Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 05.07.2018 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 27 юни 2018 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: М.Коматарова

Прокурор: Е.Гоцев

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 133 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подс.М.Н.Е. ***, с ЕГН ********** и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Х.Р.К. ***, ЕГН **********, срещу Присъда № 49/21.03.2018 г., постановена по НОХД № 1024/2016 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подс.М.Е. е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 31.10.2015 г., около 03:00 часа, в гр. *, ул. „*” № *, в заведение „T.B.”, чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на лицето, е причинил на Х.Р.К. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно сътресение на мозъка и болезнен травматичен отток, кръвонасядане, разкъсно-контузно нараняване по лигавичната повърхност на лявата половина на горната устна и откъртване на фрагмент от коронката на първи горен ляв централен резец, които по съвкупност са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота” на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лв.

С присъдата, под.Е. е осъден да заплати на гр.ищец Х.К. сумата от 3 000лв., представляваща причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск за разликата от 3 000лв. до пълния предявен размер от 5 000лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 154 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол; 170 лв., в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС; държавна такса в размер на 120 лв. върху уважения размер на гр.иск, както и направените от гражданския ищец разноски по делото в размер на 1 200лв.

Във въззивната жалба на подс.Е. и с допълнението към нея по същество се съдържа оплакване за неправилност на постановената присъда като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.М.Е. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, а предявеният от Х.К. граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно и при подробно аргументиране на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се поддържа искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Оплакването за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения се обосновава с; 1. липса на мотиви поради каква причина безрезервно са кредитирани показанията на една част от свидетелите за сметка на други, при положение, че между тях са налице явни противоречия относно основен факт по делото, а именно - авторството на престъпното деяние и 2. с едностранна и превратна оценка на доказателствения материал поделото, която е във вреда на подсъдимия. Претендират се и направените пред двете съдебни инстанции разноски.

С жалбата си частният тъжител и гр.ищец Х.К. претендира изменение на постановената присъда чрез увеличаване на размера на наложеното на подс.Е. административно наказание глоба, както и уважаване на предявения граждански иск в пълния предявен размер от 5 000 лв. Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител. Последният оспорва основателността на подадените от подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител въззивни жалби. В тази връзка моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована.

Частният обвинител и граждански ищец Х.К. и неговият повереник - адвокат от АК-*, оспорват основателността на депозираната от подс.Е. въззивна жалба и поддържат въззивната жалба на К., като молят да бъде уважена по изложените в нея съображения

В съдебно заседание въззивникът – подсъдим участва лично и чрез упълномощения от него защитник - адвокат от АК-*. Поддържат депозираната от подсъдимия въззивна жалба и допълнението към нея и оспорват основателността на въззивната жалба, подадена от частния тъжител и гр.ищец Х.К.. Подсъдимият и защитника молят съда да уважи жалбата им по изложените в нея и в допълнението към нея съображения, а подадената от гр.ищец Х.К. жалба - да отхвърли като неоснователна. Защитникът акцентира на твърдението си за липса на мотиви на обжалваната присъда относно това кои от събраните гласни доказателства съдът кредитира и защо, както и кои от тях не кредитира и защо, включително и относно основният важен релевантен въпрос по делото - авторството на престъпното деяние.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби и допълнението към жалбата на подсъдимия, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК.

Разгледана по същество жалбата на гр.ищец и частен обвинител Х.К. се преценява като неоснователна, но не по изложените в същата съображения.

Разгледаната по същество жалбата на подсъдимия се преценява като основателна.

При постановяване на обжалваната присъда Районен съд-гр.Ямбол е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 пр.първо от НПК. В мотивите на първоинстанционната присъда липсват аргументи/мотиви относно причините поради които съдът кредитира част от събраните по делото гласни доказателства и причините, поради които не кредитира с доверие останалите от тях. По-конкретно, в мотивите на присъдата липсва анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели Х.К., М.К., Д.Г., Г.Ц., М.М. и Р.К. - от една страна и обясненията на подс.М.Е. и показанията на свидетелите Ф.М. и Д.М. - от друга, при наличие на съществени противоречия между тях досежно авторството на престъпното деяние - предмет на обвинението. Показанията на посочените свидетели са преразказани от съда и единствено в едно изречение съдът се е задоволил, при това декларативно, да посочи, че „не кредитира обясненията на подс.Е. и показанията на свидетелите Ф.М. и Д.М., че не е имало инцидент в заведението, т.к. се опровергават от показанията...” на останалите свидетели. Последното не може да бъде прието като анализ на доказателствена съвкупност - така, както се изисква това от закона. Така също, липсват мотиви и в посока това кои от показанията на свидетелите С.С., И.Д. и Д.В. се кредитират от съда, дали тези – дадени от тях на досъдебното производство и прочетени им на осн.чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 от НПК или тези дадени от тях в хода на проведеното съдебно следствие и защо. Районният съд също така в мотивите си е пропуснал да обсъди заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза в частта й, отнасяща се до причинените на пострадалия Х.К. увреждания и конкретно дали получените от К. лекостепенно сътресение на мозъка и контузия в областта на устата ведно с откършване на малък фрагмент от коронката на първи горен ляв централен резец, съставляват заедно или всяко едно поотделно лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

В резултат на всичко изложено дотук въззивният съд намира, че процесуалното нарушение допуснато от първостепенният съд е съществено, т.к. е довело до ограничаване процесуалното право на подсъдимия да се защитава ефективно срещу повдигнатото му обвинение.

Посоченото процесуално нарушение е неотстранимо в тази фаза на процеса, а е отстранимо само при ново разглеждане на делото от първостепенния съд. Това налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Ямболски районен съд. Настоящата инстанция счита, че не следва да проверява и да се произнася по наведените в жалбите доводи за неправилност на атакуваният съдебен акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон, т.к. това са въпроси по съществото на делото и могат да бъдат анализирани само при наличие на мотивирана присъда, с която съдът е взел отношение по всички събрани по делото доказателства. Такава проверка в настоящият случай въззивният съд не би могъл да стори, именно предвид допуснатото от първостепенният съд и горепосочено съществено нарушение на процесуалните правила.

Ето защо и на осн.чл.335, ал.2 вр.чл.334, т.1 от НПК, Ямболски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Присъда № 49/21.03.2018 г., постановена по НОХД № 1024/2016 г. по описа на Районен съд Ямбол и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.