На 04.07.2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.ч.гр.дело № 196 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.Д.С. от гр.С., подадена от пълномощника му адв.Д.П. ***, срещу Разпореждане №1757/27.04.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д.№4695/2017г., с което е върнато подаденото от частния жалбоподател възражение по чл.414 ГПК срещу издадената против него заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Частният жалбоподателят е поддържал, че в срок е представил по делото доказателства за връчената му покана за доброволно изпълнение, като счита, че поради допусната грешка тези доказателства не са приложени по делото. Наред с това сочи, че същите доказателства е следвало да бъдат събрани и по служебен път от районния съд, пред който е заявено искане с нарочна молба. Съобразно това моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба “Юробанк България“АД гр.София, чрез пълномощника си адв.Павлов, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил жалбата като неоснователна. Изложените съображения са, че длъжникът, сега частен жалбоподател, при подаване на възражението по чл.414 ГПК не е представил доказателства за спазване срока по чл.414, ал.2 ГПК, вр. с чл.418, ал.5 ГПК, не е направил това и след дадените му от съда изрични указания и допуснатата от него грешка е довела до санкциониране.

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно т.5а от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока по чл.414, ал.2 ГПК, вр. с чл.418, ал.5 ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието на производството по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

ЯОС, след като прецени оплакванията на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното:

В полза на заявителя “Юробанк България“АД гр.София на 13.12.2017г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр. дело № 4695/2017г. по описа на ЯРС.

Длъжникът Д.Д.С. от гр.С., действащ чрез пълномощника си адв.П., е подал възражение вх. №5116 от 22.03.2018г. срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, като възражението е изпратено по пощата на 21.03.2018г. С възражението е направено искане заповедният съд служебно да изиска от ЧСИ И. Х. с рег.№*** в КЧСИ справка за деня на връчване на поканата за доброволно изпълнение. По това искане ЯРС не се е произнесъл, а е постановил разпореждане от 22.03.2018г., с което е указал на длъжника в 1-седмичен срок да представи доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение, с предупреждение, че при неизпълнение възражението ще бъде върнато. Тези указания са съобщени на длъжника, чрез неговия адвокат, на 16.04.2018г., като в дадения му срок длъжникът не е представил доказателства, установяващи кога му е връчена заповедта за незабавно изпълнение, респ. подаването на възражението по чл.414 ГПК в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

При тези данни районният съд е постановил обжалваното разпореждане, с което е върнал възражението на длъжника, като изложените съображения са, че поради неизпълнение на дадените от него указания, съдът е в невъзможност да прецени дали е спазен преклузивния двуседмичен срок за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 ГПК, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван - ал.2 на разпоредбата. При издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, препис от същата се връчва на длъжника от заповедния съд (чл.411, ал.3 ГПК), който с оглед удостоверената дата на връчването извършва проверката за спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК при подадено възражение срещу заповедта. Когато е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, съгласно действащата редакция на чл.418, ал.5 ГПК, същата, с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях. Въз основа на изпратените от съдебния изпълнител книжа за връчването на заповедта за незабавно изпълнение, заповедният съд извършва проверката за спазване срока по чл.414, ал.2 ГПК при подадено възражение срещу заповедта.

От материалите по делото е установено, че в случая срещу длъжника е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, която подлежи на връчване от съдебния изпълнител. На последния, съгласно действащата редакция на нормата на чл.418, ал.5 ГПК е възложено процесуалното задължение да изпрати незабавно на заповедния съд копие от съобщението за връчените на длъжника документи. При неизпълнение на това задължение на съдебния изпълнител, а такъв е разглежданият случай, при действащата нормативна уредба на чл.414, вр. с чл.418, ал.5 ГПК, при подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да администрира това възражение, като извърши проверката за изпълнението на задължението на съдебния изпълнител по чл.418, ал.5 ГПК и въз основа на тази проверка да осъществи преценката за спазване на срока по чл.414, ал.2 ГПК на подаденото от длъжника възражение. В случая длъжникът е заявил изрично искане в този смисъл, като е посочил съдебният изпълнител, от който съдът служебно да изиска информация за връчването на заповедта за изпълнение. В нарушение на процесуалните си задължения районният съд не е уважил това искане и не е събрал данните от съдебния изпълнител за връчването на заповедта за изпълнени на длъжника, а е възложил на длъжника установяването на момента на връчване на заповедта за изпълнение. Неправилно дадените на длъжника указания за установяване връчването на заповедта за изпълнение не могат да бъдат санкционирани с връщане на подаденото възражение по чл.414 ГПК, поради което обжалваното разпореждане на ЯРС следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

След отмяна на разпореждането, на ЯРС следва да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като с оглед депозираната от длъжника молба вх.№7732/04.05.2018г. и приложените към нея копия от покани за доброволно изпълнение, които са представени и пред настоящата инстанция, и при съобразяване мотивите на настоящото определение, районният съд следва да администрира възражението на длъжника и извърши преценката за спазване на срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане №1757/27.04.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д.№4695/2017г., с което е върнато подаденото от длъжника Д.Д.С. от гр.С. възражение по чл.414 ГПК срещу издадената против него заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

ВРЪЩА ч.гр.д.№4695/2017г. на Ямболски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.