ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Ямбол 13.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

В закрито заседание на 13.06.2018 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д.Кючуков

след като разгледа докладваното от съдия Д. Кючуков гр.д. № 169/ 2018 г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба на К.И.Б. *** срещу Районен съд гр. София , с която се осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 000 лв_; и имуществени такива в размер на 146,00 лв., вследствие " виновното противоправно поведение на служител на ответника - съдия Т К. - председател на 80 състав на СРС, издала изпълнителен лист от 29.06.2017 г. в полза на "Топлофикация" Ямбол по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по г.д. № 15670/2013 г.".

В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразност на действия на съдия от състава на Районен съд гр.София, изразяващи се в постановяване на съдебен акт - издаване на изпълнителен лист от 29.06.2017 г. по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вследствие на който ищецът претърпял твърдяните вреди, чието репариране претендира.

При така установеното и след извършената проверка по чл.130 ГПК относно допустимостта на предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие постановен от съдия при СРС съдебен акт, съдът намира същите за недопустими

При наличие на вреди, настъпили от неправомерна дейност на магистрати, гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, но само при предвидените в закона хипотези на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. В случая в ,исковата молба не се сочат действия на ответника, попадащи в хипотезите на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. Твърденията, обосноваващи отговорността на СРС, са само за постановени незаконосъобразни актове на съдия от състава на СРС по конкретно дело.

Според разпоредбата на чл.132 ал.1 от Конституцията на РБългария, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда. След като съдиите не носят гражданска отговорност за постановените актове, не може да бъде ангажирана и отговорността на съда, в който работят, в случая Районен съд гр.София. Същият не е надлежна страна, която да отговоря по предявената срещу него искова претенция. Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно./В т. см. Опр. №2178/18.11.2014 г. по в.гр.д.№1281/2014 г. на ПАС, недоп. до касационно обжалване с Опр. №175/24.03.2015 г. по ч.гр.д. №1234/2015 г. на ВКС, 111 г.о/.

По изложените съображения съдът приема, че на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на предявените с нея искове, а производството по делото - прекратено.

Водим от изложеното и на осн.чл. 130 ГПК, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№ 3013/04.06.2018 г. на К.И.Б. ***, ЕГН ********** ***, поради недопустимост на предявените искове .

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 164/2018г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.