№ ……
09.07.2018г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен
съд,
гражданско отделение,І-ви състав,
в открито
съдебно заседание на 03.07.2018 година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж.Р.Н. ***, подадена от пълномощника й адв.К., срещу Решение №219/20.04.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3888/2017г. по описа на този съд, с което е уважен предявеният от ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД и е признато за установено по отношение на въззивницата Ж.Н. съществуването на вземането на ищцовото дружество за сумата 2 066,81 лв. главница по договор за потребителски кредит от 12.11.2009г., за сумата 1029,84лв. договорна лихва за периода от 10.07.2014г. до 10.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1863/18.08.2017г.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според въззивницата, районният съд неправилно възприел установените по делото факти относно активната легитимация на ищеца и предсрочната изискуемост на задълженията. Твърди, че нито тя, нито главният длъжник са уведомени за извършената цесия, като в тази насока е представена само една обратна разписка, която е доказателство само за доставена пратка, но не и за нейното съдържание, като единственият начин да се удостовери съдържанието е чрез нотариална покана, каквато не е налице. Поддържа още, че нито тя, нито главният длъжник са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията, което е в нарушение на т.18 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоява и за присъждане на всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София, чрез процесуалния си представител юр.к.Й., е депозирала писмен отговор на жалбата, оспорвайки я с доводи по същество. Изтъква, че при постановяване на първоинстанционното решение районният съд е изложил подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, а оплакванията на въззивницата са неоснователни, т.к. от приложената обратна разписка е установено, че полученото от Ж.Н. писмо представлява “уведомление за цесия и ПДП“, а банката не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като изискуемостта е настъпила с изтичане на крайния срок на споразумението - 10.06.2017г.
В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивницата - адв.К..
Въззиваемата страна “ЕОС Матрикс“ЕООД не се представлява в с.з., а изпраща писмено становище с искане за потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образуваното по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.99 ЗЗД, предявен от “Еос Матрикс“ЕООД гр.София, за признаване за установено, че ответницата Ж.Р.Н. *** му дължи сумата общо 3 164,13лв. от която - главница в размер на 2066,81лв. и договорна лихва за периода 10.10.2014г. - 10.06.2017г. в размер на 1097,32лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2925/2017г. по описа на ЯРС.
В исковата молба ищецът е поддържал, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит от 12.11.2009г., сключен с И. П. К. и ответницата Ж.Р.Н., кредиторът “Юробанк И Еф Джи България“АД (сега с наименование “Юробанк България“АД) е отпуснал на кредитополучателите кредит в размер на 3 150лв., която сума последните се задължили да върнат, заедно с дължимите лихви, при условията и в сроковете, предвидени в договора и по погасителния план към него. С Допълнително споразумение към договора за потребителски кредит от 10.07.2014г. длъжниците се съгласили останалата част от дълга в размер на 2 371,85лв. да изплатят на 36 месечни вноски с краен срок 10.06.2017г., като по допълнителното споразумение погасили част от вноските, след което преустановили плащанията, като дългът им възлизал в размер на сумата 3 164,13лв., от която обща сума - главница в размер на 2 066,81лв. и договорна лихва - 1097,32лв. Това вземане на кредитора станало изискуемо с изтичането на крайния срок на споразумението - 10.06.2017г. По сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. между “Юробанк България“АД и ищеца, задължението на кредитополучателите по кредита било изкупено. Длъжникът Ж.Н. била изрично уведомена за прехвърляне на вземането от пълномощник на банката- стария кредитор. За събиране на вземането си срещу ответницата по договора за кредит ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2925/2017г. по описа на ЯРС, но тъй като срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника Ж.Н., се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че същата дължи сумите по заповедта за изпълнение.
Ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила иска изцяло като неоснователен, с твърдения, че сумата по кредита е ползвана изцяло за лични нужди от бившия й съпруг и главен кредитоискател И. К., който не е подписал допълнителното споразумение от 2014г., не е уведомен за извършената цесия и самата цесия не легитимира ищеца да търси процесното вземане, тъй като е извършена преди изтичане на крайния срок на споразумението - 10.06.2017г. Ответницата е оспорила автентичността на подписа си върху допълнителното споразумение от 2014г., но изрично е поддържала, че не желае откриване на производство по оспорване и проверка на документа.
От фактическа страна е установено, че със заповед №1863/18.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2925/2017г. по описа на ЯРС, е разпоредено длъжниците Ж.Р.Н. и И. П. К. да заплатят солидарно на кредитора “Еос Матрикс“ ЕООД сумата 2066,81лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 12.11.2009г. и допълнително споразумение към него от 10.07.2014г., договорна лихва в размер на 1097,32лв. за периода 10.10.2014г. - 10.06.2017г., законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2017г. и разноски в размер на 63,28лв. На 01.09.2017г., в срока по чл.414,ал.2 ГПК възражение срещу заповедта е подал длъжникът Ж.Н., а солидарният длъжник Иван Колев не е възразил и по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила. С разпореждане от 05.09.2017г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника Ж.Н. относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането на съда е съобщено на заявителя на 18.09.2017г., а на 17.10.2017г., в срока по чл.415 ГПК, е предявен настоящия иск, което сочи, че същият е допустим.
В хода на настоящия процес ищецът е изменил иска по размер в частта на претенцията за договорната лихва за разликата над сумата 1029,84лв., което изменение е прието от районния съд, като същият е обезсилил заповедта за изпълнение за разликата над посочената сума и до размера на сумата 1097,32лв.
От неоспорените по делото писмени доказателства е установено,че на 12.11.2009г. между “Юробанк И Еф Джи България“АД (сега с наименование “Юробанк България“АД) и И. П. К. и Ж.Р. К. като кредитополучатели е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е приела да предостави кредит в размер на 3 150лв., а кредитополучателите са се съгласили солидарно да върнат кредита в срок до 12.11.2016г. на погасителни вноски, включващи и договорната лихва, платими ежемесечно на 12- то число от съответния месец. На 10.07.2014г. между “Юробанк България“АД и ответницата Ж.Н. е сключено допълнително споразумение към договора за потребителски кредит от 12.11.2009г., с който страните са приели, че остатъкът от дълга възлиза в размер на сумата 2 964,81лв. Банката е приела да опрости 20% от тази сума, а останалата част от дълга в размер на 2 371,85лв. съдлъжникът Н. се е съгласила да изплати на равни месечни вноски в размер на 64лв. всяка и последна вноска в размер на 45,85лв. по погасителния план към споразумението, видно от който срокът на договора е до 10.06.2017г., на която дата е падежът на последната вноска.
От заключението на вещото лице-икономист С.Д., извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че в изпълнение на сключения договор за потребителски кредит, на 12.11.2009г. банката е превела по сметката на кредитополучателя И. К. сумата от 3 150лв. Установено е, че в периода 11.12.2009г. - 29.10.2014г. кредитополучателите са внесли в полза на банката суми в общ размер от 2 587,19лв., с които са погасени част от главницата, договорната лихва, месечни такси за обслужване на разплащателна сметка и лихва за забава, като към датата на изтичане на срока на първоначалния договор - 12.11.2016г., към датата на изтичане на срока на допълнителното споразумение - 10.06.2017г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 15.08.2017г. , дългът по договора за кредит възлиза в размер на общата сума 3 179,15лв., от която - главница в размер на 2 066,81лв., договорна лихва в размер на 1 029,84лв. и разноски в размер на 82лв.
С договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. “Юробанк България“Ад е цедирало вземания, произтичащи от договори за заем на “ЕОС Матрикс“ ООД. Вземанията са по приложен списък-приложение към договора, видно от който вземането на банката по договора с И. П. К. също е прехвърлено. С нот. заверено пълномощно от 18.01.2016г. банката- цедент е упълномощила адвокатското дружество “И. и Д.“ гр.С. З. да уведоми всички длъжници за извършената цесия. Въз основа на това на 12.07.2017г. на длъжника Ж.Р. К. (сега с фамилия Н.) е изпратено уведомление от адв.Д.- управител на адвокатското дружество “И. и Д.“ за извършеното прехвърляне на вземания и че новият кредитор е дружеството “Еос Матрикс“ЕООД. С покана от същата дата - 12.07.2017г. ответницата е уведомена от адвоката, в качеството му на пълномощник и на “Еос Матрикс“ЕООД, че задължението й по договора за потребителски кредит от 12.11.2009г. и допълнителното споразумение към него от 10.07.2014г. е изцяло и незабавно дължимо, като на длъжника е даден 7-дневен срок за изпълнение. Уведомлението за извършената цесия и поканата за изпълнение са получени от ответницата Ж.Н. на 14.07.2017г., която е положила подписа си върху обратната разписка на връчената й пощенска пратка, в която е посочено, че съдържа “уведомление за цесия и покана за доброволно плащане“.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявения иск, като основателен и доказан.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото е безспорно установено, че между ответницата Ж.Н. и “Юробанк И Еф Джи България“АД е възникнало на 12.11.2009г. валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, изменен с допълнителното споразумение 10.07.2014г., който договор намира правното си основание в нормата на чл.430 от ТЗ. Кредитирайки заключението на вещото лице съдът приема, че банката - кредитор е изправна страна в правоотношението, като е изпълнила задължението си да отпусне паричната сума по кредита, която сума е преведена по сметката на единият от кредитополучателите. С подписаното от ответницата като съдлъжник допълнително споразумение към договора за кредит, същата се е задължила да върне сумата по кредита на вноски, с краен срок 10.06.2017г. Вещото лице е установило, че към този момент на изтичане срока на договора, кредитът не е погасен, като дългът включва дължима главница в размер на сумата 2 066,81лв. и договорна лихва в размер на 1029,84лв.
Вземането по договора за потребителски кредит е било прехвърлено с договор за цесия от кредитора “Юробанк България“АД към ищеца с договор от 18.01.2016г. По смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От представеното пълномощно е установено по делото, че банката, предишният кредитор, е упълномощила свой представител да съобщи за прехвърляне на вземането на длъжника - ответницата. По делото са представени писмени доказателства- уведомително писмо до длъжника Ж.Н. и обратна разписка за получаването му на 14.07.2017г., от които се установява, че е било надлежно изпратено и получено от ответницата уведомление за цесията, с което същата се счита за известена за прехвърленото вземане. Изрично в обратната разписка е отразено, че доставеното писмо съдържа уведомление за цесия, с което е изпълнено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД за уведомяване на длъжника от предишния кредитор. Неоснователно се твърди в жалбата, че обратната разписка установява само доставената пратка, тъй като в случая същата сочи и съдържанието на пратката. Също неоснователно е и оплакването в жалбата, че уведомлението за извършена цесия може да се осъществи само с нотариална покана, тъй като такова изискване законът не е поставил. Достатъчно е длъжникът да е уведомен за прехвърляне на вземането от стария кредитор, който факт може да бъде установен с всички доказателствени средства, като в случая този факт е безспорно установен. Или цесията е валидно противопоставима на ответницата, сега въззивница, и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита. Няма доказателства към момента на изтичане на срока на договора за кредит - 10.06.2017г. ответницата да е изпълнила задължението си за погасяване на целия остатък по кредита, включващ главница от 2 066,81лв. и договорна лихва от 1029,84лв. към стария кредитор - банката, поради което са налице основанията за претендиране на тези суми, както и предпоставките за присъждането им в полза на ищеца, изкупил вземането на стария кредитор по сключения договор за кредит.
Неоснователно се твърди в жалбата, че длъжникът Ж.Н. не е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, което е в нарушение на приетото по т.18 от ТР №4/2014г. ПО Т.Д.№4/2013Г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая ищецът, както в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, така и в настоящата искова молба е обосновал изискуемостта на вземането си за остатъка от кредита с изтичане срока на договора за кредит - 10.06.2017г., а не с обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към момента на изтичане на срока на договора за кредит всички дължими погасителни вноски са с настъпил падеж, поради което предпоставките за предсрочна изискуемост на целия дълг не следва да се разглеждат, тъй като изискуемостта е настъпила с изтичане срока на договора.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че по делото не е установено уведомяването на главния длъжник за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Установено е от събраните доказателства, че въззивницата Ж.Н. и И. К. са кредитополучатели и солидарни длъжници по договора за банков кредит. Поради това ищецът би могъл да насочи иска си към всеки един от тях или солидарно срещу двамата. В настоящият случай ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу двамата солидарни длъжници, но единият от тях - И.К. не е възразил срещу заповедта и по отношение на него същата е влязла в сила (в този смисъл е т.5в от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС), поради което настоящият иск е предявен само срещу един от солидарните длъжници- Ж.Н.. Солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари в процеса, тъй като по отношение на своята част всеки от тях има самостоятелно материалноправно положение, което е различно - всеки от тях може да противопостави на кредитора своите лични възражения и да извърши прихващане със свое насрещно вземане, но не и с такова на друг солидарен длъжник (чл.122, ал.3 и чл.123, ал.2 ЗЗД). Съгласно нормата на чл.122, ал.3 ЗЗД солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници, поради което солидарният длъжник Ж.Н. не може да възрази от името на другия солидарен длъжник, че той не е уведомен за цесията и за предсрочната изискуемост на кредита. Тези възражения на основание посочената законова норма в случая са неотносими, правилно не са разгледани от първата инстанция, не подлежат на разглеждане и от настоящата инстанция.
Предвид всичко изложено, ЯОС намира, че ответницата Ж.Н. дължи на ищеца “ЕОС Матрикс“ЕООД в качеството му на цесионер по прехвърленото от “Юробанк България“АД вземане главница от 2066,13лв. и 1029,84лв. договорна лихва по договора за кредит, поради което предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ следва да се уважи изцяло. Като е достигнал до този краен резултат, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №219/20.04.2018г. по гр.д. №3888/2017г. на Ямболски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разп. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.