О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20.07.2018 година гр.Ямбол

В името на народа

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 20.07.2018 година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар:

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

възз.ч.гр. дело № 191 по описа на ЯОС за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по частна жалба от П.М.П., чрез адв.М.К. от АК- Ямбол, против разпореждане № 302/16.09.2016г., за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д.215/2016г. по описа на ТРС, с което уважава молбата на "Банка ДСК"ЕАД за незабавно изпълнение в частта против П.М.П. като солидарен длъжник за сумата 6162,79 лв., от която 4686,99 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 1086,23 лева - договорна лихва от 25.02.2015 г. до 13.09.2016 г.; 199,57 лева - лихва за забава, считано от 25.03.2015 г. до 13.09.2016 г., 190,00 лева - дължими такси и разноски, както и разноски по делото в размер на 123,26 лв. - платена държавна такса и 445,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят смята, че при издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК съдът не е съобразил, че е изтекъл приклузивния шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, тъй като нотариалната покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем е връчена на кредитополучателя на 29.10.2015 г., а на поръчителя П. на 10.11.2015 г..

В срока за отговор на ответната страна по частната жалба "Банка ДСК"ЕАД е подала отговор, в които се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се настоява за нейното отхвърляне.

ЯОС намира частната жалба за допустима като подадена в срок заедно с възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съгласно чл.419, ал.2 от ГПК. разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 15.09.2016г. от "Банка ДСК"ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу кредитополучателя М.И.М. и поръчителя П.М.П. за следните суми: 1086,23 лева - договорна лихва от 25.02.2015 г. до 13.09.2016 г.; 199,57 лева - лихва за забава, считано от 25.03.2015 г. до 13.09.2016 г., 190,00 лева - дължими такси и разноски, както и разноски по делото в размер на 123,26 лв. - платена държавна такса и 445,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че сумите са дължими по договор за кредит за текущо потребление от 17.07.2007г. между "Банка ДСК"ЕАД и кредитополучателя М.И.М., по който е предоставена парична сума в размер на 13000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, при лихва 9.95%, падежна дата 25-о число.

Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката към 14.09.2016 г., договора за кредит за текущо потребление от 17.07.2007г., общи условия и анекс към него, както и нотариални покани до кредитополучателя и поръчителя, с които банката обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата.

На 16.09.2016 г. първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза на заявителя за посочените суми срещу длъжниците, като на основание чл.418, ал.1 от ГПК е допуснал незабавно изпълнение на заповедта.

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането на банката, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводните книги. Когато със заявлението е представен и такъв документ, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист (чл.418 ГПК)

В производството по издаване на заповед за изпълнение съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл.417 ГПК, като при подадена жалба по чл.419 ГПК въззивният съд следва да извърши същата проверка за редовност на документа от външна страна като удостоверяващ подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника. В настоящия случай по изложените от заявителя твърдения в извлечението от счетоводни книги кредитът е станал предсрочно изискуем поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост. В заявлението кредиторът се позовава освен на извлечението от счетоводни книги и на договора за кредит, общите условия и нотариални покани до кредитополучателя и поръчителя, които прилага по делото, т.е. в заповедното производство той основава претенцията си на повече от един документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК. В този случай преценката за изпълняемостта на претендираното вземане се осъществява на базата на всички депозирани пред съда документи (в този смисъл – Определение № 130 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 415/2009 г., I т. о.).

Видно от нотариалната покана до кредитополучателя, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, същата е връчена на кредитополучателя на 29.10.2015 г., като банката обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата. Видно от нотариалната покана до поръчителя, с която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, същата му е връчена на 10.11.2015г.. Следователно, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила за кредитополучателя на 29.10.2015г.. На тази дата е настъпил падежът на главното вземане и е започнал да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в рамките на който кредиторът следва да предяви иск срещу главния длъжник. В противен случай отговорността на поръчителя отпада и кредиторът не може да насочи принудително изпълнение на вземанията си срещу него.

От формалната проверка, основана на твърденията и данните в документите по делото, се установява, че заявителят в настоящото производство не е предявил претенцията си срещу кредитополучателя в рамките на шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД. Съгласно т.4б от TP №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147 , ал.1 от ЗЗД. Срокът е преклузивен и за него съдът следва да следи служебно (TP №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано в РС-Тополовград на 15.09.2016 г., т.е. след изтичането на този срок. Следователно, отговорността на поръчителя - частен жалбоподател, е отпаднала.

Ето защо разпореждането, с което е постановено незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист срещу жалбоподателя П.М.П., следва да се отмени и да се обезсили издаденият срещу него изпълнителен лист, като вместо това се отхвърли в тази част молбата за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист.

Предвид изложеното , ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист от 16.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 215/2016 г. на Тополовградския районен съд, срещу П.М.П. с ЕГН **********, и ОБЕЗСИЛВА издадения срещу него изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ молбата за незабавно изпълнение на издадената по посоченото дело заповед по чл.417 ГПК и за издаване на изпълнителен лист на "Банка ДСК"ЕАД срещу П.М.П. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.