Решение по Наказателно дело 115/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58 15.08.2018 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. Коматарова

прокурор Е. Гоцев

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 115 по описа на ЯОС за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс. Д.С.В., към която по реда на чл. 320, ал. 5 от НПК се присъедини и подс. Г.Г.К., против Присъда № 56/02.04.2018 г. постановена по НОХД № 1664/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която въззивниците са признати за виновни в това, че на 03.10.2008 г. в с. Б., обл. Ямбол, действайки в съучастие, К. като извършител, а В. в качеството си подбудител, К. като *** на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., обл. Ямбол, в кръга на службата си са съставили официален документ – дубликат на Свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., обл. Ямбол, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че през учебната 2003/2004 г. Д.С.В. с ЕГН – ********** *** е завършил осми клас като редовен ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б”от НК за подс. К. и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 55 ал. 1, т. 2, б .„б” от НК за подс. В., ЯРС осъдил всеки един от тях на ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Решаващият съд е осъдил подсъдимите К. и В. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 49.17 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР – Ямбол.

Във въззивната жалба се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Защитникът на подс. Д.С.В. счита постановената присъда за изцяло незаконосъобразна и сочи, че въззивникът е признат за виновен в това, че „в кръга на службата” си съставил официален документ – дубликат на свидетелство за завършено основно образование, макар той никога да не е бил длъжностно лице „*** на учебно заведение”. Сочи, че по повдигнатото му обвинение по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, престъпната деятелност за подбудителство към съставяне на официален документ, в обстоятелствената част на обвинителния акт е описана с едно изречение, а именно, че на 03.10.2008 г. посетил училището в село Б. и „поискал да му бъде издаден дубликат на свидетелство за завършено основно образование”, а едва в диспозитива на обвинителния акт, че на 03.10.2008 г., посещавайки село Б., подс. В. умишлено е склонил другия подсъдим да състави официален документ с невярно съдържание. Твърди, че присъдата е немотивирана и „де факто мотивите напълно преповтарят обвинителния акт”. Така също твърди, че ЯРС е посочил, че обвинението се доказва от събраните доказателства, които според защитата са относими ако подс. В. се преследва за използване на официален документ, за чието съдържание му е известно, че е неистинско, както и че в текстуално съдържание на присъдата, не е посочено поотделно за всеки един от подсъдимите за какво престъпно деяние е признат за виновен и съответно – какво наказание му се налага. Подс. Д.В., се присъединява към казаното от неговия защитник, не се признава за виновен и настоява за отмяна на присъдата.

Защитникът на подс. К. счита, че първоинстанционният съд е наложил на двамата подсъдими еднакво по вид и размер наказание, без да съобрази индивидуалното участие на всеки един от тях – подс. К. извършител и осъждан по време на деянието, а подс. В. – подбудител и неосъждан тогава. Счита, че решаващият съд не се е обосновал кога е извършено деянието. Поддържа, че процесния документ е съставен през 2005 г. – годината, следваща тази в когато учениците от набора на подс. В. са завършили основно образование, а датата 03.10.2008 г., която ЯРС е приел за достоверна е от документ с невярно съдържание. Настоява да се кредитират обясненията на двамата подсъдими, че документа е съставен през 2005 г. и делото – да се прекрати поради изтекла давност, тъй като досъдебното производство е започнато през 2017 г. – 12 години след извършване на деянието. Алтернативно пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд, поради липса на мотиви. Подс. Г.К. се присъединява към казаното от неговия защитник, твърди че инкриминирания документът е издаден 2005 г. и настоява присъдата да бъде отменена.

Представителят на ЯОП намира жалбата за неоснователна и като счита първоинстанционната присада за законосъобразна, пледира за нейното потвърждаване.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като изхождаща от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Към 03.10.2008 г. подс. Г.Г.К. изпълнявал длъжността *** на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Б., въз основа на Трудов договор № ***** г. и Споразумение № ЧР 1-23/31.03.2005 година. В това си качество, съгласно Длъжностната му характеристика подс. К., освен другите си задължения, подписвал и подпечатвал документи свързани с основната дейност на училището.

През есента на 2008 г. подс. Д.С.В. се включил в курс за придобиване на правоспособност за водач на МПС към ЕТ „Й.Д.-ф.“ гр. Нова Загора“. От 29.09.2008 г. – 05.10.2008 г. същият преминал теоретичното обучение и за да бъде допуснат до изпит следвало да представи свидетелство за завършено основно образование. Тъй като подс. В. не притежавал свидетелство за завършено основно образование на 03.10.2008 г. в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Б., обл. Ямбол, той се срещнал с ***а на учебното заведение – подс. К. и поискал от него да му издаде такова. Подс. К., макар да не познавал другия подсъдим, който не е бил ученик в училището, съставил дубликат на Свидетелство № 020/15.06.2004 г. за завършено основно образование. В него подс. К. удостоверил, че Д.С.В. с ЕГН: ********** е завършил през 2003/2004 г. осми клас като редовен ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б. с общ успех среден три, както и че подс. В. има право да продължи образованието си и да заема работа, за която се изисква завършено основно образование. Като дата на издаване на свидетелството подс. К. вписал дата 03.10.2008 г., положил подписа си като ***, срещу текста „Вярно с оригинала“ и „снел преписа“, като на тези места го подпечатал с печата на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б. и го предоставил на подс. В..

След това подс. В. представил инкриминирания документ в ЕТ „Й.Д.-ф.“ гр. Нова Загора“, на 08.10.2018 г. положил вътрешен изпит за теоретична подготовка и на 01.11.2008 г. – вътрешен изпит за практическа подготовка. На 03.12.2008 г. подс. В. подал в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Ямбол Заявление за издаване на свидетелство за правоуправление към което представил и издаденият инкриминиран документ дубликат на Свидетелство за завършено основно образование № 20/15.06.2004 година. Впоследствие, основа на представените документи, на подс. В. било издадено СУМПС № *****/19.12.2008 година.

Видно от заключението на ВЛ по комплексната техническа и почеркова експертиза, основния печатен текст в Свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004 издадено от ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Б. представлява ксерокопие, отпечатъците от печат са изпълнени със синьо тампонно мастило, а ръкописния текст в щемпела и подписите положени за „вярно с оригинала“, за „***“, за „снел преписа“ са изпълнени и принадлежат на подс. К., като не е възможно да се даде заключение за механизма на изработване на документа.

От представените писма от РУО Ямбол и на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б. се установява, че подс. Д.С.В. не е бил ученик в това училище и не е получавал документ за завършена степен на образование.

Видно от приложените по делото справки за съдимост към датата на извършване на инкриминираното деяние и двамата подсъдими са с чисто съдебно минало.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ЯОС се присъединява към умозаключението на първостепенния съд, че описаната фактическа обстановка следва да изгради като се даде кредит на доверие: отчасти на обясненията на подс. К.; отчасти на обясненията на подс. В.; на показанията на свид. Б.и свид. П.; на заключение на ВЛ по комплексната техническа и почеркова експертиза; на приобщените писмени доказателства: Копие от заявление за издаване на свидетелство за МПС, данни за водач от АИС КАТ, операционна бележка от 03.12.2008 г., карта за медицински преглед, удостоверение № 0397459, удостоверение за допускане до практически изпит, удостоверение за допускане до теоретичен изпит, Заповед № *****г. на изпълнителния *** на ИА АА, Писмо изх. № 765/03.04.17 г. на РУО Ямбол, писмо изх. № 245/14.07.16 г. на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., свидетелство за управление на МПС с контролен талон, служебна бележка № 309/03.05.16 г., Трудов договор № *****., Споразумение № ЧР 1-23/31.03.05 г., заповед за прекратяване на ТПО – 2 бр., длъжностна характеристика, Свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004 г. издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., справка за съдимост – 2 броя.

Правилно ЯРС не е дал вяра на обясненията на подс. К. в частта им, в която твърди, че процесния документ е съставен м. юни 2005 година. ЯОС споделя изложеното от решаващият съд и намира да ненужно да го преповтаря. Въззивният състав ще акцентира на това, че от обясненията на подс. В. се изяснява, че същият е поискал от подс. К. да му издаде инкриминирания документ, когато му е бил потребен за допускане до изпити в шофьорския курс провеждан от ЕТ „Й.Д.-ф.“ гр. Нова Загора“. Този курс е започнал на 29.09.2008 г., а на 08.10.2018 г. подс. В. е положил първия вътрешен изпит – този за теоретична подготовка, поради което житейски логично е процесния документ да е съставен на посочената в него дата 03.10.2008 г. – в периода след началото на курса и преди полагане на този изпит. Резонно ЯРС не е дал вяра на обясненията на подс. В. в частта им, в която се твърди, че е завършил осми клас в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., тъй като те се опровергават от официалните документи издадени от надлежните органи – РУО Ямбол и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б.. В некредитираните им части посочените обяснения на двамата подсъдими освен, че влизат в противоречие с кредитирания доказателствен материал, са нелогични и отчетливо представляват защитна теза.

Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, формите на съучастие, времето, мястото и механизма на извършване на процесното престъпление.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на правилно приетата за установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. К. с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подс. В. – състава на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК, като на 03.10.2008г в с. Б. обл. Ямбол действайки в съучастие К. като извършител, а В. като подбудител, К. в качеството му на *** на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б. и в кръга на службата си е съставил, а В. го е подбудил да състави официален документ – дубликат на свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че през учебната 2003/2004 г. Д.С.В. с ЕГН: ********** *** е завършил осми клас като редовен ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б. с цел да бъде използван този документ за доказателство за тези обстоятелства.

От съвкупната преценка на кредитираните и от двете съдебни инстанциите доказателства по делото (посочени напред в изложението), се установява по безспорен начин авторството на престъплението и формите на съучастие – подс. К. като извършител и подс. В. като подбудител.

Правилно ЯРС е посочил, че подс. К. е действал в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, в кръга на службата си, тъй като при извършването на престъплението е бил *** на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б. и съгласно длъжностната му характеристика, той освен другите си задължения, той е имал правомощие да подписва и подпечатва официални документи свързани с основната дейност на училището (вкл. свидетелства за завършено основно образование и техни дубликати).

ЯОС се присъединява към изложеното от решаващият съд, че изпълнителното деяние е осъществено от двамата подсъдими чрез действие – подс. К. като съставил инкриминирания официален удостоверителен документ с невярно съдържание, а подс. В. като го склонил да го състави.

Несъмнено деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими. По отношение на формите му, правилно ЯРС е приел, че подс. К. е извършител на деянието, т.к. той е съставил инкриминирания официален удостоверителен документ с невярно съдържание. Досежно съучастническата деятелност на подс. В. ЯОС споделя извода на решаващият състав, че той е подбудител – съучастникът който е допринесъл за осъществяване на престъплението, без да участва пряко в неговото изпълнение, като умишлено е склонил другия подсъдим да извърши престъплението. Подс. В. е въздействал върху психиката на извършителя подс. К. и у последния е възникнало решението да състави процесния дубликат на свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б..

Безспорно дубликата на Свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., обл. Ямбол, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че през учебната 2003/2004 г. Д.С.В. с ЕГН – ********** *** е завършил осми клас като редовен ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., съставлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК и е истински, като съставен от подс. К. в качеството му на длъжностно лице, в кръга на службата му. Процесният документ обаче е с невярно съдържание – безспорно установено по делото от писмените доказателства (писма от РУО Ямбол и ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Б.), че подс. В. не е завършил основно образование в това учебно заведение. Правилно ЯРС е приел, че процесния документ е и използван от подс. В. – представен от него на ЕТ „Й.Д.-ф.“ гр. Нова Загора“ за да бъде допуснат да изпити за теоретична и практическа подготовка, както и на 03.12.2008 г. пред сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Ямбол, ведно с подаденото Заявление за издаване на свидетелство за правоуправление. Безспорно този документ е представен с цел удостоверяване на вписаните в него неверни обстоятелства – че подс. В. има завършено основно образование в ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Б..

Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна деянието е осъществено от двамата подсъдими с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подс. К. е съзнавал, че действа като длъжностно лице – *** на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., точно в кръга на службата (предвид известната нему длъжностната характеристика), както и че съставя официален удостоверителен документ с невярно съдържание. Предвид житейския и професионален опит който има, той логично е бил напълно наясно, че издаденият от него процесен дубликат ще бъде ползван от подс. В. именно за удостоверяване на тези неверните обстоятелства, за да придобие правоспособност за управление на МПС и умисълът у него е възникнал като следствие от въздействието на подбудителя подс. В.. Поради това подбудителството е довършено, когато извършителят вземе решение да извърши престъплението. Подс. В. от своя страна е съзнавал, че мотивира подс. К. да състави именно неистински официален документ предвид факта, че не е бил ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б. и не му е било издавано свидетелства за завършено основно образование, предвиждал е че у извършителя подс. К. може да възникне решение за извършване на престъплението и като подбудител е иска точно това. Освен това и двамата подсъдими са предвиждали общественоопасните последици, които ще последват от деянието, съзнавали са общественоопасния му характер и са искали неговия престъпен резултат. Правилно ЯРС е посочил, че синхрона в престъпните прояви на двамата подсъдимите води до извод за общност на умисъла им при осъществяване на процесното деяние.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Законосъобразно ЯРС е определил вида и размера на наказанието, което в конкретните му параметри е необходимо и достатъчно за постигане на целите за специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК. ЯОС счита, че правилно районният съд е преценил, че изтеклия значителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата (близо 10 години), се явява изключително смекчаващо вината на подсъдимите обстоятелство водещо до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание от 3 месеца лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко. Затова правилно ЯРС е наложил на всеки от подсъдимите наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК – пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Правилно при определяне на размера на наказанието, решаващият съд е наложил на двамата подсъдими еднакви наказания, като е взел предвид невисоката степен на лична опасност на всеки от тях предвид чистото им съдебно минало към датата на деянието, допълнено с преценка на конкретните форми на съучастие – макар подс. К. да е действал като извършител, то подс. Д.С.В. е подбудител и с инкриминирания документ неправомерно е придобил СУМПС.

Така определеното наказание на всеки от двамата подсъдими въззивния съд намира за справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК, съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дейците и съобразено с дългия период от извършването на престъплението. То ще допринесе всеки от тях да преосмисли постъпката си и да му посочи, че в бъдеще той следва да се поправи, като съобразява поведението си със законоустановените порядки в обществото. Макар минимално, наказанието ще спомогне за това, да не се създава у подсъдимите погрешно усещане за безнаказаност. Ето защо ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху всеки от двамата подсъдими, така и върху останалите членове на обществото.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Неоснователни са възраженията на защитата, че подс. Д.С.В. е признат за виновен в това, че „в кръга на службата” си съставил официален документ – дубликат на свидетелство за завършено основно образование. При внимателен прочит на диспозитива и особено на мотивите на атакуваната присъдата се установява, че въззивниците са признати за виновни в това, че на 03.10.2008 г. в с. Б., обл. Ямбол, действайки в съучастие, К. като извършител, а В. в качеството си подбудител, К. като *** на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., обл. Ямбол в кръга на службата, си са съставили официален документ – дубликат на Свидетелство за завършено основно образование № 020/15.06.2004 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Б., обл. Ямбол, в който удостоверил неверни обстоятелства. Ерго, единствено за извършителя – подс. К. се отнася квалификацията „длъжностно лице действащо в кръга на службата си”.

Несъстоятелно е и възражението за нарушено право на защита на подс. В. предвид това, че престъпната му деятелност за подбудителство, в обстоятелствената част на обвинителния акт е описана с едно изречение, а именно, че на 03.10.2008 г. посетил училището в село Б. и „поискал да му бъде издаден дубликат на свидетелство за завършено основно образование”, а едва в диспозитива на обвинителния акт, че на 03.10.2008 г., посещавайки село Б., подс. В. умишлено е склонил другия подсъдим да състави официален документ с невярно съдържание. Тук ЯОС ще посочи, че в ДП обвиняемите са се възползвали от правото си да не дават обяснение, вкл. и за случилото се само между тях двамата, касаещо обстоятелствата по подбудителството. При това за прокурорът е останала единствената възможност да опише деянието използвайки словесната конструкция в наказателния закон, без импровизации не почиващи на установени факти в досъдебната фаза на наказателното производство .

Неоснователно е възражението, че присъдата е немотивирана т.к. ЯРС е посочил, че обвинението се доказва от събраните доказателства, които според защитата са относими, ако подс. В. се преследва за използване на официален документ, за чието съдържание му е известно, че е неистинско, както и по отношение на датата на деянието. ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващия съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи, че принципно при наличие на две групи доказателства (от една страна обясненията в тази насока, а от друго – останалите доказателства), които не хармонизират помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези обяснения и свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на заключението на ВЛ по комплексната техническа и почеркова експертиза както и на безспорните писмени документи, надграждайки със показанията на свид. Б.и свид. П. и частично с обясненията на двамата подсъдими, използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса. Конкретно за датата на деянието ЯОС отговори напред в изложението при проверка на доказателствената дейност осъществена от ЯРС. Затова ЯОС счита, че безспорната инкриминираната дата е 03.10.2008 г., поради което аргументирано ЯРС е преценил, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство делото поради изтекла десет годишна давност по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.

По отношение на възражението, че в текстуално съдържание на присъдата не е посочено поотделно за всеки един от подсъдимите за какво престъпно деяние е признат за виновен и съответно какво наказание му налага, ЯОС ще отбележи, че избраната от решаващия състав техника за изписване на диспозитива на обжалвания съдебен акт, не прави неясна волята му. Напротив – в атакуваната присъдата е налице яснота досежно суверенна воля на решаващия състав и така изписаното по никакъв начин не нарушава права на страните в процеса.

Относно наложените от първоинстанционния съд еднакви по вид и размер наказания на двамата подсъдими, ЯОС отговори при коментара на наложените им от ЯРС наказания.

Досежно твърдението на защитата, че ЯРС съдебния акт е немотивиран и „де факто мотивите напълно преповтарят обвинителния акт”, т.е – налице е липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. З, т. 2, пр. 1 от НПК, ЯОС намира, че решаващият съд е изпълнил задълженията си по чл. 305 от НПК. Вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав се основава на собствена проверка на доказателствения материал, събран по предвидения законов ред – в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като ЯРС е извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства и правилно е възприел фактите по делото въз основа на които е направил законосъобразни правни изводи. Решаващият съд безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството и формите на съучастие, механизма на извършване и субективната страна на престъплението, като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на доказателствените източници. В конкретния случай ЯРС е направил достатъчен доказателствен анализ и е отговорил на всички основни възражения по делото. Затова настоящият състав счита, че решаващият съд е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. Също така ЯРС е изложил мотиви, които в необходимата степен разкриват вътрешното му убеждение. Тук ЯОС ще посочи принципно, че механично преповтаряне на части от ОА в съдържанието на първоинстанционния съдебен акт, би могло да се счита като съществен недостатък само при отсъствие на мотиви въобще, при наличие на съществени непълноти, неясноти и вътрешни противоречия, които да водят до невъзможност за установяване на волята и вътрешното убеждение на решаващия състав. Тези пороци биха били налице, когато в съдебния акт няма аргументация по фактите на деянието или те не са квалифицирани от правна гледна точка, не са обсъдени противоречащи си доказателствени материали, оставени са безответни съществени възражения на страните. Настоящият случай не е такъв – мотивите на настоящата присъда разкриват самостоятелна аналитична и оценъчна дейност на първата инстанция, без да е извършено недопустимо механично заместване с изложението на ОА, като в атакуваната присъдата е налице яснота досежно суверенна воля на решаващия състав (в подобен смисъл Решение № 17/23.03.2018 г. по НВОХД № 323 по описа на БАС за 2017 година).

ПО РАЗНОСКИТЕ

Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, решаващият съд е осъдил подсъдимите Г.Г.К. и Д.С.В. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 49.17 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР – Ямбол.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 56/02.04.2018 г. постановена по НОХД № 1664/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: _____________________

ЧЛЕНОВЕ: _____________________

_____________________