РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 03.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н.И.

Г.Вълчанова

при секретаря. Л. Райкова, след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 292 за 2017 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от "ПИВОИМПЕКС" АД срещу решение № 38/25.01.2017 г. по гр.д. № 1146 /2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което "ПИВОИМПЕКС" АД е осъдено да заплати на И. Д. Й., заместен в хода на производството от наследниците му по закон, сумата от 33 742,17 лв., представляваща дължими брутни трудови възнаграждение за период 01.2013 г. -30.06.2016 г., както и сумата 5 641,28 лв., представляваща общия размер на обезщетението за забавено плащане на трудови възнаграждения, ведно с деловодните разноски, и с което е отхвърлен предявания от "ПИВОИМПЕКС" АД против И. Д. Й., заместен в хода на производството от наследниците му по закон, инцидентен установителен иск с правно основание чл.212 КТ вр. чл.77 КТ, за обявяване на недействителността на сключените между страните трудови договори № 32 от 07.12.2009 г.. Като счита решението за неправилно жалбоподателят иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъде уважен предявения от "ПИВОИМПЕКС" АД инцидентен установителен иск по следните съображения: Съгласно устава на дружеството назначаването на прокуристи е от компетенциите на Съвета на директорите на дружеството. Такова решение на Съвета на директорите за назначаване на ищеца за прокурист в настоящия случай липсва. Договорът за прокура, сключен без разрешение на съответния компетентен орган на дружеството, е недействителен. Липсва упълномощаване за прокура след 04.01 2010 г. - датата на заличаване на ищеца, като прокурист, в предвидената в чл.21 ТЗ форма с нотариална заверка на подписите. Ищецът реално не е изпълнявал дейност на прокурист и не е полагал труд по трудово правоотношение в дружеството. На същия е изплащано възнаграждение , но на базата на възлагането от страна на дружеството на инцидентни задачи, свързани с извършване на дейността на технически сътрудник във връзка със строителството на завода за малц в гр. Ямбол. Неправилно съдът е отказал да прихване сумите, които ищецът сам признава, че е получил за периода от 01.07.2013 г. до настоящия момент, общо в размер на 15 123,92 лв., което представлява пълно изплащане на дължимото му възнаграждение. Съдът не е уточнил по кой от двата договора се дължи

евентуалното трудово възнаграждение и по кой от двата договора е осъдил дружеството. Решението е неправилно, тъй като в диспозитива на същото не е посочено каква част от общо присъдената сума се дължи на всеки един от наследниците на ищеца .

Постъпил е отговор по жалбата от М.Г.Й., Д.И.Й. и Г.И.Й. - наследници на ищеца И. Д. Й.. Иска се потвърждаване на решението . По делото е доказано наличието на валидно, възмездно трудово правоотношение между страните. Предявеният инцидентен установителен иск е недоказан, тъй като се доказва престиране на труд по трудово правоотношение. Липсват доказателства за изплатени трудови възнаграждения по трудовото правоотношение.

За да се произнесе Окръжният съд взе предвид следното: Страните са били в трудовоправни отношения за периода 07.12.2009 г. - 14.09.2016 г. , през който ищецът е бил назначен на длъжностите "прокурист" и "зам.директор" с трудови договори № 32/07.12.2009 г. През този период същият е полагал труд в ответното предприятие, съответстващ на длъжностите, на които е бил назначен. Това се установява от събраните по делото гласни и писменни доказателства.

Ищецът, заместен в производството от наследниците си, претендира заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2013 г. - 30.06.2016 г. за полагания труд по трудовите договори, размерът на което, съобразно заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза е 33 742,17 лв., ведно с лихвите за забава в размер на 5 641,28 лв., изчислени върху неизплатения размер на трудовото възнаграждение до деня на завеждане на исковата молба

След преценка на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил законосъобразния извод, че работодателят е начислил във ведомостите за заплатите, но не е изплатил дължимотото на ищеца трудово възнаграждение за периода 01.07.2013 г. - 30.06.2016 г. в размер на 33 742,17 лв., ведно с лихвите за забава - 5 641,28 лв, изчислени върху неизплатения размер на трудовото възнаграждение до завеждане на исковата молба, до който размер е уважил и исковата претенция.

Работодателят оспорва претенцията, като твърди, е между него и ищеца няма валидно сключен договор за прокура, тъй като липсва разрешение за това от съответния компетентен орган на дружеството, липсва и упълномощаване на ищеца за прокура след 04.10.2010 г.. Оспорва се извода на съда, че ищецът е изпълнявал дейност, като прокурист и, че е полагал труд по трудово правоотношение в предприятието през този период. Твърди се,че на това основание двата трудовите договори, сключени с ищеца са недействителни.

Видно от представената и неоспорена от ответника счетоводна експертиза налице е решение на Съвета на директорите на "ПИВОИМПЕКС" АД от 11.06.2008 г. за упълномощаване на ищеца за прокурист, т.е. както правилно е приел и районния съд, към момента на сключване на трудовия договор с ищеца за длъжността "прокурист" е имало надлежно формирана воля от страна на работодателя за това. Освен това, безспорно установено е по делото, че ищецът през въпросния период от време е полагал труд в ответното предприятие, на ищеца е начислявано трудово възнаграждение и са плащани социални

осигуровки от работодателя. Както правилно е приел и районния съд, ръководейки се от трайната пректика на ВКС, работодателят не може да черпи права от неправомерното си поведение при сключване на договора, а оттук не може да се позовава и на недействитеността на договора на това основание. На посочените основания районнит съд правилно е отхвърлил предявения от ответника инцидентен установителен иск за обявяване за недействителни на процесиите трудови договори.

Неоснователни са и твърденията на въззивника, наведени в жалбата, че през процесния период на ищеца е заплащано възнаграждение по гражданско правоотношение за извършени инцидентни задачи. Както вече отбелязохме по горе, от свидетелските показания и писменните доказателства събрани по делото -разплащателни ведомости за начислено трудово възнаграждение и плащани на осигуровки, се установява по безспорен начин, че през този период ищецът е полагал труд в ответното предприятие, съответстващ на длъжностите на които е бил назначен с трудовите договори. Неосноваетелни са претенциите на въззивника за прихващане от размера на дължимото трудово възнаграждение на сумите, получени от ищеца сума за извършване на инцидентни /според въззивника/ задачи по гражданаското правоотношение . Въззивният съд, така както районният съд, напълно споделя заключението на вещото лице, че сумите, изплатени на ищеца по системата "Изи пей" не следва да възприемат като заплатени за трудово възнагражнение, с оглед на това, че в платежните документи не е посочено основанието за заплащането им. Тежестта да докаже, че тези сума са платени като трудово възнаграждение носи работодателя, нещо което той не е сторил.

Що се касае до възражението, че с решението си районният съд не е присъдил на наследниците на ищеца сумите за неизплатено трудово възнаграждение, съобразно квотите им от наследството на починалия ищец, съдът намира същото за неоснователно.Определянето на размера на сумите за дължимото и неизплатено на ищеца трудово възнагражнение за всеки от конституираните в процеса негови наследници, на база квотите им от наследството, не е от компетенциите на този съд. Решението на съда в тази му част е правилно.

Поради изложените съображения съдът намира жалбата срещу решението на първоинстанционния съд за неоснователна. Последното , като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал. 3 и 8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №38/25.01.2017 г. по гр.д. № 1146/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

ОСЪЖДА "ПИВОИМПЕКС^АД гр. Ямбол, ЕИК 831902273. да заплати на М.Г.Й. ***, ЕГН **********, Д.И.Й. ***, ЕГН ********** и Г. *** , ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението