В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 11 юли 2018 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело №200 по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба на "АГРОМЕЙТ" ООД с ЕИК 838100347, представлявано от пълномощника адв.Х.К. от ЯАК против отказа на ЧСИ - И. Х. да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№585/2018 г. на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

В жалбата се твърди, че атакувания отказ на ЧСИ е незаконосъобразен, тъй като длъжника е предприел действия за заплащане на задължението по доброволен път, чрез пощенски запис, в деня на образуване на изпълнителното дело. Използвания способ - чрез пощенски запис, е този посочен в заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на издадената заповед по което е издаден и изпълнителния лист. Твърди недобросъвестност на взискателя, който макар и уведомен за изпратения запис, не се явява да получи сумата и да подаде молба за прекратяване на изп.дело. Сочи се, че многократно са правили опити да заплатят доброволно дължимата сума на взискателя, но той възпрепятствал тези им опити. Считат, че не следва да им се възлагат сторените в изпълнителното производство такси и разноски, тъй като не са дали повод за образуване на делото, а взискателя - кредитор е изпаднал в забава, поради което разноските по изпълнението следва да бъдат възложени на него. При изложеното молят за отмяна на атакувания отказ на ЧСИ - И. Х. да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№585/2018 г., на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Претендират и за присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателя Й.К.К., чрез пълномощника си адв.П.Б. от САК, е депозирал писмено възражение по жалбата, като е оспорил нейната основателност. Заявява, че не е получавал от длъжника пощенски запис преди образуване на изпълнителното дело, задължението по което не е изпълнено и понастоящем. Сочи, че в жалбата не се съдържат твърдения, а и от доказателствата не се установява, задължението да е изплатено преди или след образуване на изп.дело. Счита, че относимата към разноските в изпълнителния процес правна норма е чл.79 ГПК. Заявява, че по делото не се съдържат доказателства, установяващи забава на кредитора. При тези и другите, подробни съображения, иска оставяне на жалбата без уважение, съответно потвърждаване на атакувания отказ на ЧСИ - И. Х. да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№585/2018 г., на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Претендира и за присъждане на сторените в производството разноски.

По делото са приложени обяснения на ЧСИ И. Х., в които чисто формално е направено изложение на извършените от нея действия от образуване на изп.дело до постановяване на атакувания отказ и е заявено становище за неоснователност на подадената жалба, без да са изложени съображения по същество.

Ямболският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело №20188780400585 е образувано с постановление от 13.04.2018 г., въз основа на молба от Й.К.К., вх.№10758/13.04.2018 г. и приложен към нея изпълнителен лист от 11.04.2018 г., издаден от ЯРС по ч.гр.д.№1055/2018 г. на ЯРС. На 25.04.2018 г. до длъжника "АГРОМЕЙТ" ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, без данни кога е връчена. С молба, вх.№12239/30.04.2018 г. длъжника е заявил искане за прекратяване на изпълнителното дело и възлагане на разноските по него на взискателя, тъй като с пощенски запис от 13.04.2018 г. е наредил изплащане в полза на взискателя на дължимата сума от 325 лв. Към молбата е приложено и копие от направен чрез "Български пощи" ЕАД паричен превод за сумата от 325 лв. в полза на Й.К.. Описаната молба на длъжника е изпратена на взискателя за становище. На 14.05.2018 г. взискателя е депозирал възражение срещу молбата на длъжника, като е заявил че не желае прекратяване на изп.дело, тъй като към момента дължимата сума не му е изплатена. Посочил е, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изпълнителното дело е образувано около 13.00 часа на 13.04.2018 г., а паричния превод е извършен в 14,37 часа, т.е. след образуване на изп.дело. Сочи още, че съобщение за описания паричен превод му е връчено едва на 16.04.2018 г., но не е имал възможност да го получи, тъй като не е бил в гр.Ямбол.

На 16.05.2018 г. ЧСИ И. Х. е постановила атакувания отказ /обективиран в съобщение до длъжника "АГРОМЕЙТ" ООД/, като е отказала да прекрати изп.дело, мотивирайки се по следния начин: "нормата на чл.433, т.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с последните изменения на чл.410 ГПК и изискването за посочване на банкова сметка ***, респ. да погасите задължението преди образуване на изп.дело. Текстът в чл.433, т.1 относно квитанцията от пощенска станция е загубил действие с последните изменения на ГПК, тъй като за погасяване на задълженията, процесуалния закон е предвидил заплащане на сумите по банков път. Към днешна дата взискателя не съобщава за плащане на сумите, нито е поискал прекратяване на делото.".

В жалбата си длъжникът в изпълнителното производство оспорва отказа на ЧСИ за прекрати изпълнителното производство, както и дължимостта на сторените в същото такси и разноски, поради извършено плащане в деня на образуване на изпълнителното производство. Представя доказателства - копие от направен чрез "Български пощи" ЕАД паричен превод за сумата от 325 лв. в полза на Й.К.. От документа е видно, че сумата с посочено основание е депозирана в пощенска станция с посочен получател взискателя. Взискателя е представил доказателства, че уведомление за пощенския запис е получил на 16.04.2018 г., но не е получил сумата по обективни причини.

Отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство се прецени от решаващия съд за правилен като краен резултат, макар и не по изложените от ЧСИ съображения, които не намират опора в закона /вж. чл.410, ал.2, изр.последно в ред. по ДВ, бр.86/2017 г./.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са посочени в текста на чл.433, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

От доказателствата по делото се установява, че сумата по изпълнителния лист не е изплатена от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, а в деня на образуване на изпълнителното производство. При това положение ЧСИ не е имал право да прекрати изпълнението при хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК по искане на длъжника и правилно е отказал да стори това.

За изчерпателност следва да се отбележи, че правото на принудително изпълнение е насочено към съдебния изпълнител. За да образува делото, до него трябва бъде подадена молба за образуване на изпълнително производство, към която трябва да бъде приложен изпълнителен лист /чл.426, ал.1 ГПК/. Съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист. Той може и е длъжен да се съобрази с него както по отношение на легитимираните да бъдат страни в процеса, така и по отношение на установеното в него изпълняемо право. Всички плащания, извършени на и след датата на образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл.433, ал.1 ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството.

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя - длъжник в изпълнителното производство, че не е могъл да изпълни задължението си, тъй като е бил възпрепятстван от кредитора - взискател. Относно забавата на кредитора съдебната практика е последователна. Така в Решение №15/04.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№1575/2009 г., IV г.о., е прието, че когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл.95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение. В Решение №28/14.03.2009 г. на ВКС по т.д.№497/2008 г., I т.о. е прието, че ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.

При изложената до тук съдебна практика и предвид ангажираните от жалбоподателя доказателства, не се възприе тезата му, че е налице забава на кредитора, която го освобождава от собственото му задължение, в т.ч. и от задължението да понесе разноските по изпълнителното производство.

Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено чл.79 ГПК - разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съд, както и когато разноските на взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. В настоящия случай посочените хипотези не са налице.

Въз основа на изложеното до тук, жалбата на "АГРОМЕЙТ" ООД с ЕИК 838100347, представлявано от пълномощника адв.Х.К. от ЯАК против отказа на ЧСИ - И. Х. да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№585/2018 г. на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакувания отказ да бъде потвърден.

При този изход на спора, Й.К.К. има право да му се присъдят разноските за настоящото производство, предвид наличието на надлежно искане в тази насока. ЯОС обаче не присъжда разноски, тъй като липсват доказателства за сторени от К. разноски в производството.

Действително, видно от приложеният по делото договор за правна защита от 26.06.2018 г. /чл.3, т.2 от него/ Й.К. се представлява и защитава от адв.Б. безплатно в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, предл.последно от ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА същата има право да й бъде определено адвокатско възнаграждение, което насрещната страна да бъде осъдена да заплати. Искане обаче, основано на нормата на чл.38, ал.2 ЗА по делото не е направено, поради което и съдът не би могъл да се произнесе служебно по този въпрос, поради което не присъжда възнаграждение на адв.Б..

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "АГРОМЕЙТ" ООД с ЕИК 838100347, представлявано от пълномощника адв.Х.К. от ЯАК против отказа на ЧСИ - И. Х. да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№585/2018 г. на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.К.К. за присъждане на сторени в производството разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.