гр.Ямбол........11.07........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................дванадесети...юни……….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД гр.София чрез пълномощника адв.К.,*** против решение № 133/8.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 3554/2017 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е признал за доказано оспорването на обратна разписка от 21.10.2015 г. относно истинност на подписа на получателя и я изключил от доказателствата по делото, както и отхвърлил предявения от жалбоподателя против Д.В.И. иск, че дължи на дружеството сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2854/2017 г. и го е осъдил да й заплати разноските по делото. Иска се отмяната на този акт и уважаване на предявения иск ведно с присъждане на разноските по делото.
Счита се, че съдът е допуснал процесуални грешки като не е дал указания на ищеца по делото в откритото производство по оспорване на документ, което се е отразило върху правилността на решението. Съдът е нарушил и материалния закон, направил е неправилни и необосновани изводи, че договорът за поръчителство е недействителен поради липса на съгласие, а дори да се приеме, че договорът не е подписан от страните, то той не би бил недействителен поради липса на съгласие, а поради сключването му от лица без представителна власт. Такъв договор не би бил нищожен, а висящо недействителен до потвърждаването му от упълномощителя и последиците от това биха засегнали страните по него, а ответницата И. не е страна по договора за поръчителство и не би могла да претендира и за неговата недействителност. Неправилни са изводите на съда и относно неуведомяване на ответницата от поръчителя за предявения срещу него иск. При неизпълнение на изискването на чл.143 ал.1 от ЗЗД за уведомяване на длъжника от страна на поръчителя за плащане на дълга от последния, същия не губи правото си на регрес спрямо длъжника и това не влече за последица недължимост на заплатените от поръчителя суми. Приложени са годни доказателства надлежно, установяващи извършеното плащане на процесната сума от страна на ищеца към кредитора и направените изводи от съда за обратното са неправилни.
В законоустановения срок ответникът по делото е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и
необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се
подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени доказателства, въз
основа на което е постановил и своя акт. По делото не е установено, че е налице
поръчителство за съществуващо действително задължение – към датата на
твърдяното плащане И. не е имала задължение към „Мобилтел“ ЕАД, тъй като е
изплатила същото изцяло. Не се установява съществуването на фактурата,
упомената от ищеца в уведомлението по чл.143 от ЗЗД, както и на фактурата, за
която ищецът твърди, че не е изплатена изцяло и е с остатък процесната сума.
Своевременно са оспорени подписите и достоверността на представените от ищеца
доказателства, който от своя страна не е представил доказателства и не е
направил доказателствени искания.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани не изпращат представител, а са депозирали писмени становища,
с които поддържат заявеното по въззивната жалба и отговора по нея. Въззивникът
е възразил и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззиваемата, ако същото надвишава предвидения минимален размер по Наредба на
1/9.07.2004 г.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Производството пред ЯРС е по
предявен от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД против Д.В.И. установителен иск по чл.422 от ГПК
за установяване на вземане в размер 158,60 лв. главница и 32,69 лв. мораторна
лихва след като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2584/2017 г. по
описа на ЯРС и длъжникът е възразил своевременно, че не дължи сумите. Ищецът
претендира сумите въз основа на договор за поръчителство от 7.11.2014 г.,
сключен между дружеството и „Мобилтел“ ЕАД за обезпечаване на задължения на
абонати, сключили с „Мобилтел“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Такъв
именно договор за продажба на изплащане е сключен на 18.11.2014 г. и по него Д.В.И.
е закупила от „Мобилтел“ ЕАД устройство „Lenovo“ със задължение за плащане на цената съгласно
погасителен план. Поради неплащане в срок на две месечни погасителни вноски
договорът е предсрочно прекратен, а оставащите до края на договора вноски в
размер на 158,60 лв. са изплатени от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД на 4.11.2015 г. И.
е била уведомена от ищеца за договора за поръчителство, както и че задължението
й ще бъде изпълнено от дружеството, което е и сторено. Сумата за мораторна
лихва се претендира за периода от момента на извършеното плащане на дълга до
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В отговора си ответницата Д.И.
възразява за това, че искът е неоснователен, тъй като липсва нейно задължение
към „Мобилтел“ ЕАД, респ. към ищцовото дружество-поръчител, тъй като продажната
цена по договора е изплатена изцяло. Оспорва се поръчителството, И. не е била
уведомена за същото. Оспорва се подписа, положен от И. в обратната разписка за
уведомлението за поръчителство; оспорва се автентичността на подписите на
лицата А. К. и Д. К. в договора за поръчителство и анекса към него. След
представянето от ищеца на справка за плащанията по договора за поръчителство,
извлечение от интернет банкиране, приемо-предавателен протокол, същите са
оспорени от ответницата като трето лице на основание чл.181 от ГПК относно
достоверността на датата, верността на съдържанието и подписите.
Във връзка с направеното оспорване е
открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване автентичността на подписите
на ответницата И. в обратната разписка за получаване на уведомлението за
поръчителство, както и на подписите, положени от лицата лицата А. К., М. З. и Д.
К. в договора за поръчителство и анекса към него. По отношение откритото
производство по оспорване на последните два документа, съдът е дал указания на
ищеца да установи, че подписите са положени от лицата в качеството им на
законни представители на страните по договора.
По ч.гр.д.№ 2584/2017 г. по описа на ЯРС „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД се е снабдил със
заповед по чл.410 от ГПК № 1655/25.07.2017 г., с която се разпорежда длъжникът Д.В.И.
да му заплати сумата 158,60 лв. – главница по договор за продажба на изплащане
№ 503081687/18.11.2014 г., мораторна лихва за забава 32,69 лв. за периода
2.11.2015 г. – 21.07.2017 г., законната лихва и разноски в заповедното
производство.
В подкрепа на твърденията си в
заповедното и установителното производство, „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД е представило договор
за продажба на изплащане № 503081687/18.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“
ЕАД и Д.В.И. за закупуване на определена вещ за обща сума 357,60 лв., от които
първоначална вноска 14,90 лв. и още 23 месечни вноски с включена лихва 9,66 %
годишно с обща стойност на месечните вноски 342,70 лв. Договорът е сключен за
срок от 23 месеца, считано от подписването му, т.е. до м.октомври 2016 г.
Съгласно чл.12.3 един от случаите на прекратяване на договора, за който се
твърди е при неплащане на най-малко две последователни месечни вноски и в този
случай всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от
датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от
купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Към този договор е приложен
и погасителен план.
Представен е договор за
поръчителство от 7.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД, представлявано от
А. К. и М. З. и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, по който последното дружество се е задължило срещу
възнаграждение да извърши скоринг на клиентите на „Мобилтел“ ЕАД с цел
сключване договори за продажба и да гарантира чрез поръчителство на вземанията
на „Мобилтел“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане. На 8.10.2015
г. между „Мобилтел“ ЕАД, представлявано от М. З. и Д. К. и ищеца е сключен
анекс за това, че поръчителят има задължението да уведомява длъжниците за настъпилата
предсрочна изискуемост и разваляне на сключените с тях договори.
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е изпратило до Д.И. уведомление по чл.143 от ЗЗД
за разваляне на договора й с „Мобилтел“ ЕАД поради предсрочна изискуемост и за задължението
й в размер 158,60 лв., както и за сключения договор за поръчителство, по който
дружеството ще изплати тази сума след изтичане на срока й за доброволно плащане
към „Мобилтел“ ЕАД. Съгласно пощенска разписка това уведомление е получено
лично от И. на 21.10.2015 г.
Впоследствие „Мобилтел“ ЕАД е
изпратило уведомление до „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД за това, че е заплатена сумата
158,60 лв. от поръчителя от името на Д.И., което е нейно задължение по договор
за продажба на изплащане № 503081687/18.11.2014 г. За извършването на
посоченото плащане ищецът е представил приемо-предавателен протокол от
14.12.2015 г. на електронен и хартиен носител, съдържащ информация за справка
по т.2.2.5 от договора за поръчителство със списък на абонатите, за които на
2.11.2015 г. поръчителят е платил задълженията им към „Мобилтел“ ЕАД, заедно с
тази справка, в която е посочена Д.И. със задължение от 158,60 лв. по договор
за продажба на изплащане № 503081687/18.11.2014 г. и платежно нареждане от
3.11.2015 г. за сумата 36 406,56 лв.
В рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК по оспорване
подписа в обратна разписка от 21.10.2015 г. по делото е назначена и изслушана съдебно-графологична
експертиза, по която вещото лице
категорично посочва, че подписът в обратната разписка не
е положен от ответницата Д.И..
В производство по
чл. 193 от ГПК по оспорване подписите на лицата А. К. и М. З. в договор от
07.11.2014 г. и на лицето Д.
К. в анекса към този договор, ищецът е
представил извадка от Tърговския регистър за актуално
състояние на дружествата „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД. Доказателства
установяващи, че подписите са положени именно от горепосочените лица не са
ангажирани.
Във връзка с
твърденията си, че изцяло е изплатила задълженията си към първоначалния
кредитор „Мобилтел“ ЕАД,
ответницата Д.И. е представила седем фискални бона, по които е извършила плащания
към това дружество в периода 20.02.2015 г. – 29.12.2015 г. на сума общо в
размер 600,79 лв. По фискален бон от 20.02.2015 г. е платена сумата 93,86 лв.
по фактури от м.декември 2014 г., м.януари и февруари 2015 г.; по фискален бон
от 10.07.2015 г. е платена сумата 111,69 лв. по фактури от м.март, април и май
2015 г.; по фискален бон от 19.09.2015 г. е платена сумата 44,70 лв. по фактури
за м.юни, юли и август 2015 г.; по фискален бон от 25.09.2015 г. е платена
сумата 50 лв. по фактура от м.септември 2015 г. Или общо платената сума по тези
четири документа е в размер 300,25 лв. и тази сума ищецът твърди, че не оспорва
да е платена на „Мобилтел“ ЕАД, както и че са погасени вноските по договора
между това дружество и И. до 12-та и 13-та вноска частично в размер 5,30 лв.
Останалите
три фискални бона отразяват извършени от И. плащания на 19.10.2015 г., на
17.11.2015 г. и на 29.12.2015 г. общо на сумата 300,34 лв. като и в трите
документа е записано плащане по една фактура № 566812658/27.08.2015 г. и по
фактура № 566812655/27.08.2015 г. За тези доказателства ищецът заявява, че
удостоверяват плащания на ответницата към „Мобилтел“ ЕАД, но на други нейни
задължения.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, която се възприема напълно и
от въззивния съд, районният съд е постановил обжалваното решение, с което е
отхвърлил иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите по издадената заповед за изпълнение. Съдът е приел, че договорът за
поръчителство между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД е нищожен
като сключен при липса на съгласие, тъй като въпреки указанията ищецът не е
представил доказателства за автентичността на оспорените подписи, т.е. липсва
договор за поръчителство, респ. регресен иск на ищеца платил дълга на
ответницата.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивнита жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно, районният съд е достигнал до правилния
извод за отхвърляне на претенцията, с който настоящия състав е съгласен.
Постановеното решение следва да бъде потвърдено, но по други съображения, които
въззивният съд излага с настоящото решение, както следва:
Настоящият състав намира, че
районния съд неправилно е приел, че не съществува задължение на ответницата И.
към „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, тъй като договорът за
поръчителство между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД е нищожен
като сключен при липса на съгласие.
Действително ищецът при надлежно дадени указания за тежестта на доказване в
производството по чл.193 от ГПК не е представил доказателства за
действителността на положените в договора за поръчителство и анекса към него
подписи на представляващите „Мобилтел“ ЕАД лица А. К., М. З. и Д. К. Това
обстоятелство обаче не води до нищожност на договора, а до неговата висяща
недействителност поради сключването му без представителна власт. Както и
въззивникът е посочил в жалбата си в случая следва да се приложи възприетото
пояснение по Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по т.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в което по т.2 е прието, че договор, сключен от лице, действало като
представител без да има представителна власт е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици, които биха
настъпили само, ако лицето от името, на което е сключен договорът го потвърди,
съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД. Със същото тълкувателно решение е прието, че тази
недействителност е различна от нищожността на чл.26 от ЗЗД и на нея може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници. Т.е. на недействителност на договора поради липса
на представителна власт може да се позове и да претендира такава само мнимо
представлявания и тази липса би засегнала единствено вътрешното правоотношение
между представителя и представлявания. В случая договорът за поръчителство е
атакуван от ответницата, която е трето лице на договора за поръчителство и не е
лицето, което може да претендира недействителност на същия поради сключването
му при липса на представителна власт, поради което това нейно възражение е
неоснователно.
Предвид изложеното въззивният съд
приема, че е налице надлежно сключен и действителен договор
за поръчителство от 7.11.2014 г. между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД, вследствие на което поръчителят „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД може да претендира съгласно чл.143 от ЗЗД платеното от името на длъжника,
след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Съдът намира така
предявеният иск за неоснователен с оглед направеното от И. възражение по чл.143
ал.2 от ЗЗД за това, че не е имало дълг, който ищецът да плати вместо нея, тъй
като цялото й задължение е било изплатено. На първо място следва да бъде взето
предвид безспорно доказаното пред първата инстанция обстоятелство, че подписът
в обратната разписка, с която „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД уведомява
ответницата за поръчителството, задължението й и плащането от поръчителя не е положен от ответницата Д.И.. Т.е. позоваването на И. на разпоредбата на чл.143 ал.2 изр.1 от ЗЗД –
длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението преди да е
бил уведомен за направеното от поръчителя плащане, не може да бъде обвързано с
момента на уведомяване, тъй като такова не е имало.
От
представените от ответницата доказателства за плащане – 7 бр. фискални бона,
въззивният съд прави извода, че задължението й към кредитора, чието вземане е
обезпечено с поръчителството на ищеца е било изплатено изцяло. Съгласно договор за продажба на изплащане №
503081687/18.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Д.В.И. за закупуване на
определена вещ, общата сума на договора е 357,60 лв., от които първоначална
вноска 14,90 лв. и още 23 месечни вноски с включена лихва 9,66 % годишно, с
обща стойност на месечните вноски 342,70 лв. Ищецът след представяне на
доказателствата за плащане признава извършването на същото за сумата 300,25
лв., както и това, че е за 12 цели вноски по 14,90 лв.и 13-та частична вноска в
размер 5,30 лв. Следователно до изплащането на всички вноски би следвало да бъдат платени 9 цели вноски по 14,90 лв. и 1
непълна от 9,60 лв., чийто сбор е 143,70 лв. и по тези твърдения на ищеца за
признато плащане и остатък цялата стойност на задължението става повече
отколкото е посоченото в договора. Въпреки възраженията на ищеца, че с
фискалните бонове от 19.10.2015 г., 17.11.2015
г. и 29.12.2015 г. общо на сумата 300,34 лв., ответницата е плащала по други взаимоотношения с кредитора си, съдът
приема, че с всички представени доказателства за плащане се установява изпълнението
на задължението на И. към „Мобилтел“ ЕАД по договора за лизинг. Във връзка с
твърденията си ищецът, който има това задължение в случая не посочи кои са
другите договори, по които следва да се приеме, че е платено от И., както и първоначално
не е посочено кои са неплатените от нея две вноски по договора, от което
обстоятелство произтича плащането на ищеца като поръчител. В обобщение на
изложеното, въззивният съд приема, че с представените от И. фискални бонове
същата удостоверява, че е изплатила задълженията си към своя кредитор „Мобилтел“
ЕАД по сключения помежду им договор за лизинг, поради което не дължи на ищеца в
качеството му на поръчител връщане на сумата, платена от последния като нейно
задължение по същия договор. По тези съображения въззивният съд приема, че
предявения от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД установителен иск е неоснователен и районния съд
правилно го е отхвърлил, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на въззивното
производство, въззивникът „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата Д.В.И. направените разноски в размер 300 лв. Предвид
основателността на възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на И., което е 600 лв. за въззивната инстанция,
съдът намаля същото до предвидения размер в чл.9 ал.1 от Наредба № 1/9.07.2004
г. – 300 лв., тъй като цената на иска е 191,29 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133/8.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 3554/2017 г. по
описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД гр.София да заплати на Д.В.И. с посочени данни направените пред въззивната
инстанция разноски в размер 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.