ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

^{№ 75}^20.09.2018^{г. гр.Ямбол}

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав

на 12 септември 2018 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

Секретар: М.Коматарова Прокурор: Д.Люцканов

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВЧНД № 218 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна частна жалба на осъдения Д.Г.А. ЕГН **********, подадена чрез защитника - адв.Г., срещу Определение № 464/09.07.2018 г., постановено по ЧНД № 579/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, в частта му, с която на осн.чл.24 от HK определеното му общо наказание лишаване от свобода по НОХД № ****/**** г. на PC - Стара Загора, НОХД № ***/**** г. на PC - Смолян и НОХД № ****/**** г. на PC - Ямбол, е увеличено от четири години на шест години, като е определен първоначален строг на изтърпяване на същото.

С необжалваната част от определението съдът е определил на осъдения И. на осн.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода в размер на четири години по влезлите в сила съдебни актове /присъда и определения за одобряване на споразумения/, постановени по НОХД № ****/**** г. на PC - Стара Загора, НОХД № ***/**** г. на PC -Смолян и НОХД № ****/**** г. на PC - Ямбол. На осн.чл.25, ал.2 от НК е зачетено времето, през което А. е търпял наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № ****/**** г. на РС-Ст.Загора, считано от **.**.**** г., както и времето, през което е бил задържан под стража за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. по описа на PC - Смолян.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение в частта му относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, предвид това, че А. е млад човек със семейство и малки деца, а и с оглед обстоятелството, че и по трите дела, по които се иска определяне на общо наказание, осъденият се е признал за виновен, като две от тях - НОХД № ****/**** г. на PC - Стара Загора и НОХД № ***/**** г. на PC - Смолян, са приключили със споразумение, а третото - НОХД № ****/**** г. на PC - Ямбол, е било разгледано по реда на глава XXVII от НПК /съкратено съдебно следствие/. Прави се искане за отмяна на определението в атакуваната част. Алтернативно, в случай, че съдът прецени за наложително приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, се настоява за увеличаване на наказанието в минимален и справедлив размер.

Въззивникът А. редовно призован се явява лично в съдебното заседание пред въззивния съд и със защитник - адвокат от ***. Поддържат жалбата и направените в нея искания. Молят съда да отмени определението в атакуваната част като неправилно, като допълват, че РС-Ямбол не е отчел в достатъчна степен смекчаващите вината на А. обстоятелства, а именно - че по две от трите дела е възстановил изцяло причинените от него имуществени вреди, направените от него самопризнания, изразеното от него критично отношение към извършеното, като в резултат на всичко това и невисоката степен на обществена опасност на личността на въззивника. Счита се, че с приложение на разпоредбата на чл.24 от НК се обезсмисля проведеното по едно от делата - това по НОХД №****/**** г. на PC-Ямбол, съкратено съдебно следствие, при което наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 4 години е определено след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 от 6 години лишаване от свобода.

В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди определението на Районен съд-гр.Ямбол.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е с правно основание чл.ЗО6, ал.З вр.чл.319 ал.1 от НПК. Подадена е в законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество подадената жалба се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована и правилна, т.к. от приложените по делото бюлетини за съдимост, издадени във връзка с постановените и влезли в сила присъди спрямо въззивника се установява по безспорен начин следното:

1.1 С присъда № */ **.**.**** г., постановена по НОХД № ****/ **** г. по описа на Районен съд-Ямбол, влязла в сила на **.**.**** г. е осъден на основание чл.210, ал.1, т.4 вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.

2./ С определение от **.**.**** г., постановено по НОХД № ***/ ****г. по описа на Районен съд Смолян, влязло в сила на **.**.**** г., с което е одобрено споразумение, е осъден на основание чл.210, ал.1, т.4 вр.чл.209, ал.1, предл.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено в периода **-** * **** г. С определението, на осн.чл. 59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража по НОХД № ***/**** г. на PC -Смолян, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г.

3./ С определение № *** от **.**.**** г., постановено по НОХД № ****/**** г. по описа на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на **.**.**** г., с което е одобрено споразумение, е осъден на основание чл.210, ал.1, т.4 вр.чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено на **.**.**** г.

Въззивникът Д.А. е осъден още с пет присъди, които не са предмет на настоящото производство, но които касаят извършени от въззивника тежки умишлени престъпления от общ характер и от един и същ вид, а именно такива по чл.209 от НК, чл.210 от НК и чл.211 от НК.

От приложеното по делото писмо рег.№ **** от **.**.**** г. на ГД"ИН" - София се установява, че от **.**.**** г. осъденият А. е започнал да търпи наказанието лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, наложено му по НОХД № ****/**** г. на PC-Стара Загора.

При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че са налице законовите условия по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по присъдата и определенията за одобряване на споразумения, постановени по НОХД № ****/**** г. на PC-Ст.Загора, НОХД № ***/**** г. на PC - Смолян и НОХД № ****/**** г. на РС-Ямбол, т.к. с тях са наложени наказания лишаване от свобода за престъпления, които не са разделени по между си от влязла в сила присъда, т.е. осъденият е извършил всяко от престъпните деяния по посочените съдебни актове преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. При определяне на общото наказание по тази съвкупност от присъди решаващата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е наложила като общо наказание най-тежкото от трите наказания, а именно - 4 години лишаване от свобода. Преценката на съда за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК е правилна. Осъденият е извършил престъпните деяния, които са предмет на процесиите три съдебни акта, в условията на повторност. Същите са с висока степен на обществена опасност, каквато е и степента на обществена опасност на личността на А., предвид многобройните му осъждания / общо осем на брой/ за тежки умишлени престъпления от общ характер и то все от един и същи вид - от раздел IV на Глава V от НК - измама, наказанията за които очевидно не са постигнали своето превантивно и възпиращо въздействие. Отделно, част от престъпленията, за които е осъден, А. е извършил в съучастие с други лица и в условията на продължавано престъпление, като броят на пострадалите лица от престъпната дейност на осъдения по НОХД № ****/**** г. на PC-Ямбол eil /единадесет лица/, на които е причинил имотна вреда в размер общо на 23 030 лв. Престъпленията, за които А. е осъден по делата - предмет на настоящата съвкупност, са извършени в сравнително кратък период от време, което навежда извод за трайно установена у осъдения престъпна упоритост. Съдебното минало на А. сочи на градация в престъпната му дейност, поради което преценката на първоинстанционният съд, че за постигане на целите на наказанието е нужен един по-дълъг срок на наказанието лишаване от свобода, е правилна и обоснована. В този смисъл, възражението на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и увеличаване на общото наказание с максимално допустимия от закона срок, се преценя от въззивният съд като неоснователно.

За неоснователен съдът прецени довода на защитата за ниска степен на обществена опасност на личността на осъденият А., т.к. той и по трите дела, по които се иска определяне на общо наказание, се е признал за виновен, като по две от тях е възстановил изцяло имуществените вреди. От данните по делото се установява по категоричен начин, че признанието за вина, направено от А. и по трите наказателните производства - предмет на съвкупността, както и възстановяването на имуществените вреди по две от тях, не свидетелстват за това, че същият е започнал да се поправя още в хода на водените срещу него дела, а за това, че единствено е целял привилегиите на особените правила за разглеждане на делата съответно по реда на глава 27 и глава 29 от НПК.

За неоснователен съдът прецени довода на защитата в посока, че приложението на разпоредбата на чл.24 от НК чрез увеличаване на общото наказание с 1/2 обезсмисля проведеното по НОХД № ****/**** г. на РС-Ямбол съкратено съдебно следствие и редуцирането на наказанието на А. с 1/3, т.к. законът не предвижда забрана за приложение на чл.24 от НК при определено/и наказание/я по реда на чл.58а от НК.

Правилно на осн.чл.57, ал.1, т.2, б"а" от ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, тъй като това е единствената възможност въззивника да бъде поправен и превъзпитан, както и да му бъде въздействано да се възпре от престъпната си дейност. Освен това, срока на наказанието се явява пречка за приложение на института на условното осъждане.

Въззивният съд споделя напълно извода на решаващият такъв в посока приложение на разпоредбите на чл.25, ал.2 от НК и чл.59 ал.1 т.1 от НК.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.306 ал.3 вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболският окръжен съд

О ПРЕДЕЛИ: