О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                           27.09.2018 г.                                гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд,                                                        гражданско отделение

На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                                  2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

Като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №247 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.П.Ч. и Г.П.Г. *** чрез процесуалния им представител адв. С.Е.,*** с адрес за призоваване: гр. Я., ул. "********" №**, ст. *** срещу Определение №1660/29.05.2018 г., постановено по гр. дело №1135/2018г. на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага, че в случая първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, направил е грешни правни изводи и неправилно е квалифицирал претенцията. Твърди, се че ищците се легитимират като собственици на имот с квадратура 1615 кв.м. по нотариален акт №144, т. 3, н.д. 1335 от 1961 г., който 1969 г. с РП на с. Лозенец е регулиран по начин, по който е нямало съвпадение между имотните граници, определени с плана от 1960 г. Въпросният регулационен план не бил приложен и действителната граница никога не била местена. Допълва, че към 1961 г. собственият им имот бил описан като УПИ IV-137 в кв. 39 по плана на селото, а към 1969 г. е придобил нов номер, а именно - УПИ II-314 в кв. 38. Сочи още, че към 2012 г. тази грешка в регулацията продължавала да съществува, като процесната разлика в квадратурата в размер на 380 кв.м. се образувала като : 30 кв.м. от източната част на парцела на жалбоподателите били придадени към УПИ XVI-315 /като въпросната площ граничила с УПИ II-134, улица и УПИ XVI-135/ и 350 кв.м. също от източната част били придадени към УПИ XVII-315 /като площта граничела с УПИ II-134, УПИ XIV-311 и УПИ XVII-315/. Жалбоподателите твърдят, че са собственици на цялата площ от 1615 кв.м., включваща и придадените по регулация части към съседните парцели, като желаят да се установи, че има несъответствие между тяхната собственост и начинът, по който е отразена в регулационния план. Обосновават правния си интерес с твърдения, че границата на техния имот не е била променяна нито към 1969 г. при изготвяне на плана, нито към 2012 г., както и с това, че съдебното произнасяне ще им даде основание да претендират поправка в регулационния план чрез нанасяне на действителните имотни граници. Молят определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ЯРС за разглеждане, ведно със законните последици.

Препис от жалбата е изпратен на ответниците С.Т.Ч. и Н.Г.Ч., получен от процесуалния им представител адв. Р., въпреки което в законовия седмичен срок отговор на частната жалба не е депозиран.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази доводите на частния жалбоподател и след преценка на материалите по делото намира следното:

Изначално към 10.10.2016 г. РС-Ямбол е бил сезиран с искова молба, с която ищците С.П.Ч. и Г.П.Г. са предявили против ответниците С.Т.Ч. и Н.Г.Ч. иск "да се приеме за установено по отношение на страните, че към момента на приемане на изменението на регулационния план от 2012 г. ищците С.П.Ч. и Г.П.Г. са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Лозенец, представляващ дворно място с площ от 1615 кв.м., парцел IV-137 в кв.39 по стария план на селото, който неправилно е заснет в момента като ПИ 314 в кв.38 по плана на селото с площ от 1235 кв.м., а разликата в квадратурата е придадена към парцели XVII-315 и XVI-315 в кв.38 по плана на селото, собственост на ответниците С. и Н. Ч.."

След като е констатирал нередовности по депозираната искова молба, с разпореждане №5492/12.10.2016 г. ЯРС е обездвижил производството по делото, като е указал на ищците да конкретизират петитума си, като бъде посочено колко кв.м. твърдят, че са грешно заснети в кадастъра към всеки един от двата поземлени имота, собственост на ответниците.

С молба, вх. №15637/03.11.2016 г. ищците са уточнили петитума си, като са заявили искане към съда : "да приеме, че е налице несъответствие между обема на правото на собственост на С.П.Ч. и Г.П.Г., като същите са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Лозенец, представляващ дворно място с площ от 1615 кв.м., парцел IV-137 в кв. 39 по стария план на селото, който неправилно е заснет и отразен в кадастралната карта като ПИ 314, за който е отреден УПИ II-314 с неуредени регулационни сметки, с площ от 1235 кв.м., а разликата в квадратурата в размер общо на 380 кв.м. е придадена към парцели XVII-315 /съответно 350 кв.м./ и XVI-315 /съответно 30 кв.м./ в кв.38 по плана на селото, намиращи се на източната граница на моя имот, като и двата имата са собственост на С. и Н. Ч.."

Впоследствие съдът се е произнесъл с Решение №632/12.10.2017 г., постановено по гр.д.№2697/2016 г. по описа на ЯРС, с което е било прието за установено спрямо С.П.Ч. и Г.П.Г., че към датата на одобряване на КККР на с.Лозенец по плана от 1969 год., е била на лице грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на границата на имота на ищците, съставляващ УПИ II-314, при което неправилно част от имота с площ от 390 кв.м. е отразена като част от кадастралната основа на имота на ответниците. Окръжен съд - Ямбол с Решение №6 от 07.02.2017 г. по гр.д. №400 от 2017 г. е обезсилил решението на ЯРС, като постановено по непредявен иск /при различна номерацията на имотите и плана и различна от заявената с ИМ площ/, след което на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК е върнал делото на друг състав от ЯРС.

При новото разглеждане с разпореждане №1399 от 30.03.2018 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищците да индивидуализират спорните площи от 350 кв.м., придадени към парцел XVII -315 и 30 кв.м., придадени към парцел XVI-315, като посочат къде точно се намират тези площи и техните граници и да уточнят дали твърдят, че са собственици на тези части от имоти.

С молба от 20.04.2018 г. ищците правят уточнение, като продължават да твърдят, че те се легитимират като собственици на "имот с квадратура 1615 кв.м. по нотариален акт №144, т. 3, н.д. 1335 от 1961 г., съставляващ парцел IV-137 в кв. 39 по плана на с. Лозенец, действащ към него момент. През 1969 г. този парцел придобива нов номер, а именно - УПИ II-314 в кв. 38. Процесната разлика в квадратурата в размер на 380 кв.м. се образува като : 30 кв.м. от източната част на парцела са придадени към УПИ XVI-315 /граници на тази площ са УПИ II-134, улица и УПИ XVI-135/ и 350 кв.м. също от източната част били придадени към УПИ XVII-315 /като граници на тази площ са УПИ II-134, УПИ XIV-311 и УПИ XVII-315/. Твърдим, че сме собственици на цялата площ от 1615 кв.м. по нотариален акт, включително и площите, които се придават на съседните два парцела".

С разпореждане №1934 от 11.05.2018 г. първоинстанционният съд е отново е обездвижил исковата молба, като е дал указания на ищците да уточнят дали претендират установяване на правото им на собственост към настоящия момент върху целия имот от 1615 кв.м. или към минал момент. Като в случай, че искът е предявен за установяване на собственически права към минал момент, ищците е следвало да обосноват правен интерес и да формулират съответен петитум.

В изпълнение на указанията ищците за пореден път са заявили, че са собственици на "имот с квадратура 1615 кв.м. по нотариален акт №144, т. 3, н.д. 1335 от 1961 г., съставляващ парцел IV-137 в кв. 39 по плана на с. Лозенец. Понастоящем имотът е отразен с площ 1226 кв.м. и с номер УПИ II-134." В крайна сметка е формулиран следния петитум : "да се приеме за установено спрямо ответниците , че е на лице грешка при изготвяне и одобряване на КККР на с. Лозенец, общ. Стралджа на плана от 1969 г. /Заповед №188 от 20.10.2969 г./ и приетия ПУП, одобрен със Заповед №3-714 от 26.11.2012 г. на Кмета на Стралджа, касаеща нашия НИ, като приемете, че част от имота в размер на 380 кв.м. са заснети погрешно като част от съседни други парцели, а именно: 314 кв.м. към УПИ IX-137 и 76 кв.м. към УПИ I-313 по плана на селото от 1969 г., собственост на С. и Н. Ч.". Освен това ищците претендират да се установят пространствените предели на правото им на собственост "към момента на одобряване на КККР през 1969 г. на с. Лозенец и приемането на ПУП одобрен със Заповед №3-714 от 26.11.2012 г.". Правният си интерес обосновават с необходимостта от защита на правото си на собственост чрез оборване на презумпцията за вярност на кадастралната карта и изправяне на грешното заснемане на част от техния имот към съседните два имота, принадлежащи на ответниците.

С обжалваното Определение №1660/29.05.2018 г., Ямболският районен съд е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост на иска на основание чл. 130 от ГПК. Изложени са съображения, за отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка за наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, изразяваща се в липса на одобрена кадастралната карта за конкретното населено място, което обстоятелство първоинстанционният съд констатирал чрез служебно извършена справка в интернет страницата на Агенция по геодезия, картография и кадастър. На второ място съдът е приел, че искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР /респ.чл.53, ал.2 от ЗКИР отм./ следвало да бъде предявен като положителен установителен към настоящия момент, като се съобразят всички правопораждащи или правопогасяващи факти, настъпили до приключване на устните състезания пред съда, поради което претенцията, заявена към минал момент се явявала недопустима.

Определението на първоинстанционният съд е неправилно.

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Това правомощие се осъществява само в случай, че е налице процесуален ред, за който съблюдава съдът и основание и искане, отправени до него от съответната страна, за чиято редовност отново съгл. чл. 7 от ГПК служебен ангажимент има съдът. Спорното право се индивидуализира в исковата молба чрез посочване на спорния предмет (основание на иска) и посочване в какво се състои искането (петитум). Съдебното решение е недопустимо, ако съдът е разгледал други факти, а не тези на които е основан иска или се е произнесъл по искане, различно от заявеното от ищеца. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се определят съобразно разрешения спор, а при исковете по чл. 54, ал.2 ЗКИР това е принадлежността на правото на собственост и липсата на отразяване или неправилното отразяване на границите на правото на собственост.

Исковата молба по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва да съдържа твърдения за правото на собственост към момента, в който се твърди, че е допусната непълнотата или грешката, включително и за придобивното основание на ищеца или неговия праводател. Петитумът съдържа две части – установяване правото на собственост на ищеца върху спорната площ и установяване на грешното й заснемане или липсата на заснемане (арг. от Определение № 42/2.02.2011 г. по ч.гр.д. № 26/2011 г., ВКС).

При проследяване на хронологичната последователност от различните формулировки на настоящата претенция и обстоятелствата, на които се основава, се установяват следните системни твърдения на ищците: че те са собственици на имотът, който е описан по Нотариален акт №144, т. 3, н.д. 1335 от 1961 г. с квадратура 1615 кв.м. След като през 2012 г. последните получават проект за изменение на ПУП на съседните им имоти, осъзнават, че имотът им е с променена сигнатура по регулация, вследствие на което се е стигнало до редукция в площта му с 380 кв.м., като към УПИ IX-137 били придадени 314 кв.м., а към УПИ I-313 съответно 76 кв.м. Към момента имотът е индивидуализиран като УПИ II-134 в кв. 39 по ПУП на с. Лозенец, община Стралджа, одобрен със Заповед №3-714 от 26.11.2012 г. Посочени са и собствениците на имотите, към които са придадени процесните части – С. и Н. Ч.. Посочено е, че процесния имот е погрешно заснет в кадастрални план на селото, одобрен 1969 г. Следва да се има предвид, че когато кадастралния план е станал основа за изработване на дворищна регулация, собствениците на неправилно заснет парцел имат интерес от съдебно установяване на реалните граници на имота си. Следователно – на лице е минимумът от твърдения, които да попълнят фактическия състав на петиторна претенция за непълноти и грешки в кадастралната карта. Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение е такъв по същество на спора.

На първо място наличието или липсата на действаща кадастрална карта и кадастрални регистри, в които процесния имот е придобил погрешно пространствено разпространение, е въпрос по същество на делото. Действително при справка в интернет страницата на АГКК се установява, че за с. Лозенец, общ. Стралджа не е изработена кадастрална карта. На първо място следва да се има предвид, че към въпросния сайт (www.cadastre.bg) липсва препращаща норма, обуславяща допустимостта на служебна проверка по данните в него (арг. от чл. 23, ал. 4 от ЗТР). На второ място дори това да е безспорно и въведено като твърдение по делото, то не изключва интересът на ищците да се обосновава с наличието на стар кадастрален план, който няма как да бъде отразен интернет страницата на АГКК. Основанието на положителния установителен иск за собственост по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр.49 от 2014 година /, произтича от правото на собственост и от интереса на неговите титуляри да отстранят непълноти или грешки в кадастрална карта или кадастрален план , послужили като основа за изработването на ПУП и точното отразяване на процесния ПИ в него (арг. от Решение № 61/10.07.2015 г. по гр.д. № 4712/2014 г. на ВКС). Именно с неправилно придадени части по регулация е свързано и оплакването на жалбоподателите.

На следващо място производството по делото е прекратено, тъй като искането било за установяване правото на собственост към минал момент. При постановяване на ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., т.4 ОСГК на ВКС е изходило от виждането, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момент на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл.235, ал.3 ГПК. Определението, дадено в § 1, т.16 ДР ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Отразяването в решението на момента, към който е допусната непълнотата или грешката – одобряване на кадастралната карта е от значение за основанието, на което ще се извърши изменението на кадастралната карта – чл.51, ал.1, т.2, както и на процедурата по изменение – въз основа служебно изпратен от съда препис от влязлото в сила съдебно решение (чл.54а, ал.1, изр.първо ЗКИР), придружено със скица-проект (чл.54, ал.2 във вр. с чл.54а, ал.1, изр.2 ЗКИР) и без издаване на заповед (чл.53а, т.1 ЗКИР). Възпроизвеждането в петитума на исковата молба на искане за установяване на грешката или непълнотата към момента на одобряване на кадастралната карта (съгл. § 1, т.16 ДР ЗКИР), следва да се тълкува именно в гореспоменатия смисъл, а не като аргумент за недопустимост на претенцията (в този см. Решение №70/20.06.2016 по дело №6305/2015 на ВКС). С оглед гореизложеното е и формулирана претенцията на ищците – да се установи, че са собственици на 1615 кв.м. по нотариален акт №144 от 1961 г. и че продължават да бъдат собственици на върху имот със същата площ, независимо от предвижданията на действащия в с. Лозенец, общ. Стралджа ПУП.

На последно място по отношение на поръката на първоинстанционния съд към ищците да потърсят защита на правата си по реда на чл. 124 от ГПК, следва да се има предвид следното:

Посочената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или по чл. 124, ал. 1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако правния интерес се извежда от други твърдения – по чл.124, ал.1 ГПК (арг. от Решение №70/20.06.2016 по дело №6305/2015 на ВКС, ГК). Следователно при налични твърдения за придадени части по регулация, която не е била приложена, но вследствие на което ищците да искат да установят правото си а собственост върху още 350 кв.м., без наведени твърдения за грешка в заснемането, то искът би следвало да се квалифицира по чл. 124 от ГПК, а не да се прекратява поради липса на интерес. Тоест, не може да се откаже защита и съдействие на ищеца под предлог, че посоченото от него основание на исковата претенция (необвързващо съда), води при всички положения до недопустимост, при така формулираните основания на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба.

По изложените съображения ЯОС намира, че обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №1660/29.05.2018 г., постановено по гр. дело №1135/2018г. на Ямболски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.