ОПРЕДЕЛЕНИЕ

^{№.................}

Гр. Ямбол 28.09.2018 г.

В закрито съдебно заседание на 28.09. 2018 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Т. Мархолева

като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д № 249/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от ЕТ " АРИ А. *** срещу определение № 2253/15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4327/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, с което не е уважено искането за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК , издадена на 20.11.2017 г.. Като счита определението за неправилно жалбоподателят моли същото да бъде отменено. Твърди,че представените писменни доказателства са достатъчно убедителни за да формират сериозно съмнение относно претенцията на взискателя Община Ямбол и да обосноват спиране на принудителното изпълнение.

Частната жалба, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по чл.417 ГПК е започнало на основание заявление от ОБЩИНА ЯМБОЛ срещу ЕТ " АРИ А. *** за вземане в размер на 7 488,00 лв. главница, представляващо неизплатени такси по разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение-маси пред заведение в гр. Ямбол за периода 01.07.2016 г. - 31.10.2016 г., и 1066,38 лв. лихви за забава. Със заповед № 2823/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК Ямболския районен съд е допуснал незабавно изпълнение на паричното задължение. В срока по чл. 414 ал.2 ГПК длъжникът ЕТ " АРИ А. *** е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и е поискал спиране на принудителното изпълнение, на осн. чл.420 ал.2 ГПК. Искането за спиране на принудителното изпълнение е подкрепил с писменни доказателства: нот. акт № 116/1993 г., договор за наем от 01.01.2011 г., фактура № 68249/24.10.2016 г. за платени такси на Община Ямбол за разрешение за открита търговска дейност. Районният съд с определение № 2253/15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4327/2017 г. по описа на съда, като приел, че с искането не са представени писмени доказателства по смисъла на чл.420 ал.2 ГПК и , че изложените в същото обстоятелства не представляват основание за спиране на изпълнението, не уважил искането за спиране на изпълнението на Заповедта за изпълнение.

Настоящият състав на въззивния съд не споделя извода направен от районния съд, че представените от длъжника писменни доказателства не представляват „ писменни доказателства" по смисъла на чл.420 ал.2 ГПК,

разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание и даващи основание за спиране на изпълнителното производство. Под "писмени доказателства" в разпоредбата на чл.420 ал.2 ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение - т.е. да разколебаят съда в убеждението, че изпълнението (изцяло или отчасти) не се дължи. Представените по делото нот. акт № 116/1993 г., договор за наем от 01.01.2011 г., фактура № 68249/24.10.2016 г. за платени такси на Община Ямбол за разрешение за открита търговска дейност разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Обстоятелството, че е налице спор относно собствеността на терена, върху който са разположени масите, респ. дължимостта на такси на Общината за ползването на този терен, както и направеното плащане от длъжника по разрешението за открита търговска дейност, достатъчно убедително разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, и дават основание за спиране на изпълнителното производство.

С оглед гореизложеното, според въззивния съд е налице основание да се приеме, че представените към искането за спиране на изпълнението писменни доказателства представляват "писмени доказателства" по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК, при наличието на които искането следа да бъде уважено. Районният съд неправилно е отказал да уважи искането за спиране на изпълнението, поради което определението, с което е това не е направено, следва да бъде отменено, като бъде постановено спиране на принудителното изпълнение на заповедта.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2253/15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4327/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, с което не е уважено искането за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 20.11.2017 г..

СПИРА принудителното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 20.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4327/2017 г. по описа на Ямболския районен съд

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: