Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.09.2018 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 11
септември 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гражд.дело № 207 по описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Д.К. и Т.С.К.,***, подадена
чрез пълномощника адв.М.Д. от ЯАК против Решение №302/16.05.2018 г.,
постановено по гр.д.№423/2018 г. по описа на ЯРС, с което е прогласен за
нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД сключения Договор за аренда на
земеделска земя от 20.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в
СВп-Ямбол, вх.рег.№4568/21.06.2016 г., по силата на който С.Д.К., като
съсобственик и арендодател е предоставил на Т.С.К., като арендатор, за временно
и възмездно ползване земеделска земя, находяща се в землището на с.Ботево,
обособена в 6 броя ниви, подробно описани в договора. Със същото решение е
оставен без разглеждане предявеният от Д.А.И. против С.Д.К. и Т.С.К., при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.229, ал.2 ЗЗД, вр. с пар.1
от ДР на ЗАЗ и чл.4 от ЗАЗ да се приеме за установено, че сключения между
ответниците Договор за аренда на земеделска земя от 20.06.2016г., има сила за 5
стопански години по отношение на имот находящ се е землището на с. Ботево,
община Тунджа", област Ямбол: НИВА с площ 15.465 дка, в местността
„Юрта". поземлен имот № 05863.13.205, образуван от имот №05863.13.203. със
стар имотен номер по КВС №013203, част от имот: НИВА от 19.467 дка, шеста категория,
местност „Юрта" имот №013203 по плана за земеразделяне
С въззивната жалба решението на
ЯРС се атакува в частта, с която е
прогласен за нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД сключения Договор за
аренда на земеделски земи от 20.06.2016 г.
и в частта за разноските с твърдения, че е неправилно - незаконосъобразно и
необосновано. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на решението
атакуваните части и постановяване на ново - по същество на спора, с което иска
на ищеца с пр.осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД бъде отхвърлен. Заявена е претенция за присъждане на
сторените разноски пред всички инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият
Д.А. ***, чрез пълномощника си адв.Р.Я. от ЯАК е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, в който е заявил становище за нейната неоснователност.
Изложени са съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение, въз основа на които се иска потвърждаването му. Претенция за
присъждане на разноски не е заявена.
В о.с.з. въззивниците, редовно и
своевременно призовани, не се явяват, но чрез процесуалния си представител -
адвокат поддържат жалбата по изложените в същата съображения и по допълнителни
такива, развити в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. въззиваемия, редовно и
своевременно призован, се явява лично, като чрез процесуалния си представител -
адвокат поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба по
съображения, изложени в отговора. Иска потвърждаване на атакуваното решение. Заявява и претенция за присъждане на
сторените по делото разноски.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
ЯРС правилно е установил
фактическа обстановка по делото. Във въззивната инстанция не се ангажираха
доказателства, които да доведат до промяната й.
Съгласно нот.акт №74, том II,
per.№2606, дело №179/22.07.2016 г. на нотариус С.С. вписан под №454 в регистъра на НК,
Д.А.И. е признат за собственик на 16/273 ид.ч. от недвижими имоти, придобити по
наследство от И. Д.К.,***, находящи се в землището на с.Ботево, общ.Тунджа, обл.Ямбол,
а именно: 1.НИВА от 19.467 дка, местност „Юрта", имот №013203 по плана за
земеразделяне; 2.НИВА от 16.481 дка., местност „Горчивото дере", имот
№020014 по плана за земеразделяне; 3.ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА от 7.000 дка, местност
„Ливадите", имот №032055 по плана за земеразделяне; 4.НИВА от 11.592 дка,
местност „Горчивото дере", имот №035011 по плана за земеразделяне; 5.НИВА
от 26.110 дка, местност „Акбунарски път", имот №065004 по плана за
земеразделяне; 6.НИВА от 13.172 дка, местност „Биктеша", имот №066085 по
плана за земеразделяне.
С нот.акт №42, том IV, per.№8491,
дело №539/27.12.2016 г. на нотариус П. К. с per. №170 на НК Д.А.И., П. Й.Х., И.Й.К., С. Й. С., К.Й. К., М. С. Г., Д. С. А., М. С. Х., Р.С. Х. и И. М. И. са признати за собственици по
давностно владение и наследство на недвижими имоти, в землището на с.Ботево,
общ.Тунджа, обл.Ямбол, а именно: 1.НИВА от 19.467 дка, местност „Юрта",
имот № 013203 по плана за земеразделяне; 2.НИВА от 16.481 дка, местност
„Горчивото дере", имот №020014 по плана за земеразделяне; 3.НИВА от 11.592
дка, местност „Горчивото дере", имот № 035011 по плана за земеразделяне и
4.НИВА от 26.110 дка, местност „Акбунарски път", имот №065004 по плана за
земеразделяне.
С договор за доброволна делба от
17.11.2017 г. съделителите Д.А.И., П.Й. Х., Р. И. К., С. К. К., С. Й. С., К. Й.К., М. С. Г., Д. С. А., М. С. Х., Р.С. Г. и И.М. И. са извършили доброволна делба на
съсобствените им недвижими имоти, подробно описани в нот.акт №42, том IV, per.
№8491, дело №539/27.12.2016 г. на нотариус П. К. с per.№170 на НК. По силата на
цитирания договор ищеца Д.И. е получил в дял нива с площ от 15465 кв.м.,
местност „Юрта", имот №05863.13.205 по плана за земеразделяне на с.Ботево,
който имот е образуван от имот №05863.13.203 със стар имотен номер по КВС
№013203.
Видно от договор за аренда от
20.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията, вх.per.№4568/21.06.2016 г., С.Д.К.,
в качеството на съсобственик на описаната в договора зем.земя е предоставил на Т.С.
К. за временно и възмездно ползване под аренда земеделска земя, находяща
се в землището на с.Ботево общ.Тунджа, обл.Ямбол, представляваща 6 броя
земеделски имота, подробно индивидуализирани, сред които и НИВА от 19.467 дка,
местност „Юрта", имот №013203 по плана за земеразделяне, на част от която
в размер 15465 кв.м. твърди да е собственик ищеца и която част е предмет на
иска.
По делото е представен и договор
за наем на недвижими имоти - земеделски земи от 30.10.2014 г. с нотариална
заверка на подписите вписан в Службата по вписванията - Ямбол, вх.per.№9320/30.10.2014
г., по силата на който М. С. Г., като наемодател е предоставила на Т.С. К., като наемател за временно
възмездно ползване наследствени недвижими имоти - земеделски земи, находящи се
в землището на с. Ботево. По силата на сключено между М. С. Г. и Т.С.К. споразумение, те се
съгласили описания договор за наем да се прекрати по взаимно съгласие.
Във връзка с възраженията си в
отговора ответниците са представили Решение №0401/22.03.1999 г. постановено по
Преписка №17185 на ПК Община Тунджа, с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на И. К.И. съгласно плана за земеразделяне в землището на
с.Ботево върху процесните 6 броя земеделски имоти.
Според удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх.№419/13.12.2017 г. на кмета на
с.Ботево И. Д.К.
и И. К.И.
са имена на едно и също лице. Представено е и удостоверение за наследници на И. Д.К. изх.№47/07.03.2018 г. на
кметство с.Ботево, общ.Тунджа, починал на **.**.**** г., видно от съдържанието на
което в същото са отразени като наследници 65 броя лица, сред които ищеца Д.А.И.
и ответника С.Д.К..
Съгласно удостоверение
изх.№РД-09-222/14.03.2018 г. на ОД „Земеделие"-Ямбол, ОСЗ
„Тунджа-Ямбол", издадено на Т.С.К. като ползвател на имоти с №№013203,
020014, 032055, 035011, 065004 и 066085 в землището на с.Ботево, същите са
заявени за ползване за 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. стопански
години от Т.С.К. с правно основание за ползване за последните две стопански
години - нотариално заверен договор за аренда, вписан в Службата по вписванията
към ЯРС, вх.рег.№4568/21.06.2016 г.
Ответниците са представили две
разписки за паричен превод от 14.03.2018 г., издадени от „Български пощи"
АД за сумата първата от 6.80 лв. и втората от 304.80 лв. с подател С.Д.К. и
получател Д.А.И..
Пред ЯРС са изслушани показанията
на св.С. Д. К., която е една от наследниците на И. Д.К. и свидетелства, че знае за
сключения договор и няма нищо против него, както и никой от останалите
наследници няма против този договор и не възразява против него, като си
получават редовно рентата. Не знае каква е гледната точка на ищеца против
договора.
Приложено е гр.д.№1209/2016 г. по
описа на ЯРС, образувано по искова молба на Д.А.И. против М. С. Г. и Т.С. К., с предмет на иска да се обяви за
нищожна поради противоречието й със закона клаузата на т.7 от сключения между
ответниците договор за наем на земеделски земи, по силата на който М. С. Г. е отдала под наем на Т.С. К. съсобствените им ниви находящи се
в землището на с.Ботево за срока над 3 години до договорения срок от 10
стопански години, считано от 01.10.2014 г. Делото е прекратено поради оттегляне
на иска от страна на ищеца с изрична молба.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес
от обжалването.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка, въззивния съд намери атакуваното решение за валидно. При
преценка на допустимостта на първоинстанционното решение, въззивния съд намери същото за частично недопустимо в обжалваната част.
И това е така, тъй като съдът е разгледал и по
същество се е произнесъл за
повече от поисканото от ищеца, т.е "плюс петитум".
Съображенията са следните:
С депозираната пред ЯРС ИМ ищецът
е заявил претенция да се прогласи за нищожен на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, като накърняващ добрите нрави, сключения Договор за аренда на
земеделска земя от 20.06.2016 г., вписан в служба по вписванията Ямбол с
вх.рег. № 4568 от 21.06.2016 г., по силата на който ответника С.Д.К. е
предоставил на ответника Т.С.К. за временно и възмездно ползване под аренда
земеделска земя, находяща се в землището на с.Ботево, община „Тунджа",
област Ямбол само по отношение на НИВА
от 15.465 дка, местност „Юрта", имот №05863.13.205 по плана за
земеразделяне на с.Ботево, със стар имотен номер по КВС №013203, който имот е
образуван от имот №05863.13.203, представляващ НИВА от 19.467 дка, шеста
категория, местност „Юрта имот №013203 по плана за земеразделяне и за който
имот ищеца претендира да е негова собственост.
При
постановяване на решението си, в атакуваната с въззивната жалба част, ЯРС
приемайки предявения иск за основателен, е прогласил нищожността на целия Договор
за аренда на земеделска земя от 20.06.2016 г.
Разглеждайки и произнасяйки се за
повече от поисканото от ищеца, т.е "плюс петитум", ЯРС е постановил
недопустимо съдебно решение в частта, с която е прогласил за нищожен договор за
аренда, относно следните земеделски имоти: 1.НИВА от 16.481 дка., местност
„Горчивото дере", имот №020014 по плана за земеразделяне; 2.ИЗПОЛЗВАЕМА
ЛИВАДА от 7.000 дка, местност „Ливадите", имот №032055 по плана за
земеразделяне; 3.НИВА от 11.592 дка, местност „Горчивото дере", имот
№035011 по плана за земеразделяне; 4.НИВА от 26.110 дка, местност „Акбунарски
път", имот №065004 по плана за земеразделяне; 5.НИВА от 13.172 дка,
местност „Биктеша", имот №066085 по плана за земеразделяне и 6. за частта
над 15,465 дка до 19.467 дка от НИВА в местност „Юрта", имот № 013203 по
плана за земеразделяне. При това първоинстанционното решение в описаната част,
като постановено по непредявен иск, следва да бъде обезсилено.
В останалата част, с
която е прогласен за нищожен Договор за аренда на земеделска
земя от 20.06.2016 г. по отношение на НИВА
от 15.465 дка, местност „Юрта", имот №05863.13.205 по плана за
земеразделяне на с.Ботево, със стар имотен номер по КВС №013203, който имот представлява
част от НИВА от 19.467 дка, местност „Юрта", имот №013203 по плана за
земеразделяне, атакуваното решение е валидно
и допустимо, но преценено по същество е неправилно.
Съображенията
са следните:
Посоченото
от ищеца основание за нищожност на процесния договор за аренда е противоречието
му с добрите нрави, изразяващо се в
сключване на договора без съгласието и при изрично противопоставяне от страна
на ищеца и в хода на висящо съдебно производство с предмет прогласяване
нищожността на предходен договор за наем на същите земи; 25 годишен срок на
договора, който е твърде дълъг според ищеца; неяснота и неопределеност относно
срока на изискуемост на арендното плащане и липса на клаузи в договора за
индексация на арендата, предвид дългия му срок.
Съобразно фактическите
обстоятелствата, наведени в исковата молба и заявеният петитум предявеният иск
следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Такава
е и правната квалификация, възприета от първостепенния съд.
Съгласно чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. Обратната страна на
тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в която добрите
нрави („морала“) са регламентирани като един от ограничителите на свободата на
договаряне на страните. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта и добросъвестността, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Въпросът дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело.
В съдебната практика се приема, че
противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на
които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни
последици. Липсата на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение №277/26.01.2015
г., постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява, че преценката
дали нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за
нищожност на сделката, следва да се извършва при съобразяване на преследваната
от страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим,
допустим от закона интерес. (в т.см. Решение №153/24.07.2015 г. по
гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Пак в практиката си
ВКС въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността
на престациите, като приема, че не всяка нееквивалентност представлява
нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и
явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова
незначителна, че има практически нулева стойност /в т.см. Решение №24/09.02.2016 г.
по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК
на ВКС/. Според ВКС критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се
накърнил принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността на
престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен
интерес. Друг критерий, възприет в съдебната практика е изключително голямата
разлика в престациите. Така в Решение №615/15.10.2010 г. на ВКС по
гр.д.№1208/2009 г. на ІІІ г. о. например е
прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а
в Решение №119/22.03.2011 г. по гр.д.№485/2010 г. на І г.о. на ВКС - при двадесет и осем пъти
по-ниска цена. В последното решение се сочи още, че предвид каузалния характер
на възмездните сделки при преценката на тяхната действителност следва да се
съобразява не само съдържанието на уговорените насрещни престации, а
съгласно чл.20 ЗЗД следва да се
вземе предвид целта, с която е сключена сделката от всяка страна, тъй като тази
цел е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес на
страната. В Решение №24/09.02.2016 г. по гр.д.№2419/2015 г. на ІІІ г.о., ВКС приема, че когато
престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка
дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна
нужда /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако
такъв иск е предявен.
В случая за
нееквивалентност и в тази връзка за действия на ответниците, злепоставящи и
накърняващи интересите на ищеца не може да се говори. В процесния договор арендното
плащане е уговорено в размер на 100 кг. зърно на декар или левовата му
равностойност за всяка стопанска година, като е определен и краен срок за
издължаване - до 31 октомври на съответната година /вж. чл.15 и чл.9 от
договора/. При това положение не може да се говори за неяснота и
неопределеност на арендното плащане или срока на изискуемост на същото. А с
оглед цитираната съдебна практика и ангажираните доказателства, според съда не
се доказа да е налице несъответствие, което да е явно значително, нито пък може
да се приеме, че е налице нулева престация.
Като неоснователно се
преценява и твърдението на ищеца в исковата молба, че е налице неяснота при
уговаряне на престацията и в частност твърдението за нищожност поради липса на
клаузи в договора за индексация на арендното плащане, предвид дългия му срок. В случай, че цената,
дължима от арендатора, не удовлетворява интереса на ищеца в закона е предвидена
възможност за увеличаването й. Съгласно чл.16 от ЗАЗ всяко изменение на
договора, независимо на промяна на кои обстоятелства се дължи, може да бъде
поискано от всяка от страните по него. С оглед доказването, това искане следва
да бъде направено писмено, а насрещната страна следва да отговори писмено в
едномесечен срок на предложението за изменение. При непостигане на
споразумение, страната, която е поискала изменението, може да предяви пред съда
искане да вземе решение по въпроса (чл.16, ал.5 ЗАЗ), т.е. в закона е налице
изчерпателно уредена процедура по изменение на договор за аренда.
Не се споделят от съда
и твърденията на ищеца за нищожност на договора за аренда поради твърде дългият
уговорен срок на действие. Това е така, т.к. законодателят е предвидил
минимален срок на договора – 5 год., но не и максимален такъв.
За неоснователни се
намериха и твърденията за нищожност на договора за аренда поради сключването
му без съгласието и при изрично противопоставяне от страна на ищеца и в хода на
висящо съдебно производство с предмет прогласяване нищожността на предходен
договор за наем на същите земи. Следва на първо място да се посочи, че ищеца не
е страна по процесния договор. На следващо място липса на съгласие /воля/ е налице, когато
няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се
отнасят за един и същ предмет и др. Т.е. при липса на съгласие, като порок на сделката, е
налице хипотеза, при която от съдържанието на договорната връзка не може
да се направи извод за съвпадение волите на страните по същественото й
съдържание. Видно от представения договор за аренда, от същия не може да
се направи извод в тази насока. Между лицата, сочени като страни по него -
ответниците, е постигнато съгласие досежно обекта, предмет на договора и цената
/размера на арендното плащане/, т.е. досежно неговото съществено съдържание.
Обстоятелството, че арендодателя не е изцяло носител на правото на собственост
върху веща, предмет на договора, не дава основание да се направи извод, че
договорът е сключен при липса на съгласие.
Съгласно разпоредбата
на чл.3, ал.4 от Закона за аренда в земеделието /в редакцията преди изменението
в ДВ, бр.13/07.02.2017 г., действала към датата на сключване на договора/,
когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците, то
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Следователно самият
закон допуска договорът за аренда да бъде сключен не от всички, а от един или
от някои от съсобствениците. Законът дори не допуска ограничение и не въвежда
изискване каква квота в съсобствеността следва да притежава лицето –
арендодател. Съобразно практиката на ВКС /Решение №12/01.03.2018 г., по
гр.д.№1251/2017 г., ІІ г.о./
договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от
50% от общия земеделски имот е непротивопоставим на останалите съсобственици,
освен ако същите не са го приели изрично или мълчаливо. И преди и след
измененията в разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, нормата не въвежда условие за
действителност на договора за аренда, само когато е сключен от съсобственик
притежаващ повече от половината от съсобствеността. С
новото си съдържание разпоредбата въвежда кореспондиращо на чл.32, ал.1 ЗС
разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи,
чрез отдаване под аренда – въз основа решение на притежаващ повече от
половината от съсобствената вещ собственик или упълномощен от притежаващите
повече от половината от съсобствеността собственици. Сключването му от
съсобственик с по-малък от 50% дял от съсобствеността не го прави нищожен, но
не обвързва останалите съсобственици, респ. такъв договор не им е
противопоставим. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че тази
непротивопоставимост дава възможност на съсобствениците да ревандикират
собствените си ид.части от арендатора, какъвто иск в настоящия случай не е предявен.
За пълнота на
настоящите мотиви, съдът се счита ангажиран да посочи, че от наличните по
делото доказателства може да се направи извод, че между страните е налице спор
относно собствеността на земеделските земи, оставени в наследство от И. Д.К. и в частност относно кръга на лицата призовани към
наследяване и квотите им в съсобствеността. Този въпрос обаче не е предмет на
настоящото производство и не би могъл да бъде разрешен в него.
При всичко изложено до тук
предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД се прецени за неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение в частта му, с която е прогласен за нищожен Договор
за аренда на земеделска земя от 20.06.2016 г. по отношение на НИВА от 15.465 дка, местност „Юрта", имот
№05863.13.205 по плана за земеразделяне на с.Ботево, със стар имотен номер по
КВС №013203, който имот представлява част от НИВА от 19.467 дка, местност
„Юрта", имот №013203 по плана за земеразделяне - да бъде отменено.
При този изход на делото въззивниците
/ответници пред ЯРС/ имат право да им се присъдят разноски за двете инстанции.
Въззивния съд присъжда разноски в размер на 1425 лв., предвид наличието на надлежно искане и на
доказателства за сторени разноски в посочения размер.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение №302/16.05.2018 г., постановено по гр.д.№423/2018 г. по описа на ЯРС, в частта с която е прогласен за нищожен
Договор за аренда от 20.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията,
вх.per.№4568/21.06.2016 г., с който С.Д.К., в качеството на съсобственик на
описаната в договора зем.земя е предоставил на Т.С. К. за временно и възмездно ползване
под аренда земеделска земя, находяща се в землището на с.Ботево общ.Тунджа,
обл.Ямбол, в частта относно следните
земеделски имоти, а именно: 1.НИВА от 16.481 дка., местност „Горчивото
дере", имот №020014 по плана за земеразделяне; 2.ИЗПОЛЗВАЕМА ЛИВАДА от
7.000 дка, местност „Ливадите", имот №032055 по плана за земеразделяне;
3.НИВА от 11.592 дка, местност „Горчивото дере", имот №035011 по плана за
земеразделяне; 4.НИВА от 26.110 дка, местност „Акбунарски път", имот
№065004 по плана за земеразделяне; 5.НИВА от 13.172 дка, местност
„Биктеша", имот № 066085 по плана за земеразделяне и 6. За частта над
15,465 дка до 19.467 дка от НИВА в местност „Юрта", имот № 013203 по плана
за земеразделяне.
ОТМЕНЯ
Решение №302/16.05.2018 г., постановено по гр.д.№423/2018 г. по описа на ЯРС, в частта с която е прогласен за нищожен
Договор за аренда от 20.06.2016 г., вписан в Служба по вписванията, вх.peг.№4568/21.06.2016
г., с който С.Д.К., в качеството на съсобственик на описаната в договора
зем.земя е предоставил на Т.С. К. за временно и възмездно ползване под аренда
земеделска земя, находяща се в землището на с.Ботево общ.Тунджа, обл.Ямбол, в частта относно 15,465 дка от НИВА в
местност „Юрта", имот №013203 по плана за земеразделяне цялата с площ от
19.467 дка., вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.А.И. против С.Д.К. и Т.С.К. да се прогласи за нищожен на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като накърняващ добрите нрави, Договор за аренда
на земеделска земя от 20.06.2016 г., вписан в служба по вписванията Ямбол с
вх.рег. № 4568 от 21.06.2016 г., по силата на който ответника С.Д.К. е
предоставил на ответника Т.С.К. за временно и възмездно ползване под аренда
земеделска земя, находяща се в землището на с. Ботево, община „Тунджа",
област Ямбол само по отношение на НИВА
от 15.465 дка, местност „Юрта", имот №05863.13.205 по плана за
земеразделяне на с.Ботево, със стар имотен номер по КВС №013203, който имот е
образуван от имот №05863.13.203, представляващ НИВА от 19.467 дка, шеста
категория, местност „Юрта", имот №013203 по плана за земеразделяне.
ОСЪЖДА Д.А. *** с ЕГН********** да заплати на С.Д.К. с ЕГН ********** и
Т.С.К. с ЕГН **********,*** сумата 1425
лв. - разноски за двете съдебни инстанции.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.