Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.07.2018
год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 19 юни 2018 година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2.
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия Росица
Стоева
въззивно гражданско дело № 153 по
описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Х.С.Н. ***,
съдебен адрес:***, адв. П. М.от АК – Ямбол против Решение №29/02.04.2018 г.,
постановено по гр.д.№834/2017 г. по описа на ЕРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
РАЗВАЛЯ сключеният
между А.П.С., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, адв. И.Ч. ***, от една страна като арендодател и Х.С.Н., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, адв. П. М. от АК – Я., от друга страна като
арендатор, Договор за аренда на земеделски земи от 12.11.2013 година, с
нотариална заверка на подписите акт
№ 43, том V, рег.3399
от 12.11.2013 година на нотариус № 452 с район на действие РС - Елхово, вписан
в Служба по вписванията с вх. per. № 4498/18.11.2013 година, акт № 60, том VI, по отношение на следните земеделски
земи, находящи се в землището на село Лесово, община Елхово, обл. Ямбол:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43459.29.195 от кадастралната карта на селото, с площ 5998 кв.м., в местността „Арманджа", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, при граници: 43459.29.193, 43459.29.194, 43459.29.242,
43459.29.294;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43459.30.433 от кадастралната карта на селото, с площ 5800 кв.м., в местността „Арманджа", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин за трайно ползване: нива, при граници-43459.30.432, 43459.30.889,
43459.30.435;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43459.53.436 от кадастралната карта на селото, с площ 3200 кв.м., в местността „Памоклука", трайно предназначение на територията: земеделска, начин за трайно ползване: нива, при граници: 43459.53.435, 43459.53.405, 43459.53.400,
43459.53.434, 43459.53.48.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът Х.С.Н.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата А.П.С.,
ЕГН **********, направените по делото
разноски в общ размер на 450.00 лева, от които 50.00 лева заплатена ДТ и 400.00
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба решението на
ЕРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно. Изложени са съображения, че
съдът се е произнесъл извън заявения петитум, т.е. по непредявен иск. Иска се
отмяна на атакуваното решение, като неправилно. Заявена е претенция за
присъждане на сторените по делото за двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата
страна А.П.С. ***, чрез пълномощника си адв.И.Ч. от ЯАК е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, в който е заявила становище за нейната
неоснователност. Изложени са съображения за правилност и законосъобразност на
атакуваното решение, въз основа на които се иска потвърждаването му. Заявена е
претенция за присъждане на сторените за въззивната инстанция разноски.
В о.с.з. въззивника не се явява,
но се представлява от адв.Р.Ж., който подържа жалбата и моли за уважаването й по
изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените
по делото разноски.
В о.с.з. въззиваемата А.П.С.,
редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическа обстановка по делото е правилно установената от
първостепенния съд и не е спорна между страните.
Не е спорно, а това се установява и от Нотариален акт №76, том VIII, дело №1596/1998 г. на РС –
Елхово, Удостоверения за наследници на И. С., както и Договор за доброволна
делба от 05.05.2000 г., че ищцата А.П.С. е наследник по закон – съпруга на И. Д. С., б.ж. на гр.Б., починал на 14.09.2009 г., който
при извършената през 2000 г. доброволна дела на недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Лесово, обл.Ямбол, е получил в дял и е станал собственик на
описаните в Договора за доброволна дела от 05.05.2000 г. процесни земеделски
земи. След неговата смърт правото на собственост върху тези земеделски имоти е
преминало върху неговите наследници по закон – съпруга /ищцата по делото/ и две
деца – Д. И. С. и Г. И. С.. Между страните не е налице спор
и относно това, че на 12.11.2013 г. между тях е бил сключен нотариално
заверен Договор за аренда с предмет оставените в наследство от И.
С. земеделски земи, по силата на който ищцата в качеството си на
арендодател, е отдала за временно и възмездно ползване на ответника в
качеството му на арендатор съсобствените между нея и двамата й сина земеделски
земи. Договорът е сключен за срок от 15 години, считано от 01.10.2014 г. до
01.10.2029 г. Договорено е арендно плащане за всяка стопанска година по 20
кг/дка или левовата равностойност на същото, съгласно пазарните цени за
съответната стопанска година, като е уговорено заплащането да се извършва в
срок до 01.10. за съответната стопанска година. Между страните не е налице спор
и относно това, че ответникът Х.С.Н. в качеството си на арендатор не е изпълнил
задълженията си по договора за аренда, като не е извършил дължимите арендни
плащания за времето от сключване на договора до датата на подаване на исковата
молба. С отговора на исковата молба ответника заявил готовност за изпълнение на
договорните задължения за заплащане на арендна вноска, но по делото не са
представени доказателства, а и не се твърди след завеждане на исковата молба,
ответникът да е извършил дължимото арендно плащане.
Въз основа на така установената и
безспорна между страните фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
Преценено по същество, атакуваното
решение е правилно.
Предявеният иск е с правно
основание чл.28, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за арендата в земеделието – за разваляне на
договор за аренда и
правилно е квалифициран от ЕРС. Иска е допустим,
а при преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото
доказателства – иска е и основателен. По
този начин правилно се е произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на
решението си, ЕРС е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата
инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни, а на основание чл.272 от ГПК
въззивния съд препраща към тях.
Разпоредбата
на чл.28, ал.1 от ЗАЗ урежда специфично основание за разваляне на арендния
договор – поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендното плащане за
повече от три месеца. Що се касае до реда за
упражняване на правото на разваляне и след като процесния договор е със срок от 15 години, то на основание чл.28, ал.2 от
ЗАЗ развалянето става по съдебен ред.
В процесния случай и предвид липсата на спор между
страните по фактите, безспорно е установено наличието на договор за аренда на
зем.земи, сключен между страните по делото. Безспорен е и фактът на
неизпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски от
страна на арендатора - ответник, като допуснатото от последния
неизпълнение касае четири арендни плащания – първото със срок до 01.10.2014
година, второто със срок до 01.10.2015 година, третото със срок до 01.10.2016
година и четвъртото със срок до 01.10.2017 година.
Предвид гореизложеното, въззивния съд приема, както
правилно е приел и ЕРС, че е налице неизпълнение на договора за аренда от
страна на арендатора поради неплащане на арендното плащане за повече от три
месеца, което прави предявеният иск с правно основание чл.28, ал.2, вр. ал.1 от
Закона за арендата в земеделието основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Единственото заявено във
въззивната жалба оплакване въззивния съд намери за изцяло неоснователно. В тази
връзка не се споделят и не намират опора в доказателствата по делото
твърденията на въззивника за произнасяне на първоинстанционния съд по
непредявен иск и извън формулираната претенция на ищеца. Напротив претенцията
на ищеца е била за разваляне на процесния договор за аренда, поради неплащане
от страна на арендатора на договорените в него арендни плащания за времето от
сключване на договора до предявяване на иска. Въз основа на изложените
обстоятелства и заявеното искане, правилно ЕРС е определил и правната
квалификация на иска - по чл.28, ал.2, вр. с ал.1 от ЗАЗ.
Нормата на
чл.269 ГПК определяща правомощията на въззивния съд посочва, че служебното
произнасяне касае валидността и допустимостта на атакуваното решение, а по
другите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Както вече се посочи, извън обсъденото, други оплаквания във въззивната жалба
не са направени.
Ето защо за въззивния съд се
налага извода, че решението на първостепенния съд не страда от пороците,
визирани във въззивната жалба, правилно е и постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата, поради което и на основание чл.271, ал.1,
предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като
неоснователна - да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото въззиваемата
А.С. има право да й се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 200
лв. за адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане и на
доказателства за направени разноски.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №29/02.04.2018 г., постановено по гр.д.№834/2017 г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА Х.С.Н.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, адв.П. М. от АК–Ямбол да заплати на
А.П.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв.И.Ч. *** направените по
делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 200 (двеста) лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.