№
51 02.07.2018 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на шести
юни
2018
година В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: Ив.Златева
Прокурор: Г.Георгиев
като разгледа докладваното
от съдия КОНДОВА
ВНОХД
№ 98 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на
РП-Ямбол и по жалба на повереника - адв.М.З. *** на частния обвинител П.А.П. ***,
ЕГН **********, срещу Присъда № 24/12.02.2018 г., постановена по НОХД №
1434/2017 г. по описа на Районен съд Ямбол, с която подсъдимият И.Д.К. ***, ЕГН
********** е признат за невиновен в това на **.**.**** г. около **:00 часа на
участък от АМ „Т.“ - в строеж, ЛОТ 4, км 298+800 при управление на МПС -
товарен автомобил - влекач *. „*******“, с ДК № *******, собственост на „**“
ЕООД с управител П.К.К. *** с прикачено към него полуремарке „***“ с
регистрационен № *******, собственост на „**“ ЕООД с управител П.К.К. *** да е
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.25 от ЗДвП, като при предприемане
маневра завиване наляво да не се е съобразил с положението и скоростта на
движещия се зад него товарен автомобил *. „************“ с регистрационен № ********,
собственост на „***“ ООД с управители Д.Й.Д. и Д.Д.Ж., в резултат на което да е
предизвикал ПТП с последния и по непредпазливост да е причинил на П.А.П. ***
тежка телесна повреда, изразяваща се в ампутация на лява подбедрица на
границата между средната и горната третина представляващо „осакатяване на левия
долен крайник“ и средни телесни повреди, както следва: съчетана травма с
ретроперитониален хематом, контузия на корема с десерозация на сигмата и
ректума, наложили извършване по спешност на лапаротомия и саниране на органите
в коремната кухина, довели до изпадане на пострадалия в състояние на
травматичен шок довели до причиняване на П. на „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“; счупване на десен долен крайник със засягане на
нервни стволове и магистрални съдове, като срока на заздравяване е не по-малък
от 1 година при нормален ход на оздравителните процеси, довело до „трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник“ и счупване на тазовите кости
по типа на Малген, като срока на заздравяване е не по-малък от 8-10 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси, довело до причиняване на „Трайно
затрудняване движенията на долните крайници“ на П., поради което и на
осн.чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.343, ал.1, б.Б, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Във въззивната жалба и допълнението към нея по същество
се съдържа оплакване за неправилност на постановената присъда като постановена
при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подс.И.К. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.1,
вр.чл.342, ал.1 от НК. Алтернативно и при подробно аргументиране на оплакването
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се поддържа искане
за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на районния съд за ново
разглеждане от друг състав. Оплакването за допуснати от съда съществени
процесуални нарушения се обосновава: 1. с това, че съдът не е обсъдил допуснатите
нарушения от подс.К. и причинно-следствената връзка с причинените травматични
увреждания, а е обсъдил всички възможности, съществуващи за пострадалия, с
оглед недопускането на ПТП-то, включително и малкия му стаж като водач на
товарен автомобил; 2. с това, че след като съдът е обсъдил подробно дължимото
поведение на пострадалия, е приел, че основна вина за настъпването на ПТП има
пострадалия П., без да посочи чия е останалата част от вината и следва ли друго
или други лица да носят наказателна отговорност за престъпния резултат; 3.
с неясни
мотиви за приетото от съда съществуващо ограничение на скоростта, като се вземе
предвид, че съгласно ЗДвП, ограниченията се въвеждат с пътни знаци, а не със
заповеди, каквито твърдения от страна на подсъдимия, съдът е приел за
достоверни; 4. с неяснота в мотивите на съда
защо приема, че пострадалият е управлявал автомобил, претоварен със 70 %, без
да излага съображения за това какъв е модела на управлявания автомобил и каква
е товароносимостта му съгласно данни на производителя; 5. с липса на мотиви,
относно формирането на вътрешното убеждение на съда, за това, каква фактическа
обстановка е намерил за установена и въз основа на кои от събраните
доказателства, като например се сочи, че в мотивите към присъдата съдът е приел
ограничение на скоростта в района на ПТП въз основа на заключението на
повторната тройна автотехническа експертиза и същевременно
е приел, че вещите лица не могат да посочат откъде са направили този извод; 6.
с необсъдено в мотивите заключение на повторната тройна автотехническа
експертиза, в частта му относно това, че коридорите на движение на двата
автомобила са били различни, както е показано на фиг. 4, стр.ЗЗ от повторната
САТЕ, като при това положение на автомобилите, предприетата маневра от страна
на подс.К. е в причинна връзка с настъпването на ПТП; 7. с липса на изложени
съображения от съда по въпроса каква е била конкретната скорост на товарния
автомобил, управляван от П. и какви са техническите характеристики на товарния
автомобил „*” съгласно производителя и защо съдът е приел, че автомобилът е
претоварен; 8. с липса на мотиви защо съдът е приел, че подс.К. е подал ляв
пътепоказател и дали това действие му дава някакво предимство пред останалите
участници в движението.
В депозирания протест на РП-Ямбол се релевират доводи за неправилност и необоснованост на присъдата. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов такъв, с който подс.И.К. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.1, б.Б, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК. В протеста на практика се навежда довод и за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите на присъдата. Твърди се, че в мотивите си съдът не е изложил аргументи защо е приел една част от назначените по делото експертизи, а останалите не е кредитирал, при положение, че заключенията им относно обстоятелството по чия вина е настъпило ПТП, са противоречиви. В тази връзка се приема за неясен и неприемлив подхода на съда относно игнорирането на заключението по назначената по делото повторна тройна автотехническа експертиза, вещите лица по която посочват и поддържат в съдебно заседание, че независимо от обстоятелството дали управляваното от пострадалия МПС е претоварено или не, за подс.К. безусловно е било налице задължението преди да предприеме маневрата да пропусне движещото се зад него МПС и след като не е изпълнил това си задължение, подсъдимият с управляваното от него МПС се е явил преграда за управляваното от пострадалия моторно превозно средство.
В съдебното заседание пред ОС-Ямбол, представителят на
Окръжна прокуратура-Ямбол поддържа протеста по изложените в него съображения. В
допълнение счита, че подсъдимият като водач на МПС не е осигурил безопасност на
осъществяваната от него маневра завой наляво, което обективно е било възможно и
по този начин е допуснал нарушение на правила за движение по пътищата, в
резултат на което се е стигнало до съставомерния резултат. Моли да бъде уважен
протеста. Счита за необосновани изводите на съда, че опасността за пострадалия
е възникнала в момента, когато подс.К. започнал да намалява скоростта на товарната
композиция, както и че максимално допустимата скорост на движение в района на
ПТП е била 40 км./ч. Поради това намира протеста на РП-Ямбол и жалбата на
частния обвинител за основателни. Претендира за отмяна на присъдата на РС-Ямбол
и постановяване на нова такава, с която подс.К. да бъде признат за виновен в
осъществяване на престъплението по повдигнатото му обвинение.
Повереникът на частния обвинител П.П. - адв.З., поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея, като акцентира на твърдението си за
липса на мотиви на обжалваната присъда относно основните важни релевантни
въпроси по делото, а именно - кога е възникнала опасността за пострадалия П. и
от кога той е бил длъжен да реагира със задействане на спирачната система за аварийно
спиране. Според повереника липсват мотиви и относно другите относими към
предмета на делото въпроси - каква е била максимално допустимата скорост на
движение на ППС в района на ПТП и защо съдът е приел такава от 40 км./ч., както
и какво точно според съда е било положението на автомобила на пострадалия на
платното за движение спрямо автомобила, управляван от подсъдимия. Обръща
внимание на това, че по последния въпрос съдът не е взел отношение нито от
фактическа страна, нито от юридическа такава. Моли жалбата да бъде уважена по
изложените в нея съображения.
Въззиваемият - подс.И.К. участва в съдебно заседание
лично и с упълномощените от него защитници - адв.Д. и адв.Н.. Защитниците на
подсъдимия изразяват становище, че фактическата обстановка е правилно изяснена
и съдът е дал ясен, обоснован и задълбочен отговор на всички правно значими
въпроси. Излагат собствена интерпретация на доказателствените материали.
Акцентират на обстоятелството, че по делото не се е установило подсъдимият да е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което според
защитата правилно е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият и
защитниците молят присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована, а
протеста и въззивната жалба - оставени без уважение като неоснователни.
Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста и във
въззивната жалба и допълнението към нея, доводите на страните и обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на
атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от
НПК, констатира следното:
Протестът и въззивната жалба са процесуално допустими
като подадени от лица, имащи право и интерес да протестират/обжалват и в
сроковете по чл.319, ал.1 от НПК.
Разгледани по същество се преценяват като основателни.
При постановяване на обжалваната присъда Районен
съд-гр.Ямбол е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.първо от НПК.
Допуснатото от първоинстанционния съд съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК се
изразява в пороци в процесуалната дейност на съда, свързани с анализа и
оценката на депозираните по делото заключения по назначените по делото
автотехнически експертизи. По делото са били назначени първоначална тройна
автотехническа експертиза, допълнителна първоначална тройна автотехническа
експертиза, които по същество противоречат на назначените повторна тройна
автотехническа експертиза и допълнителна повторна тройна автотехническа
експертиза. Въпреки задължението по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, съдът не е
изложил в мотивите си подробен и обективен анализ на приетите от съда
заключения по посочените експертизи, като не са изложени мотиви следва ли да се
кредитират същите, всички ли или само някои от тях и подкрепят ли се или не от
останалите доказателства по делото. Единствено в едно изречение е посочено, че
съдът не кредитира първоначалната тройна автотехническа експертиза с вещи лица
Б., С. и М., т.к. при изготвяне на заключението вещите лица не са взели предвид
наличното претоварване на управлявания от П. товарен автомобил. Последното обаче
има отношение и то непряко само към изчисляване на опасната зона на движение на
автомобила, управляван от пострадалия, поради което остава неясно защо съдът не
кредитира с доверие останалата част от тази експертиза, в която се дават
отговори на релевантни по делото въпроси, включително и този относно максимално
допустимата скорост на движение на автомобилите в района на ПТП-то. Констатира
се също, че съдът е допуснал в мотивите си противоречие относно тази
първоначална автотехническа експертиза, т.к. от една страна не я кредитира с
доверие, а от друга при обсъждане на доказателствения материал, на база на
който е установил фактически обстоятелства, посочва и тази експертиза. Съдът в
мотивите си е пропуснал да обсъди в каквато и да е степен заключенията по
останалите назначени по делото автотехнически експертизи, като ги е кредитирал,
без да обясни защо. Отсъствието на анализ на доказателствената съвкупност по
делото е довело до липса на обоснованост на волята на съда за постановяване на
съдебния акт. Като цяло за част от отразените в първоинстанционните мотиви
факти не са посочени и не са анализирани доказателствените източници, на които
те се основават. Допуснатото нарушение представлява нарушаване на правото на
частния обвинител и прокурора да участват в производството като защитават
обвинителната теза. Това от своя страна представлява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и което
самостоятелно води до отмяна на присъдата.
Отделно, прочитът на мотивите на присъдата сочи и на
допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК - липса на мотиви. Налице е неяснота, която се приравнява на
липса на мотиви относно това защо съдът игнорира правилото, че максимално
разрешената скорост на движение в определен пътен участък се определя със знак,
а приема, че в случая в района на ПТП-то тази скорост е била определена със
заповед, която не е налична по делото. Липсват в мотивите и фактически
констатации относно обстоятелството, което подс.К. съгласно разпоредбата на
чл.25 от ЗДвП е следвало да прецени преди започване на процесната маневра, а
именно - положението върху пътното платно на
автомобила, управляван от пострадалия П., непосредствено преди момента
на предприемане на маневрата от подсъдимия. Положението на автомобила на
пострадалия на пътното платно в посочения момент е от важно значение не само за
преценка поведението на подсъдимия, но и за определяне момента на възникване на
опасността за пострадалия П.. Липсват каквито и да е съображения на съда за
това защо приема, че опасността за пострадалия възниква към момента, в който
подсъдимият е започнал да намалява скоростта на движение, а не в момента, в
който подс.К. е предприел процесната маневра като е започнал отклонение на
автомобила наляво, при положение, че от заключението на кредитираната от съда
повторна тройна автотехническа експертиза, положението на автомобила на
пострадалия е било зад автомобила на подсъдимия в коридор за движение откъм
лявата му страна /т.е. към средата на пътното платно/ и опасността за
пострадалия е възникнала именно от момента, в който подсъдимият е предприел
отклонение на управлявания от него автомобил наляво. Без внимание от страна на
съда относно момента на възникване на опасност за пострадалия е останало
фактическото обстоятелство, че подсъдимият не е извършвал маневра „завой
наляво” в смисъла, съдържащ се в Закона за движение по пътищата, т.к. не е
навлизал по друг път /а и такъв е нямало наляво - вж.фотоалбума към Протокола
за оглед на местопроизшествие/ и поради това първоначалното отклонение на
автомобила на подсъдимия в дясно и намаляването на скоростта на същия, не би
могло да бъде разчетено/предвидено от пострадалия като предхождащо „завой наляво”,
което пък от своя страна да го задължи да намали своята скорост и/или да спре.
Липсата на мотиви на първоинстанционния съд по посочения релевантен за делото
въпрос, не дава възможност на въззивния съд да ревизира изключително важния за
правилното решаване на спора правен извод за това кога точно е възникнала
опасността за пострадалия и дали с оглед на това той е имал възможност да
предотврати ПТП-то или не е разполагал с такава възможност, респ. дали
подсъдимият преди да започне маневрата, правилно е съобразил „положението,
посоката и скоростта на движение” на движещите се след него участници в
движението, така щото да не създаде опасност за тях - така, както е предписано
в разпоредбата на чл.25 от ЗДвП. В този смисъл категорично търпи упрек
избирателното и безаналитично приемане от районния съд на обстоятелството, че
подсъдимият е създал опасност за пострадалия в момента, в който е започнал да
намалява скоростта на движение.
Мотивите са изключително важен процесуален документ и за
да бъдат правновалидни, следва да съдържат волята и съображенията на съда по
всички релевантни по делото въпроси. В противен случай, като в настоящия, е
налице допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на
съществените такива, довело до накърняване правата на пострадалия - частен
обвинител и прокурора да участват в процеса и да защитават обвинителната теза.
Критика търпи и подхода на първоинстанционния съд, явяващ
се в разрез с установеното в чл.305, ал.7 от НПК, свързан с отразеното в
мотивите на оправдателната присъда, че „....основна вина за настъпването на произшествието
носи водачът на товарния автомобил, движещ се след автомобила на подсъдимия..”.
Това изречение, както правилно твърди и повереникът на частния обвинител,
създава съмнение относно невиновността на оправдания, респ. води до логическо
противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, което също съставлява
нарушение на процесуалните правила от категорията на особено съществените, защото
рефлектира върху редовността на съдебния акт, като го опорочава.
Допуснатите съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, констатирани от настоящият състав на въззивния такъв и
изложени по-горе, са в резултат на порочно изготвения от РП-Ямбол обвинителен
акт, предвид липсата на каквито и да е изложени в него обстоятелства, свързани
с релевантните по делото такива и със съставомерните признаци на престъпното
деяние, вменено във вина на подсъдимия. Изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт обстоятелства касаят само пострадалия и неговото поведение.
Относно поведението на подсъдимия единствено е отразено, че е предприел маневра
„завой наляво” в нарушение на разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, като последната е цитирана дословно от закона, без
прокурорът да е посочил конкретно обстоятелствата, свързани с изпълнителното
деяние, респ. с това как, по какъв начин - с какви действия или пък чрез
бездействие, подсъдимият е нарушил цитираната норма. Последното е довело до нарушение на чл.246 от
НПК, съгласно който с обвинителния акт се определя предмета/рамката на
доказване. Тези съществени пропуски и непълноти в обвинителния акт определят
обвинението като фактически неясно формулирано, а предметът на доказване – като
неопределен и неопределим. Този порок в съдържанието на обвинителния акт без съмнение
е рефлектирал върху постановения първоинстанционен съдебен акт. За недопускане
на това, е следвало процесуалната негодност на
обвинителния акт да бъде констатирана от първоинстанционния съд при произнасяне
в разпоредително заседание при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от
НПК. Съгласно актуалната редакция на чл.334, т.1 от НПК /ДВ.бр.44 от 2018 г./,
вр.чл.335, ал.1 и ал.2 от НПК /ДВ, бр.63/04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017
г./ въззивният съд няма възможност да върне делото на прокурора при наличие на
съществени процесуални нарушения, отстраними единствено в досъдебната фаза на
наказателното производство. В такива случаи въззивната инстанция може да върне
делото на първата такава, съгласно чл.335, ал.2 от НПК, защото именно тя не е
изпълнила задължението си по чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
респективно не е проявила процесуална активност за разкриването на обективната
истина и вътрешното ѝ убеждение не се основава на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, така както изискват чл.13,
ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК и като последица от неизпълнението на тези ѝ
задължения е пропускът да установи допуснати в досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл е Решение № 221 от
21.02.2018 г. по н.д. № 812/2017 г. на второ н.о. на ВКС.
В резултат на всичко изложено дотук, въззивният съд
намира, че първостепенния такъв е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила. Същите освен това са неотстраними в тази фаза на процеса,
а са отстраними само при ново разглеждане на делото от първостепенния съд. Това
налага отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Ямболски районен съд от стадия на
разпоредителното заседание. Настоящата инстанция счита, че не следва да
проверява и да се произнася по наведените доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон,
т.к. това са въпроси по съществото на делото и могат да бъдат анализирани само
при наличие на постановена на база непорочен обвинителен акт мотивирана
присъда, с която съдът е взел отношение по всички събрани по законния ред
доказателства. Такава проверка в настоящия случай въззивният съд не би могъл да
стори, именно предвид допуснатите от първостепенния съд и посочени по-горе
съществени нарушения на процесуалните правила.
По изложените съображения настоящият състав на ОС-Ямбол
приема за основателни протеста на Районна прокуратура Ямбол и жалбата на
повереника на частния обвинител срещу присъдата на РС-Ямбол, поради което
намира, че те следва да бъдат уважени.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.335, ал.2, вр.чл.334,
т.1 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда
№ 24/12.02.2018 г., постановена по НОХД № 1434/2017 г. по описа на Районен съд
Ямбол и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.