Р Е
Ш Е Н И Е
№ 14.08.2018
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 04 юли
2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: Ив.Иванов
Г.Вълчанова
Секретар
Ив.Златева
Прокурор
Ж.Илиев
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№141 по описа на ЯОС за 2018 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №63/17.04.2018 г. постановена по
НОХД №232/2018 г. ЯРС е признал подсъдимите М.К.А., К.Н.Г.,
С.Н.Г. и С.Н.Г. за
виновни в това, че в периода от неустановен ден от началото на месец януари
Със същата присъда съда е постановил на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
наложеното на подс. А. наказание да се изтърпи при първоначален общ режим.
Със същата присъда съда е постановил на осн.чл.66 ал.1 от НК отлагане на
изтърпяването на наложените на
подсъдимите К.Г., С.Г. и С.Г. наказания за изпитателен срок от по три години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК съда е осъдил подсъдимите
С.Г., С.Г. и М.А. да заплатят на НБПП – София направените в наказателното
производство разноски за защита в размер на по 500 лв. за всеки.
Със
същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК съда е осъдил подсъдимите М.А., К.Г.,
С.Г. и С.Г. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 15.87 лв.
за всеки един от тях вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на
ОДМВР Ямбол.
Недоволен от така постановената присъда в е останал подсъдимия М.А. и я е обжалвал като
необоснована и постановена при явна несправедливост на наложеното наказание. В
жалбата не са изложени конкретни възражения.
В съдебно заседание въззивника М.А. участва лично и чрез служебно назначен
защитник. Лично и чрез защитата си
поддържа жалбата на изложените в същата основания и с направените искания.
Сочи, че решаващия съд при определянето на наказанието на жалбоподателя е
изброил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, без анализ на
същите, взел е предвид обстоятелство като отегчаващо невключено в обвинението и
не е съобразил дългото времетраене на процеса, с оглед на възпитателната роля.
Подсъдимия К.Г. се присъединява към жалбата при условията на чл.320 ал.6 от НПК, участва
в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник. Излагат съображения
за явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание по отношение на
жалбоподателя Г., предвид не отчитане изцяло от решаващия съд на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които са
изключително многобройни - чисто съдебно минало, минимален размер на отнетите
вещи. Прави се искане за изменение на постановената присъда с намаляване на
размера на наложеното наказание на предвидения от закона минимум с приложението
на чл.66 от НК.
Подсъдимия С.Г. се
присъединява към жалбата при условията
на чл.320 ал.6 от НПК, участва в производството лично и чрез служебно назначен
защитник. Лично и чрез защитата си излага съображения за явна несправедливост
на наложеното му наказание. Излагат се съображения, че същият е с чисто съдебно
минало, признал е вината си и е изразил съжаление за стореното, както и, че
предвид степента на обществена опасност на осъщественото и семейното му
положение - полагане грижи за две деца
на лицето с което живее на семейни начала определяне на наказание на минимума
предвиден в закона с приложението на чл.66 от НК ще се яви справедливо. Прави
се искане за намаляване на наложеното по размер наказание на жалбоподателя по отношение на срока на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Подсъдимия С.Г. се присъединява към жалбата при условията на чл.320 ал.6 от НПК, участва
в производството лично и чрез служебно назначен защитник. Сочи, че обжалвания
съдебен акт е необоснован и постановен при явна несправедливост на наложеното
на жалбоподателя наказание. Прави искане за изменението му при намаляване на
размера на наложеното наказание на жалбоподателя към законния минимум.
Участващия по делото прокурор излага съображения за неоснователност на жалбите и обоснованост и законосъобразност
на обжалвания съдебен акт, като намира определените по размер и начин на
изтърпяване наказания за всеки един от жалбоподателите за справедливи,
съобразени със степента на обществена опасност на осъщественото и степента на
обществена опасност на личността на всеки един от тях.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбите са процесуално допустими като
подадени в срок и от страни имащи право
а и интерес от това. Разгледани по същество се явяват неоснователни по следните съображения и доводи:
Въззивния съд намира, че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни
правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от жалбоподателите подсъдими М.А., К.Г., С.Г. и С.Г. на престъпния
състав на чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, като определените им при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказания се явяват и справедливи по размер и начин на
изтърпяване по отношение на всеки един от тях.
Както правилно е установил решаващия съд в неустановен ден от началото на
м.януари до 12.00 часа на 04.02.2017 г. жалбоподателите М.А., К.Г., С.Г. и С.Г.
се намирали в местността "Нови лозя" в гр.Ямбол и преминавайки покрай
сезонна постройка находяща се в бл.21 парцел 47 собственост на свид.Г. решили
да проникнат в нея и извършат кражба на намиращите се в същата вещи. За целта с
помощта на лост, който носели със себе си взломили входната врата на
постройката и проникнали в нея. От постройката жалбоподателите взели метална
ръчна количка, макара със стоманено въже с дължина 8 м. и ф.10 мм.,
метална стълба - двукрака, 4 бр. мотики, брадва, кирка, 10 бр. метални жабки, 3
бр. тръби за тринога по 1.5 цола всяка, кофа съдържаща стари болтове и гайки с
общо тегло 10 кг., 5 бр. калибровани метални пръчки с размер ф.10 мм. с дължина 4 м. всяка на
обща стойност 231.50 лв. Отнетите вещи жалбоподателите отнесли в дома на
жалбоподателя С.Г.. На следващия ден жалбоподателите се обадили на свид.С от
когото поискали да ги отведе до пункт за вторични суровини с буса си. Свид.С се
съгласил и жалбоподателите без да го уведомят за произхода на процесните вещи
ги натоварили в автомобила му и свидетеля ги отвел до пункт за вторични
суровини на "Маргарита". Жалбоподателите предали вещите в пункта като
в дневника записали данните от личната карта на свид.С. Получените средства
жалбоподателите разделили помежду си.
Производството пред първоинстанционния
съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за
установени изложените фактически обстоятелства съда в
съответствие с разпоредбата на ал.3 на
чл.373 от НПК е взел предвид направените
от жалбоподателите подсъдими М.А., К.Г., С.Г. и С.Г. самопризнания в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства-гласни и писмени, както и заключението на назначената експертиза-съдебно стоково оценъчна, при
изразено съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и при
обявено определение по реда на ал.4 на
чл.372 от НПК.
Настоящия състав на въззивния съд намира,
както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се
установяват по безспорен начин от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства гласни и писмени
– показанията на разпитания свид.Георги
С - вътрешно непротиворечиви, а и съответни на останалите доказателства по
делото, от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
експертиза-съдебно стоково оценителна такава.
Съдът намира, че и обясненията на жалбоподателите подсъдими относно
начина на вземане на решение за
осъществяване на деянието, времето и мястото където е осъществено, начина на
осъществяване на същото, факта на предаване на вещите предмет на отнемане на
пункт за изкупуване на метали са съответни на установеното както от
показанията на свидетеля по делото, така и
от писмените доказателства по същото и съответни и на установеното от
заключението на назначената и изготвена
в хода на съдебното следствие съдебно стоково оценителна експертиза.
Правилно , законосъобразно и обосновано
анализирайки така
установените фактически обстоятелства решаващият съд е квалифицирал
осъщественото от жалбоподателите М.А., К.Г., С.Г. и С.Г. деяние
като такова съставомерно по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 от НК. Безспорно е налице отнемане на вещи – чужди , движими такива,
а именно собственост на Г.П.Г., като с
факта на вземането им от мястото на
което същите са били поставени от
собственика – в сезонна постройка намираща се в гр.Ямбол, местност "Нови
лозя" бл.21 парцел 47, се прекратява
владението на собственика и се поставя свое собствено такова от жалбоподателите. Безспорно е установено и
обстоятелството на намерение за своене, предвид
извършването на разпоредителни
действия с тях. Липсва съмнение относно липсата на съгласие
от страна на собственика съобразно установеното. Начина на проникване в
пжмеищениетжо, а именно чрез взломяване на входна врата на помещението определя
и квалифициращото по т.3 на ал.1 на чл.195 от НК деяние. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл
от жалбоподателите подсъдими М.А., К.Г., С.Г. и С.Г. деяние, тъй като същите са
искали настъпването на противоправните последици, а именно противоправното отнемане на вещите собственост на пострадалия Георги П.Г., с намерение за
противозаконно своене, от владението на собственика Г., при липсата на съгласие
от негова страна. Правилно решаващия съд
е приел и, че въззивниците са разбирали
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи, тъй като всеки един от тях е съзнавал, че осъществява деянието
при разрушаване на прегради здраво направени за защита на имущество, както и,
че не действа сам, както а в съучастие с останалите жалбоподатели, предвид участието
на всички в осъществяване на изпълнителното деяние по отнемане и отчуждаване на
вещите и в качеството на извършители съобразно разпоредбата на чл.20 ал.2 от НК.
Настоящия състав на въззивния съд намира , че
наказанието наложено на всеки един от жалбоподателите подсъдими М.А., К.Г., С.Г. и С.Г.
деяние е правилно определено при условията на чл.58 ал.4 от НК като наложеното на всеки един от тях такова по
вид, размер и начин на изтърпяване се явява справедливо. При преценката на
степента на обществена опасност на реално осъщественото решаващия съд правилно е приел , че се касае за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
динамиката на този вид престъпления , а и начина на осъществяване на деянието. Същевременно
решаващия съд очевидно правилно е преценил и , че сравнително младата възраст
на жалбоподателя С.Г., чистото съдебно минало на жалбоподателите К.Г., С.Г. и С.Г.,
самопризнанията на четиримата жалбоподатели дадени в хода на досъдебното
производство и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина от
всички жалбоподатели, а и стойността на имуществото предмет на кражба са
многобройни такива, както и, че най-ниското предвидено в текста наказание се
явява несъразмерно тежко съобразно
осъщественото, поради което и правилно е приел, че са налице условията на ал.4
на чл.58а вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК и им е определил по размер наказания лишаване от свобода под
специалния минимум на текста, а именно такива в размер от по шест месеца
лишаване от свобода. Правилно, законосъобразно и обосновано при наличието на
формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и обоснованата преценка за
възможност за осъществяване на целите на наказанието и най-вече за поправянето
им е отложил изтърпяването на наложените по размер наказания на жалбоподателите
С.Г., К.Г. и С.Г. за срок от по три години за всеки един от тях. Предвид
съдебното минало на жалбоподателя М.А., установено от приложената по делото
справка за съдимост и законовата пречка
за приложението на разпоредбата на чл.66 от НК съда е определил първоначален
общ режим за изтърпяване на наложеното по размер наказание лишаване от
свобода на жалбоподателя М.А.. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че така определените по вид и начин на
изтърпяване наказания в пълнота ще осъществят целите на наказанието визирани в
чл.36 от НК, както възпираща и възпитателна по отношение на жалбоподателите,
така и на обществото.
Настоящия състав на въззивния съд намира доводите на жалбоподателите М.А., К.Г., С.Г. и
С.Г. за явна несправедливост на наложените им
по размер наказания, при необоснованост на присъдата в тази и част
за неоснователни. При определяне на размера на наказанията на всеки
един от тях при условията на чл.55 ал.1 от НК значително под минимума предвиден
в текста, а именно от по шест месеца лишаване от свобода, при предвиден минимум от една година и максимум
от десет години, съда е взел
предвид всички смекчаващи отговорността
на всеки един от тях обстоятелства, както бе посочено, включително и визираните
от жалбоподателите процесуално поведение и оказано съдействие в
хода на досъдебното производство, сравнително
младата възраст на жалбоподателя С.Г. и изразено съжаление за осъщественото.
Именно предвид отчитане на тези смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на всеки един от тях съда им е определил и размера на наказанията лишаване от свобода
значително под минимума предвиден в текста. Изразеното критично отношение към
вече осъщественото, оказаното съдействие и процесуалното им поведение е
мотивирало съда да приеме, че се касае
за наличието на обстоятелства сочещо и
на възможностите за осъществяване на целите на наказанието по отношение на
размера на наказанието наложено на четиримата въззивници за изпълнение на
целите на наказанието, а именно на
възпитателната такава с налагане на
по-ниско по размер наказание значително под рамките на предвиденото за това
престъпление - от по шест месеца
лишаване от свобода, представляващо и такова към минимума предвиден в закона за този вид
наказание. Срока на отлагане на изтърпяване на наказанието по отношение на
жалбоподателите К.Г., С.Г. и С.Г. на осн.
чл.66 ал.1 от НК от по три години е
съобразен със степента на обществена
опасност на осъщественото.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки водещи до изменение или
отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №154/06.11.2017 г.
постановена по НОХД № 1225/2017 г. по описа на ЯРС.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.