Р Е Ш Е Н И Е
№ 77 19.09.2018 г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският окръжен съд въззивен
наказателен състав
на 12 септември 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Секретар:М.Коматарова
Прокурор:Д.Люцканов
като разгледа докладваното от съдия Кондова
ВНОХД № 184 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивният съд е
образувано по въззивна жалба на адв.И.Г. ***, в качеството й на служебен
защитник на подсъдимия В.С., * гражданин, роден на *** г., с ЛНЧ *************,
против Присъда № 99/18.06.2018 г. постановена по НОХД № 374/2018 г. по описа на
РС-Ямбол.
С обжалваната присъда въззивникът -
подсъдим В.С. е признат за виновен в това,
че на **.**.**** г., около 11:00 часа в с.*, област *, по път 1-7, в района на
бензиностанция „Б.П.”, е управлявал моторно превозно средство - седлови влекач
марка „М.А.” **** с регистрационен № ******* с прикачено полуремарке „Ш.” с
регистрационен № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 2,31 на хиляда, установено чрез химическо изследване на кръвта -
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и във връзка с
чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в
размер на 200 /двеста/лева.
На осн.чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил за изтърпяване наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.343г от НК подс.С. е лишен
от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила, като на осн.чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето,
през което подсъдимият е лишен по административен ред от право да управлява
МПС, считано от **.**.**** г.
С присъдата, подс.С. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 503, 80 лв., вносими в полза на
Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол и в размер на 90лв., вносими по
сметка на РС-Ямбол, в полза на бюджета на съдебната власт.
В подадената жалба и допълнението към
нея се твърди явна несправедливост на постановената присъда в частта й, касаеща
наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.
Претендира се изменение на първоинстанционната присъда чрез намаляване на
размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от
правоуправление на МПС, към техния законов минимум. В подкрепа на искането се излагат
съображения, че спрямо въззивника С. са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, изразяващи се в това, че е с чисто съдебно минало
и сравнително тежко финансово положение/т.к. има кредит/, че има семейство и
малко дете, за които се грижи и издържа основно от работата си като
международен шофьор и че с поведението си на досъдебното производство е
съдействал на органите на разследването за разкриване на обективната истина.
Защитникът сочи, че решаващият съд е определил наказанията в този им по-висок
размер поради това, че подсъдимият не е участвал в производството по независещи
от него причини /които не се конкретизират/, от което е последвала
невъзможността му да сключи споразумение с представителя на държавното
обвинение или да изрази становище за разглеждане на делото при условията на
съкратено съдебно следствие, при което наказанието лишаване от свобода е
следвало да е значително редуцирано по размер. Посочва също, че така наложените
наказания и последиците от тях ще доведат до затрудняване на осъществяване на дейността
на подсъдимия като международен шофьор, с която изхранва и издържа семейството
си. В тази връзка, по същество се прави искане за приложение на чл.55, ал.1,
т.1 от НПК и изменение на срока на наказанието лишаване от свобода от една
година на три месеца, както и за намаляване на срока на наказанието лишаване от
право за управление на МПС от една година и шест месеца на пет месеца.
В съдебно заседание въззивникът В.С.
участва чрез служебно назначеният му защитник – адвокат от ***. Защитникът поддържа
жалбата и допълнението към нея на основанията изложени в тях и с направеното
искане.
Участващият по делото прокурор
изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага съображения, че определените
на въззивника наказания са справедливи, като съответстват на осъщественото
деяние и личността му. Претендира за потвърждаване на присъдата и оставяне на
жалбата без уважение.
Съдът след цялостна проверка на
доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен
акт намира следното:
Въззивната жалба като подадена в срок
и от страна, имаща право, а и интерес от обжалване, е процесуално допустима. Разгледана
по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и
законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:
Подсъдимият В.С.
е с чисто съдебно минало. Същият е правоспособен водач на МПС категории * и * и
притежава свидетелство за правоуправление на МПС № **********.
На **.**.****г
около 11,00 часа В.С. управлявал товарен автомобил „М.А.” **** с ДК № ******* с
прикачено към него полуремарке „Ш.” с ДК № ******* по път 1-7 в посока от гр.Я.
към гр.Е.. Приближавайки бензиностнация „Б.П.” в с.* се отклонил наляво, за да
навлезе в района на бензиностанцията, но автомобилът поднесъл върху заснежената
пътна настилка и се ударил в бетонния пояс, ограждащ разделителния остров на
бензиностанцията, като го разбил. Свидетел на това станал намиращият се там
полицейски служител в РУ Тунджа Ямбол - С.П., който разпоредил на водача на
товарният автомобил да загаси двигателя на автомобила и да му предостави
документите за проверка. При отваряне на вратата на кабината, на св.П. му
замирисало на алкохол и потърсил съдействие от колегите си от пътен контрол. На
място дошъл св.В.В. - * и извършил проверка на С. за употреба на алкохол с
помощта на техническо средство - алкотест Дрегер 7510, което отчело 2.54
промила алкохол в издишвания въздух. Подсъдимият бил отведен в ЦСМП Ямбол
където му била взета кръвна проба.
Видно от
заключението по назначената по делото съдебно-химическа експертиза, в
представената за изследване от С. проба кръв, към 11,00 часа на **.**.**** г. в
кръвта му е имало етилов алкохол с концентрация 2.31 промила.
По силата на ЗПАМ
№**-****-******/**.**.** г. на Началник РУ Тунджа Ямбол, на В.С. временно било
отнето свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Установеното от въззивния съд от
фактическа страна напълно кореспондира с фактическата обстановка, приета от
районния съд. Последният е направил пълен и подробен анализ на доказателствената
съвкупност и подробно и коректно в мотивите си е изложил аргументи кои
доказателства кредитира, както и защо. Правилно, като обективни, логични,
достоверни и непротиворечиви са кредитирани показанията
на св. С.П. и св.В.В., писменото заключение на изслушаната по делото
съдебно-химическа експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице, а
така също и приложените писмени доказателства - талон за медицинско изследване,
протокол за оглед и изготвения към него фотоалбум, ЗПАМ №**-****-******/**.**.**
на Началник РУ Тунджа Ямбол, протокол за медицинско изследване, удостоверение
за сключен граждански брак, удостоверение за раждане, 2 броя договор за кредит,
справка за съдимост.
При правилно изяснена фактическа
обстановка и на базата на анализ на всички горепосочени доказателства,
решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като
е приел, че въззивникът – подсъдим е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г., около 11,00 часа в с.*, област *, по
път 1-7, в района на бензиностанция „Б.П.”, е управлявал моторно превозно
средство - седлови влекач марка „М.А.” **** с регистрационен № ******* с прикачено
полуремарке „Ш.” с регистрационен № *******, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда.
Аргументите на РС в тази насока са
правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги споделя напълно. От
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин както
авторството на извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът -
подсъдим е управлявал на **.**.**** г. около 11,00 часа, в с.*, област *, МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл, при съзнаване на общественоопасния му характер и
последици и тяхното целене, още повече, че С. е и правоспособен водач, запознат
напълно със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол.
Правилно и обосновано районният съд е
определил вида и размера на наказанията, наложени на подс.С. при условията на
чл.54 от НК, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината му
обстоятелства. Правилна е преценката на решаващия съд и при определяне размера
на наказанието по чл.343г от НК. Наличните смекчаващи вината на С.
обстоятелства - чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение в
досъдебното производство и тежкото му материално положение, не са нито
многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод за това, че
и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Определеният изпитателен срок по чл.66 ал.1 от НК правилно е определен в
минималния си размер от три години.
Относно размера на наказанията, съдът
намира, че така определени от РС-Ямбол ще осъществят визираните в чл.36 от НК
цели, а именно възпираща и възпитателна по отношение на въззивника - подсъдим и обществото.
Наказанието лишаване от свобода и наказанието лишаване от право да управлява
МПС, определени и наложени на С. в размери съответно една година и една година
и шест месеца, са коректно отмерени и съобразени, както с наличните и
установени по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
/посочени подробно по-горе/, така и с отегчаващите отговорността му такива, а
именно – високата степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща се
от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и високата
концентрация на алкохол в кръвта му. Последното не следва да бъде пренебрегнато,
а напротив – следва да бъде отчетено в достатъчна степен, т.к. характеризират С. като недисциплиниран и
опасен водач на пътя. С оглед това, съдът намира искането на въззивника,
изложено в жалбата му, за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и
определяне на размера на наказанието лишаване от свобода в минималния му размер
от три месеца, както и намаляване размера на наказанието лишаване от право да
управлява МПС от една година и шест месеца на пет месеца, за неоснователно.
Намаляване на посочените размери на наказанията би било проява на неоправдано
снизхождение към подсъдимия и не биха били достатъчни за осъществяване на
целите на наказанията към коригиране на поведението на С. като водач на МПС.
Наведените доводи във въззивната
жалба за явна несправедливост на наложените наказания предвид завишен размер на
същите, мотивирано с невземането предвид в достатъчна степен на характеристичните
данни за въззивника, процесуалното му поведение и чистото му съдебно минало, както
и причината, поради която е употребил алкохол, съдът намира за неоснователни. Именно
чистото съдебно минало, характеризиращите данни и процесуалното поведение са
взети предвид от решаващия съд при определяне на размера на наказанията. Затова и решаващият
съд е определил наказанията за осъщественото престъпно деяние по чл. 343 б ал.1
от НК, както и наказанието по чл.343г от НК при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и в минималния предвиден в закона размер. Причината, поради която
според защитника С. е употребил алкохол, а именно - че е пътувал дълги курсове
от Р.Р. до Р.Т. и обратно във време, в което температурите са били минусови и е
бил принуден дни наред да чака на международната граница, е ирелевантно обстоятелство
при определяне на срока на наказанията, които въззивникът следва да понесе за
извършеното от него противоправно деяние. Твърдяните в жалбата обстоятелства за
това, че въззивникът има семейство и малко дете, които издържа единствено от
работата си като международен шофьор, не са от естество да могат да бъдат взети
предвид като смекчаващи вината му такива, още повече, че именно като семеен с
малко дете, за което има задължение да се грижи и издържа, С. следва да има
изградена мотивация за спазване на законовите разпоредби, както и поведение,
изразяващо високо чувство на отговорност и дисциплинираност, включително и като
водач на МПС.
Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.59 ал.4 от
НК, като е зачел лишаването от право С. да управлява МПС, наложено му по
административен ред, считано от **.**.**** г.
Въззивният съд намери за
неоснователно искането на защитника, изложено в допълнението към въззивната
жалба, при ревизиране на присъдата в частта относно размера на наложените наказания,
да бъде взето предвид, че наложените с присъдата наказания лишаване от свобода
и лишаване от право да се управлява МПС, са определени от районния съд в този
им размер поради неявяването на подсъдимия в съдебно заседание по независещи от
С. причини, което е препятствало правото му да сключи споразумение с прокурора
или да поиска разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Следва
да се отбележи, че подсъдимият е бил редовно призован за съдебните заседания по
делото и с неявяването си в тях сам се е
поставил в невъзможност да се ползва от привилегиите на особените производства
по Глава XXVII от НПК и Глава XXIX от НПК за
разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното, въззивният
съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна,
обоснована, справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
Предвид на изложеното и на осн. чл.338 от НПК, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 99/18.06.2018 г.
постановена по НОХД № 374/2018 г. по описа на РС-Ямбол.
Решението е
окончателно.