В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 юли 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №155 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е образувано по въззивни жалби подадени: от „Л.“ЕООД, с.Лалково, общ.Елхово, с ЕИК-128606115, чрез пълномощник адв. И.И., и от И.Д.И., против Решение №9/16.02.2018г. по гр.д. №686/2017г. по описа на ЕРС в частта му, с която е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като накърняващ добрите нрави, сключения Договор за аренда на земеделска земя от 12.12.2016г., вписан в Служба по вписванията Елхово с вх. рег. №4259 от 13.12.2016г., акт № 294, т.4, по силата на който ответника И.Д.И., в качеството му на собственик и арендодател, е предоставил на ответника „Л.“ ЕООД с ЕИК 128606115, със седалище и адрес на управление– с. Лалково, общ.Елхово, ул. „Христо Ботев“ №3, в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с.Лалково, общ.Елхово, а именно: 1.Нива в местността „СМАИЛЦА" с площ 35.256 /тридесет и пет дка двеста петдесет и шест кв.м./ дка, 5 категория, представляваща имот № 011016 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 011017, 011014, 011053, 000381, 011019; 2.Нива в местността „ВЪЛЧАРНИКА" с площ 30.000 /тридесет дка / дка, 5 категория, представляваща имот № 016009 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 016008, 000391, 016010, 000109; 3.Нива в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ" с площ 14.516 /четиринадесет дка петстотин и шестнадесет кв.м./ дка, 3 категория, представляваща имот № 020056 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 020054, 020127, 000015, 000385; 4.Нива в местността „КОРУБА" с площ 40.347 /четиридесет дка триста четиридесет и седем кв.м/ дка, 10 категория, представляваща имот № 021004 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 021005, землищна граница, 021003, 000022, 021007, като И.Д.И. и „Л.“ЕООД с.Лалково, общ.Елхово, са били осъдени да заплатят на ищците, направените по делото разноски в общ размер на 586,56 лв. В двете жалби, които са с идентично съдържание се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че Договор за аренда на земеделска земя с вх. Per. № 4259/2016 вписан при СВ е действителен и поражда действие и по отношение на ищците, тъй като разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ допуска арендния договор да бъде сключван и само от един от съсобствениците на земеделските земи, като отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС. Твърди се, че по аргумент от чл.3, ал.4 ЗАЗ отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно от отделен съсобственик и без съгласие на останалите участници в общността, чиито права и интереси са гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и в случай на увреждане могат да бъдат защитени по общия исков ред. Сочи се, че по делото няма данни интересите на ищците да са увредени по какъвто и да било начин. Сочи се също, че специалният характер на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ изключва приложението на общата разпоредба на чл.32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. Твърди се, че по делото не са представени, не са искани и не са събрани доказателства относно каквато и да е продължителност, още по-малко на средна продължителност на аренди договори и в тази насока непочиващи на никакви правни аргументи били твърденията на съда за някаква средна продължителност от 10 години. По подробни съображения, в подкрепа на заявените оплаквания, посочени в жалбите, се претендира отмЯ.на решението, и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

По жалбите е постъпил отговор от М.Х.С. и Г.Д.В., чрез пълномощник адв. Я.П.. В същия въззиваемите оспорват жалбите. Изразяват становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същите. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за правилност на решението на ЕРС в атакуваната му част, съответно – за липса на предпоставки за отхвърляне на предявения иск. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбите се поддържат.

Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, но чрез пълномощника адв.Я.П. от ЯАК поддържат становището за неоснователност на въззивните жалби, по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендират и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с Решение №55/15.11.1994г. по преписка №6305/1992г. на ПК – Елхово, на наследниците на В. С. Р., поч. на 18.05.1945г. / сред които и двамата ищци/, е била възстановена собствеността върху следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Лалково: 1.Нива в местността „СМАИЛЦА" с площ 35.256 /тридесет и пет дка двеста петдесет и шест кв.м./ дка, 5 категория, представляваща имот № 011016 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 011017, 011014, 011053, 000381, 011019; 2.Нива в местността „ВЪЛЧАРНИКА" с площ 30.000 /тридесет дка / дка, 5 категория, представляваща имот № 016009 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 016008, 000391, 016010, 000109; 3.Нива в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ" с площ 14.516 /четиринадесет дка петстотин и шестнадесет кв.м./ дка, 3 категория, представляваща имот № 020056 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 020054, 020127, 000015, 000385; и 4.Нива в местността „КОРУБА" с площ 40.347 /четиридесет дка триста четиридесет и седем кв.м/ дка, 10 категория, представляваща имот № 021004 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 021005, землищна граница, 021003, 000022, 021007.

С Договор за дарение, оформен в нотариален акт №33, том III, рег.№ 1611, дело №198 от 2013г. на нотариус № 451 с РД-ЕРС, двама от наследниците на В. С. Р.- С. А. П. Р.К. С. са дарили собствените си общо 1/6 ид. части от посочените по – горе земеделски земи на въззивника „Л.“ ЕООД, представляван от управителя Б.П. И.

Не е спорно, че на 01.08.2014г. между „Л.“ ЕООД, представлявано от управителя Б. П. И. като арендодател и въззивникът И.Д.И. като арендатор, е бил сключен Договор за аренда на земеделска земя на 120,114 дка зем.земи, описани по-горе, с нотариална заверка на подписите - акт №50, том III, рег. №1899/2014г. на нотариус К. К. вписан в СВ - Елхово при АВ с вх. рег.№ 2733/04.2014г., акт № 163, том IV, за срок до 01.10.2040г.

На 12.12.2016г., с договор за дарение, оформен в нотариален акт №149, том XI, рег.№ 8743, дело № 1502 от 2016 г. на нотариус № 451 с РД-ЕРС, „Л.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството Б. П. И.е дарило на И.Д.И. собствените си 1/6 идеални части от процесните земеделските земи.

След дарението, също на 12.12.2016г., между И.Д.И., като арендодател и „Л.“ ЕООД с.Лалково, представлявано от съпругата на И.И. - Б. П.И. като арендатор, е бил сключен последващ Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ при ЕРС с вх.рег. №4259/13.12.2016г., акт № 294, том 4, като с този договор са били отдадени под аренда същите общо 120,114 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.Лалково, съсобствени към момента на сключване на договора между въззиваемите /ищци в първоинстанционното производство/, останалите наследници на В.. С. Р. ответника И.Д.И. земеделски земи, за срок от 13.12.2016г. до 01.10.2045г., при договорена рента от 15 лв. на декар.

Установено е по делото, че с Решение №39 от 22.06.2017г., постановено по гр.д. №417/2016г. по описа на ЕРС, /влязло в законна сила на 27.07.2017г., по иск предявен от М.Х.С. и Г.Д.В., съдът е прогласил за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр.чл.11, ал.2 от ЗАЗ, поради противоречие със закона – с чл.11, ал.2 от ЗАЗ, сключеният Договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите - акт №50, том III, рег.№1899/01.08.2014г., на нотариус К. Костадинов, с рег.№451 на Нотариалната камара, с РД-ЕРС, вписан в СВ – Елхово при АВ с вх.рег. №2733 от 04.08.2014г., акт №163, том IV, по силата на който ответникът „Л.“ ЕООД, с ЕИК 128606115, със седалище и адрес на управление – с.Лалково, общ.Елхово, ул. „Христо Ботев“ №3, представлявано от Управителя - Б. П.И.с ЕГН ********** е предоставил на ответника И.Д.И., за временно и възмездно ползване следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с.Лалково, общ.Елхово, а именно: 1. Нива в местността „СМАИЛЦА" с площ 35.256 дка, 5 категория, представляваща имот № 011016 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 011017, 011014, 011053, 000381, 011019; 2. Нива в местността „ВЪЛЧАРНИКА" с площ 30.000 дка, 5 категория, представляваща имот № 016009 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 016008, 000391, 016010, 000109; 3. Нива в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ" с площ 14.516 дка, 3 категория, представляваща имот № 020056 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 020054, 020127, 000015, 000385; 4. Нива в местността „КОРУБА" с площ 40.347 дка, 10 категория, представляваща имот № 021004 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имоти с №№ 021005, землищна граница, 021003, 000022, 021007, в частта по т.4 от Договора за срока му на действие след 01.10.2016г. до 01.10.2040г.

Страните не спорят и относно факта, че въззиваемите М.Х.С. и Г.Д.В. са депозирали искова молба за делба на процесните земеделски имоти, находящи се в землището на с.Лалково, обл. Ямболска, предмет на арендните договори, образувана в гр. д. №417/2016г. по описа на ЕРС. Като съделител в това производство е участвал въззивника „Л."ЕООД, представлявано от управителя Б.П. И., а в хода на делбеното производство, на осн. чл.226 ал.2 ГПК, като трето лице помагач на ответника „Л." ЕООД е бил конституиран въззивника И. Д.И., с оглед обстоятелството, че в течение на производството притежаваните от „Л." ЕООД идеални части от процесните земи са били прехвърлени на И.И. и последният се явява приобретател на правото на ответника „Л." ЕООД /видно от приложеното Решение №43/16.06.2017г., постановено по гр.д. №416/2016г. на ЕРС/. С посоченото решение, постановено по гр.д. №416/2016г. на ЕРС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между М.Х.С., Г.Д.В., П.Х. П. Р. В. И.В.В., Т.В.К., С...о Г. С. Д., Д. И. Г., С., С. В. и „Л."ЕООД, /правоприемник на което е И. Д.И./, по отношение на процесните земеделските земи, при квоти за съделителите както следва: М.Х.С. - 1/8 ид.ч.; П. Х. П. - 1/8 ид.ч.; Р.Г. В.- 1/48 ид.ч.; И.В.В. - 1/48 ид.ч.; Т. В. К.- 1/48 ид.ч.; С.Г. Д. 1/32 ид.ч.; Г. С. Д. -1/32 ид.ч.; Д.И. Г. - 1/16 ид.ч.; С. И.Р. - 1/16 ид.ч.; С.А. В. - 1/12 ид.ч.; Г.Д.В. – 1/4 ид.ч. и „Л." ЕООД - 1/6 ид.ч. Липсват данни дали решението е влязло в сила.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбите следва да бъде разгледани по същество. Разгледани по същество, жалбите се преценят като неоснователни:

ЯОС счита оплакванията в жалбите за изцяло неоснователни. При постановяване на решението си, ЕРС е извършил обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. В случая предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ГПК – за нищожност на Договор за аренда на земеделска земя от 12.12.2016г., поради това, че накърнява добрите нрави. Както правилно е посочил ЕРС, смисълът на понятието „добри нрави”, е изяснен в съдебната практика - Решение №88/22.06.2010г. на ВКС по т.д.№911/2009г., I т. о., ТК; Решение №4/25.02.2009г. на ВКС по т.д.№ 395/2008г., I т. о., ТК; определение №794/15.12.2011г. на ВКС по т.д.№224/2011г., II т. о., ТК и др., като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено, чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.

В настоящия случай въззивният съд преценя за правилен извода на районния съд, че е налице фактическа обстановка, определяща поведението на ответниците, сключили договора за аренда от 12.12.2016г. като накърняващо добрите нрави. Договорът за аренда е облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство, съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 от ЗАЗ, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определеното с договора арендно плащане. На основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо съгласие на останалите съсобственици, т.е. когато липсва противопоставяне на останалите съсобственици. Такова противопоставяне в настоящия случай е било налице. Безспорно е, че процесният договор за аренда е сключен при две висящи производства с предмет същите земеделски земи и с участието и на двамата въззивници – иск за прогласяване нищожността на предходен Договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите - акт №50, том III, рег.№1899/01.08.2014г., на нотариус К. К., с рег.№451 на Нотариалната камара, с РД-ЕРС , който е уважен, в частта по т.4 от Договора за срока му на действие след 01.10.2016г. до 01.10.2040г., с решение влязло в сила на 27.07.2017г., и производство за съдебна делба, по което същата е допусната с Решение №43/16.06.2017г., постановено по гр.д. №416/2016г. на ЕРС. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, процесния Договор за аренда от 12.12.2016г. е бил предхождан от друг Договор за аренда, сключен на 01.08.2014г. за 26 стопански години /до 01.10.2040г./, обявен за нищожен, в частта по т.4 от Договора за срока му на действие след 01.10.2016г. до 01.10.2040г., а сключеният на 12.12.2016г. Договора за аренда, преди да е бил обявен за нищожен от съда предходния договор за аренда, е с още по – обременяващи клаузи за съсобствениците с оглед продължителността на срока на договора от 29 стопански години. Процесния Договор за аренда от 12.12.2016г. е бил подписан в хода на производство по съдебна делба, след началото на която И.Д.И. и „Л.“ ЕООД са обвързали с договора всички съсобстевници на земеделските земи за срок от 29 стопански години, въпреки противопоставянето на въззиваемите. ЯОС споделя становището на първоинстанционния съд , че този 29 годишен срок на договора, се явява несправедлив за ищците, тъй като те след извършване на делбата ще бъдат лишени от възможността да упражняват правото си на собственост в пълен обем и на практика ще притежават единствено „голата собственост“ върху имотите си /ще бъдат лишени от възможността да обработват имотите си и да се разпореждат с тях/, а дългият срок на договора се превръща на практика в пожизнен за тях, предвид възрастта, на която се намират към момента.

Не е спорен между страните и фактът, че дружеството арендатор „Л.“ ЕООД е с управител и се представлява от Б. И., която е съпруга на ответника И.. При това положения и наличието на изложението по-горе обстоятелства това, действията на двамата ответници правилно са били определени от ЕРС, като такива, накърняващи добрите нрави, злепоставящи чужди интереси и целящи извличане на собствена изгода. Липсва законодателна забрана за договаряне между съпрузи, в качествата им на съсобственик на имот и управител на дружество, но в случая е налице нарушаване на правила и норми, които бранят принципи и ценности, относими за всички правни субекти. Зачитането на тези правила, както се посочи, че е установено в съдебната практика, е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.

Предвид на изложеното ЯОС счита, че въззивните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на първостепенния съд в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, на осн. чл.271 ал.1 пр.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото в полза на въззиваемата М.Х.С., следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция, в размер на 600лв., платени за адв.възнаграждение. По делото няма доказателства за направени разноски от въззиваемия Г.В., пред настоящата инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/16.02.2018г. постановено по гр.д. №686/2017г. по описа на ЕРС в частта му, с която е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, сключения Договор за аренда на земеделска земя от 12.12.2016г., вписан в Служба по вписванията Елхово с вх. рег. №4259 от 13.12.2016г., акт № 294, т.4.

В останалата част Решение №9/16.02.2018г. постановено по гр.д. №686/2017г. по описа на ЕРС , като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „Л.“ЕООД, с.Лалково, общ.Елхово, с ЕИК-128606115 и И.Д.И., с ЕГН-**********,***, да заплатят на М.Х.С., с ЕГН-**********,***, действаща чрез пълномощник адв.Яна П. ***, сумата 600лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.