В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 15 май 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №117 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.Д.С. *** , чрез пълномощник адв. Д. Н. ***, против Решение №118/23.02.2018г., по гр.дело № 2446/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът: е признал за установено по предявения от Военно формирование 52590-гр.Ямбол установителен иск, с пр. осн. чл.422, ал.1 ГПК вр.23,ал.1 ЗДФИ,чл.38 ал.1 ППЗДФИ, както и чл.26 ЗДФИ и чл.43,ал.3 ППЗДФИ, че М.Д.С., с ЕГН **********,***, дължи на ищеца сумата 23 640,79лв., представляваща стойността на липси на основание издаден Акт за начет рег.№ 22-20-138/17.02.2017г., законна лихва в размер на 354,61 лв., дължима от датата на установяване на вредата 23.01.2017г. до датата на изготвяне на акта за начет- 17.03.2017г., законна мораторна лихва в размер на 400,58 лв. за периода от 17.03.2017г. до 16.05.2017г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 16.05.2017г. до окончателното й погасяване, за която сума в производството по ч.гр. дело №1539/2017г. по описа на ЯРС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 969/17.05.2017г., и е осъдил М.Д.С. да заплати на Военно формирование 52590-гр.Ямбол, направените в исковото производство разноски в размер на 788 лв., и по заповедното производство в размер на 638 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът не е изпълнил задължението си по смисъла на чл.12 от ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и не е обсъдил направените от въззивника възражения в писмения отговор и в писмената защита, касаещи доказателствената сила на акта за начет.

Твърди се, че първоинстанционния съд не е коментирал възраженията на въззивника свързани с движението и начина на завеждане и отчитане на автомобилните двигатели във в.ф.52590-Ямбол /подробно описани в жалбата/ и на практика необосновано приел, че са верни констатациите в Таблица- равносметка/Приложение 81/ към акта за начет за липса на два броя автомобилни двигатели на обща стойност 5770 лв.

Сочи се, че ЯРС не е коментирал показанията на свидетелите досежно твърдяната липса на голямо количество гуми пета категория /Таблица за равносметка за наличностите от МЗ по АБТИ /Приложение 13/, от които се установявало, че тези гуми са изписани през м.октомври 2016 г., а реално не са поставени на автомобилите и се явяват като излишък, като първа категория и липса като пета категория, понеже не е извършена реална подмяна на гумите. Сочи се, че и понастоящем същите са поставени на автомобилите във в.ф.52290-Ямбол, а прекатегоризирането от първа на пета категория е направено фиктивно, по разпореждане на командването на в. формирование, за да може гумите да останат във формированието, а не да бъдат изпратени в друго такова, и това по никакъв начин не следва да се вменява във вина на въззивника. Твърди се също, че съдът не е взел предвид, че независимо от начина на отчитане на материалните активи и евентуално допуснатите грешки, е налице излишък на гуми доста по-голям от установените липси, и е следвало по отношение на всички гуми да се извърши компенсация, като се приложат разпоредбите на чл. 30 от ЗДФИ.

Сочи се, че съдът не е взел предвид, че описаните като липси в Таблица- равносметка /Приложение 15, поредни номера 39 и 139/ бутало нормално 130-200.04.015 - 7 бр. на стойност 105.00 лв. и Глава цилиндрова 130-10.03.010 - 1 бр. на стойност 125.00 лв. действително към момента на проверката не са били в наличност, но видно от представеното от нас „ Постановление за прекратяване на наказателно производство по прок.пр. вх.№ 1494/2016 г. по ДП № 22-СЛ-У1-2/2017 г. по описа на ВОП-Сливен, прок.д.№ 72/2017 г. от 05.12.2017 г.", о.з. м-р Ивайло Георгиев Янъков е възстановил доброволно по негова инициатива сумата от 421 лв.-стойността на вложени резервни части за ремонт на противопожарен автомобил, собственост на ПБЗН -Ямбол. Между описаните резервни части били и тези описани, като липси в процесния Акт за начет - Таблица- равносметка /Приложение 15, поредни номера 39 и 135/бутало нормално 130-200.04.015 - 7 бр. на стойност 105.00 лв. и Глава цилиндрова 130-10.03.010 - 1 бр. на стойност 125.00лв., които суми следвало да се приспаднат, тъй като вече били заплатени от м-р Янъков.

Твърди се, че ЯРС не е приел направените възражения по отношение на описаните в Приложение 15, поредни номера 1317 и 1344 - чергило -брезент 469-60.00.010 - 3 бр. на стойност 435.00лв. и чергило УАЗ 469-6000012-1 бр. на стойност 252.22 лв., които са вложени са вложени в автомобили на в. формирование и са налични, описаните като липси в Таблица за равносметка за наличностите от МЗ по АБТИ /Приложение 131120 бр. болт за скеле на стойност 360,00 лв. и 2 бр. комплект гаечен инструмент голям на стойност 20 лв., както и описаните като липсващи общоразходни материали на стойност 5170 лв. сочи се, че посочените материални активи са били налични в склада или във военното формирование и не са били описани при извършената материална проверка, поради големия брой проверявани пера и лошата организация на проверката. В тази връзка в с.з. на 07.12.2017 г., в рамките на допуснатата допълнителната комплексна счетоводна и техническа експертиза въззивникът поискал на ВЛ да бъде поставена задача в присъствието на ответника да извърши реална проверка за наличието на имущества, но неясно защо съда приел, че тази задача била ирелевантна към спора по делото. Сочи се, че реално липсващите общоразходни материали били в размер на 276 лв.

Твърди се, че в мотивите си първоинстанционния съд въобще не е коментирал твърдяната в акта за начет липса на строителни материали и възражения на въззивника, че част от приетите за липсващи строителни материали са налични в склада, а за друга част, след изготвяне на акта за начет са съставени необходимите документи, удостоверяващи тяхното влагане в обектите „Караулно помещение" и „Вила Бакаджик", а за част тях, касаещи обект „Вила Бакаджик" все още е предстояло изготвянето на такива документи. В тази връзка въззивникът в с.з. проведено на 07.12.2017 г., в рамките на допуснатата допълнителната комплексна счетоводна и техническа експертиза въззивникът поискал на ВЛ да бъде поставена задача да се установи липсват ли реално строителни материали във връзка с ремонта на караулното помещение във военно формирование, като се направи съпоставка между изписаните от склада на С. материали и изготвените след ревизията протоколи за влагане на същите при ремонта на караулното помещение, но съда необосновано приел, че и тази задача е ирелевантна към спора по делото.

Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, правилно първоинстанционния съд е прие, че Актът за начет се ползва с установената от чл.22, ал.5 ЗДФИ материална доказателствена сила, относно установените от него обстоятелства, а именно, че са налице липси, противоправно поведение на жалбоподателя и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите липси. Твърди се, че констатациите на акта не са оборени от ответната страна по делото, в т.ч. и от заключенията на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза и допълнителна комплексна съдебно - счетоводна и техническа експертиза, като е било установено по безспорен и категоричен начин, наличието на липси от поверените на жалбоподателя складове. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Не е спорно между страните, а видно и от ч.гр.д.№1539/2017г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК със заявител Военно формирование 52590-гр.Ямбол против длъжник М.Д.С., за сумите, както следва: 23640,79 лева, представляваща стойността на липси на основание издаден Акт за начет рег.№ 22-20-138/17.02.2017г./16, законна лихва в размер на 354,61 лв., дължима от датата на установяване на вредата 23.01.2017г. до датата на изготвяне на акта за начет 17.03.2017г., законна мораторна лихва в размер на 400,58 лв. за периода от 17.03.2017г. до 16.05.2017г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 16.05.2017г. до окончателното й погасяване. В заявлението е посочено, че вземането произтича от установени вреди от липси с Акт за начет рег.№ 22-20-138/17.02.2017г./16. Въз основа на заявлението ЯРС е издал Заповед №969/17.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя горепосочените суми, както и сумата 488лв. -разноски в заповедното производство и сумата 150лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

Видно от Акт за начет рег.№ 22-20-138/17.02.2017г./16, ведно с приложенията към него, същия е съставен от Ирена Павлова Златанова, на длъжност- главен инспектор от звено „Финансов контрол и материални проверки“ в МО, за извършена проверка във Военно формирование 52590-гр.Ямбол, на основание чл.31, ал.2 ЗДФИ и чл.19, т.2 и т.3 от Устройствения правилник на МО и в изпълнение на заповед №Р-9/11.01.2017г. на Министъра на отбраната на Р.България. Съгл. Акта за начет са установени вреди от липси от дълготрайни активи и материални запаси в размер на 23640,79 лв., за които пълна имуществена отговорност следвало да носи старшина М.Д.С., като същия следва да отговаря и за законна лихва в размер на 354,61 лв., дължима от датата на установяване на вредата до изготвяне на Акта за начет, начислена на основание чл.26 ЗДФИ и чл.43,ал.3 от ППЗДФИ.

Актът за начет и доклада за извършената материална проверка са били надлежно връчени на МОЛ М.С. на 21.03.2017г. /видно от приложения протокол за връчване/. Същия е депозирал писмени възражениия по част от констатациите в акта, които видно от заключенията на актосъставителя /л.46-49 от делото на ЯРС/, не са били приети. С писмо рег. №22-20-138/18.04.2018г. на началник звено „Финансов контрол и материални проверки“ в МО, актът за начет е бил изпратен на ищеца, с оглед снабдяване със Заповед по реда на чл.417 ГПК за дължимите суми.

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба и заявеният петитум претенцията е с правна квалификация по чл.422 ГПК и касае искове са за обезщетение за вреди от липса при извършването на отчетническа дейност по чл. 21 ЗДФИ, със законните лихви по чл. 26 ЗДФИ.

В случая увреждането е установено при финансова инспекция, извършена по ЗДФИ, чийто констатации са вписани в акт за начет. В него са отразени фактите за причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Не се твърдят и не са констатирани нарушения в хода на процедурата по съставяне на акт за начет рег. №22-20-138/17.03.2017г/16/, т.е. същия е редовен и като такъв се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.5 от Закона за държавната финансова инспекция фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Затова оборването на тези фактически констатации може да стане от ответника само при условията на пълно доказване /в т. см. виж решение №158 от 19.07.2011 г. по гр. д. №1146/2010г. на III ГО на ВКС, в което е посочено, че съгласно т.12 от ППВС, фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът паричната стойност на щетата и др. се считат за истински до доказване на противното. Актът има пълна доказателствена сила относно тия факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на фактите, които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да се събират от съда всякакви доказателства, допустими от ГПК, при ограниченията предвидени в този кодекс./ т.14/. Т.е. когато актът за начет е редовен, за оборване на фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с оглед на съответните факти доказателства. Оборването на фактическите констатации следва да се извърши при условията на пълно доказване. Само разколебаването на тези фактически констатации не е достатъчно за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност, е оборена/.

Въззивникът С., в качеството си на отчетник, е притежавал оперативна самостоятелност при събирането, съхраняването и изразходването на материални ценности, поради което е практически невъзможно да се установи с какви конкретни вредоносни действия или бездействия е причинил липсата. Върху него обаче тежи общото задължение да пази повереното му имущество. При щети от липси, какъвто е настоящия случай, в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на отчетника, достатъчно е да се изложат фактически констатации за предаденото имущество на отчетника, за отчетеното и за неотчетеното от него. Разликата в по-малко е недоимък, последица от неизвестни причини, за която отчетникът носи пълна имуществена отговорност.

ЯОС счита, че с оглед събраните по делото доказателства, фактическите констатации в акта за начет не са оборени от ответника.

По възраженията в жалбата:

По отношение на констатирани липси в размер на 5770лв. при проверка на наличностите на ДА по АБТИ в склад "АБТИ", представляваща парична равностойност, както следва: на 1бр. ЗИЛ двигател комплект 130-10.00.260 на стойност 3250лв. /позиция 1 от таблица приложение 6/ и на 1бр. Двигател на ЗИЛ 130 с №1311000400 /№732565 по Акт за ДА/ на стойност 2520лв. /позиция 8 от таблица приложение 6/.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че при проверката относно търсения ЗИЛ двигател комплект 130-10.00.260, С. е показал двигател без скоростна кутия и отделно скоростна кутия, като по този начин бил установил наличието на търсената вещ без това да бъде взето предвид от актосъставителя и първоинстанционния съд. Видно от Таблица равносметка за приходи и разходи на ДА от АБТ имущество, числящи се на МОЛ М.Д.С. за периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. /приложение 6/, показания двигател и скоростна кутия от С. при проверката са били взети предвид и с тях е била извършена компенсация на липси с излишъци на 1бр. ЗИЛ двигател комплект 130-10.00.260 /съгл. позиции 3,4 и 5 от таблица приложение 6/.

Що се отнася до Двигател на ЗИЛ 130 с №1311000400 /№732565 по Акт за ДА/, видно от Акта за начет двигател №732565 е бил получен в склад "АБТИ" с Акт за ДА №00017/29.03.2012г.. Същият е би ремонтиран през март 2015г. във в.ф. 46700 гр.Сливен съгласно Нареждане за ремонт №06/13.01.2015г. и върнат във в.ф 52590, но към момента на проверката не е бил наличен в склада. Съгласно доп. заключение на изслушаната пред ЯРС ССТЕ, в периода 23.01.2017г.-24.02.2017г. в ремонтната работилница на в.ф. 46700 гр.Сливен не е имало налични за ремонт двигатели за товарен автомобил ЗИЛ 130 и 131, предоставени от в.ф 52590. Не е спорно, че по време на проверката, вместо търсения двигател, С. е показал двигател №397263 за ЗИЛ без скоростна кутия /позиция 15 от таблица приложение 6, констатиран като намерен в повече в склада при проверката/. Съгласно заключението на ССТЕ, за да бъде извършена компенсация между двата двигателя, освен финансовия аспект - равна стойност, следва да са налице и редица технически изисквания, в т.ч. двата двигателя да са идентично комплектовани- да са налице възли механизми и агрегати и елементи и при двата ДВГ и те да имат еднакъв експлоатационен ресурс. В случая липсват доказателства посочените технически изисквания да са налични по отношение на липсващия двигател и намерен в повече такъв. Съгласно констатациите в Акта за начет двигател №397263 е бил намерен в склада на място, където се съхраняват отпадъците, същият е бил напълно разглобен и в него липсвали множество части. Установено е било, че същия е свален от ЗИЛ с рег.№107768 след ремонт през 2014г., като МОЛ С. не е могъл да даде обяснения кога и как е бил получен в склада. Не е била извършена компенсация със същия на откритата липса, тъй като състоянието му не е отговаряло на зачислените на МОЛ двигатели. Предвид изложеното не може да бъде споделено становището на въззивника, че не са налице липси, тъй като от Таблицаравносметка към 23.01.2017г. било видно, че на с-на С., като МОЛ са му били зачислени 6 бр. двигатели за ЗИЛ 130 и също такъв брой двигатели са били налични в склада при проверката.

По отношение на констатирани липси при проверка на наличностите на материални запаси в склад "АБТИ":

Като неоснователни се приемат твърденията в жалбата, че „Двигател без скоростна кутия" с партиден номер 07.03.38110120 на стойност 230 лв. /позиция 439 от Приложение 13, стр.14/, за който е прието, че липсва е бил изпратен на ремонт в гр.Сливен. В тази връзка не могат да се ползват събраните по делото гласни доказателства. По делото не се представиха писмени доказателства оправдаващи изнасянето на процесния двигател от склада на МОЛ С..

По отношение на констатираното в Акта за начет липси на голямо количество автомобилни гуми /посочени по брой, вид и стойност в приложения №№ 13 и 17/: Жалбоподателят твърди, че независимо от начина на отчитане на материалните активи и евентуално допуснатите грешки, е налице излишък на гуми доста по-голям от установените липси и е следвало по отношение на всички гуми да се извърши компенсация, като се приложат разпоредбите на чл.30 от ЗДФИ, тъй като са налице и двете кумулативни предпоставки - излишъците и липсите са установени при материална проверка на материалните активи, които подлежат на отчитане и съществува причинно-следствена зависимост между липсите и излишъците. Твърденията са неоснователни. Видно от акта за начет при проверката и извършеното преброяване е била констатирана липса на голямо количество гуми V-та категория /посочени по брой, вид и стойност в приложения №№ 13 и 17/, както и описани в таблица 8 към заключението на ССТЕ. По отношение на тези гуми МОЛ С. е заявил че се намират зад ремонтната работилница, но след проверка и преброяване на намерени гуми е било установено, че същите са от брака проведен през 2016г. и не отговарят на търсените. Констатирано е било и голямо количество автомобилни гуми, които не са били зачислени на МОЛ С., и последния не е могъл да даде обяснения от къде са се появили същите в склада. За установените наличности въззивникът е подписал Акт за наличност без възражения. Намерените в повече автомобилни гуми са описани по брой, вид и категория в таблица 9 към заключението на ССТЕ. Видно от заключението в същото е посочено, че описаните като липси гуми в приложения №№ 13 и 17 не са категоризирани, за разлика от намерените в излишък такива, описани в приложение 17. Видно от заключението еднакви гуми като размер и цена по двете таблици са само 4бр. гуми комплект 8,40х15. В акта за начет е посочено, че компенсации на липси с излишъци не са направени, тъй като намерените в повече гуми не отговарят по размер и по категория на търсените. Тези констатации не са опровергани от заключението на изслушаната експертиза. При това положение не е установена предпоставката по т.2 на чл.30 ЗДФИ наличие на причинно-следствена зависимост между установените липси и излишъци, за ада бъде извършена претендираната от въззивника компенсация.

Съдът не обсъжда твърденията на въззивника за наличие на фиктивно прекатегоризиране на гуми от първа на пета категория, направено по разпореждане на командването на военното формирование, за да може гумите да останат във формированието, а не да бъдат изпратени в друго такова, и че за това той не следва да носи по отговорност за констатираните липси на гуми, като и събраните в тази връзка гласни доказателства- показанията на св. Ат. Василев. Съгл. разпоредбата на чл.28 ЗДФИ длъжностните лица не носят имуществена отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане. В случая данни за такова писмено възражение от страна на С. данни по делото няма.

Въззивникът твърди, че видно от представеното от него Постановление за прекратяване на наказателно производство по прок.пр. вх.№ 1494/2016 г. по ДП № 22-СЛ-У1-2/2017 г. по описа на ВОП-Сливен, прок.д.№ 72/2017г. от 05.12.2017г. е ведно, че о.з. м-р Ивайло Георгиев Янъков е възстановил доброволно по негова инициатива сумата от 421 лв., която се явява стойността на вложени резервни части за ремонт на противопожарен автомобил, собственост на ПБЗН -Ямбол. Твърди, че между описаните резервни части са и тези описани като липси в Акта за начет в Таблица- равносметка /Приложение 15, позиция 39 - бутало нормално 130-200.04.015 - 7 бр. на стойност 105,00 лв. и позиция 135- Глава цилиндрова 130-10.03.010 - 1 бр. на стойност 125,00лв., които суми следва да се приспаднат от съда, тъй като вече са били заплатени от м-р Янъков. ЯОС след като се запозна с представеното писмено доказателство и Приложение 15 към Акта за начет, счита че твърденията са неоснователни: Видно от Приложение 15, е констатирана липса на 7 бр. бутало нормално 130-200.04.015 на обща стойност 105лв. /позиция 39/, а в посоченото постановление на ВОП -Сливен такива вещи не са описани- в същото фигурира единствено 1бр. бутало за двигател 130-1004015 на стойност 15лв. /вещ касаеща позиция 37 от Приложение 15/. По отношение Глава цилиндрова 130-10.03.010 - 1 бр. на стойност 125.00лв./позиция 135/, видно е че в склада на въззивника са били заведени 7бр. от посочената вещ, като от тях са били разходвани 2бр., 4бр. са открити налични и е била констатирана липса на 1бр. По делото липсват доказателства, от които да се установи, по категоричен начин, че извършеното от о.з. м-р Ивайло Георгиев Янъков плащане касае именно процесната вещ, установена като липса, а не се отнася да възстановяване на стойност на една от двете бройки, отразени като разход при проверката.

Недоказани по делото са и твърденията на въззивника, че чергило -брезент 469-60.00.010 - 3 бр. на стойност 435,00лв. и чергило УАЗ 469-6000012-1 бр. на стойност 252,22 лв. /позиции 1317 и 1344 от Приложение 15/ са вложени в автомобили на военното формирование и са налични. Същото се отнася и за твърденията, че са били налични в склада или във военното формирование, и неправилно не са били описани при извършената материална проверка, поради големия брой проверявани пера и лошата организация на проверката, описаните като липси в Таблица за равносметка за наличностите от МЗ по АБТИ /Приложение 13/: 120 бр. болт за скеле на стойност 360,00 лв. и 2 бр. комплект гаечен инструмент голям на стойност 20 лв., както и липсващи общоразходни материали на стойност 5170 лв. Относно наличието на тези вещи по делото не са представени, нито писмени, нито гласни доказателства. Следва да се посочи, че с въззивната жалба, С. не е направил доказателствени искания пред настоящата инстанция.

По отношение на констатирани липси в размер на 4054,44лв. при проверка на наличностите на МЗ в склад "Строително имущество", представляваща парична равностойност, както следва: броня метална 95,50м. на стойност 57,30лв. /позиция 13 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 95,50м., намерено при проверката количество 0/; текстолит 25кг. на стойност 57,50лв. /позиция 168 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 25кг., намерено при проверката количество 0/; луминесцентна пура 36 W-17бр. на стойност 50,15лв. /позиция 199 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 29бр., разходвани 9бр., намерено при проверката количество 2бр./; ламарина LT6000 31 кв.м. на стойност 719,20лв. /позиция 317 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 60 кв.м.., намерено при проверката количество 29 кв.м./; шперплат 25бр. на стойност 1171,80лв. /позиция 321 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 25бр, намерено при проверката количество 0/; гумена уплътняваща лента 10 м. на стойност 14,88лв. /позиция 323 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 100м., намерено при проверката количество 90м./; винт за дърво 6х160 267 бр. на стойност 1171,80лв. /позиция 324 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 500бр, намерено при проверката количество 233бр./; дюбел пирон 500бр. на стойност 180лв. /позиция 328 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 500бр, намерено при проверката количество 0/; стиропор за топлоизолация 212 кв.м. на стойност 908,60лв. /позиция 330 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 300кв.м., намерено при проверката количество 88 кв.м./; драскана мазилка 7бр. на стойност 39,31лв. /позиция 335 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 70бр, намерено при проверката количество 63 бр./; шпакловъчна смес 82 бр. на стойност 669,12лв. /позиция 340 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 100бр., намерено при проверката количество 18бр./; цимент 15бр. на стойност 127,08лв. /позиция 341 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 120бр, разходвани 1бр., намерено при проверката количество 104 бр./; тройник ф75 ПЕ 1бр. на стойност 14,64лв. /позиция 348 от таблица приложение 27- заприходено в периода 01.01.2014г.-23.01.2017г. количество 16бр, намерено при проверката количество 15 бр./.

Въззивникът е бил МОЛ на горепосочения склад "Строително имущество" от 23.04.2014г., съгласно изготвен опис за приемане-предаване, с който складът му е бил предаден. Относно наличните в склада строителни материали, констатирани при проверката, въз основа на която е изготвен актът за начет, е бил изготвен Акт за наличност /таблица приложение 26 стр. 313-321 от делото на ЯРС/, който е бил подписан без възражение от С., което означава, че същият се е съгласил с констатираните от комисията МЗ и ДА. Както са посочили ВЛ-ца в заключението си по ССТЕ, проверката на склада е извършена, чрез броене, мерене и теглене към точно определен момент назад във времето и към сегашния момент тези данни не могат да бъдат коментирани или проверявани. По тази причина съдът не обсъжда констатациите за намерени наличности в склада, направени в представения пред ЯРС Протокол от 10.03.2017г. на комисия назначена от Командира на в.ф 52590, тъй като същите касаят момент последващ датата на извършената ревизия.

Констатирано е в Акта за начет, че МОЛ С. в нарушение на чл.208 т.5 УВС за ВС на РБ е раздавал продукти от склада без оформени отчетни документи. Възраженията му, че това е ставало по разпореждане на неговите преки началници / "по изричното устно разпореждане на ЗКЛО м-р Янъков"/ и събраните в тази връзка гласни доказателства, не се обсъждат от съда с оглед разпоредбата на чл.28 ЗДФИ.

Що се отнася до Протокол №1/02.05.2017г. за вложени материални средства и представените от въззивника в тази връзка две искания за отпускане на материални средства, кореспондиращи с Протокол № 1/02.05.2017г. От една страна същите са изготвени няколко месеца след съставяне на акта за начет, а от друга констатациите в протокола не установяват по категоричен начин, че именно липсващите материали от склада са били вложени в ремонта на обект "Караулно помещение", тъй като за някой от материалите е налице разминаване в количествата на отразените, като вложени в ремонта и тези констатирани като липси в акта за начет, а за други не е ясно вложените количества дали оправдават лисите или са взети от констатираните като налични количества при проверката /напр. 7бр. шпакловъчна смес/. Следва да се посочи също че в протокола липсват като пера, голяма част от материалите констатирани като липси по ревизионния акт, и за тях въззивникът не е представил доказателства пред първоинстанционния съд, да са били вложени в строителни обекти на военното формирование. Пред настоящата инстанция, от страна на въззивника, не са били направени никакви доказателствени искания.

Както се посочи, по-горе в мотивите оборването на фактическите констатации в Акта за начет, следва да се извърши при условията на пълно доказване. Само разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност, е оборена.

Ето защо, ЯОС счита, решението на първоинстанционния съд, в частта му, в която е прието за установено, че М.С. дължи на Военно формирование 52590-гр.Ямбол сумата 23 640,79лв., представляваща стойността на липси на основание издаден Акт за начет рег.№ 22-20-138/17.02.2017г. , следва да бъде потвърдено.

Уважавайки иска за главница, първоинстанционния съд правилно е уважил и акцесорната претенция касаеща лихви за забава. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗДФИ, отговорните за причиняването на вредата лица дължат лихва от деня на причиняването й, а ако този ден не може да се установи от деня на откриване на вредата. Видно от заключението на ССТЕ, размера на законната лихва върху сумата равняваща се на причинената вреда, за периода от датата на установяване на вредата- 23.01.2017 г. до датата на изготвяне на акта за начет 17.03.2017г. възлиза на 354,61 лв., а лихвата за периода от 17.03.2017 г. до 16.05.2017 г. е в размер на 400,58 лв. Тези суми съвпадат с претенцията на ищеца.

Предвид изложеното ЯОС счита, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна на осн. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, за защита пред въззивната инстанция, в размер на 200лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №118/23.02.2018г., постановено по гр.дело №2446/2017г. по описа на ЯРС по описа на ЯРС .

ОСЪЖДА М.Д.С. да заплати на Военно формирование 52590-гр.Ямбол сумата 200лв.- възнаграждение за юрисконсулт пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.