148.04 лева, от владението на М.Н.К. и собствениците им Г.К.Г., А.К.Г.,***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари в областта на гърба и завързване на ръцете с въже от изкуствена материя /с бял цвят и обща дължина около 1,40 см/ на пострадалия Г.К.Г. и заплашване на пострадалите Г.К.Г., А.К.Г. и М.Н.К. с думите „Ще Ви убия, ако викате!“ и „Ако искате да живее бебето Ви, няма да съобщите на полицията!“ и насочил газов пистолет марка „BROW MINI 8“ cal.8mm Р.А.К, черен на цвят, сер. № *****, срещу Г.К.Г., както и заключване в мокро помещение на къщата на Г.К.Г., А.К.Г. и М.Н.К., поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по предявеното им обвинение за престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

Въззиваемият Н. е признат за виновен в това, че на неустановен ден придобил и до *****г., в апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к. Л., ул. К.№ *, последен етаж, апартамент най-ляво с бяла входна врата и лепенка на нея „COT“, държал високорисково наркотично вещество - коноп / марихуана/ с нето тегло 0.397 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 0.4% на обща стойност 2.27 лева, без надлежно разрешително, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр.с чл.54 от НК му е наложено наказание глоба размер на 100 лв.

На осн.чл.53 ал.1 б.„а“ от НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото - 1 бр. газов пистолет марка „BLOW MINI 8“ cal.8mm Р.А.К, черен на цвят, сер. № ***** - предаден на съхранение в КОС при РУП-С. с Приемо - предавателен протокол от *****г., както и коноп /марихуана/ с нето тегло 0.397 грама с концентрация на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.4 %, предаден с приемо – предавателен протокол №*****г. предаден на ЦМУ София, като наркотичното вещество, като вещ забранена от закона е поС.овено да бъде унищожена.

Веществените доказателства 1 бр. гипсова отливка от протектор на автомобилна гума; 3 бр. самозалепващи листчета с ръкописно изписан текст на тях и 1 бр. СД диск, като вещи без стойност да бъдат унищожени.

Веществените доказателства- 1 бр. цифров фотоапарат „Casa“ модел DP 1020, ведно с калъф от изкуствена кожа за него, диск, захранващ кабел към него с букси; 1 бр. PVC кутия, черна на цвят, тип куфарче, с дунапренено уплътнение отвътре, с книжка за пистолет с надпис на нея „EKOL LADY“; 1 бр. PLAYSTATION 2 - марка „SONY НС 9529312“, модел SCPH 90004, в едно със захранващ кабел, USB кабел, кабел с три букси и зарядно с прекъснат проводник в единия край, 3 бр. карти за „СИМ карти“ на „ВОВ“; 2 бр. карти за „СИМ карти“ на „В-conect“; 2 бр. карти за „СИМ карти“ на „М-tel Prima“, 2 бр. карти за „СИМ карти“ на „Vivatel“, 3 бр. „СИМ карти“ на „В-conect“, 2 бр. „СИМ карта“ на „М-tel“, 1 бр. „СИМ карта“ на „LОOP“, 1бр. батерия за преносим компютър - лаптоп марка „TOSHIBA“ модел - РА3534 U - 1BRS, 1бр. нож с черна пластмасова дръжка с надпис на острието „COLUMBIA / FUSHAO XIN COMPANY“ с дължина 30 см., ведно с черен калъф за него,1бр. мобилен телефон апарат марка „SAMSUNG“- модел Е 1210М, ведно с батерия, 1 бр. МРЗ плейър марка „NEO“, 1 бр. флаш памет 2GB „TRANCEND“, 1 бр. преносим компютър - лаптоп марка „TOSHIBA“ модел „STATELLITE I 300-2 CR“, сер. № 89075464Q, със захранващ кабел и чанта за него е поС.овено да се върнат на собственика му В.А.Н..

Веществените доказателства по делото- 1 бр. въже бяло на цвят, от изкуствена материя с дължина 140см.,1 бр. метална щанга, с щампа с буквата „В“, с дължина 50см., 1 бр. накит-обеца, от бял метал с три камъчета, 1 бр. разписка за продажба на мобилен телефон марка „SAMSUNG“, издадена от заложна къща „Алекс и Дилян“ ЕООД гр.Б., в едно с касова бележка, 1 бр. преносим компютър - лаптоп марка „TOSHIBA“ сер. № 94690644G, ведно със захранващ кабел, 1бр. мобилен телефон апарат марка „MOTOROLA“ , без батерия и заден капак, 1 бр. „СИМ карта“ с № ******, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „NOKIА“ модел 5210 с IMEI ******, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „NOKIA“ модел 5210 с IMEI ******, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „NOKIA“ модел 3510, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „NOKIA“ модел 6670 с IMEI ******, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „VODAFON“, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „NOKIA“ модел 2600 с IMEI ******, 1 бр. микро SD карта „SANDISK“, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „SAMSUNG“ с IMEI
******, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „SAMSUNG“, 1 бр. найлонова торба, съдържаща различни видове въженца, с различна дължина, дебелина и плетка, с бял и жълт цвят, 1 бр. част от мобилен телефон апарат марка „LG“ с IMEI ******, 1 бр. мобилен телефон апарат марка „NOKIA“ модел 3410 с IMEI *********, без батерия, да се върнат на собственика им Д.С.И..

На основание чл.190 ал.1 от НПК разноските по делото по отношение на престъплението по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК в размер на 584.19 лв. направени от ОДМВР Ямбол и 198.03 лв. направени от ЯРС остават за сметка на Държавата.

В.Н. е осъден да заплати направените по делото разноски за престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК в размер на 114 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР Ямбол и сумата от 30 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на присъдата, тъй като от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимите са осъществили процесното престъпление по чл.198 НК. Излага се подробно фактическата обстановка предявена с обвинителния акт, като се твърди, че същата изцяло се доказва на съдебното следствие. На това основание се прави искане за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на инкриминираното им престъпление по чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 НК и да им бъдат наложени наказания съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личностите на подсъдимите.

Пред въззивната инстанция е депозирано писмено възражение против протеста от подс.Н. в което се навеждат доводи за неговата неоснователност. Твърди се, че присъдата предмет на въззивната проверка е поС.овена при изяснена фактическа обС.овка поради което е и правилна и законосъобразна. Сочи се, че от всички събрани доказателства на досъдебното и на съдебното следствие няма нито едно което да уличава под.Н. като автор на инкриминираното му престъпление. Изагат се съображения за допуснати процесуални нарушения при провеждането на оглед на местопроизшествие в дома на пострадалите, тъй като поемните лица работят в полицията. По отношение разпознаването на пистолета от пострадалите се сочи, че при разпознаването му в полицията не е възпроизведена фактическа обС.овка подобна на тази при която са видели пистолета, т.е. нощно време, постр.Г. е бил напръскан с лютив спрей и под стрес от случващото му се. Сочи се , че представените за разпознаване пистолети се различават от този иззет от дома на В.Н., тъй като само той е газов, а останалите са бойни. Оспорват се постановленията за назначаването на ДНК, икономическата, техническата, видеотехническата и балистичната експертизи, като се сочи че не са посочени трите имена, специалността и къде работи, може би се отнася за назначените вещи лица, както и се оспорва , че не са посочени основанията налагащи назначаването на експертизите. Прави се анализ на гласните доказателства и се сочи, че същите са противоречиви и нито един от свидетелите не посочва, че подс.Н. е извършил грабежа. В тази връзка се сочи, че същия няма двигателни проблеми, висок е и тежи 120кг., а от свидетелите е описан като висок около 180см., слаб и накуцващ.

Участващият в съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа протеста изцяло. Твърди се, че от събраните на съдебното следствие на първата и въззивната инстанция, както и от приобщените по съответния процесуален ред доказателства на досъдебното производство следва обоснован извод, че подсъдимите са извършили от обективна и субективна стрА.инкриминираното им престъпление по чл.198 ал.1 , вр.с чл.20 ал.2 от НК. Иска се същите да бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода при условията на чл.54 НК, които да бъдат изтърпени ефективно. Предлага се на основание чл.53 НК по отношение на тримата подсъдими да се зачете предварителното задържане под стража, като по отношение на подс.Н. да се приложи и разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК.

Частните обвинители Г.К.Г. и А.К.Г. участват чрез повереника им адв.В., чрез която поддържат изцяло въззивния протест, като законосъобразен и обоснован. Пледира се за необоснованост и неправилност на присъдата на районния съд , с която подсъдимите са оправдани по предявеното им обвинение за извършен грабеж. Излагат се подробни съображения за доказаност на обвинението както от обективна така и от субективна страна, като се иска подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 , вр.с чл.20 ал.2 от НК и да им бъдат наложени наказания при превес на отегчаващите вината обстоятелства, тъй като извършеното от тях престъпление е с висока степен на обществена опасност

Въззиваемият подсъдим С.И. участва в съдебно заседание лично и със защитника си адв.Д.А. ***, чрез който оспорва изцяло протеста. Твърди се, че присъдата на районния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, тъй като се подкрепя изцяло от събраните доказателства. Излагат се подробни съображения, че на съдебното следствие не са събрани доказателства уличаващи И. в извършване на инкриминираното му престъпление и на това основание, протеста като неоснователен не следва да бъде уважаван.

Въззиваемиянт подсъдим Д. Н. участва лично и със защитника си адв.С.Т., чрез който също се оспорва въззивния протест. Излагат се подробни съображения за правилността на протестираната присъда, като се сочи, че същата се подкрепя от събраните доказателства. Сочи се, че не са налице преки доказателства уличаващи Н. в инкриминираното му престъпление, а събраните косвени такива не са нито многобройни нито пък при тяхното тълкуване следва несъмнен извод, че Н. е извършил грабежа. В тази насока се прави подробен анализ на събраните доказателства, като част от тях се изключват като приобщени чрез допускане на процесуални нарушения, а за останалите се твърди, че сне подкрепят обвинителната теза, че Н. е участвал в извършването на грабежа.

Подсъдимият В.Н. участва лично и чрез защитник адвокат П. ***, чрез която оспорва протеста и изразява становище за правилността на присъдата на районния съд. Твърди се, че обвинението е повдигнато въз основа на предположения, като на съдебното следствие не са събрани доказателства уличаващи Н. в инкриминираното му престъпление по чл.198 ал.1 от НК.

Подсъдимите И., Н. и Н. не се признават за виновни и пледират да се потвърди присъдата на районния съд , с която са оправдани изцяло по предявеното им обвинение по чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК.

Ямболският окръжен съд след проверка на протестирания съдебен акт, доводите в протеста, пледоариите на защитниците на подсъдимите, на повереника на частните обвинители и на прокурора намира следното:

Делото се разглежда от Окръжен съд- Ямбол за втори път, след отмяна на първоинстанционната присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При първото разглеждане на делото е постановена присъда № ******по нохд № ******.по описа на РС-Ямбол, с която подсъдимите Н., И. и Н. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 НК са им наложени наказания по 8 години лишаване от свобода за Н. и И. и 6 години, които наказания да изтърпят при първоначален строг режим. На основание чл.59 НК е зачетено предварителното задържане под стража по отношение на тримата подсъдими. Признати са за невиновни в това да са извършили грабеж на сумата от 80лв., поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани за това обвинение.

Със същата присъда са уважени и предявените от Г.Г., А.Г. и .К.граждански искове за причинените им от престъплението имуществени и неимуществени вреди.

Присъдата е обжалвана от подсъдимите, като с решение №******., постановено по внохд № ******. на ОС-Ямбол е отменена посочената присъда и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Като основание за отмяна на присъда е посочено, че същата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.

При второто разглеждане на делото от РС-Ямбол е постановена атакуваната в настоящото производство присъда № 61/ *****.2017г.

Протеста е процесуално допустим, тъй като е подаден от инС.ция имаща право и интерес да протестира и в срока по чл.318 ал.1 НПК, а разгледан по същество същия се явява основателен по следните съображения:

Присъдата в частта с която подс. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и му е наложено наказание глоба размер на 100 лв.не е обжалвана от подсъдимия и не е протестирана от ЯРП. Проверяващия съд напълно споделя приетата в тази част фактическа обстановка, направените правни изводи, правна квалификация, както и наложеното наказание. При постановяването на тази част на присъдата не е допуснато процесуално нарушение , поради което съдът намира за ненужно да излага допълнителни аргументи в тази насока.

Предмет на въззивната проверка е присъдата в протестираната й част, с която подсъдимите са оправдани по предявеното им обвинение по чл. 198 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК.

Въззивната инстанция не приема фактическата обстановка изложена в обжалвания съдебен акт и не приема направените от решаващия съд правни изводи досежно обвинението за грабеж, тъй като същите не са направени след цялостен и съвкупен анализ на събраните доказателства. По тези съображения отмени присъдата на районният съд, с която подсъдимите Н., И. и Н. са оправдани изцяло по предявеното му обвинение по чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК и постанови нова с която ги призна за виновни.

Проверяващия съд като взе предвид събраните доказателства и материалите по делото прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Д.Н. е роден на ***г***. Към инкриминирания период не е работел, а от 2015г.работи като б.в С.ЕООД. Ж. е има едно дете К., родено на ***г. и е н.. След извършена справка от въззивния съд е видно, че в личната му карта № ******е записано, че същия е висок 185см. От справка на Централна база данни КАТ / прил.на л.123,т.1, ДП/ е видно, че същия е притежавал л.а."С.К." с ДК № *****син металик за периода от *****.до *****.

Подсъдимият С.И. е роден на ***г***, не работи, о. е 6 пъти, за престъпления от общ характер на пробация и лишаване от свобода. След извършена справка от въззивния съд е видно, че в личната му карта № *****е записано, че същия е висок 180см.

Подсъдимият В.Н. е роден на ***г***, не работи, о. е 7 пъти, за престъпления от общ характер на лишаване от свобода. След извършена справка от въззивния съд е видно, че в личната му карта № *****е записано, че същия е висок 172см.

Св.К.Т.живее в къща находяща се с.П., ул."Г. Д." №*, заедно със съпругата си Й., дъщеря си св.А.Г. /род.на ***г./, сина си св.Г.Г. /род.на ***г./, снаха си св..К./род.на ***г./ и седеммесечната внучка Й.. Къщата е се състои от три стаи- две спални и хол, както и санитарен възел. Към къщата има прилежаща постройка- тип лятна кухня , обособена като всекидневна с кухненски бокс. Семейството се издържа с изработване на медни казани за ракия. На ****.сутринта св.К.Т.и съпругата му заминали за гр.Ш.със собствения си лек автомобил, във връзка с работата си. Предварително съобщили на децата си, че ще останат да преспят в свои роднини в с.С., общ.Н.П.. Вечерта на ****.около 23 часа свидетелите Г.Г., съпругата му .К.си легнали в тяхната спалня, намира ще в ляво от входната врата, заедно с дъщеричката си, която спяла в детска кошарка. Св.А.Г. си легнала в собствената спалня, намираща се срещу входната врата. Преди да си легнат заключили единствено вратата на лятната кухня, тъй като същата се ползвала от отсъстващите им родители.

Същата вечер, след полунощ на *****. подсъдимите С.И., Д.Н. и В.Н. решили да извършат грабеж от дома на пострадалите, като предварително знаели, че имат пари и златни накити. В изпълнение на взетото решение се придвижили по неуС.овен по делото начин до с.П., общ.С.. Предварително с цел да не бъдат разпознати си набавили маски за главите с отвори на устата и очите и ръкавици за да не оставят отпечатъци. Носели също пистолет, метална щанга с дължина 50см. и бяло въже от изкуствена материя с дължина около 1,40. Последното взели от дома на подс.И.,***.

Около 2 часа на *****.подсъдимите с поставени ръкавици и маски на главите, въоръжени с пистолет, щанга и въженце влезли през незаключените врати на двора и на къщата, в дома на пострадалите, находящ се в с.П., ул."Г. Д." №*. Подсъдимите Н. и И. били с тъмни маски и тъмни дрехи, а подс.Н. със светли дрехи и светла маска. Подсъдимите Н. и И. влезли в стаята, в която спели свидетелите Г.Г., .К.и бебето им, като Н. държейки пистолет бутнал свидетелите по лицата за да ги събуди. Свидетелите Г. и К.усетили "щипане" по лицето си в резултат на което се събудили. Подсъдимият Н. опрял пистолета на гърдите на Г., ударил го в гърдите и заплашвайки ги с думите "ще ви убия, ако мърдате и викате" му наредил да свали медальона от врата на съпругата си и обичките на малката си дъщеричка. Същия уплашен за собствения си живот и този на семейството си изпълнил нареждането, като свалил от врата на .К.герданче от светло розови мъниста и закачена него златен американски долар с кръгла форма , с размери на метален български лев, с изобразена глава на жена, а от другата стрА.орел с разперени криле и запоена медна халка / 22 карата с общо тегло 17 грама, а приравнено към 14 карата - 26,23грама злато/. След това свалил и златните обици /2 грама, 14 карата/ от ушите на бебето. Едновременно с това подсъдимият И. претърсвал стаята, като взел от раклата мобилния телефон на св.Г.- марка "Нокия С5", заедно със СИМ карта на Виваком. Взел и поставените на раклата златни обици на М.К., състоящи се от халка с прикачена допълнително свободно движещата се висулка детелина /8 грама, 14 карата жълто злато/. Продължавайки да претърсва подс.И. преровил дамската чанта на св.К., в която открил и взел парична сума 920лв., в банкноти по 20 лв. През цялото време подс.Н. държал пистолета опрян в гърдите на св.Г. и отправял заплахи към семейството да не мърдат, тъй като ще ги избие.

Св.А.Г. се събудила от мъжки говор, като в началото помислила, че е брат й, но в последствие разбрала, че в къщата има непознат. Станала веднага от леглото си и видяла непознати мъже в коридора и спалнята на брат си. Изплашила се от случващото се и се скрила зад вратата, като решила да се обади по мобилния си телефон за помощ. В този момент в стаята влязъл подс.Н., който й се развикал да му даде телефона. Изплашена от нахлулия през нощта в спалнята й мъж с маска на лицето, идващите мъжки гласове от спалнята на брат й, както и отсъствието на родителите им, св.Г. дала мобилния си телефон марка "Нокия" модел "Аша", ведно със СИМ карта на Виваком на подс.Н.. Същия след това взел от раклата на спалнята собственото й златно дамско колие, 14 карата с тегло 17,27гр.и закачен към него златен медальон с форма на плоско сърце, в средата с образ на Богородица, също 14 карата и тегло 3,12гр. След това подс.Н. хванал свидетелката за ръката и я издърпал в спалнята на брат й, като й поискал ключовете за лятната кухня. Свидетелката дала на подсъдимия връзка с ключове, като се опитала да го заблуди посочвайки му друг ключ, а не този за бравата на пристройката. Тримата подсъдими заплашвали свидетелите, че ще ги убият ако мърдат и непрекъснато питали къде са скрити 100 000лева. Подсъдимият Н. отишъл до лятната кухня и след като не успял да отключи вратата я разбил с предварително носена щанга. От това помещение взел следните вещи собственост на св.Г.: златен мъжки ланец тип „плетка от звена бяло и жълто злато, като звената от жълто злато били в елипсовидна форма и били прихванати едно за друго, а звената от бяло злато в кръговидна форма и успоредни помежду си, три на брой, симетрично разположени в поредица спрямо звената от жълто злато”, с тегло 64 грама, златен мъжки пръстен с черна плочка върху него от жълто злато с форма на буквата S, с тегло 5 грама, златен мъжки пръстен с логото на Мерцедес, с тегло 5 грама, златен мъжки пръстен с форма на халка с вграден бял камък /цирконий/, с тегло 6 грама, златен мъжки пръстен с черна плочка върху него, с допълнителна фигура от изпъкващ жълто бял цвят с форма на животно, с тегло 7 грама, златен мъжки пръстен с кръгла плочка от самото жълто злато, с тегло 7 грама, цифров фотоапарат, марка "Канон" -модел "А2200", видеокамера, марка "JVC" - модел "GRD760". От това помещение взел и бижута собственост на св.А.Г.- златна дамска гривна, плътна, тип халка с инкрустирани върху нея цветя /със закопчаващо устройство/, с тегло 11.58 грама, златен дамски пръстен с черно камъче върху него, с тегло 4.50 грама, златен дамски пръстен с плътно отгоре бадем /кухо от долната страна/ с монтирани по бадема малки камъчета, с тегло 4.50 грама, златен дамски пръстен във вид на халка с удължение от някаква неправилна форма от жълто и бяло злато, с тегло 5 грама, златен дамски пръстен плътен отгоре и отдолу с форма на топка отгоре, изработен от жълто и бяло злато, с тегло 5 грама, комплект дамски златни обици на вид плоски с прикачена неподвижна на всяка от тях плетка с форма на цвете в средата, на което Б. вградена звездичка от жълто злато /с вградени камъчета и закопчаване посредством кукички/, с общо тегло 10 грама. Всички бижута са изработени от злато 14 карата. След като взел посочените вещи подсъдимият Н. се върнал при останалите подсъдими. Убеждавайки се, че няма да открият повече пари, златни накити и други ценни вещи за отнемане, подс.Н. казал на св.Г. да се обърне с гръб към него и му завързал ръцете с предварителното носеното въженце. Заповядал на св.А.Г. и св..К.да вземат бебето и да отидат в банята, за да ги заключат. Те се разплакали и помолили да разрешат и на св.Г. да отиде заедно с тях, тъй като се страхували подсъдимите да не го убият с пистолета. Подсъдимите се съгласили и ги избутали в банята, като им хвърлили и одеяла. След това затворили вратата и я залостили с матрак, а върху него поставили автоматична пералня, фотьойл и дървено шкафче. Излизайки навън около 3 часа подсъдимите тръгнали навън, като изпуснали на третото стъпало на къщата златния мъжки пръстен с черна плочка върху него от жълто злато с форма на буквата S, с тегло 5 грама, собственост на Г.. Излизайки на улицата подсъдимите изхвърлили в тревните площи до къщата двата мобилни телефона и продължили бягайки по улицата. Св.Д.С.,*** около 3 часа след полунощ на ******.излязъл на двора за да отиде в тоалетната и видял че по улицата откъм дома на съседа му св.К.Г. бягат трима мъже с различен ръст / висок, среден и нисък/ като най- ниския бил облечен със светли дрехи, а останалите двама с тъмни дрехи. Той ги проследил и видял, че бягат към главната улица, а след това в посока към с.П. . Докато са били затворени в банята св.А.Г. отвързала ръцете на брат си и той успял да излезе през прозореца на банята, а след това преместил поставените от подсъдимите вещи пред врата и освободил сестра си и съпругата си. Тримата силно уплашени решили да потърсят помощ в дома на чичо си св.Д. Т. , на когото разказали за случилото им се и се обадили на полицията, а след това и на баща си.

Същия ден *****. тримата подсъдими отишли в гр.Б. в квартирата на подс. В.Н. ***, който се обадил по телефона на св.Д.К. и го помолил да му услужи с електронната си везна. Свидетелят отишъл в квартирата на подс.Н. и видял, че освен него там е приятелката му и още двама мъже- единия е виждал и след това и знае, че е с прякор "п. " , а другия е висок едър. От протокол за разпознаване от *****.е видно, че същия е разпознал едрото момче- подс.Д. Н., а момчето с прякор "п. " е подс.С.И.. След като дал везната на подс.Н. разбрал, че тя им е необходима да претеглят и да си разделят голямо количество злато. Св.К. видял, че едрото момче е с лек автомобил "С." сливенски номер, тъмно син металик или вишнев металик/. От справка на КАТ приложена по делото е видно, че Н. е притежавал л.а."С.К." с ДК № *****син металик в периода от *****.до *****. Автомобила бил паркиран пред блока на Н..

Подсъдимите взели решение да продадат отнетите златни накити в различни заложни къщи в страната. За да не бъдат разкрити решили да помолят свои познати да извършат това, тъй като в заложните къщи се вписват личните данни на лицата продаващи ценностите.

На *****.подсъдимите Н. и И. срещнали св.К. в к.к. "С.б." и го попитали дали иска да продаде в заложна къща златни накити , които те ще му дадат, като му обещали 20 лв.за услугата, както и че Н. ще му върне дължимите отпреди 50лв. След като свидетеля се съгласил подс.Н. му дал златни накити /мъжки пръстен, с гнезда за камъни, които са били предварително свалени от подсъдимите и с плочка от горе и дамско колие/ с общо нетно тегло 21,94грама, за да ги заложи в заложна къща "Ш." в ж.к.И.", до магазин "Б." в гр.Б.. За тази сделка служителя на заложната къща Д. Н.съставил заложен билет № ****/*****.и декларация, в които за клиент е вписал имената и личните данни на св.К.. В заложния билет е отразено, че се предава 21,94грама, 14 каратово злато, за което е изплатена сумата от 923,91лв. На излизане от заложната къща свидетелят предал получената сума на подс. Н., който от своя страна му върнал дължимите 50лв и му дал за услугата още 20лв. По- късно св.К. казал на подс.Н., че полицията издирва продаденото злато, но последния го успокоил и му казал да не се притеснява, тъй като останалото злато е продадено в други заложни къщи.

Същия ден тримата подсъдими отишли в гр.П., като подс. В.Н. се обадил по телефона на свой познат св.Л.М.и го помолил да му покаже заложна къща тъй като има за продаване голямо количество злато. След като се срещнали свидетеля завел подсъдимите до заложна къща "Ш." в гр.П., където те са влезли вътре и са заложили злато. Същия ден на *****.подс.В.Н. е продал в заложна къща "Ш." гр.П. златни накити 14 карата с общо тегло 50,94гр. За сделката е издаден заложен билет № ********. от св.Н., като в същия е записано, че на подсъдимия е дадена сумата от 2 150,64лв./ прил.на л.186, , ДП/ .

Същия ден подс. Н. предложил на св.М.да помоли приятелката си св.Н.Г. да продаде златни накити, като за услугата ще им дадат 30лв. Св.М.се върнал в дома си заедно с подс.В.Н. и подс.С.И. и след като получили съгласието на св.Н.Г. отишли заедно с нея до заложната къща "Ш.". Свидетелката заложила отново на св.К.Н., служител в заложната къща дадените й от подс.Н. златни накити- смачкА.дамска гривна с гравюри, медальон златно сърце с изображение на Богородица и обици. За сделката е издаден заложен билет № ****/*****., в който са посочени личните данни на св.Г. , както и че предава 15,44грама 14 каратови златни накити, за което й е изплатена сумата от 654,05лв. Свидетелката предала получените пари на подс.Н., като за услугата той й дал обещаните 30лв.

Св.Н.Г. и св.Л.М.разпознават подс.С.И. / видно от протоколи за разпознаване прил.на л. 188- 193 и л.202 -207 от ДП/, като мъжа който е придружавал подс.Н. при продажбата на златни бижута в заложна къща "Ш." гр.П..

На ****.св.К.Н.- служител в заложна къща "Ш." предава доброволно дамско златно колие от 17,21гр.,за което сочи, че е прието от колегата му св.Д. Н.със заложен билет № ****/*****./ видно от протокол за доброволно предаване л.172,173 от ДП/. На ****.св.И.А., също служител в заложната къща предава доброволно златен медальон 3,12грама с форма на сърце и изображение на Богородица, за който твърди, че е предаден в заложната къща в гр.П. от Н.Г. със заложен билет № ****. Колието и медальона са разпознати от св.А.Г., която твърди, че те са нейна собственост и са отнети в инкриминирания грабеж. По досъдебното производство накитите са върнати на свидетелката. От заключението на видеотехническата експертиза е видно, че св.А.Г. има множество снимки на които е с процесното колие и медальон- л.304, 307, 309, 311, 312,313 от ДП. На св.Г.Г. е предаден открития при огледа на местопроизшествие на *****. мъжки златен пръстен.

От протокола за оглед на местопроизшествие извършен на *****.в дома на пострадалите е видно, че в банята е открито и иззето бяло въженце с дължина около 1,40м. При претърсване на *****.в дома на Д.С.И. *** е открита и иззета торба с въженца, за които И. сочи, че са на сина му подс. С.И..

От заключението на техническата изготвена от вещото лице В.В./ прил.на . 280- 285 от ДП/ и поддържано от него на съдебното следствие е видно, че иззетото от дома на пострадалите въженце, с което се сочи, че подс.Н. е завързал ръцете на св.Г. е идентично по материя и плетка с част от въженцата иззети от дома на бащата на подс.С.И..

От заключението на ДНК експертизата изготвено от вещото лице К./прил.на л.295- 298 от ДП/ и поддържано от вещото лице на съдебното следствие е видно, че по въженцето иззето при огледа на местопроизшествие от дома на пострадалите е открит ДНК профил на свидетелите Г.Г. и А.Г..

От заключението на първоначалната и допълнителната съдебно стокови експертизи изготвени на досъдебното производство от вещите лица М.Д.и Е.О. е видно, че общата стойност на отнетите вещи от владението на Г.Г., .К.и А.Г. към момента на извършване деянието е 15 148,05лв., като към тази сума е прибавена и отнетата парична сума в размер на 1000лв. На съдебното следствие е установено по безспорен начин, че е отнета парична сума в размер на 920лв., а не 1000лв., както е предявено с обвинителния акт. При първото разглеждане на делото е назначена повторна стоково оценителна експертиза, която е изготвена от същите вещи лица, които са имали задача да оценят пазарната стойност на вещи предмет на обвинението по два метода. От заключенията е видно, че при първия метод на оценяване е по средно пазарни цени общата стойност е 15 148,04лв., а при втория метод на оценяване по борсова цена на златото стойността е 15 299,81лв.

На пострадалите Г. Г. и А.Г. са възстановени част от отнетите вещи- мъжки златен пръстен /открит на стълбите на къщата/, мобилни телефони "Нокия С-5" и "Нокия Аша", две СИМ карти на Виваком / захвърлени от подсъдимите/, златно колие 17,21гр. и медальон с изображение на Богородица /открити от разследващите в заложна къща "Ш.". Общата стойност на възстановените вещи е 2 216,08лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните на съдебното следствие доказателства, както и тези събрани на досъдебното производство и приобщени по делото по съответния процесуален ред- показанията на свидетелите Г.Г., А.Г., М.К., К.Т. , А.К., Д. Т. , К.Н., С. С., П.К., Д.К., Д.К., Е.Х., К.К.., Б.П., Н.Г., Л.М., И.А., С.И., от заключенията на изготвените по делото стоково оценителни, ДНК, технически, видеотехнически, оценителна експертизи и показанията на вещите лица В.В., К., от приложените по делото писмени доказателства, за извършени процесуално- следствени действия - протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за разпознаване, от писмените доказателства заложни билети, свидетелства за съдимост, медицинска документация за здравословно състояние за подс.Н. и за пострадалите.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелите Г.Г. и А.Г. дадени на досъдебното производство и приобщени по делото, чрез прочитане от въззивния съд на основание чл.281 ал.4, вр.с ал.1 т.1 от НПК, тъй като същите са били разпитани само няколко часа след деянието когато спомените им са най- ясни и точни. Съдът приобщи тези показания чрез тяхното прочитане, тъй като в тях свидетелите описват подробно отнетите им вещи. Кредитират се и показанията на свидетелите Г.Г., А.Г. и .К.дадени пред друг състав на съда при първоначалното разглеждане на делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитане от първоинстанционния съд. При анализиране на показанията на пострадалите свидетели следва на първо място да се отчете, че това са две момичета на по 16 години и момче на 18 години, които събуждайки се виждат, че в спалните им са нахлули мъже с поставени маски на лицата, с ръкавици и въоръжени с пистолет. При тази обстановка и това обстоятелство не би могло да се очаква, че те ще възприемат нормално и спокойно всяко от действията на извършителите и след това и тримата ще изложат напълно еднакво всяко едно от действията на нападателите им,както и че ще ги опишат в сантиметри и килограми по един и същи начин. Отчитайки изложеното въззивният съд анализира посочените гласни доказателства в тяхната логическа цялост и последователност и намира, че те са логични, последователни и непротиворечиви относно главните факти за доказване, като противоречията между тях са в детайлите и зависи от това, кой от свидетелите коя част от действията на подсъдимите е видял и възпроизвежда. Св.Г. при първия си разпит на ДП е казал, че е видял само двама извършители- мъже с еднакви тъмни маски, качулки, тъмни дрехи и тъмни ръкавици, като сочи, че мъжа държащ пистолета опрян в гърдите му е бил по- високия. Определя на око неговия ръст, че е бил колкото него т.е. около 180см., като сочи че той човека който го е заплашвал да не мърда и да дадат златните си накити и парите, а другия мъж "невъоръжения" е тършувал из спалнята и е взел парите от чантата, мобилния телефон и златните накити на съпругата му и обичките на бебето им, след като той ги е свалил по нареждане на мъжа с пистолета. В показанията си на *****.пред друг състав на съда сочи, че нападателите са били трима с качулки и маски, като описва че двамата са били с черни дрехи, а третия с бели, както и, че най- високия е бил мъжа с пистолета, а най- ниския този с белите дрехи. Св.А.К. описва в своите показания на съдебното и досъдебното производство, че мъжа който е влязъл в нейната спалня като мъж с "мръсно бяло спортно горнище с качулка на главата и мръсно бяла маска на лицето с прорези на очите и устата. След като този мъж я завел в спалнята на брат й видяла, че там има още двама мъже, като описва подробно тримата извършители, че са различни на ръст, най- високия е бил въоръжения с пистолет, средния на ръст е тършувал в стаята , като двамата са били облечени с тъмни дрехи и тъмни маски с прорези за устата и очите и ръкавици, а най- ниския е мъжа, който я извел от нейната спалня- със светли дрехи и светла маска на лицето. По същия начин ги описва в показанията си дадени пред друг съдебен състав и прочетени от решаващия първоинС.ционен съд на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК св.М.К.. Единствено св.Г. дава противоречи показания като първоначално сочи, че извършителите са били двама мъже, а на съдебното следствие заявява, че са били трима, но съдът счита, че противоречието му се дължи по скоро на това, че в първия си разпит той описва подробно подсъдимите, които са били в неговата спалня, както и на огромния стрес, тъй като той през цялото време на извършване на грабежа е бил с опрян в гърдите си пистолет. На досъдебното производство св.К.и св.Г. твърдят, че първоначално са усетили "щипане" по лицето от което се събудили, а на съдебното следствие уточняват, че св.Г. е бил напръскан със спрей, от който усетил парене на очите и не е виждал добре. Това противоречие обаче не е съществено, тъй като употребата спрей би следвало да се приеме като част от употребата на заплаха, но това не е предявено в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази насока категорично не се споделят изводите на районния съд, че при напръскването със спрей св.Г. не е имал възможност да вижда в това число и не е виждал действията на подсъдимите. Това не отговаря на уС.овеното по делото, тъй като св.Г. по нареждане на подс. Н. сам е свалил обичките от ушите на малката си дъщеричка, както и е свалил колието от врата на съпругата си, т.е. същия е бил напълно адекватен, възприемащ и виждащ това което се случва в спалнята му.

Въззивният съд счита, че свидетелите Г., А.Г. и К., макар и в качеството си на пострадали и заинтерисовани от изхода на делото описват напълно прецизно, коректно и добросъвестно фактите от инкриминараната вечер. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че същите първоначално съобщават, че им е отнета парична сума в размер на 1000лв., а след това на съдебното следствие уточняват, че точната сума на отнетите пари е 920лв., което говори за тяхната искреност и желанието да допринесат за пълното изясняване на фактическата обстановка. Свидетелите сами са открили захвърлените от подсъдимите мобилни телефони и отново съобщават това обстоятелство, с цел да помогнат за пълното изясняване на обстоятелствата. За да кредитира показанията им съдът отчете и обстоятелството, че същите не са изолирани от останалите доказателства, а кореспондират напълно с обективно установените обстоятелства и с веществените доказателства. От протокола за оглед на местопроизшествие извършен на *****. в дома им е видно, че при огледа в банята е открито въжето, с което са били завързани ръцете на св.Г. / това е така, тъй като по същото е открит ДНК материал от Г. и св.Г., която го е развързала/, до входната врата на пристройката са открити връзката с ключове, които св.А.Г. е дала на най- ниския от извършителите- подс.Н., до вратата на банята са открити матрака и пералнята, с които подсъдимите са залостили вратата. Показанията на св.А.Г., в частта им която описва отнетото й колие и медальона напълно кореспондират с предадените от служите на заложна къща "Ш." бижута.

За да постанови оправдателна присъда по отношение обвинението по чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК , районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Г., А.Г. и К.дадени при първото разглеждане на делото и приобщени чрез прочитане, в частта им, в която описват тримата мъже извършители на грабежа. Съдът е приел, че същите са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани, като за да обоснове този свой извод е цитирал части от показанията им без да направи цялостен анализ. Както вече въззивният съд посочи не би могло да се очаква от две непълнолетни момичета и момче току що навършило 18 години, поставени за първи път в живота си в такава стресова ситуация, приличаща на криминален филм, с нахлуване в дома им на мъже с маски и ръкавици и въоръжени с пистолет да възприемат нормално и спокойно всяко от действията на извършителите и след това тримата да изложат напълно еднакво всяко едно от действията на нападателите им и да ги опишат в сантиметри и килограми по един и същи начин. Това, че св.Г. описва високия нападател като най- висок и че е колкото него, а именно 180см., а в действителност подс.Н. е висок 185см. не следва да се приеме като противоречие и основание за изключване на показанията му, тъй като свидетеля през цялото време е лежал с опрян в гърдите пистолет и съответно не е имал възможност да застане до него за да се премерят. Решаващият първоинстанционен съд е посочил още като противоречие в показанията на св.Г., тъй като е заявил, че най- високия мъж е накуцвал, имал е нещо в походката, без да посочи защо това обстоятелство не се приема. Това обстоятелство се сочи и от защитника на подс.Н., като невярно и в подкрепа на твърдението се представя медицинско направление, от което е видно, че към *****. Д. Н. е ортопедично здрав, както и че от *****. до сега няма оплаквания от ОДА. Представените медицински документи не изключват обстоятелството вечерта на *****.подсъдимия да е имал проблем с крака, напр.да се е ударил същата вечер. Свидетеля не сочи, че високия мъж е инвалид, а единствено твърди, че вечерта е имал нещо особено в походката, накуцвайки или подскачайки.

Въззивният съд кредитира напълно показанията на св.К. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на въззивното съдебно следствие. Районният съд е прочел показанията на свидетеля пред съдия от досъдебното производство при условията на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, но е записал в протокола, че се прочитат показанията намиращи се на л.223 от ДП. Въззивният съд намира, че вероятно става въпрос за допусната техническа грешка, тъй като показанията на св.К. са приложени на л. 150, 151 от ДП , а на л.223 е приложен протокол за разпит на А.Г., но за да отстрани тази неточност и съмнение св.К. бе допуснат до повторен разпит на въззивната инстанция и на основание чл.281 ал.1 т. 2 от НПК са прочетени показанията му от досъдебното производство дадени пред съдия. В съдебно заседание свидетелят заявява, че поддържа тези показания, като едновременно с това обаче сочи, че е бил принуден да даде такива показания тъй като по това време е бил обвиняем по друго дело. Това негово противоречиво поведение като едновременно и поддържа показанията и се отрича от част от тях съдът приема като израз за желание да помогне на подсъдимите за да "смегчи" положението им по делото. Съдът кредитира напълно и показанията на свидетеля дадени пред решаващия районен съд, в които заявява, че когато е занесъл електронната везна в квартирата на подс.Н. са били и останалите двама подсъдими. Показанията на св.К. напълно кореспондират и с приложеното по делото писмено доказателство- заложен билет № ****/*****., издаден при продажбата на златни накити дадени му от подс. Н., заложна къща "Ш." в гр.Б., както и с резултата от извършеното разпознаване. Св.К. разпознава подс.Н. като високия мъж намиращ се в квартирата на подс.Н. ***, когато са теглили златото.

При проведеното съдебно следствие на въззивната инстанция съдът конституира и допусна до разпит по искане на прокурора св.Д.С., като напълно кредитира показанията му дадени и на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4, вр.с ал.1 т.2 от НПК. На ДП свидетелят е разпитан на *****., поради което казаното от него, че около 3 часа на *****. е видял трима мъже различни на ръст най- високия и средния с тъмни дрехи и качулки, а най- ниския със светли дрехи и също с качулка да бягат в посока от къщата на съседа си К./ баща на пострадалите/ към центъра на селото и към с.Н.. Единственото противоречие между показанията на свидетеля дадени на досъдебното и съдебното следствие е относно обстоятелство дали лампата му с датчик за движение е Б. налична към *****.или е монтирана по- късно. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство, тъй като същия е бил разпитан на *****.и тогава е заявил, че процесната лампа е Б. налична към този момент, поради което обективно не е възможно той да дава обяснения за неща които не са се случили. В тази насока възраженията на защитника на подс.Н. са напълно неоснователни, по посочените съображения.

Въззивният съд както и първоинстанционния кредитира напълно показанията на свидетелите Н.Г. и Л.М., дадени на съдебното следствие и тези дадени пред друг състав на съда при първоначалното разглеждане на делото и показанията им дадени на ДП, всички тези показния са прочетени от районния и въззивния съд по съответния процесуален ред чл.281 ал.1 т.2 и ал.4 от НПК. От техните показания е установено по безспорен и несъмнен начин, че на *****.подс.Н., придружен от подс.И. /разпознат от свидетелите, при извършено разпознаване/ е помолил св.Н.Г. срещу заплащане от 30лв.да заложи в заложна къща златни накити- намачкана дамска гривна с граюри, обици и медальон във формата на сърце и с изображение на Богородица. Св.М.описва и продаването на мъжки доста тежък ланец в заложна къща от подс.Н. в гр.П. същия ден. Съдът счита, че показанията на тези свидетели са непротиворечиви, последователни и напълно кореспондиращи помежду си. Същите се подкрепят напълно от представените по делото писмени доказателства - заложни билети издадени от заложна къща "Ш." в гр.П. № **** /с вписани данни на Н.Г. за продавач/ и *****/ с данните на подс.Н./ и двата от *****.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите К.Н., И.А. и П.К.- служители в заложни къщи "Ш.", в които са били продадени част от златните накити предмет на инкриминираното престъпление. Свидетелите са незаинтерисовани от изхода на делото, а показанията им са напълно логични, последователни и непротиворечиви и кореспондират както помежду си така и с показанията на свидетелите М., Н.Г. и К. и с приложените по делото писмени доказателства- посочените по- горе заложни билети и протоколите за доброволно предаване на част от продадените в заложната къща накити- дамско златно колие и златен медальон.

Кредитират се и показанията на свидетелите К.Т. , Д. Т. , А.К. и С. С., показанията на първите двама от свидетелите са опосредствени , тъй като предават фактическата обстановка за извършения грабеж споделен им от пострадалите, но обясняват и за състоянието, в което са се намирали същите непосредствено след грабежа и за здравословните им проблеми след това. Свидетелите Г.Г., А.Г. и К.са се страхували месеци след това да останат сами, излизали са навън само с придружител и са провели продължително лечение при психиатър и психолог за да преодолеят причиненото им от подсъдимите. Показанията на св.А.К. и С. нямат отношение към инкриминираното деяние, тъй като първия от тях обяснява за проблемите между неговото семейство и това на пострадалите, а втория сочи, че бащата на пострадалите св.К.Т. , заедно със съпругата си са им били на гости в с.С., общ.Н.П..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в които същите отричат извършването на инкриминираното деяние, тъй като това тяхно твърдение напълно се опровергава от посочените гласни и писмени доказателства. Съгласно правилата на НПК подсъдимите са единствените участници в процеса, които не са длъжни да говорят истината, поради което това е тяхно право и очевидно защитна версия целяща тяхното оневиняване.

Съдът счита, че извършените на досъдебното производство разпознавания на подс. Н. от свидетелите Н.Г. и Л.М.и на подс.Н. от св.К. са извършени при спазване на разпоредбите на чл.169 и следващите от НПК, поради което кредитира резултата от тези действия. Преди провеждането на разпознаването свидетелите са посочили белезите по които биха могли да разпознаят лицата, поради което оспорването от страна на защитника на подс.Н. в тази насока е неоснователно.

Кредитират се извършените разпознавания от свидетелите Г.Г., А.Г. и М.К.на златните накити дамско колие и медальон с форма на сърце и изображение на Богородица, с протоколи за разпознаване на прил.от л.229- 255 от ДП, при които същите разпознават златното колие и медальона предадени от св.И.А. и св.К.Н. и сочат, че тези бижута са собственост на А.Г. и са част от отнетите им вещи, при грабежа вечерта на *****. За процесните медальон и колие свидетелите А. и Н. сочат, че тези златни накити са били продадени в заложни къщи "Ш." в гр.Б. и гр.П. от свидетелите Н.Г. и Д.К.. За да приеме за доказано, че тези две бижута са собственост на св.А.Г. и са предмет на грабежа съдът кредитира напълно и видеотехническата експертиза изготвена от вещото лице В., при която са "свалени" от представения от св.Г. диск със снимки на него, сестра му А.Г., съпругата му .К.и бебето им. От снимките л.304, 307, 309, 311, 313 от ДП е видно, че св.А.Г. е с колие и медальон, които сравнени с изготвените снимки на предадените от св. А. и св.Н. бижута е видно, че е налице идентичност. Не се споделят доводите на районния съд, с които отказва да кредитира заключението на видеотехническата експертиза, като сочи, че от "свалените" снимки се виждат лица с накити, но от снимките не става ясно кои са лицата от снимките и точно какви са бижутата. Този извод е повърхностен и непочиващ на събраните доказателства. Пострадалите Г., А.Г. и К.са свидетели и страни по делото, лично са участвали в съдебните заседания на първата инстанция, на същите са направени и приложени снимки в хода на извършените с тяхно участие разпознаване на предмети, от което е видно по безспорен и категоричен начин, че лицата от видеотехническата експертиза са пострадалите по делото. За да откаже да кредитира разпознаването на златните накити от свидетелите Г., А.Г. и К.районният съд е посочил, че съгласно чл.175 ал.5 от НПК на разпознаващите следва да бъдат представени най- малко четири еднородни предмета, което не отговаря на цитираната разпоредба, тъй като в същата е записано, че предметите следва да бъдат три или повече. Въззивният съд счита, че и без това процесуално следствено действие- разпознаване на бижутата има достатъчно други доказателства от които да се направи извод, че медальона и колието са част от вещите предмет на грабежа.

По отношение на извършеното разпознаване на пистолет, за който се твърди, че е иззет от квартирата на подс.Н. въззивният съд напълно споделя аргументите на районния съд за да не кредитира това процесуално следствено действие. Налице е разминаване в марката на пистолета отразен в протокола за оглед в квартирата на подс.Н., в заключението на балистичната експертиза и в протоколите за разпознаване и тъй като проверяващия съд напълно споделя изводите на първата инстанция и не е налице оспорване от страна на прокурора в тази насока намира за ненужно да преповтаря аргументите. Т.е. не са налице доказателства, че иззетия от квартирата на подс.Н. газов пистолет е точно този, с който подс.Н. е заплашвал пострадалите по време на грабежа.

Съдът кредитира напълно извършените по досъдебното производство огледи, тъй като същите са извършени при спазване на процесуалния ред уреден с разпоредбите на чл.155 и чл.156 от НПК. В тази насока не се споделя възражението на защитника на подс.Н., че при огледа на местопроизшествие в дома на пострадалите находящ се в с.П., ул."Г.Д." №* са нарушени процесуалните правила, тъй като за поемни лица са избрани св.К.К..и св.Б.П.- служители на РУ С. вместо да се изберат лица от с.П.. В разпоредбата на чл.156 ал.1 от НК не се изисква поемните лица да са съседи или съселяни на лицата в чиито дом се извършва оглед. Разбира се по отношение на поемните лица съгласно общите правила на НПК се изисква да са заинтерисовани, както и да мямат в процеся друго процесуално качество. От показанията на свидетелите К..и П.е видно, че същите не познават нито пострадалите нито подсъдимите, а факта че работят в полицията не ги прави заинтерисовани. По отношение огледа и изземването в дома на подс.И., в квартирата на подс.Н. и огледа в дома ползван от под.Н. не е налице оспорване и възражения от страните по делото, поради което съдът намира за ненужно да излага аргументи в тази насока.

Защитника на подс.Н. сочи в пледоарията си като пропуск на разследването, че не са съпоставени иззетите следи от автомобилна гума в двора на пострадалите с грайфера на автомобилните гуми на подсъдимия. Въззивният съд намира такова изследване за ненужно и за обективно невъзможно, тъй като от протокола за оглед е видно, че грайфера от автомобилна гума е открит и иззет в двора на пострадалите пред гаража им, а по делото е безспорно уС.овено, че подсъдимите са достигнали до дома на пострадалите, а след това и са си тръгнали пеш. Такова съпоставяне е и невъзможно, тъй като от справката на КАТ Сливен е видно, че подс.Н. е прехвърлил собствеността на автомоБ. си на *****., т.е. една седмица след деянието, а разкриването им като извършители на престъплението е С.ало доста по- късно.

По отношение оценяването на вещите предмет на престъплението са назначени и изготвени две експертизи една на досъдебното производство и една допълнителна при първоначалното разглеждане на делото от районния съд. Първата стоково- оценителна експертиза и втората дават заключение, че общата стойност на вещите предмет на обвинението е 15 148,04лв., като при оценяването е използван метода на оценяване по средно пазарни цени. Втората част на допълнителната експертиза оценява вещите /златните накити/ по борсова цена, като в заключението на същата е посочено, че общата стойност на вещите предмет на обвинението е 15 299,81лв. Съдът счита, че следва да бъде прието заключението оценяващо вещите предмет на грабежа по средни пазарни цени към момента на извършване на деянието, тъй като такава е и трайната съдебна практика.

Категорично не се споделя С.овището на първоинстанционния съд, че за да се постанови осъдителна присъда за грабеж е необходимо пострадалите да представят писмени доказателства- сертификати и други документи, с които да удостоверят, че към инкриминирантата дата са притежавали вещите предмет на обвинението. Този извод на съда е в противоречие с цялата съдебна практика по отношение разглеждането на дела за кражба и грабеж, тъй като се вменява като задължение на собствениците на движими вещи да се снабдяват предварително с доказателства, каквито съда дори не е посочил в какво да се изразяват те, както и при покупка на бижута да пазят сертификатите, може би и касовите бележки подготвяйки се ако някога станат жертви на престъпление да удостоверяват собствеността на отнетите им вещи. Районният съд не е дал вяра и на копираните снимки на пострадалите от представения от св.Г. диск при видеотехническата експертиза, като е приел, че не е ясно кои са тези три лица, при условие, че Г.Г., А.Г. и .К.са свидетели и страни по делото, лично са разпитани от съда, като по делото по делото са налице и техни снимки от изготвените фотоалбуми към протоколите за разпознаване с тяхно участие. Въззивният съд за разлика от районния счита, че по делото са налице безспорни доказателства за вида и размера на вещите предмет на грабежа, като в тази насока дава пълна вяра на показанията на свидетелите Г.Г., .К.и А.Г.. Свидетелите описват подробно и с фотографска точност отнетите им бижута, като посочват и от къде и кога са закупени, а техните показания напълно кореспондират с приложените по делото снимки и с показанията на св.К.Т. . Описанието на отнетите накити напълно кореспондира с показанията на свидетелите К., М.и Н.Г., които описват част от златните накити, които те са видели в ръцете на подс.Н. по същия начин както са описани от собствениците им. Например св.К. сочи, че е продал в заложната къща освен дамското колие /предадено и възС.овено на собственика/ и мъжки златен пръстен с плочка и гнезда за камъни, за които подс.Н. му казал, че ги е извадил с клещи и така описан пръстена напълно съвпада с описанието направено от св.Г. на отнетия му пръстен. Св.М.сочи, че подс.Н. е продал в заложната къща масивен мъжки златен ланец, който отговаря на описанието дадено от св.Г. на отнетия му ланец. Налице е разминаване в тежестта на ланеца, тъй като свидетеля сочи и това е прието от съда, че отнетия му ланец е тежал 64гр., докато в заложния билет е записано, че Н. продава 50,94гр.злато. По делото обаче не са събрани доказателства по какъв начин е определено теглото в заложната къща. Св.Н.Г. сочи, че подс.Н. й е дал да продаде в заложвната къща освен медальона с форма на сърце и смачкА.златна дамска гривна с гравюри, така както е описано от св.А.Г.. Показанията на пострадалите относно отнетите им вещи напълно кореспондират и с предадените от заложна къща "Ш." медальон и колие, както и с открития на стълбите мъжки златен пръстен.

От изложеното до тук въззивният съд намира за безспорно и несъмнено доказано, че подсъдимите Н., Н. и И. са автори на инкримиринато ми престъпление- грабеж.

В зависимост от отношението към основния факт доказателствата се делят на преки и косвени, като при наличието на първите- самопризнание на подсъдимия или свидетели очевидци е необходимо да се установи единствено тяхната достоверност, от което следва разкриването на обективната истина. В противовес на това косвените доказателства следва да бъдат съпоставени с другите доказателствени факти по делото и да се установи дали се намират в обективна връзка с основния факт. За да направи извод за липса на доказателства за авторството на деянието районният съд е анализирал всяко едно от събраните доказателства поотделно извън контекста на останалите, вместо да съпостави всички събрани доказателства и да ги постави в логическа и хронологична връзка. По тези съображения въззивната инстанция не споделя изводите в проверявания съдебен акт, като намира същите за необосновани, повърхностни и без връзка със събраните доказателства.

Проверяващия съд счита, че авторството на деянието се доказва с косвени доказателства, които кредитирани и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствено възможния и несъмнен извод, че подсъдимите И., Н. и Н. за извършили инкриминираното им престъпление- грабеж. За да направи този извод съдът анализира и кредитира доказателствата в следния порядък:

Пострадалите лица свидетелите Г.Г., А.Г. и .К.сочат, че в дома им на инкриминираната дата на *****.между 2 и 3 часа са влезли трима мъже, с маски и ръкавици и различни на ръст, съответно висок, среден и нисък. Описват също така, че най- високия облечен с тъмни дрехи и тъмна маска е човека държал пистолет, опрян в гърдите на Г., средния на ръст също е облечен с тъмни дрехи и тъмна маска, като описват неговите действия като човека, който е претърсвал навсякъде в спалнята на Г. и К.и че е взел парите от чантата, златните накити от бебето и .К.и мобилния телефон на Г.. Най- ниския според свидетелите е бил облечен със светли дрехи и светла маска, като той в началото стоял в коридора, а след това влязъл в спалнята на св.А.Г., взел мобилния й телефон и златно колие с медальон /възС.овени й по късно/, след това я завел в спалнята на брат й, взел ключовете за пристройката, след това за известно време излязъл навън и отново се върнал. Показанията на свидетелите в тази им част напълно кореспондират с показанията на св. Д. С.- съсед на пострадалите, който излязъл на двора около 3 часа след полунощ на *****. и видял трима мъже да бягат в посока от към съседа К./ бащата на пострадалите/ към центъра на селото. Свидетеля описва тримата мъже по същия начин както и Г., К.и Г., тримата мъже са висок, среден и нисък, като първите двама са били с тъмни дрехи, а ниския със светли. Т.е.от изложеното е видно, че по отношение на описанието на тримата мъже извършители на престъплението и конкретните им действия са налице показанията на свидетелите пострадали от престъплението са преки доказателства, тъй като същите са очевидци. Преки доказателства в тази насока са и показанията на св.С.. По тези съображения и приемайки за достоверни техните показания съдът намира за напълно доказано всяко едно от действията на подсъдимите по осъществяването на престъплението. С

След справка на личните карти на подсъдимите въззивният съд установи, че в тях е записано, че подс.Н. е с ръст 185св., подс. И.- 180см. и подс.Н. - 172см.т.е.тримата подсъдими са видимо различни на ръст и това кореспондира с даденото им описание от посочените свидетели. От тези доказателства може да бъде направен извод, че високия мъж описан от свидетелите отговаря по външно описание за ръст на подс.Н., средния- на подс.И. и ниския- на подс.Н..

Същия ден *****. само няколко часа след извършването на престъплението подс.Н. се обадил по телефона на св.К. като му поискал да му занесе в квартирата в гр.Б. електронна си везна за да претегли и раздели голямо количество злато. Когато св.К. отишъл в квартирата на подс.Н. видял, че там освен подсъдимия, приятелката му има още двама други мъже, за които сочи, че единия е с прякор "п. ", за който се установи, че е пос.С.И., а другия е мъж описан от него като висок слаб. На *****.е извършено разпознаване, като св.К. е посочил, че подс.Д. Н. е високия слаб мъж, който е бил в квартирата на Н.. Свидетеля сочи също , че високия мъж е бил с лек автомобил сливенски номер марка "С." тъмно син металик или вишнев металик, което кореспондира със справката от КАТ от която е видно, че подс.Н. към датата на извършване на престъплението е притежавал лек автомобил "С. С.К." с ДК № *****син металик, която отрегистрирал няколко дни след това на *****.

На *****.подс.Н. е помолил св.К. да продаде в заложна къща златни накити вместо него като му обяснил, че не може да стори това сам, тъй като няма лична карта. Това обстоятелство очевидно не отговаря на истината , тъй като същия ден подс.Н. сам е продал в заложна къща в гр.П. златни накити. Същия ден подс. Н. накарал св. Г., също както при К. срещу съответно заплащане да продаде в заложна къща златни накити. Не е логично ако подс.Н. не цели да прикрие извършеното престъпление да дава златните накити на други хора да ги продават в заложни къщи и съответно да им дава пари за услугата, вместо сам да ги продаде. През целия ден при продажбата на златните накити подс.Н. бил придружен от подс.И..

Безспорно е установено, че златното колие и медальона продадени в заложни къщи "Ш." в гр.Б. и гр.П. от св.К. и от св.Г. и дадени им от подс.Н. са собственост на св.А.Г. и същите са предмет на инкриминирания грабеж.. За да приеме за безспорно установено това обстоятелство съдът кредитира напълно извършеното разпознаване на колието и медальона от собственика му св.А.Г., от брат й Г.Г. и от снаха й М.К.. В тази насока кредитира и видеотехническата експертиза на представените от пострадалите снимки, на които е видно, че на снимките св.А.Г. е с колието и медальона, напълно идентични с тези продадени в заложните къщи от свидетелите Н.Г. и К., но дадени им от подс.Н.. В тази насока следва да се има предвид и показанията на св.Н.Г., че освен медальона с форма на сърце и изображение на Богородица подс.Н. й е дал и златна дамска гривна с орнаменти, която отговаря по описание на отнетата златна дамска гривна собственост на св.А.Г..

Доказателство за авторството на деянието е и пълната идентичност на въженцето, с което подс.Н. е завързал ръцете на св.Г. с част от въженцата иззети от дома на подс.И..

Въззивният съд счита, че от посочените доказателства анализирани в тяхната съвкупност следва да бъде направен единствено възможния извод, че тримата подсъдими Н., И. и Н. са автори на инкриминирания грабеж. Физическото описание на ръста на подсъдимите даден от пострадалите и от св.С., че извършителите са мъже с различен ръст висок, среден и нисък, което напълно отговаря на ръстовете на тримата подсъдими. Тегленето с електронната везна на св.К. на голямо количество злато с цел да бъде разделено от страна на тримата подсъдими само няколко часа след престъплението, продаването в заложни къщи "Ш." два дни след престъплението на голямо количество златни накити, между които колието и медальона на св.А.Г. /отнети при грабежа/, както и обстоятелството, че подс.Н. моли свои познати срещу съответно заплащане да продават златните накити, тъй като в заложните къщи се записва името на лицето, което прави залога, при продаването на накитите на *****.подс.Н. е бил придружен от подс.И.. В допълнение към тези доказателства е и идентичността на въженцето, с което са били завързани ръцете на св.Г. с част от въженцата иззети от дома на подс.И.. Тези доказателства анализирани в своята съвкупност и хронологична и логическа цялост водят до единствено възможния извод, че подсъдимите Н., Н. и И. са извършителите на инкриминирания грабеж.

При залагането на златните накити на *****.подс.Н. не е бил видян от свидетелите М., К. и Н.Г., но съдът счита, че присъствието му на *****.в квартирата на подс.Н. при тегленето на златото и пълното физическо съответствие с описанието на пострадалите и св.С. са достатъчни за да се приеме, че е един от авторите на инкриминираното му престъпление, заедно с подсъдимите И. и Н..

В своята пледоария защитниците на подсъдимите, подобно на районния съд посочват и анализират всяко едно от тези доказателства поотделно без да го съпоставят с останалите и от това правят извод за липса на доказателства за авторството на деянието. Такъв подход действително е в интерес на подсъдимите, но противоречи с процесуалните правила за анализ на доказателства и поради това не се споделя от въззивната инстанция. Всички посочени по- горе доказателства анализирани в тяхната съвкупност изключват по какъвто й да е начин случайното им съвпадение, поради което за въззивния съд не съществува никакво съмнение, че подсъдимите са автори на деянието грабеж на посочените от обвинението вещи, с изключение на паричната сума от 80лв., за което са оправдани.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимите Д. Н., С.И. и В.Н. с деянието си са осъществили както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като за времето от около 02.00 часа до около 03:00 часа на *****., в с. П., общ. С., обл. Ямбол, в жилищен имот /къща/, находящ се на ул. Г. Д.№ *, действайки в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 15 148.04 лева, от владението на М.Н.К. и собствениците им Г.К.Г., А.К.Г., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване.

От обективна страна грабежът е сложно съставно престъпление, характеризиращо се с два предмета – чужда движима вещ с определена стойност и пострадал владелец на тази вещ, по отношение на който се упражнява принуда. Изпълнителното деяние също има две фази – употреба на някаква принуда, която е насочена с цел да се прекъсне владението на вещта, след което е налице и отнемане на набелязаната движима вещ.

Подсъдимите са осъществили деянието грабеж от обективна страна, тъй като употребената от тях сила и заплахи са с цел да отнемат от пострадалите процесните движими вещи. Употребата на сила се изразява в удрянето в гърдите и завързване ръцете на св.Г. от страна на подс.Н., а заплахите са осъществени по отношение на пострадалите Г.Г., А.Г. и М.К., чрез насочване и опиране на пистолет в гърдите на Г., отправяне на заплахи "Ще Ви избия, ако викате" , "Ако искате да живее бебето ви няма да съобщите на полицията" от страна на Н.. Чрез тези действия подсъдимите са целели да парират съпротивата от страна на пострадалите, да всеят у тях страх, с цел да имат възможност да открият , а след това и да отнемат намиращите се в дома им пари и ценни вещи. Крайната цел е след като отнемат ценностите и парите да си ги поделят и да се разпоредят с тях.

Доказан е безспорно имуществения предмет на грабежа, тъй като отнетите движими вещи и пари имат стойност, която е установена по безспорен и несъмнен начин.

От предявеното обвинение съдът призна подсъдимите за невиновни единствено за отнемане на пари в размер на 80лв., тъй като се установи, че освен златните накити и техника подсъдимите са отнели парична сума в размер на 920лв., а не както е предявено 1000лв.

Престъплението е извършено от подсъдимите в съучастие в качеството им на съизвършители, тъй като и тримата са взели участие в изпълнителното деяние. Безспорно е установено, че подсъдимите са действали в съучастие, тъй като е налице общност на умисъла, т.е. при осъществяването на деянието всеки един от тях е съзнавал че участва заедно с другия, като от начина на осъществяване на деянието е видно, че е налице предварително разпределение на ролите. Подс.Н. може би като най- едрия от тях е избран за да внушава страх у пострадалите отправяйки заплахите и употребявайки сила, а оС.алите двама подсъдими са претърсвали къщата и са взели пари, злато и техника, които са сметнали, че са ценни и могат безпроблемно да се разпоредят с тях. От начина на осъществяване на деянието придвижването им по неустановен начин до с.П., предварителното набавяне на маски, ръкавици, пистолет, въженце и щанга следва извода, че тримата предварително са се уговорили и са уточнили начина на осъществяване на деянието, както са си разпределили ролите.

Престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, което се доказва от конкретните им действия насочени към отправяне на заплахи, употреба на сила с цел да изплашат пострадалите до такава степен, че да ги лишат от възможност да окажат съпротива при отнемането на ценностите им. Същите са съзнавали, че единствения възможния начин да отнемат вещите от пострадалите е да упражнят заплахи и сила.

На основание чл. 304 НПК съдът призна подсъдимите за невиновни в това да са извършили грабеж на парична сума в размер на 80лв. по съображения изложени по- горе, поради което ги оправда за разликата от 15 068,04лв. до размера на предявеното обвинение 15 148, 04лв.

Подс.Н. е признат за виновен от първоинстанционния съд за извършено престъпление по чл.354а ал.5 от НК и е осъден на глоба в размер на 100лв. Присъдата в тази част не е обжалвана и не е протестирана. При подстановяването й първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, като е спазил съответния процесуален ред за събиране на доказателствата и им е направил пълен анализ. Наложеното наказание е законосъобразно и справедливо. В тази част съдът потвърди присъдата на районния съд.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимите за извършеното престъпление по чл.198 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимите престъпление е с изключително висока степен на обществена опасност, която се извежда от начина на осъществяване на деянието. Подсъдимите са трима млади мъже, добре организирани и предварително подготвени с маски, ръкавици и пистолет са нахлули през нощта в дома на нищо неподозиращите спящи две момичета на по 16 години и момче на 18 години. Високата степен на обществена опасност се извежда и от високата стойност на отнетите вещи 15 068, 04лв., която представлява почти 49 минимални работни заплати към датата на извършване на деянието. Личността на подсъдимите Н. и И. също е с висока степен на обществена опасност в предвид многобройните им предишни о.. Подс.Н. е о. общо седем пъти за тежки умишлени престъпления, пет пъти за кражба, веднъж за грабеж и една присъда за престъпление по чл.381 от НК. подсъдимият С.И. е о. шест пъти за умишлени престъпления, три от които е за кражба. Районният съд е посочил предишните присъди на подсъдимите, поради което е ненужно да се изброяват и от настоящата инстанция, още повече че не е налице оспорване в тази насока. Наложените им минимални наказания в миналото не са допринесли да възпитат у тях чувство за отговорност , на желания да спазват законите и добрите нрави, не ги е възпряло да извършат настоящото престъпление с висока степен на укоримост и обществена опасност. По отношение на подс.Н. смегчаващо вината обстоятелство е чистото му съдебно минало, но същото не следва да се надценява, тъй като извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност и ако съда прояви необоснована снизходителност това би го поощрило да извършва престъпления. По тези съображения въззивната инстанция счита, че на подсъдимите следва да бъдат определи наказания при условията на чл.54 от НК. При определяне на наказанията следва да се отчете факта, че подсъдимите веднъж вече са били о.и с присъда № ******, както следва подсъдимите И. и Н. на по 7 години лишаване от свобода, а подс.Н. на 6 години лишаване от свобода и тъй като тази присъда е Б. отменена от ЯОС по жалби на подсъдимите настоящата инстанция следва да се съобрази с принципа да не се влошава положението на подсъдимите. Т.е.въззивният съд с новата присъда не може да наложи по- тежки от първоначално определените наказания. Настоящата инстанция следва да отчете и изминалия продължителен период от време от извършването на деянието до налагането на наказанията. Продължителния съдебен процес не е по вина на подсъдимите, поради което съдът го отчете в полза на подсъдимите за да наложи им наложи по- ниски наказания. По изложените съображения осъди на по 6 години лишаване от свобода подсъдимите Н. и И. и 4 години лишаване от свобода подс.Н.. Съдът счита, че тези наказания ще окажат възпираща роля, както по отношение на тримата подсъдими така и спрямо останалите членове на обществото. Същите биха оказали и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимите, тъй като същите следва да знаят, че нарушаването на закона задължително е последвано и с налагане на строги наказания.

По отношение на подс.Н. съдът приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК , като му определи общо наказание за двете инкриминирани деяния в размер на 6 години лишаване от свобода и на основание чл.23 ал.3 от НК към това наказание присъедини наказанието глоба в размер на 100лв.

На осн.чл.57 ал.1 т.2 “а” от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимите И. и Н. първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанията, тъй като престъплението, за което са осъдени е умишлено и размера на наказанието лишаване от свобода е повече от пет години. На основание чл. 57 ал.1 т.3 от закона определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието на подс.Н., тъй като той е осъден на 4 години лишаване от свобода и до момента не е търпял предходно наказание лишаване от свобода.

На осн.чл.59 ал.1 от НК, зачете времето през което подсъдимите са задържани под стража, считано от *****. за тримата, до *****.*****. за подс.Н., до ****.*****. за подс.И. и до ****.*****.за подс.Н.. По отношение на последния зачете и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от ****.*****.до *****., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Съдът не обсъди възможността за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице законови пречки за това, поради размера на наложените наказания- над 3 години.

При горния изход на делото и на осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски както следва: по 194,73лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР Ямбол и по 60,01лв.в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯОС.

Осъди и подс.И. да заплати по сметката на НБПП гр.София сумата от 180лв. за оказаната му правна помощ относно назначаването на служебен защитник на ДП.

Съдът потвърди присъда в останалата й част- досежно произнасянето за веществените доказателства, тъй като същата е законосъобразна и обоснована.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове:1. 2.