Р Е Ш Е Н И Е
№
65 30.08.2018 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен
състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар
М. Коматарова
прокурор
Е. Гоцев
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 122 по описа на ЯОС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивните жалби на И.К.Г.
и на И.М.Д. срещу Присъда № 53/29.03.2018 г. постановена по НОХД № 1153/2017 г.
по описа на Районен съд – Ямбол, с която двамата подсъдими са признати за
виновни в това, че на **.**.**** г., за времето от 16.10 ч. до около 17.00 ч.,
в гр. *, на ул. **, бл. **, вх. *, ап. *, действайки в съучастие с неизвестно
лице, като съизвършители, с цел да набавят за себе си и за другиго (за
съучастника си) имотна облага, са възбудили и поддържали чрез телефонни обаждания
заблуждение у М.Г. ***, а именно, че се провежда полицейска акция, с цел да
бъдат заловени извършители на измама, като тя трябвало да съдейства на
полицейските служители с пари, и с това са причинили на И. имотна вреда в
размер на 2200 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК съдът е наложил на всеки един от
подсъдимите по ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което наказание всеки от
подсъдимите да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 68, ал. 1
от НК ЯРС е привел в изпълнение наказанието от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
наложено на подс. И.Г. с Определение № ***/**.**.**** г. на РС – Елхово по НОХД
№ ***/**** г. по описа на РС – Елхово, като е постановил то да бъде изтърпяно
ОТДЕЛНО при първоначален ОБЩ режим. Осъдил е подсъдимите И.М.Д. и И.К.Г., да
заплатят солидарно на гражданския ищец М.Г. *** обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 801.09 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – **.**.****г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над 801.09 лв. до размер на 1201.09 лв. решаващият съд е отхвърлил гражданския
иск като неоснователен и недоказан. Първата инстанция е осъдила всеки един от подсъдимите да заплати направените по
делото разноски от гражданския ищец и частен обвинител М.И. в размер на по 150
лева, както и да заплати направените по делото разноски в размер на по 25 лв.
всеки от тях ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
В жалбите се излагат
оплаквания за незаконосъобразност и явна
несправедливост на присъдата. В съдебно заседание служебният защитникът на
двамата подсъдими – адв. П. ***, излага доводи че при определяне на
наказанията първоинстанционният съд се е съобразил единствено с генералната
превенция, без да е обсъдена индивидуално личността на всеки един от
подсъдимите. Сочи, че подс. И.Г. е
осъждан само за това, че съжителства с малолетна с която сега живее, грижи се
за същата и за децата им и до този момент не е извършвал обществено опасно
деяние. По отношение на подс. И.Д. сочи, че ЯРС не е отчел факта, че той не е
осъждан за престъпление по чл. 209 НК „телефонна измама”, реабилитиран е преди
2 години и да настоящия момент няма осъждания за каквото и да е друго престъпно
деяние. Защитникът изтъква, че ЯРС е приел, че подсъдимите имат изградени
престъпни навици, без да има доказателства в тази насока, както и че извършването
на деянието се дължи на ниската им правна култура. Сочи, че решаващият съд е отчел,
че вредата не е възстановена напълно, но не е съобразил факта, че на следващия
ден престъплението е разкрито с помощта на самопризнанията на двамата подсъдими
и че те са възстановили голяма част от сумата, а подс. И.Г. в съдебно заседание
е върнал доброволно и 400 лв. – колкото е могъл да събере. Изтъква, че ЯРС
приема, че нанесената вреда се е отразила на здравословното състояние на
пострадалата без по делото да има доказателствата
в тази насока. Адв. П. пледира ЯОС да постанови съдебен акт, с който да измени атакуваната
присъдата и да намали наказанията на всеки от подсъдимите на 6 месеца лишаване
от свобода, както и да отложи от изтърпяването по отношение на подс. И.Д. с
по-дълъг изпитателен срок. Двамата подсъдими също настояват за намаляване на наложените
им наказания.
Прокурорът намира въззивните
жалби за неоснователни и с оглед обществената опасност на извършеното деяние и
тази на въззивниците, счита наложените наказание за справедливи. Пледира атакуваната
присъда да бъде потвърдена изцяло.
Процесуалният представител на
пострадалата – адв. Д. ***, като счита наложените наказания за справедливи с
оглед обществената опасност на този вид деяние и тази на извършителите,
настоява за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивните
жалби са процесуално допустими, като подадени от лица имащи право и интерес да
обжалват и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледани по същество същите са неоснователни,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното
производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2
и сл. НПК. Двамата подсъдими, в хода на допуснато съкратено съдебно
следствие са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. С
определение по чл. 372, ал.
4 НПК, решаващият съд е приел, че самопризнанието на подсъдимите се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че
ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл. 373, ал.
3 НПК, правилно е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология,
като следва:
В края на месец * 201* г. подс. И.М.Д. и подс. И.К.Г. се свързали чрез „Ф."
с непознато лице, което им се представило като Х. от Р.. Х. предложил на
двамата да си набавят пари, като пренасят пратки на клиенти. Подс. Д. и подс. Г.,
по указания на Х. посетили различни адреси в гр. Е., гр. Н.З., гр. С.З., за да
прибират пари от възрастни хора. Двамата подсъдими разбрали, че се касае за
„телефонни измами”, но се нуждаели от пари и затова се съгласили да извършват
тази дейност. На **.**.****г., около 16.10 ч., в гр. *, на ул. **, бл. **, вх. *,
ап. *, свид. М.Г.И. получила телефонно обаждане на стационарния си телефон с
номер ***/** ** ** от непознато лице, което й се представило за следовател от
МВР под името Р.. Мнимият следовател й казал, че се провежда полицейска акция
за залавяне на измамници и нейното име било в списъка с телефонни номера, на
които измамниците щели да звънят. Р. поискал от свид. И. да му каже номера на
мобилния си телефон и тя му го казала. След това й се обадил по мобилния й
телефон с № ********** и й описал измамниците – мъже с брада, които се
придвижвали с черен джип. Мнимият следовател й казал, че е обект на измама, но
полицейски служители следят случая. Р. я попитал за точния й адрес и тя му го
казала. Освен това мнимият следовател й казал, че полицейските служители
подслушват стационарния й телефон. Дал й указания да сложи в торбичка всички
пари, които имала. Тогава свид. И. сложила парите, които имала – 2 200 лв. в
торбичка, като поддържала връзката по мобилния си телефон с Р.. Той й казал да
излезе на терасата и да пусне оттам парите. Свид. И. помолила Р. да прекъснат
разговора, за да се обади на сина си Г.. Р. обаче й казал, че познава Г. и
нямало нужда тя да му се обажда. Той лично щял да се свърже с него и да му
обясни всичко. Свид. И. сложила собствените си 2200 лв. в найлонова торбичка на
жълто-червени райета и я завързала с червена връзка от обувки.
През това време
неустановеното по делото лице (представящо се за Х. и Р.) се обадило и
инструктирало по телефона подс. И.Д. и подс. Г., да отидат на адреса в гр. *, на ул. **,
бл. **, вх. *, ап. *, за да вземат парична сума, която щяла да им бъде хвърлена
през терасата на жилищен блок. Двамата подсъдими били разбрали, че става дума
за „телефонна измама”, но тъй като се нуждаели от пари, решили да изпълнят указанията
на непознатото лице. Двамата отишли на посоченото по-горе място. На **.**.****г.,
около 17.00 ч., свид. И. хвърлила торбичката с 2200 лв. през терасата на
апартамента си, а подс. И.Д. и подс. Г. ги взели. Свид. И.
видяла двете момчета, които взели торбичката с парите, но не могла добре да ги
разгледа, защото „следователят Р.” й бил казал да залегне, след като хвърли
торбата, тъй като наблизо имало „снайперист”, който можел да я улучи.
След като взели парите,
двамата подсъдими потеглили за гр. Е.. Отворили торбата и преброили сумата от
2200 лв., намиращи се в нея. През това време по телефона им се обадил Х., който
ги инструктирал да отидат в гр. Р. и да му занесат парите. Двамата подсъдими обаче
се уплашили и изключили телефоните си. След това си разделили парите, като част
от тях изхарчили още същия ден. На следващия ден двамата подсъдими били
заловени от органите на полицията. С протоколи за доброволно предаване те
предали общо сумата от 998.91 лв. С разписки тези пари били върнати на
собственика им – свид. М.И..
Общата стойност на
причинената от престъпното деяние имотна вреда на свид. М.И. възлизала на 2200
лева.
Подс.
И.М.Д.
към момента на извършване на деянието е реабилитиран за осъждането
си със Споразумение одобрено с Определение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ***/****
г. на РС – Елхово, за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което
му е наложено наказание по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на 6 месеца лишаване
от свобода, отложено от изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
изпитателен срок от 3 години.
Подс.
И.К.Г.
е осъждан с влязло в сила на **.**.**** г. Определение за одобряване на
споразумение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. по описа на РС – Елхово,
като за престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, му е наложено
наказание 3 месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за изпитателен
срок от 3 години.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният
съд е приел за установена описаната фактическа
обстановка, въз основа на направеното от всеки подсъдимите признание
на изложените обстоятелства което, което както е отбелязал ЯРС, се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията на подс. И.Д.
и отчасти от
обясненията на подс. И.Г., от показанията на свид. М.И.
и отчасти от показанията на свид. М.Ч., както и от приобщения от първата
инстанция доказателствен материал. Аргументирано с мотиви които ЯОС напълно
споделя решаващият съд не е приел за достоверни онази част от обясненията на
подс. И.Г. от ДП и на свид. М.Ч. от ДП, в които се сочи че
инкриминираната сума е 2000 лв. и правилно е установил нейния размер – 2200 лева.
Възприетата от двете съдебни инстанции фактическата обстановка се подкрепя и от
присъединение по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справки за
съдимост на подсъдимите, телефонни разпечатки от мобилни оператори, протоколи
за доброволно предаване на вещи (л. 42 – л. 47 том ДП), разписка (л. 49 том ДП)
и предявените на основание чл. 284 от НПК 2 бр. СИМ карти на „Т.“ (л. 48 том ДП).
Всички кредитирани доказателствата
са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в
логична връзка и последователност едно спрямо друго и обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и подкрепят
самопризнанията на двамата подсъдими.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
правни изводи, че подсъдимите И.М.Д. и И.К.Г., от обективна и субективна страна са извършили
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на **.**.****г.,
за времето от 16.10 ч. до около 17.00 ч., в гр. *, на ул. **, бл. **, вх. *,
ап. *, действайки в съучастие с неизвестно лице, като съизвършители, с цел да
набавят за себе си и за другиго (за съучастника си) имотна облага, са възбудили
и поддържали чрез телефонни обаждания заблуждение у М.Г. ***, а именно, че се
провежда полицейска акция, с цел да бъдат заловени извършители на измама, като
тя трябвало да съдейства на полицейските служители с пари и с това са причинили
на пострадалата имотна вреда в размер на 2200 лева.
Правилно ЯРС е
отбелязал, че непосредствен обект на това престъпно посегателство са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост и гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз
основа на съзнателно взето решение за това. ЯРС е изложил убедителни мотиви, които ЯОС напълно споделя
и счита за излишно да преповтаря детайлно, че от обективна страна подсъдимите,
чрез третия участник в престъплението, са въздействали пряко и непосредствено
чрез телефонни обаждания върху свид. М.И. и само подсъдимите – върху
инкриминираната сумата от 2200 лв., която е била във владение на пострадалата. Безспорно
по делото е установено, че неизвестно лице което е действало заедно
с двамата подсъдими,
с думи чрез телефонни разговори е възбудил и поддържал заблуждение у
пострадалата, че се провежда полицейска акция с цел да бъдат заловени
извършители на измама, като тя трябвало да съдейства на полицейските служители
с парични средства, за да бъдат заловени престъпниците. Тази невярна представа
довела пострадалата до вземане на решение за разпореждане с 2200 лв. тъй като тя
е била убедена, че помага на право-охранителните органи, хвърлила парите които
подсъдимите взели. В резултат на това подсъдимите и неизвестно
лице действало заедно
с тях, получили
имотна облага на стойност 2200 лв., а пострадалата претърпяла имотна вреда на тази
стойност. Правилно първата инстанция е преценила, че по този начин съизвършителите
по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, са възбудили и поддържали заблуждение у
пострадалата. Деянието е довършено с хвърляне на процесните пари от
пострадалата и вземането им от подсъдимите, а престъпният резултат е в
каузалитет него – вредата е настъпила вследствие на имущественото разпореждане,
осъществено от пострадалата поради неправилната й представа.
От субективна страна правилно
ЯРС е приел, че при деянието всеки от подсъдимите е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК и с користна цел. Дейците са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Имайки предвид, че към момента на деянието са били хора с достатъчен житейски
опит, логично са съзнавали, че извършват противоправно и общественоопасно
деяние и са целели настъпването на престъпните последици – причиняване на
имотна вреда на пострадалата. Както правилно е отбелязал решаващият съд,
подсъдимите са имали представа за всички елементи от обективна страна на
осъществения престъпен състав на т.н. „телефонна измама”, предвиждали си и са
целели пострадалата да извърши имуществено разпореждане в тяхна полза (на
двамата подсъдимите и другото неизвестно лице). Безспорно доказано е, че
конкретното деяния е извършено от подсъдимите в съучастие, при общност на
умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не
действа сам, както и волята да осъществи намерението си заедно с другия
участник и третото лице, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че
те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана както от
общото престъпно решение, така и от синхрона на поведението на двамата подсъдимите
съвместно с другия участник, съгласно разпределението на ролите им. Верен е
извода на решаващият състав, че подсъдимите, макар и да не са познавали третия участник,
са имали общност на умисъла и разпределение на ролите до окончателното
осъществяване на процесното престъпление.
Настоящият състав споделя и
изложеното от ЯРС, че причини за извършване на престъплението е желанието на всеки
от подсъдимите да се облагодетелства по престъпен начин, както и престъпна им нагласа.
Ето защо ЯОС счита, че
правилно първата инстанция е признала подсъдимите за виновни по предявеното им
обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимите И.К.Г. и И.М.Д. престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК, законодателят е предвидил наказание от една до шест години лишаване от
свобода. Правилно наказания двамата подсъдими са определени при условията на
чл. 54 от НК, като ЯРС е преценил, че наличните смекчаващи вината на
подсъдимите обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни такива, така
че да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко – в насока прилагане на чл. 55 от НК. При
определяне на размера на конкретното наказание наложено на всеки от двамата
подсъдими, решаващият съд правилно е отчел от
една страна високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимите
престъпление „телефонна измама” и неговото разпространение в страната, факта че
те не са се поправили и превъзпитали от наложените им преди това наказания (към
датата на деянието **.**.****г. подс. И.Г. е осъждан, а подс. И.Д. на **.**.****
г. реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за осъждане престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК), оценил е и непълното възстановяване на имуществена
вреда на пострадалата възрастна жена, а от друга – направените в ДП самопризнания
от подсъдимите и положените усилия от тях за възстановяване на инкриминираната
сума, като допълнително в тази насока ЯОС ще посочи и затрудненото им семейно
положение и недоброто им имуществено състояние. ЯРС е наложил на всеки един от
двамата подсъдими наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода – близо
до минимума определен в наказателния закон. Правилно ЯРС с оглед императивността на разпоредба
на чл. 373, ал. 2 НПК, ЯРС е определил конкретните наказания при условията на чл.
58а, ал. 1 НК и като ги редуцирал с 1/3, финално е определил на всеки един от подсъдимите
наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Въззивният съд споделя изложеното от първата
инстанция относно начина на
изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания. Безспорно, с оглед предходното осъждане на подс. И.Г. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер по НОХД № ***/****г.
на РС – Елхово, спрямо него не може да се приложи института на условното
осъждане. Правило ЯРС е решил, че и наказанието
наложено на подс. И.Д. следва да се от него търпи ефективно, тъй не са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за приложението на чл. 66 от НК
– лицето макар и реабилитирано на **.**.**** г. по
първото си осъждане за опит за грабеж, много скоро след това – на **.**.****г.
върши процесното деяние, ерго – ново условно осъждане
не би било достатъчно за поправянето му и за постигане на целите на наказанието
предвидени в чл. 36 от НК. В казуса може да се направи извод за упорита,
проявена в един продължителен период от време антисоциална нагласа за
противоправно поведение у подс. И.Д., по отношение на когото предходното
наказание лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок, очевидно не е имало
ефект – подсъдимият нито се е превъзпитал, нито се е поправил. Именно това
налага извода, че само ефективно наказание лишаване от свобода може да
преустанови противоправната деятелност на подс. И.Д. и да му въздейства превантивно-предупредително. При това положение правилно ЯРС е посочил, че с
оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, всеки от
подсъдимите следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
Така определените наказания въззивният съд намира за справедливи и
съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави на всеки
от двамата подсъдими, като и ще им отнемат възможността да вършат и други
престъпления. Те са необходими и
достатъчни за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от
НК, без да се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия върху подсъдимите,
но и такива, че наказанието да не създава у тях погрешно усещане за
безнаказаност. Освен това тези наказания ще въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Правилно ЯРС е преценил, че по отношение на подс. И.Г. са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане
в изпълнение на наказанието от три месеца
лишаване от свобода, наложено му с
Определение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. на РС – Елхово. Този съдебен акт влязъл в сила на **.**.****
г. и тригодишния изпитателен срок изтича на **.**.****
г., а процесното умишлено
деяние от общ характер е
извършено на **.**.****
година. Правилно ЯРС е преценил, че приведеното наказание трябва да бъде
изтърпяно отделно от това по настоящото дело, при първоначален общ режим.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Настоящият състав счита за неоснователни
основните възражения на защитата – за приложението спрямо двамата посъдили на
чл. 55 от НК, за намаляване на размера на наложените им наказания и за отлагане
от изтърпяване на това на подс. И.Д..
Относно твърдението на защитата, че при
определяне на наказанията първоинстанционният съд се е съобразил единствено с
генералната превенция, без да е обсъдена индивидуално личността на всеки един
от подсъдимите, а именно – подс. И.Г. е
осъждан само за това, че съжителствал с малолетна, с която сега живее, грижи се
за същата и за децата им и до този момент не е извършвал обществено опасно
деяние. ЯОС ще посочи, че тези обстоятелства не правят извършеното деяние непрестъпно, тъй
като престъплението по чл. 191 от НК е
такова по Глава четвърта от Особената част на НК „Престъпления против брака,
семейството и младежта”, Раздел II „Престъпления
против младежта” засяга обществените отношения свързани с правилното развитие,
житейско съзряване и интегриране на младежите в обществото, ерго – не могат да
променя съдебното минало на този подсъдим. На практика при определяне на
конкретните наказанията на всеки един от двамата подсъдими, ЯРС е отчел
значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства и наложил такива близо до
минимума определен в наказателния закон – съобразно личната превенция.
По отношение искането на защитата за приложение
на чл. 66, ал. 1 от НК за подс. И.Д., поради факта, че той не е
осъждан за „телефонна измама”, реабилитиран е преди 2 години и да настоящия
момент няма осъждания за каквото и да е друго престъпно деяние, ЯОС изложи съображения
при коментара на наложеното му ефективно наказание.
ЯОС не споделя становището на
защитата, че ЯРС е приел, че вредата не е възстановена напълно, но не е отчел
факта, че на следващият ден престъплението е разкрито с помощта на
самопризнанията на двамата подсъдими и че те са възстановили голяма част от
сумата, а подс. И.Г. в съдебно заседание е върнал доброволно и сумата от 400 лв.
– колкото е могъл да събере. Тъкмо напротив – тези обстоятелства са отчетени в
мотивите на атакувания съдебен акт и комплексно са довели до определяне на
наказанията на и двамата подсъдими към минимума предвиден в чл. 209, ал. 1 от
НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За да се ангажира гражданската
отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в адхезионния процес следва
да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи
на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл.
45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда,
причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В
случая решаващият съд законосъобразно е приел, че несъмнено е доказано
наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав и
предявения иск е доказан по своето основание несъмнено и категорично. Съгласно
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. В настоящото производство правилно ЯРС е съобразил
възстановената сума и е осъди двамата подсъдими И.Д. и И.Г., да заплатят
солидарно на гражданския ищец М.И., обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на 801.09 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – **.**.****г., до окончателното изплащане на сумата. Също така законосъобразно ЯРС
е отхвърлил като неоснователен гражданския иск в останалата му част – за
разликата над 801.09 лв. до претендирания размер на 1201.09 лева.
Правилно
двамата подсъдими са били осъдени да заплатят и 50 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск – всеки по 25 лв., в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на основание
чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил всеки от подсъдимите да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител М.Г., направените от него по делото
разноски – в размер на по 150
лева.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338 и чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 53/29.03.2018 г. постановена по НОХД №
1153/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________________
ЧЛЕНОВЕ:
___________________
___________________