Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  ……                                                             11.07.2018г.                                гр.Ямбол

                                                        В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                           гражданско отделение,

в открито съдебно  заседание на 05.07.2018година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т.дело №18 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на “Юробанк България“ АД гр.София (с предишно наименование “Юробанк И Еф Джи България“АД), с която против Д.И.Д. и К.М.Д.,***, е предявен иск по чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, във вр. с чл. 287 и чл. 288 ТЗ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на банката-ищец сумите, дължими по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2007г. и сключените към него допълнителни споразумения, а именно:  50 168.89 лв. - главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; договорна лихва в размер на 6 083.35лв.; такси в размер на 873.22лв.; застраховки в размер на 110.57лв. и нотариални такси в размер на 662.50 лв.

В исковата молба се твърди, че на 08.11.2007г. страните са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който ищецът отпуснал на двамата ответници сумата общо 45 000 лв., от която - 14 600 лв. за покупка на недвижим имот в гр.Ямбол, който е подробно индивидуализиран, и 30 400лв. за други разплащания. За обезпечение на кредита ответниците учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот в гр.Ямбол в полза на банката. На 06.12.2007г. ищецът прехвърлил вземанията си по договора за кредит с ответниците на дружеството “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, а на 26.11.2009г. “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на ищеца всички свои вземания към ответниците по договора за кредит, като за така извършените цесии ответниците били надлежно уведомени с нотариални покани, връчени им на 19.02.2018г. Към договора за кредит страните сключили няколко допълнителни споразумения за реструктуриране на кредита, като с последното допълнително споразумение от 25.08.2015г. било извършено реструктуриране по кредитната сделка и общият размер на кредита се увеличил на 50 131.32лв., като съгласно постигнатото съгласие по споразумението за период от 26 месеца ответниците следвало да погасяват кредита на равни погасителни вноски в размер на 305.75лв. по погасителен план, а през периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 3.949%. След изтичане периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателите следвало да погасяват кредита на равни месечни анюитетни вноски с размери по погасителния план. В случай на просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, на осн. чл. 3, ал. 2 от договора за кредит се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. На основание  чл.4 от договора ответниците дължат годишни такси за управление и разноски за принудително изпълнение по представеното обезпечение - чл. 11, т. 3 от договора.

Твърдението на ищеца е, че поради неизпълнение на договорните задължения на ответниците по чл. 6, ал.1 и чл. 7, ал.1 от договора за кредит и непогасяване на погасителната вноска с падеж 23.11.2015г., на основание  чл. 19 от договора за кредит е обявил целия остатък от задължението по договора за незабавно изискуем и дължим, за което ответниците са уведомени с нотариални покани. Поради това моли за присъждане на исковите суми, ведно с направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответниците не са депозирали отговори на исковата молба и не са взели становища по иска.

В първото по делото о.с.з. на 05.07.2018г. процесуалният представител на ищеца – адв.И., писмено е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК, с присъждане на всички направени от ищеца разноски по делото, съгласно представения списък на разноските.

ЯОС, въз основа на данните по делото и събраните доказателства, по направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

Налице са предпоставките на процесуалния закон за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответниците са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея, но същите не са представили в срок писмени отговори, не са се явили в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното им призоваване за това съдебно заседание и не са направили искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие, т.е. налице са формално правните основания за постановяване на неприсъствено решение, установени в чл.238,ал.1 ГПК.

Налице са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.1 ГПК, т.к. на ответниците Д.Д. и К.Д. е указано още при връчването на исковата молба (съобщения на л.164 и л.165 от делото), че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.

На следващо място искът е вероятно основателен, с оглед представените по делото доказателства, без да се налага мотивиране на решението по същество: Видно е от писмените доказателства, че между “Юробанк И Еф Джи България“АД (сега с наименование “Юробанк България“АД) и Д.И.Д. и К.М. Д. като кредитополучатели, на 08.11.2007г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката е приела да предостави кредит в размер на 45 000лв., а кредитополучателите са се съгласили солидарно да върнат кредита в срок до 13.11.2037г. на погасителни вноски, включващи и договорната лихва, като заплащат и дължимите по договора такси, разноски и ежегодни застраховки на дадения в обезпечение недвижим имот. С банково бордеро от 13.11.2007г. банката е превела по сметката на кредитополучателя Д.Д. сумата от 45 000лв. Страните са сключили няколко допълнителни споразумения към договора за кредит, като с последното споразумение от 25.08.2015г. кредитът е реструктуриран и увеличен до размера на 50 131,32лв., която сума кредитополучателите са приели да върнат на погасителни вноски по погасителния план. Вещото лице - икономист С.Д. е установило, че в изпълнение на договорните си задължения кредитополучателите са платили вноски в размер на сумата общо 31 355,45лв., с която са погасили част от възнаградителната лихва, част от главницата, натрупана наказателна лихва, такси и застраховки. Последното плащане  е извършено на 10.12.2015г., като е налице просрочие на вноската с падеж 23.11.2015г. Така към датата на подаване на исковата молба дългът възлиза в размер на: 50 161,69лв. - главница, 5 163,54лв. възнаградителна лихва за периода 23.10.2015г.-19.02.2018г., наказателна лихва - 919,81лв., такси - 873,22лв., застраховки - 110,57лв. и нотариални такси - 662,50лв.

С договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г. “Юробанк И Еф Джи България“АД е цедирало вземания, произтичащи от договори за потребителски и жилищни кредити на “Бългериън Ритейл СървисизАД. Вземанията са по приложен списък-приложение към договора, видно от който вземането на банката по договора с Д.Д. и  К.М. също е прехвърлено. С договор за прехвърляне на вземания от 26.11.2009г. “Юробанк И Еф Джи България “АД обратно е изкупило от “Бългериън Ритейл СървисизАД вземания по договори за кредит, включително по процесния договор за кредит с ответниците. За така извършените цесии двамата стари кредитори, съответно “Юробанк България“АД и “Бългериън Ритейл СървисизАД, са уведомили длъжниците Д.Д. и К.Д. с редовно връчени им на 19.02.2018г. нотариални покани. Със същите покани двамата длъжници са уведомени, че поради просрочие на вноската с падеж 23.11.2015г., на основание чл.19 от договора за кредит банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем и прекратява действието на договора.

С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит от 08.11.2007г. и допълнителните споразумения към него,  който договор намира правното си основание в нормата на чл.430 от ТЗ. Банката - кредитор е изправна страна в правоотношението, като е изпълнила задължението си да отпусне паричната сума по кредита, която сума е преведена по сметката на единия от кредитополучателите. Ответниците като кредитополучатели са допуснали неизпълнение по договора, като последното извършено от тях плащане на вноски  е на 10.12.2015г., а вноската по погасителния план с падеж 23.11.2015г. е просрочена, което е дало основание на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което длъжниците са надлежно уведомени. Вземането по договора за кредит е било прехвърлено от банката и обратно изкупено от нея с два договора за цесия, за които цесии длъжниците също са надлежно уведомени. Няма доказателства към момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита и към момента на подаване на исковата молба ответниците да са изпълнили задължението си за погасяване на целия остатък по кредита, включващ главница от 50 161,89лв., договорна лихва от 6 083,35лв., такси от 873,22лв., застраховки от 110,57лв. и нотариални такси от 662,50лв., поради което тези суми следва да се присъдят на ищеца, който се легитимира като кредитор на основание договора за кредит и допълнителните споразумения към него, и договора за цесия от 26.11.2009г.

С оглед всичко изложено по-горе, ЯОС в настоящия си състав счита, че са налице всички изискуеми процесуални и материалноправни предпоставки по чл.238 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да бъде уважен изцяло иска по чл.430, ал.1 и 2 ТЗ.

На ищеца следва да се присъдят и всички направени от него разноски по настоящото дело – в размер на сумата общо 5 335,76лв. (държавна такса в размер на 2 315,66лв., платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 720,10лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300лв.).    

Водим от изложеното и на основание чл.239 ГПК,  ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш    И  :

 

ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** и К.М.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят солидарно  на “Юробанк България“АД гр.София, с ЕИК 000694749, представлявано от М.В. - прокурист и П. Н.Д. - изпълнителен директор, съдебен адресат адв.Х.И. ***, бизнес сграда И., на основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл. 287 и чл. 288 ТЗ дължимите по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2007г. и сключените към него допълнителни споразумения суми, а именно:  50 168.89 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2018г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 6 083.35лв., такси в размер на 873.22лв., застраховки в размер на 110.57лв. и нотариални такси в размер на 662.50 лв.

ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** и К.М.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят на “Юробанк България“АД, с посочени данни за ЕИК, представители и съд.адресат, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на сумата общо 5 335,76лв.

Неприсъственото  решение не подлежи на обжалване.

На основание чл.240, ал.1 ГПК препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: