Р Е Ш
Е Н И
Е
№
18.05.2018г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 08.05.2018година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕАЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор Л.
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 98 по описа за 2018 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на прокурор при
Районна прокуратура - гр.Елхово, който от името на Прокуратурата на Република
България е обжалвал Решение №114/14.11.2017г. на ЕРС по гр.д. №218/2017г. в
частта, с която по предявените искове по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца А.М.Ю.
*** сумата 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 12.04.2014г., както и сумата 1 068,74лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно обвинение,
ведно със законната лихва от 12.04.2014г.
Оплакването във въззивната жалба
е за неправилност на решението на ЕРС в оспорените му части. Въззивникът
поддържа, че в първоинстанционното производство не са събрани безспорни
доказателства за предпоставките за реализиране отговорността на държавата за
вреди, а именно че действията на Прокуратурата се намират в причинно-следствена
връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка Прокуратурата
сочи, че по делото не се установява по безспорен и категоричен начин
незаконосъобразен акт на Прокуратурата на РБ, от който ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, техния вид, размер, както и пряката и непосредствена
връзка между дейността на този орган и
претърпените вреди. От показанията на разпитаните свидетели не е установено
ищецът да е претърпял негативни изживявания и ограничения, притеснения от
отзвука сред обществеността, приятели, колеги и роднини, като по делото не са
представени и каквито и да било доказателства за здравословното състояние на
ищеца за периода от момента на привличането му като обвиняем до предявяване на
иска. По отношение на имуществените вреди въззивникът поддържа, че същите не са
в пряка причинна връзка с акт на Прокуратурата, тъй като с постановлението за
прекратяване на наказателното производството ЕРП е разпоредила връщането на
иззетите веществени доказателства, а изземването и съхранението на веществените
доказателства е извършено от други длъжностни лица на друг държавен орган.
Отделно от това невърнатите отпадъци от черни и цветни метА.са предмет на кражба
по досъдебно производство по описа на РУ-Елхово.
По тези съображения, които могат
да се приемат като оплакване за нарушение на материалния закон, въззивникът
моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция в обжалваните части и да
постанови ново решение, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове
или алтернативно – да бъде определен по-нисък размер на обезщетенията.
Въззиваемият А.Ю., действащ чрез
адв.М.А., е депозирал отговор на въззивната жалба, с изразено становище, според
което решението на първата инстанция в обжалваните части е правилно и
законосъобразно, постановено след съвкупна преценка на всички доказателства по
делото, като фактическите констатации на съда съответстват на обективната
истина, а правните изводи на материалния закон. Моли за присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
Постъпила е и частна жалба от А.М.Ю.
*** срещу Определение №149/31.01.2018г. по гр.д.218/2017г., с което е оставена
без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта
за разноските. Моли за отмяна на същото определение и за присъждане на всички
сторени от него разноски в първоинстанционното производство. Сочи, че в
мотивите на постановеното по делото решение ЕРС се е произнесъл по дължимостта
и размера на разноските, но не ги е присъдил с диспозитива на съдебния акт.
Неправилно съдът отказал да измени решението в частта за разноските като
изтъкнал, че непредставянето на списък
за разноските е пречка за това. Счита, че са налице всички основания за
изменение на решението в частта за разноските, тъй като е изпълнено изискването
на чл.78 ГПК и е направено съответното искане до приключване на делото.
Прокуратурата на РБ не е подала
писмен отговор на частната жалба.
В о.с.з. въззивната жалба
се поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол, който оспорва
частната жалба. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от въззиваемия.
Въззиваемият А.Ю. не
се явява лично в о.с.з. и не се представлява от
упълномощения от него адвокат. От последния е постъпила писмена молба с искане
за потвърждаване на решението на ЕРС в обжалваната част и за отмяна на
определението по разноските.
ЯОС намира, че
въззивната жалба и въззивната частна жалба са процесуално допустими, тъй като са
подадени от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледат по
същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
С исковата си молба
ищецът А.Ю. ***, е предявил против Прокуратурата на Република България
обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение в престъпление, за което образуваното
наказателно производство по отношение на ищеца е прекратено с влязло в сила
постановление. Ищецът е претендирал присъждането на сумата 15 000лв. като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от обвинението, изразили се в
негативни изживявания и ограничения, стрес, притеснения от отзвука сред
обществеността, приятели, колеги и роднини; страдания, свързани с подигравки и
подмятания, накърняващи доброто му име. Претендирал е сумата 5000 лв. -
обезщетение за претърпените имуществени вреди, съставляващи равностойността
на 4 810кг. отпадъчно желязо
(черни и цветни метали), които са били иззети не по надлежния ред от органите
по досъдебното производство като веществено доказателство. Върху обезщетенията
ищецът е поискал присъждане и на законната лихва, считано от 03.05.2012г.,
както и разноските по делото. В течение на процеса искът за имуществени вреди е
изменен в размер на сумата 1 068.74 лв.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е оспорил исковете изцяло като неоснователни. Възраженията
срещу иска за неимуществени вреди са, че ищецът не е представил доказателства,
които да установяват действително търпените от него вреди като пряк резултат от
обвинението, както и че търсеният размер на вредите не е съобразен с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Искът за имуществени вреди е оспорен с твърдението,
че Прокуратурата е разпоредила връщането на иззетите веществени доказателства и
с това е изпълнила процесуалното си задължение във връзка с веществените
доказателства, а изземването и съхранението им е извършено от друг държавен
орган. Отделно от това е посочено, че невърнатите отпадъци са предмет на
кражба, за която е образувано ДП, като след установяване на извършителя ищецът
може да предяви срещу него граждански иск. Претенцията за лихва е оспорена с
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на
събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Безспорно установено
е, че с оглед на местопроизшествие от 25.03.2010г. - първото действие по
разследването, е образувано ДП №126/2010г. по описа на РУ на МВР - Елхово срещу
А.М.Ю.. С постановление от 31.08.2010г. на разследващ полицай при ОД на МВР -
Ямбол, по досъдебното производство ищецът А.Ю. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.234б, ал.1 НК за това, че в периода 18.05.2009г.-25.03.2010г.
в гр. Болярово, обл.Ямбол, ул.“К.“ №20** изкупувал и извършвал търговска
дейност с отпадъци от черни и цветни метА.- изкупил 4 810кг. отпадъци от черни
метА.без лиценз, който се изисква по нормативен акт. С постановлението спрямо Ю.
е взета мярка за неотклонение "подписка". С постановление от 12.03.2012г.
на прокурор от ЕРП ищецът Ю. отново е привлечен като обвиняем по досъдебното
производство за престъпление по чл.234б, ал.1 НК, във вр. с чл.26, ал.1 НК за
това, че в периода м.12.2009г. до 25.03.2010г. в гр.Болярово, в условията на
продължавано престъпление е изкупил 4 810 кг. отпадъци от черни метА.на обща
стойност 1 202.50 лв. без лиценз, който се изисква по нормативен акт - чл. 54,
ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Видно от протокола
за оглед от 25.03.2010г., намереното количество отпадъци от черни и цветни метА.с
общо тегло от 4 810 кг. е иззето и предадено за съхранение в двора на Община
Болярово - бивше СМК - Болярово, по устно разпореждане на прокурор от ЕРП. По
досъдебното производство е приложено писмо от кмета на Община Болярово, видно
от което отпадъчното желязо е оставено в двора на бившето СМК без ангажимент за
охрана и пазене от страна на общината.
С постановление от
03.05.2012г. на прокурор от ЕРП, на основание чл. 243, ал.1, т.2, във вр.с чл.
243, ал.2 и чл.199 НПК, поради недоказаност на обвинението е прекратено
наказателното производство по ДП №126/2010г. по описа на РУ на МВР - Елхово,
водено срещу А.Ю.. С постановлението е отменена мярката за неотклонение
"подписка" и е разпоредено веществените доказателства - отпадъци от
черни и цветни метА.с общо тегло от 4 810 кг. да се върнат на лицето, от което
са иззети - А. Ю.. Постановлението за прекратяване на ДП е влязло в сила на
26.05.2012г.
От представената по
делото разписка от 24.06.2012г. е установено, че на ищеца са върнати отпадъци с
тегло от 535 кг., а относно разликата от 4 275 кг. отпадъци от черни и цветни
метали е образувано ДП №367/2012г. по описа на РУ на МВР - Елхово за това, че в
периода 25.03.2010г.-24.06.2012г., от двора на бившето СМК при Община Болярово,
неизвестен извършител е отнел чуждите движими вещи от владението на Община
Болярово, собственост на А. Ю., без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 НК, като с постановление от 18.01.2013г.
досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършител, е спряно.
От заключението на
вещото лице-икономист, изготвило назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза е установено, че пазарната стойност на липсващите килограми отпадъци
от черни и цветни метали е в размер на 1 068.75 лв.
Разпитаните по
делото свидетели З.Ю. - съпруга на ищеца и Е.Ю. - брат на ищеца, са дали
показания, според които воденото срещу ищеца наказателно производство се
отразило зле върху живота му и този на неговото семейство. След прекратяване
дейността по изкупуване на отпадъците, ищецът и семейството му останали без
работа, децата му напуснали семейното жилище. В резултат на наказателното
производство, според свидетелите, се влошило здравословното състояние на ищеца,
същият се лекувал в болнични заведения, затворил се в себе си, променил се,
преживял тежко случилото се, станал обект на подигравки от страна на съселяни.
При тези фактически
данни, с обжалваното решение ЕРС е уважил иска за неимуществени вреди до
размера на сумата 2 500лв., а за разликата до пълния предявен размер от 15
000лв. го е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от
незаконното обвинение за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразили се в
нормалните, естествени и логични душевни болки и страдания - стрес, срам,
неудобство, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството и
препятстване на обичайния начин на живот и социалната среда на ищеца. Съдът е
определил размера на обезщетението по справедливост, съобразявайки тежестта на
обвинението, което не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7
НК и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
преследване - две години, един месец и десет дни, най-леката мярка за
процесуална принуда, възрастта и социалното положение на ищеца и естествено
претърпените страх, срам и неудобство, накърняване честта и препятстване
обичайния начин на живот, които вреди не са в размери, надхвърлящи обичайното. Съдът
е уважил иска за имуществени вреди изцяло, като основателен и доказан.
Уважавайки възражението за изтекла тригодишна давност, върху размерите на
обезщетенията съдът е присъдил законната лихва, считано от 12.04.2014г., т.е.
три години преди датата на предявяване на исковете. По отношение на дължимите
на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съдът е уважил възражението на
ответника за прекомерност на същите, като съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото е приел, че с оглед цената на исковете
адв.възнаграждение следва да се редуцира до размера на 1 300лв. (при минимален
размер от 1 130лв.), а съобразно уважения размер на претенциите, съдът е
присъдил разноски в размер на 258.30 лв.
Решението на ЕРС в
отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди не е обжалвано и е влязло в
сила.
С Определение
№149/31.01.2018г., постановено по реда на чл.248 ГПК, ЕРС е оставил без
уважение молбата на ищеца Ю. за изменение на решението в частта за разноските,
по съображения, че разноските са присъдени с оглед уважения размер на исковете
и при отчитане сложността на делото, а ищецът не е представил списък по чл. 80
ГПК.
ЯОС намира, че в
обжалваната му осъдителна част решението на първата инстанция е валидно и допустимо,
а преценено с оглед оплакванията в жалбата същото е правилно като резултат.
Съображенията за този извод са следните:
Съгласно действащата
разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. При
определяне размера на обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът
следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно -
настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а
съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД
неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
"справедливост", съгласно Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС на
преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на
наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и
цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху
лицето, което претендира обезщетение. Налице е и практика на ВКС, формирана с
Решение №388/2013г. по гр.д. №1030/2012г. на IV г.о., съгласно която при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по
чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Според
ВКС, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. На поставения въпрос е даден отговор от ВКС, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, и личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
С оглед тези
разяснения на закона и съдебната практика на ВКС, окръжният съд намира за
правилен извода на първата инстанция, че предявеният иск за неимуществени вреди
е доказан по своето основание. От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че срещу А. Ю. е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от
общ характер по НК, за което предвиденото от закона наказание е лишаване от
свобода до пет години и глоба от 2 000 лв. до 15 000 лв. С влязло в сила
постановление на ЕРП наказателното производство срещу ищеца е прекратено,
поради недоказаност на обвинението, което означава, че деянието не е извършено
от лицето и което обосновава извод за незаконност на обвинението по смисъла на
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, пораждащо в полза на Ю. право на обезщетение за
вредите, претърпени по повод незаконното обвинение. В случая за присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди са изпълнение и останалите законови
условия, а именно настъпили за лицето вреди и причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите. Последните са се проявили в нормалните,
естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в
притеснение и безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание,
препятстване обичайния начин на живот на ищеца и на социалното му общуване. За
нарушеното емоционално равновесие на ищеца и за компрометирането му в с. Г.К.
като член на обществото, са свидетелствали и съпругата му, и брат му, чийто
показания, преценени при условията на чл.172 ГПК с оглед евентуалната им
заинтересованост, също установяват изпитваните от Ю. страх и напрежение,
смущение на обичайния начин на живот и недоверие от страна на съселяни. За тези
вреди, които са присъщи на всеки човек, свидетелските показания са преценяват
от окръжния съд като логични и достоверни, поради което се кредитират.
Неоснователно е
оплакването на Прокуратурата за липса на доказателства, установяващи причинната
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените по-горе
претърпени от него вреди. Както вече се посочи, съобразно обвързващата съдебно
практика на ВКС, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи, като за
обсъжданите вреди по делото са събрани и гласни доказателства.
Досежно размера на
обезщетението, като съобрази, че повдигнатото и поддържано спрямо ищеца
обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, че
наказателното преследване е продължило в разумен срок - две години, най-леката
приложена мярка за неотклонение, възрастта и социалното положение на ищеца,
естествено претърпените страх и неудобство, препятстване на обичайния начин на
живот и накърняване на доброто му име като член на обществото, които не са в
размери, надхвърлящи обичайното, настоящият въззивен състав на окръжния съд
приема, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде обезщетен
със сумата 2 500лв. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и
интензитета на търпените болки и страдания и на вида на упражнената спрямо него
процесуална принуда, и се явява справедлив, съобразно изискването на чл. 52
ЗЗД.
Като е присъдил
обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.
Що се отнася до
наведените в жалбата доводи, че не са събрани доказателства за здравословното
състояние на ищеца за периода от привличането му като обвиняем, това
обстоятелство е съобразено от районния съд, който не е присъдил обезщетение за
тези вреди, оценявайки представените по делото медицински документи, като
установяващи здравословното състояние на Ю. в период преди наказателното
производство.
Като правилно,
решението на ЕРС следва да бъде потвърдено и в частта на уважения иск за
имуществени вреди. По делото е установено, че с протокола за оглед от ищеца са
иззети като веществени доказателства 4 810 кг. отпадъци от черни и цветни
метали, т.е. в протокола за оглед е инкорпориран и протокол за изземване.
Разпоредбата на чл. 161, ал.1 НПК урежда, че в досъдебното производство
изземването се извършва с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен
съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието,
въз основа на искане на прокурора. Съгласно чл.161, ал.2 НПК, в неотложни
случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, органите на ДП могат да извършат изземването без разрешение на
съдия, като в този случай протоколът за изземването следва да се предостави от
наблюдаващия прокурор за одобряване от съдия незабавно, но не по-късно от 24
часа. В случая няма доказателства този процесуален ред да е спазен при
изземването на отпадъците като веществени доказателства, като е установено, че
по устно разпореждане на прокурор от ЕРП отпадъците са оставени в двор на бивше
СМК на Община Болярово без ангажимент за охрана и пазене от общината, при което
част от същите са станали обект на кражба. След като вещите не са иззети по
съответния процесуален ред и по съхранението им е проявено бездействие, липсата
им при прекратяване на наказателното производство е пряка имуществена вреда за
ищеца, отговорност за която носи Прокуратурата, тъй като в досъдебната фаза
прокурорът осъществява функциите по ръководство и решаване. С оглед на това,
неоснователни са доводите в жалбата, че причината за невръщане на вещите е
кражбата им, за която е образувано досъдебно производство. При установената
пазарна оценка на липсващите вещи, правилно искът за имуществени вреди е уважен
в предявения размер от 1 068.74 лв.
Като правилно,
следва да бъде потвърдено обжалваното Определение №149/31.01.2018г. на ЕРС в
частта за разноските. Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на
делото, районният съд правилно е намалил заплатеното от ищеца адв.възнаграждение
до размер на сумата 1 300лв., която заедно с внесената ДТ и възнаграждението за
вещо лице, формират обща сума на разноските от 1 447.54 лв. Съразмерно с
уважения размер на исковете, правилно съдът е присъдил разноски в размер на
258.30 лв. От друга страна, липсата на представен от ищеца списък на разноските
по чл. 80 ГПК е пречка за уважаване на молбата му за изменение на решението в
частта за разноските, както правилно е приел и районният съд.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция, право на разноските за въззивното
производство, развило се по въззивната жалба на Прокуратурата, има въззиваемата
страна А. Ю.. Последният е направил разноски за адв.възнаграждение в размер на
сумата 1 420лв., като въззивникът е противопоставил възражение за прекомерност.
ЯОС намира същото за основателно, като взе предвид, че във въззивната фаза
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатът на въззиваемата
страна е изготвил само отговор на въззивната жалба и не се е явил в о.с.з., при
което, при материален интерес на делото пред въззивната инстанция от 3 568 лв. ,
по правилата на чл. 9, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС,
адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер - сумата
360 лв., която да се присъди на въззиваемия Ю..
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №114/14.11.2017г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. № 218/2017г. в
частта, с която по предявените искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на А. М.Ю. ***, сумата 2 500лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 068.74лв. - обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение в престъпление по ДП №126/2010г.
на РУ на МВР - Елхово, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
12.04.2014г.
В останалата му
част, решението на ЕРС като необжалвано, е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №149/31.01.2018г. на Елховски районен съд,
постановено по същото гр.д. № 218/2017г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул. "Витоша"№2, представлявана от главния прокурор С. Ц., ДА ЗАПЛАТИ
на А. М.Ю., с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, направените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 360 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.