Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             26.07.2018 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 19.06.2018  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                      КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар: П.У.

прокурор: Ж.И.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 144 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба от А.Г.А. *** срещу решение № 27/27.03.2018г. по гр.д.№312/2017г. на ЕРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца А.А. иск против Прокуратурата на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОДОВ  вр.с чл.5, пар.1-4 от КЗПЧОС, за заплащане на сумата 2000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимущетвени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес, които са пряка и непосредствена последица от принудителните действия, извършени спрямо него по разпореждания на Прокуратурата по психиатричното му освидетелстване през 2014г. в сградата на РУ - Елхово и на 28.03.2016г. в ПО на МБАЛ"Св.Пантелеймон"АД - Ямбол, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.03.2016г. до окончателното ù изплащане.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано и излага съображения. Счита за изцяло незаконосъобразен изводът на съда, че искът му за заплащане на неимуществени вреди е неоснователен, тъй като веднъж вече е осъдил Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение по причина на това, че е бил оправдан по повдигнато от Прокуратурата обвинение, което е било предмет на разглеждане в наказателно дело с друг предмет. Излага, че претенцията му произтича от обстоятелството, че прокуратурата на РБ е направила на два пъти опит да го освидетелства като психично болен при липсата на каквито и да е данни в тази насока като тези действия били извършени с цел да бъде тормозен и притискан, а не по съображения за законосъобразно протичане на досъдебното производство. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да бъде уважен изцяло осъдителния иск така, както е предявен.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, от същия са постъпили писмени бележки, с доводи по същество. Няма искания за разноски.

Въззиваемата страна - Прокуратурата на РБ, редовно призована, изпраща представител, който моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно. Не се претендират разноски.

След като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от ДП № 256/2012г. по описа на  РУ на МВР Елхово , същото е образувано  с Постановление на ЕРП от 19.07.2012г. срещу А.Г.А. за това, че на 06.07.2012 г. в гр.Елхово се е заканил да извърши престъпление по чл.330 от НК - палеж на имот, като подал заявление до Председателя на РС – Елхово, в което заявява, че ще запали сградата на Районен съд - Елхово, и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му - престъпление по чл.320а от НК. В същото Постановление на прокурора са дадени указания в хода на разследването да се извършат конкретни действия, едно от които е да се назначи съдебнопсихиатрична експертиза, която да установи дали А. по време на извършване на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. 

С Постановление от 06.08.2012г. на разследващия полицай по ДП № 256/2012г. по същото е била назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, възложена на вещите лица: д-р П. Ц. - психиатър и К. К. - психолог, като след личен преглед и съсбеседване с обв.А.А., вещите лица да отговорят на поставени въпроси. Вещите лица са извършили преглед на А. и на 14.08.2012г. са изготвили заключение, приложено на л.26 и следващите от ДП № 256/2012г. по описа на РУП Елхово, в което е направен извод, че А.А. не страда от  психично заболяване  в тесния смисъл на понятието. Налице са данни за патологично личностово развитие, като се формира параноидно личностово разстройство с кверулантни прояви. Направени са изводи, че лицето е годно за участие в наказателно производство и е способен да осъзнава постъпките си.

В ЕРС са разпитани свидетели, поискани от ищеца. От показанията на свид.  П. Ц. се установи, че той заедно с покойната К. К. са извършили в сградата на полицейско управление в гр.Елхово преглед на ищеца-въззивник във връзка с назначената от дознател комплексна експертиза, но свидетелят не знае как е било осигурено присъствието на А. там. Според свидетеля А. сам е дошъл, тъй като когато те (двамата експерти) пристигнали в РУ- Елхово, А. ги очаквал и пристъпили към изследване като провели разговор с него. Свидетелят не си спомня как точно е протекъл разговора помежду им, нито А. да е споменавал, че е много притеснен и че не може да отговоря на въпросите, като заявява, че обикновено такова изследване протича в рамките на около час и половина – два.  Предвид датата на назначаване на експертизата и датата на изготвяне на заключението по нея, съдът приема, че прегледът е извършен в периода от 06.08. до 14.08.2012г. 

На 13.09.2012 г. разследването по ДП № 256/2012г. е било предявено на ищеца, а на следващия ден е изпратено от разследващия полицай на прокурора с мнение за предаване обвиняемия на съд.

На 05.10.2012г. в ЕРС е внесено Постановление за предложение за освобождаване на А. Г.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.320а от НК. След отводи на съдиите от ЕРС, делото е изпратено за разглеждане на ЯРС. След произнасяне на първоинстанционния съд, по жалба на обв. А. делото е разгледано от въззивния съд и с решение № 31 от 12.02.2013г., постановено по ВНАХД № 7/2013г. на ЯОС, е отменено решението на ЯРС и делото е върнато на ЕРП поради допуснати съществени процесуални нарушение. След връщането на делото на ЕРП и отстраняване на сочените от ЯОС процесуални нарушения, делото е внесено в ЕРС на 01.03.2013г. с обвинителен акт против А.А. по обвинение за извършено престъпление по чл.320а от НК. Отново след отводи на съдиите от ЕРС, делото е изпратено за разглеждане на ЯРС. След произнасяне на първоинстанционния ЯРС, по жалба на А.А. делото е разгледано от ЯОС и с Присъда № 50 от 19.03.2014г. по ВНОХД № 56/2014г. по описа на ЯОС, А. е признат за невиновен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.320а от НК.

С Решение № 99 от 21.11.2016г., постановено по гр.д. № 164/2016г. на ЕРС, частично отменено в отхвърлителната част с Решение № 28 от 16.03.2017г. по в.гр.д.№16/2017г. на ЯОС, Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3, във вр. чл.4 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на А.Г.А. обезщетение в размер на 2000 лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на привличането му като обвиняем и повдигането на обвинение за престъпление по чл.320а от НК по ДП № 256 от 2012 година по описа на РУ „Полиция“ - Елхово, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от 04.04.2014г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда по ВНОХД № 56/2014г. на ЯОС, до окончателното й изплащане.

Видно от материалите по преписка № 118/2016г. по описа на ЕРП,  същата е образувано след като е била изпратена по компетентност на ЕРП преписка № 48590/2015г. на РП-София за преценка налице ли са основания за разкриване на процедура по Закона за здравето по отношение на А. Г.А. ***. Тази преписка на СРП е образувана във връзка с изпратено писмо до СДВР от главния секретар на ВСС ведно със сигнал от А.А., в който той е заявил намерението си да се самозапали  пред сградата на ВСС на 28.10.2015г.. След извършена проверка от СДВР, с Постановление от 14.12.2015г. на прокурор от СРП е отказано да се образува  ДП поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, но е прието, че са налице симптоми на суицидно поведение от страна на А.А. и спрямо същия е наложително да се проведе лечение по Закона за здравето (ЗЗ).

С Постановление с изх. № 118/16 от 18.02.2016г. на ЕРП, е разпоредено да се извърши проверка по материалите по изпратената по компетентност преписка № 48590/15г. на СРП, вкл. и да се извърши проверка като се установи страда ли А.А. от психично заболяване, води ли се на учет в психиатричен кабинет при МБАЛ гр.Елхово, от кога, с каква диагноза, бил ли е настаняван на принудително лечение, може ли А. да се грижи за себе си, застрашава ли здравето и живота си, като се изготви съдебно психиатрична преценка от психиатър в ПО при МБАЛ гр.Ямбол дали лицето страда от психично заболяване. В изпълнение на това Постановление е бил извършен преглед на А. от д-р Л. Д. – Началник Отделение по психиатрия на МБАЛ „ Св. Пантелеймон“ Ямбол и е изготвена на 31.03.2016г. медицинска справка, в която се сочи, че не са налице условията на чл.146, ал.1, т.1 и 2 и чл.155 от ЗЗ. След това с Постановление от 18.05.2016г. на прокурор от ЕРП е прекратена преписка № 118/2016г. по описа на ЕРП като е прието, че не са налице основанията за започване на производство по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето за настаняване на задължително лечение на А. Г.А. ***.

От представеното с исковата молба от ищеца-въззивник писмо от д-р Л. Д. до А.А. се установява, че А. е бил поканен от д-р Д. да се яви на преглед в ПО на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол на 17.03.2016г. „във връзка с преписка № 261000-710/16г. и Постановление № 118/16г.“, като е предупреден, че явяването му е задължително.

От показанията на свидетелите Л. Д., Е. К. и Д. Т. се установява, че в края на м. март 2016г. д-р Д. е извършила преглед на А. в ПО на МБАЛ „Св.Пантелеймон“АД -Ямбол, като за явяването на ищеца за извършване на прегледа, свид. К. и Т. – двамата служители на РУ на МВР Елхово към този момент, са били изпратени до дома на А. ***, за да го уведомят, че трябва да се яви на преглед в гр. Ямбол и да бъде съпроводен дотам. Двамата свидетели К. и Т. заявяват, че отишли в домът на А. и му съобщили повода за посещението си, както и че пред жилищния блок ще дойде линейка, която да го отведе в гр.Ямбол за преглед при психиатър д-р Димитрова. А. първоначално отказал да тръгне, но след като двамата свидетели му показали Постановлението на прокурора и той го прочел, се съгласил, облякъл се, и той, придружен от свид.Козарев, отишли с линейка до гр.Ямбол, където д-р Д. извършила събеседване с него и го освободила.

В показанията си двамата свидетели – К. и Т., сочат, че спрямо А. не са упражнявали каквото и да е насилие и не са го извеждали насилствено от дома му, още по-малко да е „влачен по стълбите надолу“. Свид.Козарев, който е придружил А. *** за психиатричното изследване сочи, че когато навлезли в гр.Ямбол, А. му казал, че не е взел пари в себе и няма да има с какво да се върне обратно в гр.Елхово, при което свид.К. му дал назаем пари, които А. по-късно му върнал.

С показанията на свид. К. П. - личен лекар на въззивника от 2003г., се установява, че А.А. не се е оплаквал от влошено здравословно състояние в резултат на осъществени спрямо него действия от служители на полицията или прокуратурата. Не е установила психиатрични проблеми у ищеца. От около десет години е със слабо зрение на двете очи - констатирана е старческа катаракта и е със завишени стойности на кръвното.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл.2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.5, пар.1-4 от КЗПЧОС, вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.); 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията (КЗПЧОС). Съгласно чл.5 §1 от КЗПЧОС, всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона: а) законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд присъда; b) законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление; d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция; е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници; f) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.   

С Решение № 99 от 21.11.2016г., постановено по гр.д. № 164/2016г. на ЕРС, частично отменено в отхвърлителната част с Решение № 28 от 16.03.2017г. по в.гр.д.№16/2017г. на ЯОС, Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3, във вр. чл.4 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на А.Г.А. обезщетение в размер на 2000 лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на привличането му като обвиняем и повдигането на обвинение за престъпление по чл.320а от НК по ДП № 256 от 2012 година по описа на РУ „Полиция“ - Елхово, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от 04.04.2014г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда по ВНОХД № 56/2014г. на ЯОС, до окончателното й изплащане. Предмет на гр.д. № 164/2016г. на ЕРС е търсено от А. обезщетение за вреди от обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан. В настоящото дело ищецът търси обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес, които са пряка и непосредствена последица от принудителните действия, извършени спрямо него по разпореждания на Прокуратурата по психиатричното му освидетелстване през 2014г. в сградата на РУ-Елхово и на 28.03.2016г. в ПО на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД - Ямбол. В този смисъл възраженията на въззивника, че ЕРС е направил извод за неоснователност на предявения иск, тъй като вече е бил осъдил Прокуратурата, са неоснователни. ЕРС е разгледал настоящия иск, който е различен от иска по гр.д. № 164/2016г. на ЕРС.

Въззивният съд намира, че по делото е установено, че в хода на ДП № 256/2012г. по описа на РУ на МВР Елхово е била назначена и извършена комплексна съдебно психиатрична експертиза, която да установи дали А. по време на извършване на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица по тази експертиза - К. К. - психолог и д-р П.Ц. – психиатър са извършили преглед на А. и на 14.08.2012г. са изготвили заключение, което е приложено в ДП. На А. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.320а от НК, като в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена на 14.08.2012г. комплексната съдебно психиатрична експертиза, която да установи дали А. по време на извършване на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. ЯОС намира, че по делото не са налице доказателства за твърденията на въззивника-ищец, че спрямо него са предприети насилствени действия за неговото освидетелстване от психиатър и психолог по назначената комплексна съдебно психиатрична експертиза през 2014 г., поради което претенцията му за обезщетение за вреди от такива действия е неоснователна.

Въззивният съд намира, че по делото не е доказано твърдението на въззивника за незаконосъобразни действия на Прокуратурата, осъществени спрямо него на 28.03.2016г.. По делото е установено, че след извършена проверка от СДВР по пр.пр.№48590/2015г. по описа на СРП, образувана във връзка с изпратено писмо до СДВР по повод сигнал от А.А., в който той е заявил намерението си да се самозапали пред сградата на ВСС, с постановление от 14.12.2015г. на прокурор от СРП е отказано да се образува  ДП поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, като е прието, че са налице симптоми на суицидно поведение от страна на А.А. и спрямо същия е наложително да се проведе лечение по Закона за здравето (ЗЗ). С постановление от 30.12.2015г. от СРП са били изпратени по компетентност на ЕРП материалите по пр.пр.№48590/2015г. по описа на СРП за извършване на проверка и преценка наличието на необходимост от разкриване на процедура по Закона за здравето по отношение на А..

Предвид писменото заявление на А., че има намерение да се самозапали, изпратено от него до председателя на ВСС, неоснователно е възражението на въззивника, че липсват данни за необходимостта от неговото психиатрично освидетелстване.

Според чл.155 от Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение с решение на районния съд подлежат психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване и лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Съгласно чл.157 от ЗЗ, задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора. За да прецени районният прокурор дали е необходимо задължителното настаняване и лечение по ЗЗ, той е длъжен да направи проверка, вкл. и да поиска медицинска преценка от психиатър. С Постановление с изх. № 118/16 от 18.02.2016г. на ЕРП, е разпоредено да се извърши проверка по материалите по изпратената по компетентност преписка № 48590/15г. на СРП, вкл. и да се извърши проверка като се установи страда ли А.А. от психично заболяване, води ли се на учет в психиатричен кабинет при МБАЛ гр.Елхово, от кога, с каква диагноза, бил ли е настаняван на принудително лечение, може ли А. да се грижи за себе си, застрашава ли здравето и живота си, като се изготви съдебно психиатрична преценка от психиатър в ПО при МБАЛ гр.Ямбол дали лицето страда от психично заболяване. В изпълнение на това Постановление е бил извършен преглед на А. от д-р Л. Д. – Началник Отделение по психиатрия на МБАЛ „ Св. Пантелеймон“ Ямбол и е изготвена на 31.03.2016г. медицинска справка, в която се сочи, че не са налице условията на чл.146, ал.1, т.1 и 2 и чл.155 от ЗЗ. След това с Постановление от 18.05.2016г. на прокурор от ЕРП е прекратена преписка № 118/2016г. по описа на ЕРП като е прието, че не са налице основанията за започване на производство по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето за настаняване на задължително лечение на А. Г.А. ***.

ЯОС намира, че по делото няма доказателства А. да е бил задържан и лишен от свобода, нито да е предприето спрямо него задължително настаняване и лечение, или принудителни медицински мерки по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 5, § 1 от КЗПЧОС. Също така няма данни за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на КЗПЧОС.

От представеното с исковата молба от ищеца писмо от д-р Л. Д. до А.А. се установява, че А. е бил поканен от д-р Д. да се яви на преглед в ПО на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол на 17.03.2016г. „във връзка с преписка № 261000-710/16г. и Постановление № 118/16г.“, като е предупреден, че явяването му е задължително. А. е бил посетен от полицейски служители през м. март 2016г., които са го уведомили за Постановлението на ЕРП по преписка № 118/16г., и с цел получаването на медицинско мнение, необходимо за преценката на прокурора относно необходимостта от образуването на съдебно производство по ЗЗ за настаняване на задължително лечение, А. е бил съпроводен до ПО при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД за извършване на преглед от психиатър. Това действие не попада в хипотезите на закона по чл.2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОДОВ (в този смисъл решение № 1488/29.12.2008г. по гр. д. № 5120/2007г. на ВКС, ІV г.о.). След извършения от д-р Лариса Димитрова преглед, А. се прибрал у дома си.

ЯОС намира, че постановлението на ЕРП е издадено в изпълнение на правомощията му по чл.145, ал.1, т.1 и 3 от Закона за съдебната власт да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали и да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки в определен от него срок, като му представят заключения, както и в изпълнение на правомощията му по чл.145, ал.5 от ЗСВ - в рамките на своята компетентност и в съответствие със закона да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

Въззивният съд намира, че в случая не е налице и причинна връзка между установените по делото действия от страна на прокурора от ЕРП, разпоредил предварителна проверка за необходимостта от настаняване на А. на лечение и твърдяните неимуществени вреди.

Предвид изложеното, ЯОС намира исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за неоснователна и недоказана. Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 27/27.03.2018г. по гр.д.№312/2017г. на ЕРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                  2.