РЕШЕНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА КОНДОВА 2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

Секретар: М. Коматарова Прокурор: Д. Люцканов

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева ВЧНД № 243 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.1, р. чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. И Д.Д., със служебен адрес ***, офис 12 в качеството му на служебен защитник на осъдения Н.С.К. против Определение № 488 114/18.07.2018 г., постановено по ЧНД № 580/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С определението първоинстанционният съд е наложил на Н.К. най-тежкото от наказанията, определени му с присъдите по ОХД № 351/2016 г. по описа на РС-Смолян, НОХД № 1528/2016 г. по описа на РС-Хасково, НОХД № 3559/2017 г. по описа на PC-Стара Загора и по НОХД № 1282/2017 г. по описа на ЯРС в размер на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от НК го е увеличил на 4 години. Постановено е изтърпяване на така определеното общо наказание при първоначален общ режим и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето през което осъденият К. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 351/2016 г. по описа на РС-Смолян, НОХД № 1528/2016 г. по описа на РС-Хасково, НОХД № 3559/2017 г. по описа на PC-Стара Загора, считано от 13.03.2017г. до 24.05.2018г., както и времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 1282/2017г. по описа на ЯРС.

Определението се обжалва в частта, в която определеното общо наказание е увеличено на основание чл. 24 от НК с още една година лишаване от свобода. В жалбата се твърди, че по този начин наказанието се явява прекомерно и необосновано завишено. Допълва, че цялостното поведение на подсъдимия е имало значение за разкриването и документирането на престъпната дейност на групата по НОХД №1282 от 2018 г. на ЯРС, което обстоятелство не било взето предвид при индивидуализация на наказанието му. Няма искания за събиране на доказателства. Жалбоподателят моли определеното наказание от 4 години да бъде намалено на 3 години или да бъде редуцирано в по-нисък размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира определението на районния съд в частта както по отношение на извършеното групиране на присъдите, така и досежно увеличеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, за обосновано и законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Защитникът поддържа жалбата. Пледира за изменение на определението на ЯРС, като се намали наказанието лишаване от свобода на три години или да се наложи друго по-леко наказание.

Осъденият Н.К. моли за отмяна на определението в частта, с която е постановено увеличаване на определеното му общо наказание от три години с още една година. Изтъква, че оказал съдействие на полицията да бъде открит главния виновник за извършване на престъпленията. Сочи, че и в предишно кумулиране на наказанията му, последните отново са били завишени и допълва, че се ползва с награди в затвора в Житарово.

Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на приобщените в производството по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК доказателствени източници, пряко установяващи данни за съдимостта на осъдения К., се извежда следната фактология:

1. С Присъда по НОХД № 351/2016 г. на PC - Смолян, влязла в сила на 15.02.2017 г., К. е осъден ефективно на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА лишаване от свобода за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Деянието е извършено на 09.03.2016г.

2. С присъдата по НОХД № 1528/2016г. на PC - Хасково, влязла в сила на 28.06.2017г., на К. е наложено ефективно наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено през месец февруари 2016г.

3. С Присъдата по НОХД № 3 559/2017г. на PC - Стара Загора, влязла в сила на 18.12.2017г., е осъден ефективно на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода отново за престъпление по чл.209, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Деянието също е извършено на 28.02.2016г.

4. С Присъдата по НОХД № 1282/2017г. на ЯРС, влязла в сила на 04.06.2018г., е осъден ефективно на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода отново за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 18.01.2016г. до 15.03.2016г.

Във връзка с горепосочените четири осъждания на Н.К., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е било постановено определение по ЧНД № 777/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила от 01.08.2017 г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения К. е било определено едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 351/2016 г. по описа на РС-Смолян и по НОХД № 1528/2016 г. по описа на РС-Хасково, като му е било наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 24 от НК е било увеличено с два месеца, като е било определено осъденият К. да изтърпи наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

След влизане в сила на определението по ЧНД №777/2017г. по описа на Районен съд - Хасково, спрямо Н.К. е влязло в сила ново осъждане по НОХД № 3559/2017г. на PC - Стара Загора, поради което е било на лице основание за ново групиране на наказанията, което е извършено в рамките на ЧНД№9 от 2018 г. по описа на PC-Стара Загора, където с Определение от 11.01.2018 г., вл. в сила на 30.01.2018 г. на осъдения е наложено общо наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, увеличено съгл. чл. 24 от НК с четири месеца, като е като е било определено осъденият К. да изтърпи наказанието при първоначален "общ" режим, на основание чл. 57, ал. 1,т. 3 от ЗИНЗС.

След влизане в сила на определението по ЧНД №9/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, спрямо Н.К. е влязло в сила ново осъждане по НОХД№1282/2017г. на ЯРС. Именно последното влязло в сила ново осъждане на К. е дало основание да се извърши ново групиране на наказанията по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Данните, съдържащи се в приложените по делото бюлетини за съдимост и справка за съдимост установяват също така, че преди гореспоменатите четири присъди, в периода 1992 год. - 2009 год. спрямо К. са били постановени други две присъди, а именно:

- С Присъда по НОХД № 1259/1992г. на PC - Нова Загора, влязла в сила на 23.07.1992 г., на осъдения са наложени наказания от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и лишаване от право да заема длъжността „шофьор" и да упражнява тази професия за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА за престъпление по чл. 205, ал.1, т.2 вр. чл.202, ал.1, т.2 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 09.03.1992 г. Постановено е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Настъпила е реабилитация по право.

- С присъдата по НОХД № 574/2009г. на PC - Нова Загора, влязла в сила на 13.11.2009 г., са му наложени наказания от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА за това, че на 18.10.2009 г. е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Постановено е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

От изисканата от РП - Смолян (л. 33), РП - Хасково (л. 29), РП - Стара Загора (л. 35) и РП - Ямбол (л. 33), вкл. и от приложената справка, изх.№ Р-95 от 30.05.2018 г. от Бургаския затвор се установява, че за времето от 13.03.2017г. до 24.05.2018г. К. е изтърпял определеното му общо наказание от една година и четири месеца, съгл. Определение от 11.01.2018 по ЧНД№9 от 2018 г. по описа на PC-Стара Загора, в сила от 30.01.2018 г.

Към момента осъденият изтърпява наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № 1282/2017г. на ЯРС, но видно от справката от ЯРП, липсват категорични данни относно точния момент, в който К. е постъпил отново в затвора в гр. Бургас.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на Н.К., правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице законовите основания за формиране на съвкупност, включваща престъпленията по посочените четири НОХ дела (от т. 1 до т. 4 вкл.), поради което и съгл. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на осъдения К. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 351/2016 г. по описа на РС-Смолян, НОХД № 1528/2016 г. по описа на РС-Хасково, НОХД № 3559/2017 г. по описа на PC-Стара Загора и по НОХД № 1282/2017 г. по описа на ЯРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от три години.

Деянията по цитираните присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях - материалноправна предпоставка, обуславяща приложението на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК.

Законосъобразно и обосновано решаващият съд е приел, че определеното общо най-тежко наказание за формираната съвкупност следва да се увеличи по реда на чл. 24 от НК с още една година, като така увеличеното наказание не надминава предела, установен в посочената разпоредба. По-строгото санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за съда, но спрямо осъдения К. неговото приложение се явява необходимо и справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. В тази насока съдът правилно е отчел тежестта на извършените престъпления, обществената опасност на дееца и интензитета на престъпна му дейност.

Многобройните осъждания на К., последователността на деянията, датираща от февруари до средата на март 2016 г., при установената периодичност на същите, характерът на отделните престъпления сочат на една трайно формирана престъпна нагласа у дееца. Първата инстанция е взела предвид обстоятелствата, че в съвкупността са включени четири тежки умишлени престъпления (всичките телефонни измами), че две от тях съставляват продължавани престъпления, както и че деянията са извършени за кратък период от време, които обстоятелства правилно са обосновали преценка за значителна степен на обществена опасност на цялостната престъпна дейност. Мотивирана е преценката за висока обществена опасност и на личността на осъдения К., по отношение на когото предходни осъждания извън съвкупността, с налагане на условно наказание, не са оказали нужното поправително и възпиращо въздействие спрямо личността му. Обремененото съдебно минало на осъдения, липсата на корекция в поведението му, както и извършването на четири тежки умишлени престъпления в кратък период от време, правилно са обосновали извод, че целите по чл. 36 от НК по отношение на К. могат да бъдат постигнати единствено чрез увеличаване на определеното общо наказание, като поправянето и превъзпитанието му изискват продължителна изолация от обществото. Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК, по отношение на личната и генерална превенция.

Отчитайки наказаната до момента престъпна деятелност на К., с белезите, характеризиращи същата, съдът намира за необосновани доводите на осъдения, че престъпното му поведение, като обусловено такова от стремеж за търсене на работа и отправени заплахи към близките му, бележи ниска степен на обществена опасност.

Без основание се явява и релевираното възражение за оказаното, но неотчетено при определяне на наказанието от съда по НОХД№1282/2018 г. съдействие от страна на К. за разкриване на обективната истина по това дело. Следва да се има предвид, че индивидуализацията на наказанието е въпрос, който не може да бъде преразглеждан в производството по чл. 306, ал. 1 от НПК.

Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като характеристика от еднородните му престъпни прояви, въззивният съд възприе, че засилената наказателна репресия спрямо последния чрез приложението на чл. 24 от НК се явява законосъобразен и оправдан подход за постигане на ефективен резултат. В този смисъл, с оглед обосноваността и законосъобразността на изводите, застъпени в атакувания акт досежно приложението на чл. 24 от НК, ЯОС прие, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното определение в тази му част.

Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното общо наказание на К. изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода по присъди по НОХД № 351/2016 г. по описа на РС-Смолян, НОХД № 1528/2016 г. по описа на РС-Хасково, НОХД № 3559/2017 г. по описа на PC-Стара Загора, считано от 13.03.2017г. до 24.05.2018г., както и времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 1282/2017г. по описа на ЯРС, без последното да е конкретизирано, поради липса на данни.

Не са допуснати нарушения и по отношение на режима за изтърпяване на наказанието, който е определен от районния съд по правилата на чл. 57 ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС, съобразно съдимостта на К..

Мотивиран от горното и на основание чл. 341 ал.1 вр. чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Ямболският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №488/18.07.2018 г., постановено по ЧНД №580/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ: 1