В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 септември 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №232 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 т.6 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на И.К.М. ***, чрез адв.А.И.Д.-К. - СтАК, срещу Постановление от 02.05.2018г., с което ЧСИ И.Х., с рег. №878 с РД-ЯОС е отказала да прекрати изп.дело №20118780400603 срещу длъжника И.К.М., на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят "Райфайзенбанк"ЕАД не е поискал извършване на изпълнителни действия по отношение на жалбоподателя - длъжник в изпълнителното производство, в продължение на повече от 2 години, считано от 27.07.2011г., когато е бил наложен запор на банкова касета на длъжника в "УниКредит Булбанк" АД по изп.дело №20118780400603. Твърди се, че последното поискано от взискателя изпълнително действие по отношение на длъжника И.К.М. е с молбата за образуване на ИД с вх.№4141/28.06.11г., като от тогава не са били извършени никакви изпълнителни действия, поради което производството е било прекратено ех lege с изтичане на двегодишния срок, считано от 28.06.2013г. и извършените след тази дата изпълнителни действия по отношение на длъжника И.М. са незаконосъобразни, в т.ч. и извършеното действие на 15.03.2018г. - запор върху пенсията на този длъжник. Претендира се отмяна на атакувания акт, зачитане на последиците от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на жалбоподателя и вдигане на наложените запори и други обезпечителни мерки срещу този длъжник.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК, другата страна - взискателят по изпълнението "Райфайзенбанк"ЕАД е представил възражения по жалбата, със становище за нейната неоснователност.

ЧСИ-Х. е депозирала мотиви по обжалваното действие като е посочила, че намира жалбата за неоснователна.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, от легитимирано лице - длъжник по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.435 ал.2 т.6 ГПК действие на съдебния изпълнител - отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по отношение на жалбоподателя длъжник. Разгледана по същество жалбата се преценя като основателна.

Изпълнително дело №20118780400603 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС, е образувано по молба на взискателя "Райфайзенбанк" ЕАД с вх.№4141/28.06.11г. и по приложен изпълнителен лист от 22.03.2011г. по ч.гр.д.№353/2011г. по описа на PC-Нови Пазар, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №246/22.03.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, съгласно който "Райфайзенбанк" ЕАД е осъдила, като жалбоподателят И.К.М., заедно с: "ГАЛИСМАН"АД с.Енево, "ИКОММА"ЕООД с.Плана, "РОСИЛ"ЕООД гр.Варна, "АНИМИЛ"ЕООД гр.Варна, "ВЕНЕЯ"ЕООД гр.Варна, "ВИТИКО"ООД гр.Варна, "УНИБРО"ООД с.Енево, Г. Т. В., В. М. В. и И. И.И., солидарно да й заплатят сумата от 82 266 евро-главница; 721,37 евро-просрочена редовна лихва, начислена за периода от 06.07.2010г. до 05.08.2010г., включително; 10 440,29 евро-просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 06.08.2010г. до 20.03.2011г., включително; комисионна управление, дължима на 05.08.20Юг. в размер на 350 евро; законна лихва от 21.03.2011г. до изплащане на вземането, както и разноските: 3668,26 лева-държавна такса и 2284,13 лева- възнаграждение за юрисконсулт.

С молбата за образуване на ИД с вх.№4141/28.06.2011г., взискателят е поискал от ЧСИ извършване на изпълнителни действия по отношение на всички длъжници, в.т.ч. и по отношение на длъжника И.К.М.. В следствие на това ЧСИ е изпратил запорни съобщения до "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД с изх.№9403/27.07.2011г. и до "Райфайзенбанк" ЕАД с изх.№9402/27.07.2011г. Видно от писмо изх.№50813/02.08.2011г. на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД, въз основа на запорното съобщение на ЧСИ сметката на М. е блокирана и е ограничен достъпът му до обществения трезор на банката. Видно от изпълнителното дело, след посочената дата и до 09.08.2017г. по отношение на длъжника И.К.М. не са били искани от взискателя, нито са били извършвани от ЧСИ каквито и да са изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

По делото, в посочения период са подавани множество молби от взискателя, но същите касаят искания за предприемане на изпълнителни действия спрямо различни лица от останалите солидарни солидарни длъжници, но не и срещу жалбоподателя: молба вх.№5253/23.08.2011г. за налагане на възбрани върху имоти на В. В. и И. И.; молба вх.№4182/20.03.2013г. за опис и публична продан на имоти на "ВИТИКО"ООД; молба вх.№18870/09.12.2013г. за определяне на нова дата за публична продан на имотите на "ВИТИКО"ООД; молба вх.№1472/10.02.2015г. за налагане на възбрана на имоти собственост на "ВЕНЕА"ЕООД и запор на вземанията на длъжниците И.И. и В. В. молба вх.№3875/16.02.2017г. за налагане на възбрана върху имоти на Г. Т. В.и запор на дружествени дялове на "ВЕНЕА"ЕООД

Едва на 09.08.2017г. с молба вх.№20259, взискателят "Райфайзенбанк" ЕАД е поискал запор на банкови сметки на длъжниците по делото, в т.ч. и на сметките на жалбоподателя М..

С молба вх.№4902/14.02.2018г., взискателят е поискал налагане на запор върху пенсията на длъжника И.М.. На 15.03.2018г. до НОИ-София е било изпратено запорно съобщение изх.№6762, за налагане на запор върху пенсията на М.. И такъв е бил наложен видно от писмо изх.№3010-21-9901/20.03.2018г. на НОИ.

На 30.04.2018г. длъжникът И.К.М. е депозирал, молба вх.№12249 за прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взскателя.

С постановление от 02.05.2018г. ЧСИ Х.е отказала да прекратила изпълнителното дело по отношение на този длъжник, на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Обжалваното постановление е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно мотивите към т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години на действия от взискателя по отношение на един от солидарните длъжници, в рамките на посочения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците /предвид различните изпълнителни правоотношения/ и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение на един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Право на взискателя е да насочи изпълнението/ или да инициира извършването на последващи изпълнителни действия, в рамките на даден изпълнителен способ, само спрямо един от посочените в изпълнителния лист длъжници, тъй като изпълнителните дела срещу няколко длъжници, отговарящи за едно и също притезание, са различни /в т.см.: Решение №48/14.07.2016г. по т.д. №404/2015г. на II т.о. на ВКС/.

Насочването на изпълнението само срещу някои от солидарните длъжници и изтеклия срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, без каквито й да са изпълнителни действия срещу длъжника И.К.М. в продължение на повече от 2 години, считано от 27.07.2011г., са довели да перемпция на изпълнителното производство срещу него.

В случая ново изпълнително действие е било поискано от взискателя с молби вх.№№ 20259/09.08.2017г. /с искане за запор на банкови сметки на длъжниците по делото, в т.ч. и на сметките на жалбоподателя М./ и 4902/14.02.2018г. /с искане за налагане на запор върху пенсията на длъжника И.М./. Същите обаче са подадени извън законоустановения двугодишен срок. Последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 27.07.2011г., след което в продължение на две години не са били искани никакви изпълнителни действия по отношение на М., поради което производството по отношение на този длъжник е било прекратено ex lege с изтичане на двегодишния срок, т.е. на 27.07.2013г.

С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното постановление на ЧСИ от 02.05.2018г., като незаконосъобразно следва да бъде отменено, следва делото да се върне на ЧСИ с указания да прекрати производството по него по отношение на длъжника И.К.М., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. На основание чл.433 ал.3 от ГПК следва ЧСИ да вдигне всички наложени запори и възбрани по делото, касаещи имуществото на длъжника И.К.М.. Това са действия, които следва да се извършат от ЧСИ /Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. ВКС/.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС, за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело №20118780400603, в частта му срещу длъжника И.К.М. при усл. на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, обективиран в постановление от 02.05.2018г.

ВРЪЩА изп. дело №20118780400603 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС с указания да се прекрати производството по делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, в частта му по отношение на длъжника И.К.М., и за вдигане на всички наложени обезпечителни мерки, касаещи имуществото на този длъжник, на основание чл.433 ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА "РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/"ЕАД гр.София, ЕИК-831558413, да заплати на И.К.М., с ЕГН-**********,***, чрез адв.А.И.Д.-К. - СтАК, сумата 425 лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.