На 27.09.2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.ч.гр.дело № 230 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Ямбол, представлявано от управителя С. Р., против Определение №1948/ 03.07.2018г. на Ямболски районен съд по ч.гр.д. №1170/2016г. в частта, с която е обезсилен изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение №669/04.05.2016г., относно присъдените с изпълнителния лист разноски.

Частният жалбоподател счита, че определението на ЯРС в обжалваната му част е неправилно, тъй като с Определение №2268/14.11.2016г. ЯРС е обезсилил заповедта по чл.410 ГПК само за сумата от 52,90 лева, представляваща главница и лихва, а с Разпореждане №6455/23.11.2016г. съдът е приел, че издаденият изпълнителен лист за разноските подлежи на изпълнение. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част и за присъждане на разноските в настоящото производство.

Ответницата по частната жалба Д.Д.Г. *** е депозирала писмен отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна. Изложила е съображения, според които след подадено от нея възражение по чл.423 ГПК, заявителят, сега частен жалбоподател, не е предявил в срок иска по чл.422 ГПК относно вземането си, нито в този срок е представил доказателства, че е получил плащане на вземането си по заповедта за изпълнение след подаване на заявлението, в съответствие с разясненията по т.10в от ТР №4/2013г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при което правилно с влязлото в сила Определение №2268/14.11.2016г. ЯРС е обезсилил заповедта за изпълнение изцяло, включително в частта за разноските, като правилно е и обжалваното определение, с което изцяло е обезсилил и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

Производството по ч.гр.д. №1170/2016г. по описа на ЯРС е образувано по заявление на дружеството "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Ямбол за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане срещу длъжника Д.Д.Г. *** в размер на сумата 52,81 лева - главница и лихва от 0,09 лева. Издадена е заповед за изпълнение №669/04.05.2016г. за посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата и разноски в размер на 325 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5, вр. с ал.1 ГПК. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът не е подал възражение, при което с Разпореждане от 30.06.2016г. ЯРС е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя.

На 19.08.2016г. длъжникът Д.Г. е подала възражение по реда на чл.423 ГПК, като с влязло в сила Определение №337/30.09.2016г. по ч.гр.д. № 335/2016г. ЯОС е приел възражението, постановил е спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение и е върнал делото на ЯРС за даване на указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1 ГПК.

С получено на 10.10.2016г. съобщение заявителят "В и К" ЕООД е уведомен, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си, като донесе следващата се държавна такса и уведоми заповедния съд за предявения иск, като в този срок, който е изтекъл на 10.11.2016г. "В и К" ЕООД не е представило доказателства за предявен иск срещу длъжника и с Определение №2268/14.11.2016г. ЯРС е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение № 669/04.05.2016г. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Заявителят е подал две молби - от 24.10.2016г. и от 22.11.2016г., с които е поискал издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение, с твърдение, че длъжникът е платил главницата и лихвата по заповедта след подаване на възражението. С Разпореждане №6455/23.11.2016г. ЯРС е оставил без уважение искането на "В и К" ЕООД за издаване на изпълнителен лист за разноските, по съображения, че такъв вече е издаден, а заповедта за изпълнение е обезсилена само в частта на задължението.

С молба от 03.07.2018г. длъжникът Д.Г. е поискала от съда да обезсили издадения изпълнителен лист по обезсилената заповед за изпълнение №669/04.05.2016г.

С обжалваното Определение №1948/03.07.2018г. ЯРС е уважил молбата на длъжника, като е обезсилил изпълнителния лист и е прекратил производството по делото, приемайки, че е пропуснал да стори това с Определение №2268/14.11.2016г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение.

Определението е правилно.

Съгласно действащата редакция на чл.415, ал.5 ГПК, предишна редакция на чл.415, ал.2 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си в едномесечния срок по ал.1, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и издадения изпълнителен лист по чл.418 ГПК. Според разясненията, дадени в т.10в от ТР №4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, същият няма правен интерес от предявяването на иска за съществуване на вземане. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като след изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Ако заповедта за изпълнение е по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл.415, ал.1 ГПК съда в заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.

В случая заявителят "В и К" ЕООД не е предявил в срока по чл.415, ал.1 ГПК иск за установяване на вземането си. В този срок е уведомил заповедния съд, че е получил плащане на вземането си след подаване на заявлението и има право на разноските по заповедта за изпълнение, но не е представил доказателства за времето на извършеното плащане, при което правилно с Определение №2268/14.11.2016г. ЯРС е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила, като нито от мотивите му, нито от диспозитива му личи воля на съда, че обезсилването на заповедта е частично, т.е. че не обхваща присъдените разноски. Заявеното от кредитора искане за издаване на изпълнителен лист за сторените от него разноски действително е в срока по чл.415, ал.1 ГПК, но не е подкрепено с доказателства, че извършеното плащане на вземането е след заявлението, поради което заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване изцяло и липсва основание да бъде уважено това искане за разноските, с оглед разясненията по т.10в от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС. При обезсилване на заповедта за изпълнение изцяло заповедният съд е пропуснал да обезсили издадения въз основа на нея изпълнителен лист, при което този пропуск е отстранен с обжалваното определение. Същото е правилно и законосъобразно и в оспорената му част за разноските, и същото следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1948/03.07.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д. №1170/2016г. в частта, с която е обезсилен издадения въз основа на заповед за изпълнение №669/04.05.2016г. изпълнителен лист относно присъдените разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.