Р
Е Ш Е Н И Е
№ 64 19.07.2018
г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав на 11
юли 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
Прокурор: Д.Люцканов
Секретар: Ив.Златева
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 151 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 74/26.04.2018 г.,
постановена по НОХД № 1398/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, подс.М.Г.Г. с
ЕГН **********, е признат за виновен в това,
че на **.**.**** г., около **:** часа, в гр. *, в района на ПТГ „И.Р.”,
находяща се на ул. *** № **, чрез нанасяне на удари с юмрук и метален бокс по
лицето на К.И.К. ***, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долна челюст в областта на лявата половина на тялото й, довело до
„Затрудняване дъвченето и говоренето” на пострадалия, като макар и
непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, буква „Б” от НК
е осъден на пробация при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и 200 часа годишно Безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок от една година.
С присъдата, подс.М.Г. и неговите
родители Г.П.Г. и М.Л.Г., са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец К.И.К.
обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 5000/пет хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – **.**.**** г., до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.,
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С присъдата, подс.Г. е осъден да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител К.К. направените от него
разноски по делото в размер на 266.67 лв., както и да заплати направените по
делото разноски, а именно: сума в размер на 169 лв. в полза на републиканския
бюджет и по сметка на ОД на МВР – Ямбол; сумата от 20 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на РС-Ямбол и 66.67 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
С присъдата, всеки един от
гражданските ответници – Г.Г. и М.Г. е осъден да заплати на гражданския ищец К.К.
направените от него разноски по делото в размер на по 266.67 лв., както и да
заплати сумата от по 66.67 лв. държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Срещу присъдата в частта й относно
наложеното наказание, както и в гражданската й част, е депозирана въззивна
жалба от подс.М.Г., подадена чрез защитника му - адвокат от ***. С жалбата се
претендира изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложените две
задължителни пробационни мерки към предвидения в закона минимум от 6 месеца и
отмяна на приложението на пробационната мярка Безвъзмезден труд в полза на
обществото. Претендира се и изменение на присъдата чрез намаляване на размера
на присъденото в полза на гр.ищец К.К. обезщетение за неимуществени вреди от 5
000 лв. на 1 000 лв. В депозираното допълнение към въззивната жалба се поддържа
както наведеният довод за явна несправедливост на наложеното наказание и за
несъразмерност на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди,
така и искането за изменение на присъдата чрез намаляването им по размер. Сочи
се, че наложените в този размер и вид пробационни мерки ще попречат на
подсъдимия във връзка с предстоящото му кандидатстване и продължаване на
образованието му във Висше учебно заведение, което може да се отрази негативно
на неговия живот. Като аргументи за налагане на минималния размер на първите
две пробационни мерки и отмяна на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза
на обществото се посочват направените от подсъдимия самопризнания, добрите му
характеристични данни, изразеното от него съжаление за стореното, семейното му
и социално положение, липсата на социален опит и зрялост, младата му възраст,
това, че се касае за деяние, което е инцидентен случай в неговия живот,
успешното възстановяване на пострадалия, това, че не е осъждан и не е наказван
по ЗБППМН. Искането за намаляване на
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се аргументира с
това, че продължителността на лечението на пострадалия е била кратка и той се е
възстановил сравнително бързо, липсва болничен престой на пострадалия и липсват
данни да са налице психически последици за К..
Срещу присъдата в гражданската й част
е депозирана въззивна жалба и от гражданските ответници Г.Г. и М.Г.. С жалбата
се претендира изменение на присъдата чрез намаляване на размера на присъденото
в полза на гр.ищец К.К. обезщетение за неимуществени вреди от 5 000лв. на 1
000лв.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно
призована изпраща представител. Последният оспорва основателността и на двете въззивни
жалби и моли съда да потвърди присъдата
на Районен съд-гр.Ямбол изцяло като правилна и справедлива.
В съдебно заседание въззиваемият –
гр.ищец К.К. чрез своя повереник оспорва основателността на въззивните жалби и
моли съда да ги остави без уважение, а присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.
В съдебно заседание въззивникът –
подс.М.Г. участва лично и със защитник – адвокат от ***. Двамата поддържат
въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. Поддържат
искането си за изменение на присъдата чрез намаляване срока на наложените на
подс.Г. две задължителни пробационни
мерки и отмяна на приложението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза
на обществото, както и за намаляване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. При дадената му от съда последна дума, подс.Г. моли
наложеното му наказание да бъде намалено, посочвайки, че към момента единият му
крак е счупен.
Въззивниците - граждански ответници Г.Г.
и М.Г. поддържат въззивната си жалба и молят съда да я уважи по изложените в
нея съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното
във въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално
допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по
чл.319, ал.1 от НПК, а разгледани по същество се преценят като неоснователни,
поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което
въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря. Приетата за несъмнена
фактическа обстановка по делото въззивния съд намира за безспорна. Решаващият
съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои доказателства
кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира
както признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371, т.2
НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, които подкрепят признанията, а именно -
протокол за предупреждение от **.**.**** г., СМУ № **/**** г., Епикриза от **.**.****
г., Характеристична справка от **.**.**** г. на ИДПС при РУ-Ямбол, История на
заболяването № ****/**.**.**** г., Предоперативна епикриза, Оперативен
протокол, Лист за преглед на пациент, справка за съдимост и удостоверение за
раждане на подсъдимия, част от показанията на св.Т.К. от ДП, показанията на
свидетелите от ДП Г.Х., С.С., Н.Г., И.Г., М.Г. и И.К. и заключението на вещото
лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Липсата на противоречия между посочените писмени и гласни доказателства
позволява категорично и по несъмнен начин да се приеме за безспорна приетата от
районния съд фактическа обстановка, която не се оспорва и е призната за
достоверна от подсъдимия в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Правилно съдът не е дал вяра на тази
част от показанията на св.Т.К., в която същият в противоречие с признанията на
подсъдимия и с показанията на пострадалия и
свидетелите Г.Х., С.С., Н.Г., И.Г. и И.К. твърди, че М.Г. е бил нападнат от пострадалия и неговия приятел, че
е бил ритан от тях, че подсъдимият не е имал метален бокс и не е нанасял удари
с юмруци на пострадалия. Правилно и обосновано съдът е отчел обстоятелството,
че св.Т.К. като приятел на подсъдимия е заинтересован от изхода на делото,
поради което показанията му в посочената част, оборени от заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и медицинските документи,
касаещи механизма на причиняване на процесното телесно нараняване, следва да
останат неподкрепени с доверие.
При
правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно
обосновани правни изводи, като е приел, че подс.М.Г.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като на **.**.**** г.,
около **:** часа, в гр. *, в района на ПТГ „И.Р.”, находяща се на ул. *** № **,
чрез нанасяне на удари с юмрук и метален бокс по лицето на К.И.К. ***, му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в
областта на лявата половина на тялото й, довело до „Затрудняване дъвченето и
говоренето” на пострадалия, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Правилен и обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че е извършено съставомерно деяние по посочения текст
от материалния наказателен закон на РБ, както и че авторството на престъпното
деяние се установява безспорно от кредитираните от районният съд доказателства
- признанията на подсъдимия, дадени от него по реда
на чл.371, т.2 от НПК, от показанията на разпитаните по делото свидетели, както
и от писмените доказателства, приложени по делото. По
категоричен начин се установява и обстоятелството, че подсъдимия е причинил на
пострадалия – гр.ищец К. при инцидента на **.**.**** г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст в
областта на лявата половина на тялото й, довело до „Затрудняване дъвченето и
говоренето” на пострадалия.
От кредитираната от съда
доказателствена съвкупност се установява, че посочената средна телесна повреда е
причинена в резултат на нанасяне от страна на подс.Г.
на удари с юмрук и метален бокс по лицето на К.И.К.. За съда в
резултат на това се налага безспорният и несъмнен извод за наличие на причинна
връзка между противоправните действия на подсъдимия /т.е. между осъществените
от него действия/ и настъпилия противоправен резултат.
Проверяващата инстанция изцяло
споделя извода на районния съд, че от субективна страна подсъдимият е действал
с пряк умисъл. Същия ясно е съзнавал, че чрез действията си пряко засяга телесната
неприкосновеност на пострадалия К.К., причинявайки му телесни увреждания и е
искал и предвиждал настъпването им. Подсъдимия е разбирал противоправния
характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, но
въпреки това е искал настъпването им.
Предвид изложеното, правилно подс.Г. е
бил признат за виновен по предявеното му и поддържано от РП-гр.Ямбол обвинение
за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
За да определи наказанието, наложено
на въззивника по вид и размер, правилно решаващият съд е взел предвид както
степента на обществена опасност на осъщественото деяние и начина на
осъществяването му, така и степента на обществена опасност на личността на Г..
Безспорно правилно решаващият съд е преценил, че се касае за деяние с висока
степен на обществена опасност и за личност с невисока степен на обществена опасност, предвид липсата
на предишни негови осъждания или наказания по реда на ЗБППМН. Правилно и
обосновано са взети предвид при индивидуализация на наказанието механизмът на
извършване на престъплението - чрез удари с юмрук и метален бокс по лицето на
пострадалия, това че е извършено без да е имало провокация от страна на
пострадалия и без каквато и да било причина, младата възраст на М.Г. към датата
на извършване на престъплението, добрите характеристични данни за личността му,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото в хода на
досъдебното производство, инцидентния характер на извършеното от него,
негативните последици за здравето на пострадалия К.К., и неговото успешно
възстановяване. Затова и преценката на районния съд за определяне на вида и
размера на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК е правилна.
Настоящата съдебна инстанция счита, че вида на наложените пробационни мерки и определеният
от районния съд при тези условия размер на наказанието пробация за всяка една
от наложените пробационни мерки, са необходими и достатъчни за постигане целите
на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че именно
това наказание, ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото.
Предвид наличните отегчаващи вината
обстоятелства на подс.М.Г. - високата степен на обществена опасност на
деянието, която се обуславя от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, както и
механизмът и причините за извършване на престъплението, а именно -
извършено чрез удар с метален бокс, без да е имало провокация от страна на
пострадалия и без каквато и да било причина, въззивният съд намира, че
определяне на наказание пробация в по-нисък размер би било проява на
необосновано снизхождение и не би било достатъчно да окаже необходимото
поправително и възпиращо въздействие както върху личността му, така и върху
останалите членове на обществото.
По делото липсват доказателства за
нетрудоспособност или инвалидизация на подсъдимия, поради което искането на
защитника за отмяна на пробационната мярка по т.6 на ал.2 на чл.42а от НК –
безвъзмезден труд в полза на обществото, е неоснователно. По делото липсват
данни подс.Г. да е кандидатствал за прием във Висше учебно заведение и към момента
да е приет за обучение през предстоящата учебна 20**/20** г. Дори това да е
така, съдът намира, че с оглед предвидените в Част Трета на Глава XVI от ЗИНЗС
възможности за изпълнение на наказанието пробация, изпълнението на наложените
на М.Г. пробационни мерки не би попречило на процеса му на обучение във ВУЗ.
Поради всичко изложено дотук,
искането на защитника на подс.Г. за изменение на присъдата чрез намаляване на
срока на първите две задължителни пробационни мерки към минималния такъв предвиден
в закона и отмяна на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на
обществото, следва да бъде оставено без уважение.
Изводът на първоинстанционният съд за
доказаност по основание на предявения от гр.ищец К.К. срещу подс.М.Г. и
неговите родители Г.Г. и М.Г. граждански иск за причинени от престъплението
неимуществени вреди, е обоснован и законосъобразен. Действително, в резултат на осъщественото
деяние на К. е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК, в резултат на което е и претърпял болки и страдания както по време на
причиняването й, така и в периода на възстановяването му, които въззивника -
подсъдим солидарно със своите родители - гр.ответници, следва да репарира. Въззивният
съд в настоящия си състав счита, че решаващия съд е присъдил сума за
обезщетяване на претърпените от К. неимуществени вреди в справедлив размер, отговарящ
на трайно установената съдебна практика в тази насока, поради което и
атакуваната присъда в тази й част следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото, правилно и
законосъобразно съдът се е произнесъл във връзка с направените по делото
разноски.
Водим от гореизложеното и след като
на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери правилността на присъдата изцяло, въззивният
съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована,
справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334,
т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
74/26.04.2018 г., постановена по НОХД № 1398/2018 г. по описа на Районен съд
Ямбол
Решението е окончателно.
2.